RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal – януари 2015

Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: януари 2015
 
 
 
При HBV пациентите рискът от поява на рак се увеличава драматично, ако имат роднина с подобно заболяване
 
Наличието на хроничен хепатит В и близък член на семейството (особено майка), който има чернодробен рак, чувствително повишава риска от поява на рак при пациент с HBV, според доклад в Chinese hepatology journal. Учените са открили, че нивата на чернодробен рак са с 59% по-високи при HBV инфектирани хора, които имат близък с чернодробен рак, отколкото при неинфектирани хора, които нямат роднини с рак.
В проучването са участвали 708 пациенти с хроничен хепатит В и 730 здрави доброволци от гр. Qidong, които са били проследявани два пъти в годината за наличие на чернодробен рак в продължение на 20 години. Честотата на развитие на рак при пациентите с хепатит В е 1244 случая на 100 000 човекогодини, докато при здравите доброволци е 509 случая на 100 000 човекогодини. Учените са открили, че наличието на брат, сестра или баща с чернодробен рак не повишава риска от развитие на рак, но наличието на майка с чернодробен рак оказва влияние. Сред участниците в проучването, които са имали член в семейството си с раково заболяване, 56.52% от тях са били диагностицирани с рак преди да навършат 50 години.
 
На края на 20 годишното проучване, честотата на чернодробен рак е:
-          32.21% при участниците с хепатит В и член на семейството с рак
-          19.80% при участниците с хепатит В, но без близки с рак
-          1.71% при участниците с близък с чернодробен рак, но без те самите да имат хепатит В
-          0.65% при здравите доброволци, които са нямали HBV и близки с чернодробен рак
 
 
Изследвания показват важността от скриниране за хепатит В при пациенти, които започват химиотерапия
 
Нови проучвания показват критичната нужда да се изследват пациентите с чернодробен рак за HBV, преди да започнат приема на имуносупресивни  лекарства за химиотерапия. Без превантивно антивирусно лечение, което да държи репликацията на хепатит В под контрол, тези пациенти биха могли да развият животозастрашаваща реактивация на вируса. Съгласно публикация в journal Hepatogastroenterology, това се е случило при 3.3% от пациентите, лекувани за лимфома (рак на кръвта); двама от пациентите са починали от чернодробна недостатъчност в следствие на флеъра (hepatitis b flare).
Лекарствата, които се използват за лечение на мозъчен рак също биха могли да причинят HBV реактивация. Документирани са пет случая на такива пациенти; те са били лекувани с облъчване и с лекарството темозоломомид (тази комбинация забавя растежа на раковите клетки).
В този доклад от Рим е описан случая на мъж, лекуван чрез химиотерапия, облъчване и стероиди за мултиформен глиобластом, често срещан смъртоносен мозъчен тумор. Лекарите не предписват медикаменти за неговия хроничен хепатит В. В рамките на 5 м. пациентът започва да развива симптоми на остър хепатит, тъй като имунната система е отслабена и не е в състояние да държи вируса под контрол. Докторите започват светкавично лечение на 52 годишния пациент с ентекавир (Baraclude). В момента, в който вирусното ниво пада до неоткриваемо, терапията му за мозъчния тумор е възобновена. 
„ До момента са съобщени други четири случая на HBV релапс по време на лечение с темозоломид“ пишат учените.
Китайските изследователи, които пишат доклада, са проследили HBV (+) пациенти, лекувани с един от следните химиопрепарати: ритуксимаб, циклофосфамид, доксорубицин, винкристин и/или преднизон. Те докладват, че ентекавир е по-ефективен, с по-малко странични ефекти, отколкото ламивудин за предотвратяване на HBV реактивацията.
 
 
По-младата възраст и ниските нива на HBsAg са в полза на пациентите, които прекратяват антивирусната терапия
 
Могат ли пациентите, загубили HBeAg и развили „е“ антитела, да спрат всекидневната си антивирусна терапия, която възпира репликирането на вируса и го държи под контрол?  
Ново проучване, публикувано в декемврийския брой на  Journal of Gastroenterology and Hepatology, предполага, че може би само младите пациенти, чиито HBsAg нива са под 2000 IU/mL, са в състояние да спрат антивирусното лечение. Никой пациент не иска да бъде на доживотна терапия, затова учените работят усилено в посока на това, да открият кои пациенти могат да спрат своето лечение, без риск от релапс на инфекцията. В това проучване, тайландски учени са проследили 157 пациента, които са спрели своето лечение 12 м. или повече, след като са направили сероконверсия (загуба на
HBeAg и поява на anti- HBeAg.). Пациентите са проследени в продължение на 5 години. От тях, 78 са били на лечение с ламивудин, 68 на ентекавир и 11 на телбувидин.  След 5-те години, 57.1% са били с релапс (т.е. HBeAg +). Тези пациенти са били под 40 годишни, с нива на HBsAg под 2,000 IU/mL, когато са спрели своето антивирусно лечение и се счита, че те имат по-нисък процент на релапс.
Учените заключават, че няма полза от 12-те месеца лечение след сероконверсията, както и че и трите антивирусни препарата са еднакво добри, без предимство на единия над другия.  
 
 
Докторите водят дебати относно ползите на интерфероновото лечение срещу антивирусната терапия
 
Две групи от лекари обобщават техните предпочитания за лечение на HBeAg (–) и HBeAg (+) пациенти в януарския брой на Journal Liver International.
 
Как лекувам своите HBeAg (–) пациенти?
Екип от Италия отговаря на въпроса как лекуват тези пациенти; в момента съществуват две различни стратегии за лечение: краткосрочен курс на лечение с пегилиран интерферон или дългосрочно лечение с антивирусен препарат (ентекавир или тенофовир). Младите пациенти с леко до умерено увреждане на черния дроб могат да се възползват от 48 седмичния курс с интерферон, докато антивирусните препарати биват предпочитани при по-възрастни пациенти, с по-тежко увреждане, тези, които са преминали неуспешен курс на лечение с интерферон или тези, за които страничните ефекти на интерферона са непоносими. Докато антивирусните са ефективни в спирането на вирусната репликация и чернодробното увреждане, все още остава неясно дали предотвратяват чернодробния рак. Те се взимат в продължение на дълги години, има риск от развитие на резистентност и струват скъпо. „ От друга страна, интерфероновата терапия може да доведе до траен вирусологичен отговор при близо четвърт от пациентите, което води до 30-50% загуба на HBsAg при тях. Интересното е, че отговорът към интерферон може да се увеличи, ако се приложи внимателна селекция на пациентите, базирана на възраст, АЛТ, нива на HBV DNA и чрез прилагането на строги правила за ранно приключване на терапията, ако не се постигне желаният спад в HBV DNA и HBsAg" заключават учените.
 
Как лекувам своите HBeAg (+) пациенти?
Екип от гръцки учени е сравнил лечението с интерферон и антивирусната терапия при пациентите с високи вирусни нива. Интерфероновото лечение е 48 седмици, с шанс за перманентен краен резултат в около 30% от случаите, а и да не забравяме страничните ефекти, пишат те. Ако пациентите не са развили отговор към терапията до 12 седмица, трябва да бъде прекратено, тъй като те са нон-респондери.
Антивирусните препарати ентекавир и тенофовир постигнат бързо понижение на вирусното ниво с минимален риск от развитие на резистентност, но при тях недостатъците са дългогодишния прием, както и  това, че трябва да се вземат предвид, когато пациентите искат да имат деца.
„Тъй като при антивирусното лечение винаги ще съществуват опасения за безопасността му, както и въпросът със семейното планиране, трябва да се използва внимателно, особено при млади HBeAg (+)пациенти с леко до средно увреждане“.
 
 
Точността на Fibroscan се равнява на тази от чернодробната биопсия
 
Исторически погледнато, чернодробна биопсия е била единственият акуратен инструмент за измерване на чернодробното увреждане при пациенти с хепатит В. Но биопсиите не са перфектни- те са инвазивни, и могат да вземат материал от не-толкова увредена част на черния дроб, давайки фалшива диагноза. Напоследък, лекарите възлагат надежди на нови инструменти за диагностика (Fibroscan)- вид ултразвук, който измерва колко бързо преминават вибрационните вълни през черния дроб. Изследването е безболезнено, отнема няколко минути и дава мигновена диагноза.
В доклад, публикуван в декемврийското издание на Journal of Clinical Gastroenterology and Hepatology, се потвърждава, че Fibroscan е надежден, колкото чернодробната биопсия. Изследване, правено в САЩ, сравнява акуратността на резултатите при над 700 пациента с хепатит В и С, които са имали и чернодробни биопсии, извършени в няколко медицински центъра из цялата страна.
„ … Ние потвърждаваме, че Fibroscan дава точна оценка на чернодробната фиброза при пациенти с хроничен хепатит“ пише в доклада.
Техните резултати показват сходни нива на точност при подобни проучвания, проведени в Европа и Азия.
 
 
Леки бъбречни проблеми и загуба на костна маса биват свързани с антивирусните препарати
 
Проучване на 60 пациента, които са превключили своето лечение от ламивудин + адефовир на тенофовир, е доказало, че антивирусните препарати причиняват лека костно-минерална загуба и бъбречни проблеми.
Италиански учени са наблюдавали такива пациенти в продължение на 3 м., за да видят въздействието на антивирусните препарати върху бъбречната функция. Увредената бъбречна функция има връзка със загубата на костна маса и с недостига на витамин D.
Според публикуваното през декември изследване в Journal of Antimicrobial Chemotherapy, бъбречната функция има колебания в продължение на 6 м. след превключване на терапията и общо 92.6% от пациентите са имали недостиг на вит.D, който е следствие на бъбречните проблеми.
Намалена костна маса е диагностицирана при 52.7% от пациентите (вероятно от терапията с ламивудин+адефовир), повишавайки се до 77.8% на 6-тия месец от терапията с тенофовир. На пациентите са предписани добавки с витамин D.
„ В заключение, пациентите, подложени на терапия с ламивудин плюс адефовир показват загуба на костна тъкан и бъбречни щети," пишат изследователите. Преминаването към тенофовир леко се влошава състоянието им, но то се стабилизира след първите шест месеца. Намалената костна минерална плътност не се влошава при новото лечение с тенофовир," заключават учените.
 
 
Ефективността на ваксината за хепатит В се оспорва
 
Колко ефективна е имунизацията срещу хепатит В? Проучване на 100 човека от Лагуна бийч, Калифорния, които са се ваксинирали против HBV, показва че нивото на развити защитни антитела, е далеч под това, което обещава производителят на ваксината.
Проучване, публикувано през януари в изданието Biological Research for Nursing, е проследило 100 участника, главно мъже от бялата раса, средна възраст 39 години, които са получили и трите дози ваксини, след което са били изследвани за нивата на anti-HBsAg. Само 78.6% от тях, които са били здрави и не са имали имуносупресивна инфекция като HIV, са образували адекватни нива на защитни антитела.
 
„ Описаните от производителя нива на създаване на антитела са 90-100%, в зависимост от популацията. Това откритие подчертава необходимостта от допълнителни проучвания, които да разкрият пропуските в съществуващите протоколи за ваксиниране, включително при здравните работници, хората на имуносупресивна терапия, както и други високорискови групи от населението‘‘, заключават изследователите.