Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2011 година

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal – септември 2011

Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 септември 2011
 
Богатите на алкохол и мазнини диети (храни) значително увеличават увреждането на черния дроб
Диета с високо съдържание както на алкохол, така и на мазни храни е вредна за черния дроб и може да причини фиброза (лека степен на цикатризация) на черния дроб, съгласно доклад, публикуван в списанието Alcoholism: Clinical and Experimental Research (Алкохолизъм: клинични и експериментални изследвания).
 
Учените хранили мишки с вода, смесена с алкохол, или с богата на мазнини храна, или с комбинация и от двете, в продължение на шест седмици. Богатата на мазнини диета  довела до възпаление на черния дроб на животните, повече отколко когато мишките били хранени само с алкохол.
 
Обаче комбинацията от богата на мазнини храна и алкохол изглежда действа синергистично (в синхрон), като увеличава значително възпалението и в крайна сметка води до чернодробна фиброза -  предшественик на цирозата или тежка цикатризация на черния дроб.
 
Тези констатации трябва да служат като предупреждение към хората, на които черният дроб и без това е подложен на изпитание поради наличието на инфекция с вируса на хепатит В (НВV).
 
“… Изненадващо, богатата на мазнини храна, приемана самостоятелно или в комбинация с алкохол, е довела до значително нараснала чернодробна експресия на ендотоксин рецептора Toll-like receptor 4 (TLR4), за който се знае, че играе решаваща роля за причиняване на чернодробна фиброза,” съобщават изследователите.
 
Тенофовир и Ентекавир се смятат за най-ефективни терапии
Едно ретроспективно проучване, което анализира развитието на лечението на хепатит В през последните 20 години, оценява процента на успеваемост на най-добре представящите се интерферон и антивирусни медикаменти. Изследователите отбелязват в Journal of Gastroenterology and Hepatology, че основната цел на лечението е понижаване на вирусния товар (HBV ДНК), което намалява увреждането и рака на черния дроб в дългосрочен план.
 
Интерферон:
Конвенционалният интерферон, първото лекарство за хепатит В, лицензирано през 1991 г., е заменен с пегилиран интерферон (Pegasys), който изисква една инжекция седмично. При лечение с интерферон около 33% от пациентите губят “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и развиват “e” антитела, но само 25% от HBeAg-позитивните пациенти постигат неоткриваема HBV ДНК след лечение с интерферон.
 
Антивирусно лечение:
Пет антивирусни медикамента са лицензирани за хепатит В от 1998 г. насам.
 
Ламивудин (Epivir-HBV), първият одобрен антивирусен препарат днес се използва рядко поради високия си процент на резистентност - 76% от пациентите развиват лекарствена резистентност след 5-годишно лечение.
 
Телбивудин (Tyzeka) е по-мощен от ламивудин, но също има висок процент на резистентност - 25% от HBeAg-позитивните и 11% от HBeAg-негативните пациенти развиват лекарствена резистентност след две години.
 
Адефовир (Hepsera) е относително слаб антивирусен препарат, но е ефективен срещу НВV резистентен към ламивудин и телбивудин. По тази причина може да бъде добавен към текущо лечение с ламивудин или телбивудин. Резистентността към адефовир се развива бавно като достига до 29% при HBeAg-отрицателни пациенти след 5 години.
 
В момента се очертават две антивирусни лекарства, които лекарите препоръчват най-често когато пациентите започват лечение за първи път, а именно ентекавир (Baraclude) и тенофовир (Viread). Ентекавир е много мощен, при него 94% от пациентите постигат неоткриваема HBV ДНК след 5 години. Само 1.2% от тях развиват резистентност.
 
В сравнение с адефовир, тенофовир е по-мощен и е по-малко вероятно да причини увреждане на бъбреците като страничен ефект. Той е ефективен срещу резистентен към ламивудин HBV. Не е установена резистентност към тенофовир при пациенти, които са го ползвали в продължение на три или повече години.
 
“С тези модерни, мощни антивирусни препарати с нисък процент на резистентност, сега може да се постигне дългосрочна супресия на НВV ДНК и евентуално дори реверсия (обрат) на цирозата в една част от пациентите,” пишат изследователите. “В допълнение, продължителното лечение с тези антивирусни препарати е свързано с намален риск от развитие на рак на черния дроб.”
 
Защитните обувки, носени от хирурзите, не предпазват от експозиция на кръв  
Тъй като HBV е много устойчив вирус, който може дори да живее върху твърди повърхности в продължение на няколко дни, то той продължава да представлява риск за инфекция на здравните работници. Наскоро изследователи писаха в New Zealand Medical Journal, че вирусът може да проникне в защитните обувки (наричани гумени ботуши), които хирурзите носят, за да се предпазят от разлив на течности и секреции.
 
Изследователите са установили, че кръвта е в състояние да проникне в почти 60% от гумените ботуши, носени от хирургическия персонал. Те проверили 94 чифта ботуши, носени от хирургически персонал и установили, че в 55 чифта вътре е имало кръв. В около 80 процента от замърсените ботуши петната от кръв са били по-големи от стотинка.
 
Виновникът може би са твърде късите хирургически халати, които позволяват на течностите да се оттичат от защитните халати в отворената горна част на ботушите.
 
Изследователите отбелязват, че универсалните предпазни мерки изискват здравните работници да се третират кръвта и телесните течности (секреции) като потенциално заразни и носители на НВV, НСV или ХИВ.
 
Ентекавир е ефективен при пациенти с рак на черния дроб
Едно проучване на корейски изследователи, публикувано в септемврийското издание на Journal of Gastroenterology and Hepatology установява, че лечението с ентекавир е ефективно при пациенти с хепатит В и рак на черния дроб.
 
Този антивирусен медикамент, който действа чрез намеса в генетичния материал на вируса за да деактивира репродуктивните му способности, е бил даван на 231 пациенти с хепатит В, от които 71 са имали също и НВV-свързан рак на черния дроб. Те са били лекувани с 0.5 мг ентекавир дневно в продължение на поне 6 месеца.
 
И двете групи пациенти са реагирали по един и същи начин при постигане на неоткриваема HBV ДНК, нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT) (което показва липса на чернодробно увреждане), и загуба на HBeAg след двегодишно лечение.
 
При пациентите с рак на черния дроб и цироза (тежка цикатризация на черния дроб), лечението в продължение на 12 месеца е подобрило здравето на черния им дроб.
 
От 71 пациенти с рак, 16 са били подложени на допълнително лечение, включително операция и радиочестотна аблация, за отстраняване на туморите, а останалите 55 са получили трансартериална хемоемболизация за премахване на туморите.
 
Шестнадесет от пациентите с чернодробен рак са постигнали неоткриваема HBV ДНК в резултат от лечението с ентекавир. Тези от тях, които са изчистили HBV ДНК в рамките на 24-седмично лечение с ентекавир, са с по-добра обща преживяемост.
 
Изследователите заключават, че лечението с ентекавир е ефективно при пациенти с хепатит В и рак на черния дроб.
 
Ентекавир е ефективен в дългосрочен план при нелекувани преди това пациенти
Дори когато изглежда, че пациентите не отговарят на лечение с ентекавир след 48 седмици, в дългосрочен план то помага на повечето нелекувани преди това пациенти да постигнат неоткриваем вирусен товар, според едно проучване в 10 центъра в Европа.
 
Европейски изследователи са проследили 313 пациенти, включени в проучването на Европейската мрежа за бдителност срещу вирусна резистентност (VIRGIL) между 2003 и 2010 г., лекувани с ентекавир. Пациентите са имали HBV ДНК над 2,000 МЕ/ мл, 75% са били мъже, средната възраст е 43 години, а 43% са били HBeAg-позитивни. Повечето са имали HBV генотип D (48%), следвани от генотип A (21%), генотип C (14%), генотип B (9%), и други генотипи (7%).
 
Около три четвърти никога не са били лекувани преди това с антивирусен препарат, а 22% са били лекувани преди това с ламивудин, като 11% са развили резистентност към ламивудина. 15% са били лекувани с адефовир, от тях 4% са развили резистентност към адефовир.
 
Сред 243-те нелекувани до тогава пациенти след 19-месечно лечение с ентекавир изследователите установяват:
 
  • Сред HBeAg-позитивните пациенти 48% постигат по-нисък вирусен товар и подобряване на здравето на черния дроб на 48-та седмица, 76% постигат тази цел на 96-та седмица, а 90% го постигат на 144 седмица. Процентите на загуба на HBeAg са 10%, 21%, и 34% съответно след 48, 96 и 144 седмици.
  • Сред HBeAg-негативните пациенти 89% постигат по-нисък вирусен товар и подобряване на здравето на черния дроб на 48-та седмица, 98% на 96-та седмица, а 99% на 144-та седмица.
  • Частичен отговор е отбелязан на 48-та седмица при 21% от пациентите, нелекувани преди това, обаче 81% от тях постигат успешен отговор на антивирусния след продължително лечение. Повечето неотговорили или частично отговорили са HBeAg-позитивни с висок вирусен товар.
 
Сред лекуваните преди това пациенти, лекуваните с ламивудин са с най-слаб отговор към ентекавир, докато лекуваните преди това с адефовир се справят добре с ентекавир.
 
Това проучване показва, че ентекавир е ефективен до три години при нелекувани преди това пациенти, дори и да не отговорят до 48-та седмица, заключават изследователите в августовския брой на Hepatology.
 
Изследвания показват, че подправката шафран предпазва от рак на черния дроб
Едно изследване, публикувано в септемврийския брой на Hepatology предполага, че подправката шафран осигурява защита срещу рак на черния дроб. Изследователите са давали шафран на плъхове, третирани с токсичен химикал, за да се предизвика чернодробно увреждане и рак.
 
Шафранът е често използвана подправка, която придава вкус и жълт цвят на храната.
 
Изследователи от университета на Обединените арабски емирства са давали на животните шафран в размер на 75 мг/кг, 150 мг/кг, и 300 мг/кг на ден в продължение на две седмици преди да се инжектират плъховете с химикал, а след това продължили с тази схема още 22 седмици.
 
Резултатите показват, че шафранът намалява значимо броя на чернодробните възли или тумори, като при животните получавали най-висока доза шафран няма никакви признаци на тумори. Животните, получили предварително лечение с шафран, показват най-малко увреждане на черния дроб независимо от излагането на токсичен химикал.
 
“Резултатите ни показват, че шафранът осигурява антираков защитен ефект като подпомага клетъчната смърт /самоунищожаването на клетките/ (апоптоза), потиска разпространението на раковите клетки и блокира възпалението,” отбелязват изследователите.
 
HBeAg-отрицателни пациенти с генотип B и нисък вирусен товар е твърде вероятно  да изгубят HBsAg
Лекарите знаят, че пациенти, които са изгубили HBeAg и имат нисък вирусен товар, имат и по-добър шанс за спонтанна загуба на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) и постигане на “неактивно” състояние на инфекцията, но как стоят нещата при HBeAg-отрицателни пациенти, които имат нисък вирусен товар?
 
Много пациенти, които са изгубили HBeAg, често продължават да имат HBeAg-отрицателен хепатит, характеризиращ се с умерен до висок вирусен товар и продължаващо увреждане на черния дроб.
 
Тайвански изследователи са проследили 688 HBeAg-отрицателни пациенти с нисък вирусен товар под 2,000 IU/mL, и са проучили връзката между загубата на HBsAg и виното на HBV ДНК в продължение на 11 години.
 
В списание Hepatology те съобщават, че средният годишен процент на загуба на HBsAg е 1.6%. Те установили, че пациентите с най-ниски нива на HBV ДНК и HBsAg, и които имат HBV генотип или щам B, често срещан в Азия, е по-вероятно да изгубят повърхностния антиген.
 
YMDD мутации се срещат по природа в 15.5% от китайското население
Ламивудин, най-евтиният антивирусен препарат наличен в целия свят, има ниска крайна цена, но има и висок процент на вирусна резистентност. Пациентите, които имат YMDD мутации в HBV са изложени на особено висок риск от бързо развитие на резистентност към ламивудин.
 
Исторически погледнато, учените приемат, че тази мутация се развива само след продължително лечение с ламивудин, обаче група изследователи в Китай установяват, че тази мутация е често срещано явление даже и при хора, които никога не са били лекувани с антивирусен медикамент.
 
Те открили, че процентът на естествените YMDD мутации в западен Китай е 15.56%. Тези резултати показват, че HBV на пациентите трябва да се тества за YMDD мутации преди употребата на ламивудин, който е широко използван в Китай поради ниската си цена,  според доклад, публикуван в Scandinavian Journal of Infectious Diseases.
 
Комбинация от антивирусни и HBIG намалява повторната поява на хепатит В след чернодробна трансплантация
Само преди 20 години трансплантацията на черен дроб при пациенти с хепатит В се срещаше рядко, тъй като лекарите приемаха, че инфекцията ще се повтори и пациентът отново ще страда от чернодробно увреждане, дължащо се на В.
 
Днес, според едно изследване, публикувано в Hepatology International, използването на антивирусни препарати и ниски дози на хепатит В имуноглобулин (HBIG) след операцията, правят чернодробната трансплантация при хепатит В по-широко приета. Все по-успешното използване на антивирусни препарати (които са много по-евтини от HBIG) може един ден да замени лечението с HBIG след трансплантационна хирургия.
 
Всъщност изследователите отбелязват, че хепатит В се появява отново при по-малко от 5% от всички заразени с НВV пациенти, претърпели чернодробна трансплантация.
 
Слаб отговор (реакция) на ваксината по време на детството прави възрастните уязвими към инфекцията
За колко време ваксината за хепатит В осигурява защита на хората от хепатит В? Учените продължават да изследват колко дълго ваксината срещу хепатит В защитава хората, особено когато са имунизирани като бебета срещу инфекцията.
 
В изследване, публикувано в списание Vaccine, изследователи в Китай проследяват 806 души, имунизирани като бебета преди 24 години в регион, където хепатит В е широко разпространен.
 
Проучваната група е тествана за антигени и антитела на хепатит В на възраст 5, 10 и 20 години, а след това 402 души са били изследвани отново на възраст 24 години.
 
Сред тези 402 са открити 4 човека (1%) хронично инфектирани и HBsAg-позитивни. Други 27 (6.7%) са HBsAg-отрицателни, но са с положителен тест за хепатит B ядрено антитяло (което показва, че са били заразени с вируса в някой момент въпреки имунизацията, но в крайна сметка са изчистили инфекцията).
 
Около 30% (121) са реагирали положително само за повърхностни антитела, което означава, че остават защитени срещу хепатит В в резултат на имунизацията. Ваксината съдържа само повърхностния антиген, който кара имунната система да произвежда защитни повърхностни антитела.
 
Обаче, 252 (62.4%), останали незаразени, нямат измерими повърхностни антитела, което да покаже, че са защитени срещу хепатит В инфекция. От тази група, 141 са получили две бустерни ваксини за хепатит В през 30 дни. В резултат на това 87% от тях в крайна сметка са развили защитни повърхностни антитела.
 
Въпреки това изследователите отбелязват, че тези, които са реагирали слабо на ваксината, направена в най-ранна детска възраст, все още са имали ниски нива на повърхностни антитела при тестването им на 5-годишна възраст и отново на 24 години, и същите тези субекти са продължили да имат нисък брой антитела и в зряла възраст. Изследователите  се опасяват, че тази група може да бъде податлива на инфекцията.
 
Резултатите повдигат повече въпроси за това дали е необходим скрининг и дали бустерните инжекции трябва да бъдат препоръчвани когато броят на повърхностните антитела е нисък.
 
Бебетата, родени от майки с висок вирусен товар и НВV ДНК в кръвта на пъпната им връв, са изправени пред опасността от инфекция
Въпреки имунизацията и даването на HBIG (антитела на хепатит B) на бебетата, родени от заразени с НВV майки, около 5% до 10% от новородените биват хронично заразени с HBV.
 
Китайски изследователи съобщават в Journal of Viral Hepatitis, че са проучили 869 бебета, родени от заразени с HBV майки в периода между 2007 и 2010 г. Всички деца са получили еднакви имунизации, но след 7 до 12 месеца 3.1% са се оказали HBsAg-позитивни.
 
Когато сравнили нивата на HBV ДНК на майки те установили, че бебетата, родени от майки с вирусен товар над 1 милион копия/мл (и които са били HBeAg-положителни) е много по-вероятно да бъдат заразени, независимо от превантивните усилия.
 
В допълнение към това, всички бебета с откриваема HBV ДНК в кръвта на пъпната връв, са били заразени с HBV.
 
В 10% от пациентите е установено наличие едновременно на “e” антигени и антитела
За първи път учените изследват съвместното съществуване на хепатит В “е” антигени и антитела в пациентите, за да видят доколко то е разпространено и какво е въздействието върху здравето на пациентите.
 
Китайски учени са проверили 1,624 проби от пациенти с хепатит В, според доклада им в Journal of Viral Hepatitis и установили, че 10.4% (169 patients) за с положителен тест за “e” антиген и за антитяло. Това съвместно съществуване на “e” антиген и антитяло може да е резултат от мутация на вируса.
 
Тенденцията е такива пациенти да са на средна възраст, да имат умерен вирусен товар, по-високи ALT нива и по-изразено увреждане на черния дроб в сравнение с пациентите които са или HBeAg-позитивни, или анти-HBe-позитивни.
 
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
Статии и новини, свързани с хепатит хепатит B хепатит C