Начало » Живот с хепатита

Статии

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 2 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Как влияе пушенето върху прогресирането на хепатит С?

Версия за печат
Автор: Liz Highleyman
Дата: март 2010
 
На всеки вече е известно, че тютюнопушенето е опасно за здравето. Но хората с хепатит С имат още по-основателна причина да се откажат от този навик, тъй като пушенето е свързано с прогресиране на чернодробното заболяване и евентуално с по-лош отговор на лечението.
 
Тютюнопушенето е в основата на около един от всеки пет смъртни случая в САЩ - в това число водещи убийци като сърдечно-съдови заболявания и рак. Въпреки че е на първо място като предотвратима причина за смърт, от тютюнопушене умират повече американци отколкото от пътно-транспортни произшествия, ХИВ/СПИН, убийства и самоубийства взети заедно, според Американското дружество за ракови заболявания (American Cancer Society).
 
Тютюнопушене и прогресиране на болестта
 
Една от основните функции на черния дроб е преработване и детоксифициране на химикалите, които постъпват в тялото. Някои от вредните последици от цигарите се причиняват от самия никотин, докато други се дължат на въглеродния окис (моноксид), катрани и други токсини, съдържащи се в цигарения дим.
 
Тютюнопушенето се отразява на целия организъм. То се свързва с възпаленията, които играят все по-голяма роля в редица хронични прогресивни болести включително сърдечно-съдови заболявания и нервно-когнитивни увреждания.
Доказано е, че тютюнопушенето увеличава некровъзпалителната или хистологична активност в черния дроб, която е индикатор за съществуващо увреждане (поражение). Аланин трансаминазата (ALT) е класически биомаркер за възпаление на черния дроб. Едно френско проучване е установило, че вероятността от повишаване на ALT при лицата с хроничен хепатит С расте както с броя на изпушените цигари на ден, така и с броя на годините през които лицето е пушило.
 
Също така изглежда, че тютюнопушенето стимулира фиброзата (разрастване на съединителна (фиброзна) тъкан, когато черният дроб се опитва да се възстанови). Освен това, изследвания при животни и хора са показали, че пушенето е свързано с чернодробната стеатоза или натрупването на масти.
 
Като цяло, прогресирането на чернодробното заболяване при пушачите е по-лошо отколкото при непушачите, независимо дали то се дължи на хроничен хепатит С или В, алкохолна цироза, болести на затлъстелия черен дроб, които не се дължат на злоупотреба с алкохол (non-alcoholic fatty liver disease - NAFLD)) или други причини. Но данните от конкретни проучванията са противоречиви, а понякога и несъвместими. Например, едно неотдавнашно проучване, публикувано в Scandinavian Journal of Gastroenterology е установило, че пушенето е свързано с тежка фиброза и стеатоза при хора с хроничен хепатит С, но не и с хепатит В.
 
Механизмите, чрез които пушенето допринася за увреждането на черния дроб, не са напълно изяснени, но изглежда, че роля играят оксидативният стрес и промени в нивата на цитокините (химически куриери). Например, тютюнопушенето води до увеличено производство на провъзпалителните цитокини интерлевкин 1 (IL-1), IL-6 и алфа- фактор на туморна некроза, както и активиране на Т-клетките.
 
През 2006 г. A. Dev и колегите му съобщиха, че в едно проучване на 170 пациенти с хроничен хепатит С, пушачите са имали значително повече фиброза отколкото непушачите; 21% от пушачите са имали резултати F3 или F4 по Метавир (индикация за напреднала фиброза или цироза), в сравнение с 14% от непушачите. Хипотезата на изследователите е, че ниските нива на кислород, дължащи се на тютюнопушенето, вероятно водят до увеличена изява на съдово-ендотелен растежен фактор (VEGF) и VEGF-D на цитокини и техните рецептори. При многовариантен анализ повишеният VEGF-D наистина се оказал независим предиктор за по-тежка фиброза. 
 
Тютюневият дим също така е канцерогенен, т.е. причинява рак. Това може да се дължи на пряка токсичност към клетките, намеса в тумор супресорните (потискащи) гени и потискане на Т-клетките, които отговарят за наблюдаването и премахването на злокачествени клетки. Въпреки че най-често се свързва с рака на белия дроб, многобройни изследвания показват, че пушенето увеличава също и риска от първичен рак на черния дроб.
 
Изглежда че при хората с НСV пушенето и хроничната вирусна инфекция имат синергичен ефект, който допринася за хепатоцелуларен карцином (HCC). Според скорошно проучване, направено от M. Hassan и колеги, редовното пушене на цигари (но не и дъвченето на тютюн, смъркането, пушенето на пура или лула) е свързано с НСС при мъжете. Нещо повече, пушенето на цигари действа едновременно с и подсилва въздействието на хроничния НСV при мъжете, което води до 136-кратно увеличение на риска. Сродно проучване в Италия, проведено от S. Franceschi и колеги установява, че тютюнопушенето като цяло не е свързано с риск за НСС, но повишава тази вероятност при хората с вирусен хепатит.
 
Тютюнопушенето може да бъде още по-вредно за хората с чернодробно заболяване в краен стадий и с чернодробна трансплантация. Изследване, проведено от J. Leithead и колеги е установило, че докато процентът на преживяемост на първата година след чернодробна трансплантация е еднакъв за пушачи и непушачи - 94%, то с течение на времето настъпва разлика и след 10 години при пушачите този процент е 54%, а при хората, които никога не са пушили - 77%. Изследователите обясняват този допълнителен риск с по-високите проценти сърдечно-съдови заболявания и сепсис.
 
От друга страна, проучване на повече от 2,000 пациенти, проведено от D. Lee и колеги установява, че пушенето не е свързано с повишен риск от смъртност при пациенти, одобрени за получаване на чернодробна трансплантация. Макар че това не трябва да насърчава всеки да пуши, то все пак показва, че центровете по трансплантация и застрахователните компании нямат оправдание да отказват чернодробни трансплантации на пушачите.
 
Някои изследвания показват, че тютюнопушенето е свързано с по-ниския процент на траен вирусологичен отговор (SVR) на базирани на интерферон терапии, но и тук данните не са еднозначни. В голямото WIN-R (Weight-Based Dosing of PEG-INTRON and REBETOL) изследване, например, резултатите от лечението са сходни за пушачите и непушачи с НСV генотип 1, но процентът на отговор е бил по-нисък при пушачите в сравнение с непушачите с генотипове 2 или 3.
 
Изследванията на терапевтичния отговор могат да бъдат объркани и от факта, че при пушачите има тенденция за по-напреднало чернодробно заболяване, което само по себе си е предиктор за снижена реакция (отговор). По-очевидно е, че пушенето може да изостри страничните ефекти от лечението или от самата хронична НСV инфекция, включително и депресията.
 
Даже и да липсва мотива загриженост за собственото здраве, доказано е, че димът “втора употреба” (т.н. пасивно пушене) допринася за сърдечно-съдови заболявания, рак и други болести при хора, които въобще не пушат. Едно изследване, публикувано в Journal of Hepatology, септември 2009, установява, че тютюневият дим “втора употреба” допринася за NAFLD чрез намеса в регулирането на метаболизма на мазнините. Даже димът “трета употреба” - токсични остатъци върху дрехи, мебели и други повърхности - може да бъде канцерогенен, според едно изследване, публикувано през миналия месец в предварителното онлайн издание на Proceedings of the National Academy of Sciences.
 
Отказване от навика
 
Въпреки че тютюнопушенето е един от най-опасните рискове за здравето, той има и едно предимство: за разлика от възраст, пол или фамилна анамнеза, той е променлив фактор и хората могат да направят нещо, за да го променят.
Това съвсем не означава, обаче, че отказът от тютюнопушене е лесна работа. Повечето бивши пушачи казват, че отказът от този навик е една от най-трудните неща, които някога са направили. (казвам ви го и аз като бивш пушач, оставил цигарите преди 2 години след като съм пушила в продължение на почти 30 години!).
 
За много хора пушенето представлява не една, а по-скоро две зависимости: пристрастяване към никотина и навиците, свързани с цигарите. Пушачите смятат, че то намалява стреса, повишава вниманието, разсейва скуката и насърчава социалните контакти. Най-честите симптоми при отказване от никотина са тревожност, неспособност за концентриране и безсъние. И докато за да напусне организма на никотина са нужни само няколко дни, то освобождаването от психологическата зависимост може да отнеме доста време.
 
И все пак ползите от спиране на пушенето са неоспорими. Според Американското дружество за ракови заболявания в рамките на 24 часа след отказа пулсът спада, а нивата на въглероден окис в кръвта се връщат към нормалните стойности. След няколко месеца се подобряват кръвообръщението и дихателната функция. След една година рискът от сърдечно-съдово заболяване е наполовина от този при пушачите. Експертите смятат, че хората, които спрат да пушат на 35 годишна възраст могат да удължат живота си с осем до девет години, но даже и хора, отказали цигарите на шейсет и повече години също добавят допълнителни години към живота си.
 
Когато обмислят да откажат цигарите, много пушачи се страхуват от напълняване. Някои от отказалите се наистина напълняват отчасти защото пушенето ускорява метаболизма, но и защото често яденето замества пушенето. Обикновено, обаче, наддаването на тегло не е голямо (средно под 4.5 кг) и се компенсира от ползите от непушенето. Упражнения като йога или редовен фитнес могат да помогнат за предотвратяване наддаването на тегло, намаляване чувството на тревожност и за замяна на един нездравословен със здравословен навик.
 
Хората често се опитват сами да прекратят рязко пушенето, но изследванията показват, че повечето се справят по-добре с някакъв вид странична помощ. Тя може да варира от продукти, заместващи никотина (лепенки, дъвка или таблетки) до лекарства, отпускани с рецепта като бупропион (Zyban) или varenicline (Chantix), алтернативни терапии като акупунктура и хипноза, помощ от професионални консултанти, партньорски групи, горещи телефонни линии или Интернет.
 
Проучванията показват, че най-добрите резултати могат да се получат като се използва комбинация от методи. Както T. Chandra и колегите му разкриват в World Journal of Gastroenterology от 21 декември 2009 г., интернистите и гастроентеролозите не дават, за съжаление, подходящи съвети на своите пациенти с хепатит С относно употребата на тютюн и алкохол.
 
Но дори с помощ, повечето пушачи не изоставят цигарите завинаги от първия опит. Както и много други неща в живота, отказът от цигари се подобрява с практиката. С всеки рецидив хората научават нови стратегии и проникват в същността на нещата, което води до увеличаване на дългосрочния успех с последващите опити.
 
Ресурси
Materials from the Hepatitis C Support Project
Избрани източници
  • Chandra, T. et al.  Frequency of alcohol and smoking cessation counseling in hepatitis C patients among internists and gastroenterologists.  World Journal of Gastroenterology 15(47): 6010-6001.  December 21, 2009.
  • Dev, A. et al.  Relationship of smoking and fibrosis in patients with chronic hepatitis C.  Clinical Gastroenterology & Hepatology 4(6): 797-801.  June 2006.
  • De Luca, L. et al.  Is smoking a prognostic factor in patients with chronic hepatitis C? Minerva Gastroenterology Dietology 55(2): 139-143.  June 2009. 
  • Hassan, M.  Effect of different types of smoking and synergism with hepatitis C virus on risk of hepatocellular carcinoma in American men and women: case-control study.  International Journal of Cancer 123(8): 1883-1891.  October 15, 2008.
  • Lee, D  et al.  Effects of smoking on survival for patients with end-stage liver disease.  Journal of the American College of Surgeons 208(6): 1077-1084.  June 2009.
  • Tsochatzis, E. et al.  Smoking is associated with steatosis and severe fibrosis in chronic hepatitis C but not B.  Scandinavian Journal of Gastroenterology 44(6): 752-759.  2009.
  • Yuan, H. et al.  Second-hand smoke stimulates lipid accumulation in the liver by modulating AMPK and SREBP-1.  Journal of Hepatology 51(3): 535-547.  September 2009.

Източник: How Does Smoking Affect Hepatitis C Progression?:

                    
Може да коментирате статията във Форума на ХепАктив
 
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C