RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Маркери за хепатит В инфекция

Версия за печат

 Хепатит B повърхностен антиген - (HBsAg)
   Използва се за диагностициране на остра или хронична инфекция с хепатит В.
   Първият маркер, който се появява при остра инфекция.
   Изчезването му е индикатор за възстановяване от инфекцията.
   Запазването му за повече от 6 месеца е индикатор за хронична инфекция (носителство).
   Индивидуален тест за по-малко от 72 часа след ваксиниране може да даде положителен резултат. (Виж anti-HBs, anti-HBc IgM и HBeAg.)

Антитяло тест за хепатит В повърхностен (австралийски) антиген - (Anti-HBs или HBsAb)
   Може да се използва самостоятелно за да се установи дали има имунитет след поставена ваксина срещу хепатит В.
   Нива над 10 MIU/mL (10 IU/L) обикновено се смятат, че ни защитават.
   Някои индивиди, като здравните работници, които могат да бъдат изложени  на вируса, трябва да изследват нивото на anti-HBs, за да установят дали не е нужно да си направят реимунизация.
   Положителният резултат при индивид със скорошна остра HBV инфекция е индикация за възстановяване след боледуване.
   Обикновено НЕ се откриват, когато HBsAg е положителен.
   В някои случаи на хепатит В инфекция, двата антигена HBsAg и anti-HBs могат да са положителни. Тези антигени са противоположни и вероятно не ни защитават.
   Antibody нивата се променят с времето.

IgM антитяло за хепатит B ядрен антиген - (Anti-HBcIgM или HBcIgMAb)
   Този тест е скъп и трябва да се използва преди всичко ако в много голяма степен се съмняваме, че пациента се намира в ранен период на възстановяване след инфекция (от 2 до 16 седмици след инфекцията), когато HBsAg е изчезнал, но все още нивата на anti-HBs не се откриват.
   Положителен е резултата при пациенти, които са също HBsAg положителни и обикновено означава, че те имат остра инфекция.
   Обикновено се открива от 3 до 12 месеца.
   В зависимост от прагът на чувствителност, ниски нива могат да бъдат открити при пациенти с хронична инфекция и реактивация.

Хепатит B - e антиген - (HBeAg)
   Маркер за активна репликация на вируса.
   Също е маркер за инфекциозност. Понякога отсъствието на HBeAg у хора, които са позитивни за HbsAg не означава, че те не могат да заразят околните с вируса на хепатит В.
   Този маркер може да се използва за  следене терапията при пациенти с хронична HBV инфекция.

Антитяло на хепатит B (e) антиген - (Anti-HBe или HBeAb)
   Появява се, когато HBeAg изчезне.
   При хронична HBV инфекция положителния резултат е индикация за застой или минимални поражения на черния дроб.
   Понякога пациенти, които са HBsAg-позитивни и имат anti-HBe (+) трябва също да се смятат, че  могат да заразят околните.

Total антитяло на хепатит B ядрен антиген -
(Anti-HBc или HBcAb)
   Положителния резултат  е индикация за отминала инфекция с вируса на хепатит В.
   Обикновено се запазва за цял живот.
   Той липсва у хората, които имат имунитет, като резултат от ваксинация.
   Описани са над 10% фалшиви положителни резултати  при хора, за които няма документирана инфекция с HBV. Ако не сте сигурни – трябва да си направите и друг маркер anti-HBs или anti-HBe за потвърждение.  Алтернативно – следващ отрицателен резултат е индикация за фалшив положителен първи резултат.

 

Хепатит B тест за вирусна репликация DNA - (HBV DNA)
   Използва се за определяне нивото на репликация на вируса.
   Основно се използва за мониторинг при терапията и за изясняване на някои сложни ситуации.
 
Източници: 
  1. http://www.calgarylabservices.com/HealthcareProfessionals/MedicalGuidelines/ViralHepatitis.htm
  2. http://www.fpnotebook.com/GI/Lab/HptsBSrlgy.htm
  3. http://www.who.int/csr/disease/hepatitis/whocdscsrlyo20022/en/index3.html#serological

Viral Hepatitis, 3rd edition, edited by professor Howard Thomas, professor Stanley Lemon, and professor Arie Zuckerman (2005)


Статии и новини, свързани с   хепатит   хепатит А   хепатит B   хепатит C