RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 7 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Диагностика на острите вирусни хепатити

Версия за печат
При съмнения за наличие на остра хепатит - вирусна инфекция трябва да се направи изследване на следните хепатитни маркери - IgM anti-HAV, HBsAg, IgM anti-HBc и anti-HCV
Ако се открие IgM anti-HAV(+), това ще означава наличие на остър хепатит А.
 
Остра хепатит В вирусна инфекция - типичен серологичен курк
фиг. 1, Диагностика на остра хепатит В вирусна инфекция
 
Диагностиката на хепатит В се базира на изследване на HbsAg и IgM anti-HBc. Ако пациента има HbsAg(+) и IgM anti-HBc(+) – HBV инфекцията е остра. Ако отсъства HbsAg, при IgM anti-HBc(+), пациентът имаостър хепатит В с ниски нива на HbsAg, които са неоткриваеми за теста. HBeAg и HBV DNA не са показателни за острата инфекция, въпреки тяхното присъствие. Ако клиничното развитие на острия хепатит В подсказва HDV инфекция, трябва да се направи тест и за хепатит D - anti-HDV.  
Ниската чувствителност на теста за антитела срещу хепатит С - anti-HCV по време на острата фаза трябва да се повтори и да се направи тест за HCV RNA, ако не се откриват маркерите за останалите хепатитни вируси. Ако този тест HCV RNA се окаже отрицателен, диагнозата за остър хепатит С трябва да се преразгледа. Други възможни причини за чернодробното увреждане са лекарствена токсикация, заболявания на жлъчния тракт, нарушения в метаболизма на организма, автоимунен хепатит и др.
Диагностичните тестове за HEV се извършват само при научните проучвания. Инфекцията с HDV не се появява без наличие на HBV и поради тази причина тестовете за HDV не се използват като първични клинични маркери.
 
Диагностика на острите вирусни хепатити

фиг.2 Диагностика на острите вирусни хепатитити

Статии и новини, свързани с   хепатит   хепатит А   хепатит B   хепатит C