RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Вирусен хепатит

Период след раждането

Период след раждането (Постнатален период)
 
Кърмене и HBV
 
В днешни дни се приема, че кърменето е безопасно, независимо дали майката има остър хепатит B, хронична HBV инфекция, или е неактивен носител на HBV, стига бебето да получи пълен ваксинационен курс за хепатит B, като първата доза бъде дадена през първите 12 часа след раждането, в комбинация с прием на хепатит B имуноглобулин. Тези препоръки се базират на проспективни изследвания, направени от Hill, Sheffield и колеги, резултатите от които са публикувани в списание Obstetrics & Gynecology през 2002 година. Нито Световната здравна организация, нито Центровете за превенция и контрол на заболяванията забраняват кърменето на майка с HBV на нейното дете, стига HBV ваксината и HBIG да са поставени в първите 12 часа след раждането.
 

Раждане

Раждане (Перинатален период)
 
Перинатално предаване на вируса
 
Това е основния начин за предаване на вируса, който е отговорен за 90% от случаите на заразяване на хората, хронични носители на вируса, особено в ендемичните райони, като Югоизточна Азия и Африка.
 

Бременност

Бременност (Пренатален период)
 
Остър хепатит B по време на бременността
 
Клиничното протичане на хепатит B при бременни е както при небременни жени. Острата HBV инфекция по време на бременността изглежда, че не променя сериозно нормалното протичане на бременността. Бременността не предразполага към хронифициране. При пациентки с документиран остър хепатит B, бременността не се свързва с повишена смъртност или тератогенност, като HBV инфекцията не би трябвало да е причина за прекъсване на бременността.
 

Въведение

Въведение
 
Вирусът на хепатит B (HBV) е двойно-верижен ДНК вирус. Той е представител на семейство Hepadnaviridae. HBV съдържа няколко антигенни компоненти, включително хепатит B повърхностния антиген (hepatitis B surface antigen - HBsAg), хепатит B ядрения антиген (hepatitis B core antigen - HBcAg), и хепатит B “е” антигена (hepatitis B e antigen - HBeAg). Вирусът е бил открит през 1963 година от д-р Барух Блумберг, който първи изолира хепатит B повърхностния антиген (HBsAg). Повърхностният антиген е бил изолиран от серум на австралийски абориген, поради което HBsAg бил наречен „австралийски” антиген.
 

Хепатит B и бременност

Дата на създаване: 17 юли 2010
Дата на последно обновяване: 17 юли 2010

Проучване установява, че възстановяването от хепатит С не осигурява защита от бъдеща инфекция

Дата: 13 май 2010
Автор: Sean R. Hosein
 
Разпространил: www.catie.ca
 
Вирусът на хепатит С може да инфектира черния дроб и да го увреди. Ако инфекцията с HCV се превърне в хронична, тогава в продължение на един дълъг период черният дроб се разрушава и има повишен риск от рак на черния дроб.
 
HCV най-често се разпространява посредством общо ползване на инструменти за инжектиране или вдишване на забранени вещества (например кокаин). Все пак, през изминалото десетилетие, различни изследователски групи в различни развити страни документират нарастващият брой на сексуалното предаване на HCV сред ХИВ- позитивни мъже, който са участвали в една или повече от следните високо-рискови дейности:
  • практикуване на необезопасен анален секс
  • практикуване на необезопасен групов секс

Витамин D увеличава трайния отговор на базираната на интерферон терапия за хепатит С и може да подобри чернодробната фиброза

Автор: Liz Highleyman
Дата: 18 май 2010
 
РЕЗЮМЕ: Добавянето на витамин D увеличава вероятността от траен (задържан) отговор на терапията от пегилиран интерферон плюс рибавирин за хроничен хепатит С, което кара изследователите да предполагат, че недостигът на витамин D може да помогне за обясняване на добре известните расово-етнически разлики в отговора на лечението, според едно изложение, направено пред 45-та Годишна среща на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL 2010) миналия месец във Виена. Едно наскоро публикувано изследване установява, че ниските нива на витамин D са свързани с по-тежка чернодробна фиброза и слаб отговор на лечението. 
 

Спонтанното постигане на неоткриваема НВV ДНК се среща рядко, особено без изчистване на HBeAg

Автор: Liz Highleyman
Дата: 14 май 2010
 
РЕЗЮМЕ: Изчистването от кръвта на ДНК на вируса на хепатит В (НВV) рядко се случва без лечение, даже и след десет години, докладват изследователи пред 45-та Годишна среща на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL 2010) миналия месец във Виена. Сред хората, претърпели изчистване на “е” антигена на хепатит В (HBeAg), обаче, вероятността от постигане и на неоткриваем вирусен товар е по-висока, като на десетата година достига 50%.