- Диагностика
- Лабораторна диагностика
- Лаборатория по порфирии и молекулярна диагностика на чернодробни заболявания в УМБАЛ „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ”
- Обща диагностика на вирусните хепатити
- Диагностика на хепатит А и хепатит Е
- Диагностика на Хепатит В
- Диагностика на хепатит С и хепатит D
- Диагностика на острите вирусни хепатити
- Диагностика на хроничните вирусни хепатити
- Тестове за вирусно натоварване при хепатит C
- Хистологична диагностика
- Лабораторна диагностика
Статии
Новини
Хепактив Блог
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 3 гости онлайн.
Статистика
посетители след 30 март 2009
Диагностика на хепатит А и хепатит Е
Версия за печат

IgM anti-HAV присъства от 3 до 6 месеца след острото заболяване и много рядко до 18 месеца. Фалшив отрицателен IgM anti-HAV резултат може рядко да се получи.
Диагностика на Хепатит A вирусна инфекция
Хепатитният A virus (HAV), може да причини остър, но не и хроничен хепатит. В клиничната практика диагностиката на хепатит А се извършва с откриване на специфичните антитела на вируса.
Антителата на HAV от клас IgM (IgM anti-HAV) са обикновено откриваеми в серума в началото на симптомите и те са надежден маркер за остра HAV инфекция.

В много малко от случаите може да се получи релапс на хепатит А от няколко седмици до няколко месеца след привидното оздравяване. При пациентите, получили релапс на хепатит А - IgM anti-HAV отново се появява в серума след първоначалното изчистване.
Диагностиката на хепатит А не е особено трудна. Хората, които имат направена пасивна имунизация с имуноглобулин могат да покажат ниски нива на IgG anti-HAV в серума няколко седмици до няколко месеца след имунизацията.
Активната имунизация с HAV ваксина предизвиква появата на антитела само на структурните протеини (първоначално IgM anti-HAV и после IgG anti-HAV) За сравнение – по време на естествената инфекция антителата се появяват и в двата вида протеини (структурни и не структурни).
Диагностика на Хепатит E вирусна инфекция

Хепатит Е вируса е RNA вирус, класифициран като calicivirus. Той предизвиква остра но не и хронична инфекция. Предава се по фекално-орален механизъм. Рутинните серологични тестове за HEV не се правят. В научните лаборатории се правят тестове за откриване на HEV антигени в черния дроби чрез чувснвителни измервания (RT-PCR). В изследователските лаборатории се разработват методи за измерване на HEV RNA. HEV антигени са открити в изпражненията, в жлъчката и черния дроб по време на инкубационния и симптоматичния период на острата инфекция. Антитела на HEV (anti-HEV) са открити в серума по време на острия хепатит Е.
На практика диагностиката на острия хепатит Е се прави на база на това, дали пациента е пътувал наскоро в епидемичните региони (основно Индия, югоизточна и централна Азия) и чрез изключване на останалите възможни вирусни хепатити – А, В и С.
