RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 11 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Диагностика на Хепатит В

Версия за печат
Дата на създаване: 27 февруари 2009
Дата на последно обновяване: 30 юни 2010
 
 
Вирусът на хепатит В е причина за по-голямата част от острите и вирусни хепатити в световен мащаб.
Рутинната серологична диагностика се базира основно на 3 двойки антигени и антитела:
  1. Хепатит В повърхностен антиген - (HBsAg) и кореспондиращото с него антитяло (anti-HBs);
  2. Хепатит В е-антиген (HBeAg) и кореспондиращото с него антитяло (anti-HBe);
  3. Антитялото (anti-HBc) на хепатит В ядрения антиген (HBcAg)
За изследването на тези 3 антигена и 3 антитела най-широко използван е имуноензимния метод (EIA).
 
Съществуват още два маркера за HBV:
  1. ДНК полимераза
  2. хепатит B вирусна ДНК (HBV DNA) - вирусна репликация или т. нар. вирусен товар
 
Измерването на HBV DNA с помощта на молекулярно-хибридизационен метод е въведено през 1980г. В днешни дни вирусният товар най-често се измерва с помощта на PCR (полимеразна верижна реакция) техника.
  
Серологични тестове
 
По време на HBV инфекцията, HBsAg – продукт от S гена на  HBV, циркулира в голяма концентрация в кръвния серум. Това са частици от обвивката на вируса. Когато тези вирусни частици присъстват, заразоносителството е в своя най-ефективен стадий - 1-10 седмици след инфекцията с HBV и от 2 до 8 седмици след клиничните прояви.
 
Серологични маркери при остър хепатит В
 фиг 1. HBV антигени и антитела при остър хепатит В
 
HBV ДНК се появява 6 седмици след началото на инфекцията и е маркер както за остра, така и за хронична инфекция. 
 
В много редки случаи, при остър вирусен хепатит В, HBsAg може да не се открива поради много ниски нива под прага на чувствителност на теста. Въпреки, че този макер се появява още в началото на острата инфекция, той се открива до момента на появяване на антитялото anti-HBs. Тоест, когато изчезне единия маркер, би трябвало да се появи другия.
Съществува обаче прозорец от време /или т.нар. window period/ при който HBsAg изчезва и все още не се е появил anti-HBs. Като цяло, този прозорец от време е много малък и дори в повечето случаи изцяло липсва. Въпреки, че антителата започват да се произвеждат още в началната фаза на хепатита, обикновено те са прекалено малко, за да бъдат засечени по време на първите две фази. След края на фазата на жълтеница вече се забелязва изчезване на антигените и появата на антитела, което е и индикация за това, че организма е успял да се пребори с вируса. Прозореца от време, при който е възможно в серума да не се засичат нито антигени, нито антитела, т.е. HBsAg и anti-HBs да са отрицателни, може да бъде и с продължителност от 45 дни при хепатит Б. Във фазата на възстановяване, HBsAg е отрицателно, а anti-HBs става положително и те са индикатор освен за изчистване на вируса, и за изграден имунитет срещу него, който остава доживот.
Другият маркер, който се появява по време на инфекцията е HBeAg (маркер за инфектиране).
По време на инфекцията IgM anti-HBc се появяват за кратко време (около 6 месеца и много рядко до 12 месеца) след започване на острата HBV инфекция. Нивата на IgG anti-HBc нарастват доста бавно и накрая IgG anti-HBc заменя IgM anti-HBc.
 
Таблица 1. Интерпретация на съчетанието от вирусни маркери за хепатит В
 
HBsAg 
Anti-HBs
Anti-HBc
HBeAg
Anti-HBe
Значение
положителен 
отрицателен IgM положителен  отрицателен Остър хепатит B, висока инфекциозност
положителен 
отрицателен IgG положителен  отрицателен Хроничен хепатит B, висока инфекциозност
положителен 
отрицателен IgG отрицателен 
положителен  
Оздравяващ остър хепатит B, ниска инфекциозност 
положителен 
положителен 
положителен 
положителен 

или

отрицателен

положителен 

или

отрицателен

Инфекция с два различни подтипа на HBV
 
или наскоро настъпила сероконверсия - рядко
отрицателен отрицателен IgM
положителен 

или

отрицателен

положителен 

или

отрицателен

Остър хепатит B

или Anti-HBc "прозорец"

отрицателен отрицателен IgG отрицателен
положителен 

или

отрицателен

Стар хепатит B

или HBs носители с ниска репликация

отрицателен
положителен 
IgG отрицателен
положителен 

или

отрицателен

Оздравяващ остър хепатит B
отрицателен
положителен 
отрицателен отрицателен отрицателен

Лекуван хепатит B

или ваксиниран болен

или фалшив позитивен резултат

 Положителния резултат на IgМ anti-HBc е показател за остра или за хронична HBV инфекция.

Пациенти, при които се задържа HBsAg повече от 6 месеца, развиват хроничен хепатит В.
 
Серологични маркери при хроничен хепатит В
  фиг 2. HBV антигени и антитела при хроничен хепатит В
 
HbeAg е подходящ маркер за висока вирусна репликация. Той се открива по време на ранната остра инфекция с хепатит В – съвпада или се появява малко след появата на HbsAg и в повечето случаи изчезва в рамките на няколко седмици след острата инфекция. Запазването на HbeAg в серума за повече от 3-4 месеца предсказва продължителна хронична инфекция. При пациенти с хронична инфекция HbeAg се открива от месеци до години и е сигнал за активната репликационна фаза на хроничната хепатит В инфекция. HbeAg изчезва средно при 10% (от 9–19%) за година при пациенти с хроничен В хепатит, което е съпроводено с намаляване на вирусна репликация до неоткриваеми за тестовете нива. Тестът за HbeAg не е задължителен за острия хпатит В, но е много важен за хроничните.
Хроничният HBV хепатит може да се раздели на 2 основни типа – HbeAg положителен и HbeAg отрицателен тип. В ранните етапи на хроничната инфекция се откриват HbsAg и HbeAg – тази фаза се характеризира с висока репликация и висока инфекциозност.
Повечето от пациентите в крайна сметка претърпяват сероконверсия с изчезване на HbeAg и появяване на anti-Hbe, съвпадаща с продължително намаляване нивата на вирусната репликация, спадане нивата на чернодробните ензими до нормалните и спадане нивата на на HBV DNA до под (<103–104copies/mL) и те стават неоткриваеми за стандартните молемулярни тестове. Тези пациенти преминават във фазата на неактивните носители.
Някои от тях, които са HBeAg-отрицателни и anti- HBe-положителни могат да получат реактивиране на хепатита с високи нива на HBV DNA (обикновено >105 copies/mL)
При сравняване на HBV DNA нивата се установява, че HBe-положителните пациенти имат по-високи нива от HBeAg-отрицателните.
 
  фиг 3. Фази на хронична HBV инфекция
 
Наличието на HBV DNA е индикатор за вирусна репликация и съответстваща на това висока инфекциозност. С помощта на PCR се открива ДНК във всички HBsAg и HBeAg положителни пациенти. В някои случаи се открива ДНК и в серуми, отрицателни за HBsAg, но положителни за anti-HBС при т. нар. „окултни” хепатит В вирусни инфекции.
Откриването на HBV DNA заема важно място при проследяване ефекта от антивирусната терапия при хроничните хепатит В инфекции.

Статии и новини, свързани с   хепатит   хепатит А   хепатит B   хепатит C