Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2011 година

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 8 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal – декември 2011

Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 декември 2011
 
 
В един доклад се изказва предположението, че 2.2 милиона жители на САЩ имат хепатит B - двойно повече от прогнозата на CDC

Какъв процент от родените в чужбина жители на САЩ имат хроничен хепатит В? Много повече от сегашната оценка на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), според едно проучване на изследователи от Digestive Disease Institute в Сиатъл.
 
Изследователският екип изчислява честотата на инфекцията с вируса на хепатит В (HBV) сред родените в чужбина жители, като най-напред определя процента на НВV инфекциите в страна, в която са родени. След това прилагат този процент към гражданите, мигрирали в САЩ от тези страни, съгласно доклада на Бюрото за преброяване на населението на САЩ от 2009 г.
 
Изследователите са прегледали 256 изследвания на имигранти от 52 страни (обхващащи 689,078 души) и 1,797 изследвания на общото население на 98 страни (обхващащи 17.8 милиона души).
 
“Пресметнахме, че през 2009 г. в САЩ има общо 1.32 милиона души, родени в чужбина, с хроничен хепатит В,” пишат те в броя на Hepatology, ноември 2011.
 
Те изчисляват, че 58% от заразените са мигрирали от Азия и 11% са мигрирали от Африка, където хепатит В е силно ендемичен.  Около 7% са мигриралите от Централна Америка, един регион с нисък процент на хепатит B, но с много повече имигранти в САЩ. “Този анализ показва, че броят на родените в чужбина лица с хроничен хепатит В, живеещи в Съединените щати, може да е значително по-голям отколкото се смяташе досега,” пишат те. “Ако приемем, че 300,000 до 600,000 са лицата в хепатит В, родени в САЩ, то общото разпространение на хроничния хепатит В в Съединените щати (когато са добавени и родените в чужбина жители) може да достигне до 2.2 милиона.”
 
Понастоящем CDC изчисляват, че щатските жители, хронично заразени с хепатит В, са между 800,000 и 1.4 милиона. Проучванията на CDC, обаче, често не улавят инфекциозния статус на новите имигранти, бездомните или лицата, които почти нямат контакти с националната здравна система.
 
Пациентите с хепатит B трябва да бъдат тествани за витамин D

По време на Седмицата на болестите на храносмилателната система (Digestive Disease Week)  2011 изследователи съобщиха, че 64% от пациентите с инфекция с хепатит В или С, имат ниски нива на витамин D, и лекарите трябва да започнат редовен скрининг за недостиг на витамина при тези пациенти, което може да причини отслабване на костите и загуба на костна маса.
 
Този дефицит при пациенти с хепатит В може да бъде сериозен, като се има предвид, че много пациенти са лекувани с антивирусни препарати, които могат също да допринесат за недостига от витамин D, според изследователи, свързани с Weill Cornell Medical College в Ню Йорк.
 
Лекари съобщават, че от 2,312 пациенти, лекувани в техните медицински центрове в периода 2007 - 2009 г., само 17% са били тествани за нивата на витамин D. От подложените на тест за витамин D, 31% (122 от 395) са имали недостиг на витамин D, а 33% (132 от 395) са имали дефицит на витамин D. Разпространението на недостига на витамин D е сходно сред 29% (115 от 395) от пациентите с хроничен вирусен хепатит, които имат цироза, и тези, които нямат. Обаче разликата в дефицита на витамин D сред пациентите с цироза и тези без цироза е значителна (44% срещу 29%).
 
Интересното е, че недостигът на витамин D е по-разпространен сред заразените с хепатит В, отколкото сред заразените с вируса на хепатит С (HCV) (73% срещу 60%). Няма достатъчно данни, които да показват дали етническата принадлежност на пациентите играе роля за дефицита на витамин D.
 
Минали изследвания показват тенденция ниските нива на витамин D да се срещат по-често при пациенти с напреднал стадий на фиброза и цироза, но това проучване показва, че ниски нива на витамин D може да има при пациенти с хроничен хепатит В, които все още не са развили сериозно чернодробно увреждане.
 
Експерти привеждат аргументи в полза на идентифициране НВV генотипа на пациентите
 
В момента лекарите обикновено изследват пациентите с хепатит В за различни антигени и антитела, вирусен товар и нива на аланин аминотрансфераза (ALT) (които могат да свидетелстват за увреждане на черния дроб), но до сега медицинските насоки не са препоръчали да се прави изследване на пациентите, за да се определи техния НВV щам или генотип.
 
Британски изследователски екип привежда аргументи в полза на изследване на пациентите за техния генотип, публикувани в броя от м.ноември 2011 г. на Current Gastroenterology Reports.
 
Генотипът, обясняват те, влияе върху тежестта на чернодробното заболяване, както и върху това дали пациентите ще отговорят (реагират) на лечението с интерферон.  Някои мутации на вируса се появяват също по-често при пациенти с определени генотипове. Някои от тези мутации може да увеличат риска от чернодробно увреждане и рак за пациента, което означава, че тези пациенти трябва да се изследват по-често.
 
Генотиповете A и B изглежда имат по-висок процент сероконверсия (загуба на HBeAg и развиване на “e” антитела) на “е”антигена на хепатит В (HBeAg), докато по-напреднало чернодробно заболяване и рак на черния дроб се срещат по-често при генотипи C и D. Същевременно генотипове A и B имат по-висок процент на отговор към лечението с интерферон, отколкото генотипове C и D.
 
“Познаването на HBV генотипа дава възможност на клиницистите да идентифицират пациентите с повишен риск от прогресиране на заболяването и същевременно им помага в избора на подходяща антивирусна терапия,” отбелязват те. “В заключение, определянето на генотипа на хроничните HBV инфекции може да помогне на практикуващите лекари да идентифицират лицата, изложени на риск от прогресия на заболяването и да определят оптималната антивирусна терапия.”
 
Експерти предлагат нови критерии при решаване кога да бъдат спрени антивирусните препарати

Кога могат пациентите да спрат да вземат антивирусни средства без риск от рецидив? Група японски изследователи дават един възможен отговор.
 
Те проследяват 126 пациенти с хепатит B, които са прекратили антивирусните и определят кои пациенти продължават да имат нормални ALT нива (което показва липса на чернодробно увреждане) и нива на HBV ДНК под 10,000 копия/мл (нисък вирусен товар) след прекратяване на лечението.
 
Те установили, че поне 90% от пациентите, които имат откриваем HBeAg или HBV ДНК над 1,000 log копия/мл по време на прекратяване на антивирусните средства, рецидивират в рамките на една година.
 
Те предполагат, че пациенти с почти неоткриваеми нива на HBV ДНК, HBeAg и на повърхностния антиген на хепатит B (HBsAg) може да бъдат в състояние на спрат безопасно лечението, без риск от рецидив. Те споменават също, че при пациенти, които са приемали продължително време антивирусни препарати (с цел постигане на неоткриваеми HBV ДНК и HbeAg) процентът на рецидив може да е по-нисък, според доклада им в ноемврийския брой на списанието Hepatology Research.
 
За изчистване не само на HBeAg, но и на HBsAg е необходимо продължително лечение с интерферон и антивирусни

Изследователите проследяват 38 HBeAg-позитивни пациенти (загубили както “e”, така и повърхностния антигени след лечение с интерферон алфа и антивирусен медикамент) в продължение на 12 месеца след края на лечението, за да видят кое лечение има най-голям успех. Те съобщават, че продължителните периоди на лечение с интерферон и антивирусен препарат водят до най-голям успех.
 
Целта на лечението на хората, хронично заразени с НСV, е загуба на HBsAg.
 
Пациентите, изчистили HBsAg, са били лекувани средно в продължение на 31 месеца. При повечето пациенти са били необходими около 19.5 месеца първо да загубят HBeAg и да развият “e” антитела, и 25.5 месеца, за да загубят HBsAg.
 
Изследователите съобщават в декемврийския брой на Journal of Gastroenterology and Hepatology, че 36 (95%) пациенти, изгубили HBsAg по време на лечението, нямат HBsAg 12 месеца след края му.
 
Мощни антивирусни може да подобрят преживяемостта при чернодробен рак или да предотвратят повторната му поява

Редакционна статия в Journal of Gastroenterology and Hepatology изказва предположение, че използването на мощни антивирусни, като например тенофовир (Viread) или ентекавир (Baraclude), може един ден да подобрят преживяемостта при хората с рак на черния дроб или да предотвратят повторната му поява (рецидив), ако туморите са отстранени оперативно.
 
Понастоящем пациентите с най-висок риск от рак на черния дроб са мъже над 40-годишна възраст, с цироза и фамилна анамнеза за чернодробен рак. Обаче най-рискова група за рецидив на рака са пациентите, които са били лекувани за чернодробен рак, но продължават да имат откриваема HBV ДНК, дори и нивата им на ALT да са нормални.
 
Към днешна дата са малко проучванията върху ефективността на антивирусните за подтискане на вирусния товар и намаляване на риска от рецидив на рака на черния дроб. Обаче авторът изказва предположение, че дългосрочната употреба на по-мощни антивирусни средства, като тенофовир и ентекавир, “вероятно ще увеличи процента на преживяемост и ще намали значително повторната поява (на чернодробния рак).”
 
“Ето защо очакваме с интерес резултатите от дългосрочни, мащабни перспективни проучвания на клиничните резултати, в които участват тези по-добри антивирусни схеми,” добавя той.
 
Бързото лечение с мощни антивирусни лекарства може да спаси пациентите, изправени пред чернодробна недостатъчност

Някои пациенти с хроничен хепатит В получават внезапно или остро чернодробно увреждане или недостатъчност, които могат да доведат до смърт. Едно проучване, публикувано в ноемврийския брой на списанието Liver International, изследва дали лечението с антивирусни лекарства може да предотврати чернодробна недостатъчност.
 
Наскоро изследователи са се опитали да лекуват такива пациенти с ламивудин (Epivir-HBV), което повишило преживяемостта до около 80%. Но много от тези пациенти започнали късно приема на ламивудин, след като са били вече развили тежко черно-дробно увреждане.
 
“Това предполага, че бързата и навременна антивирусна терапия е от решаващо значение,” отбелязват изследователите. Те подкрепят използването на по-силни антивирусни като тенофовир или ентекавир веднага щом бъде диагностицирано активизиране на вирусния товар и увреждане на черния дроб.
 
По-ниските нива на HBeAg при започване на лечение с ентекавир увеличават шанса за успех

Изследователите проследяват 95 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с ентекавир в продължение на 48 седмици, за да видят кои пациенти успяват да постигнат неоткриваем вирусен товар.
 
Според доклада им, публикуван в Journal of Viral Hepatitis, пациентите с по-ниски нива на HBeAg при започване на лечението, имат най-голям шанс за изчистване на вируса.
 
Изследователите проследявали HBeAg и HBsAg нивата на пациентите на всеки четири седмици през първите 24 седмици от лечението, а след това - на всеки 12 седмици. Те установили спад в нивата на HBeAg, HBV ДНК и HBsAg при повечето пациенти, на които нивото на HBeAg е било под 360 PEIU/mL при започване на лечението.
 
Петдесет и трима пациенти (55.8%) постигат неоткриваем вирусен товар, а онези с бърз спад на HBeAg на 12-та седмица, са имали по-големи шансове за постигане на неоткриваем вирусен товар.
 
Изследователите не намират никаква връзка между хепатит В и рак на гърдата

Японски изследователи са сравнили честотата (заболеваемостта) на рака на гърдата сред жени без история на заразяване с вирусен хепатит и такива с хепатит В и/или хепатит С инфекции.
 
Те установяват, че хепатит В не увеличава риска от рак на гърдата при жените, според доклада им, публикуван в ноемврийския брой на списанието BMC Cancer. Те, обаче, откриват малък, повишен риск от рак на гърдата при жени, заразени с вируса на хепатит C (HCV), които са на възраст под 50 години.
 
Друго проучване показва, че лекари пропускат да диагностицират фиброза при пациенти с нормални нива на ALT

Все по-често изследователи установяват, че лекари не успяват да уловят умерена до тежка фиброза у пациенти с хепатит В, които имат нормални или слабо завишени нива на ALT. Нивата на ALT се повишават над нормата, когато чернодробните клетки са увредени или умират поради HBV инфекция.
 
Изследователи от Liver Center of Beth Israel Deaconess Medical Center (университетска болница към Harvard Medical School) са оценили резултатите от кръвни проби, ултразвук (ехография) и чернодробна биопсия, направени на 140 пациенти с хепатит В.
 
Според доклада им, публикуван в списанието Hepatitis Research and Treatment, 7 от 56 HBeAg-позитивни пациенти с нормални нива на ALT и висок вирусен товар, в действителност са били с умерена до тежка фиброза и се нуждаят от лечение.
 
Чернодробната биопсия на 84 HBeAg-отрицателни пациенти разкрива, че 10 пациенти с нормални нива на ALT всъщност имат умерена до тежка фиброза. Четири от 10-те пациенти имат умерен вирусен товар, но шест пациенти са неправилно диагностицирани като “неактивни носители” с неоткриваеми нива на HBV ДНК и нормални ALT нива.
 
Изследователите предлагат при пациенти с привидно нормални нива на ALT или нива в горната граница на нормалните стойности (20-40 IU/L), да се вземат предвид HBeAg статуса, възраст, етническа принадлежност, както и дългосрочните оценки на нивата на ALT и вирусния товар.
 
Друго независимо проучване, представено на годишната среща на Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания, стига до подобно заключение. Изследователите са направили чернодробна биопсия на пациенти с хепатит В под 40-годишна възраст и също са установили по-висока от очакваното фиброза при HBeAg-позитивни пациенти, които са имали “нормални” нива на ALT. Те установили, че 13% от тези пациенти имат напреднала фиброза, която би била пропусната при ехографски и кръвни изследвания.
 
Кръвни тестове могат да идентифицират рак на черния дроб в ранен стадий, за своевременно лечение

Китайски и американски изследователски екип е разработил кръвен тест, който може да идентифицира рака на черния дроб чрез кръвна проба, според доклад, публикуван в ноемврийския брой на Journal of Clinical Oncology.
 
В момента над 60% от пациентите с чернодробен рак се диагностицират толкова късно, че няма възможности за лечението им. Изследователите са идентифицирали плазмени микрорибонуклеинови киселини (plasma microRNAs), които играят важна роля в клетъчното развитие и могат да служат и като маркери или индикатори на някои видове тъкан. Последните изследвания показват, че тези микроРНК могат да се използват за класифициране на туморни клетки - в дадения случай HBV-свързани ракови клетки.
 
Изследователите сравнили три групи пациенти с хепатит B (общо 934 души) - здрави, с цироза или с чернодробен рак.
 
Те открили един микроРНК тест, който осигурява висока диагностична точност на чернодробния рак. Тестът може също да разграничи пробите на чернодробен рак от тези на здрави пациенти или на пациенти с цироза.
 
Тестът, пишат изследователите, може да диагностицира ранен стадий на чернодробен рак и да идентифицира пациенти, чието лечение в противен случай би било с противоречива ефективност.
 
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C