Хепатит B повърхностен антиген - (HBsAg)
•   Използва се за диагностициране на остра или хронична инфекция с хепатит В.
•   Първият маркер, който се появява при остра инфекция.
•   Изчезването му е индикатор за възстановяване от инфекцията.
•   Запазването му за повече от 6 месеца е индикатор за хронична инфекция (носителство).
•   Индивидуален тест за по-малко от 72 часа след ваксиниране може да даде положителен резултат. (Виж anti-HBs, anti-HBc IgM и HBeAg.)

Антитяло тест за хепатит В повърхностен (австралийски) антиген - (Anti-HBs или HBsAb)
•   Може да се използва самостоятелно за да се установи дали има имунитет след поставена ваксина срещу хепатит В.
•   Нива над 10 MIU/mL (10 IU/L) обикновено се смятат, че ни защитават.
•   Някои индивиди, като здравните работници, които могат да бъдат изложени  на вируса, трябва да изследват нивото на anti-HBs, за да установят дали не е нужно да си направят реимунизация.
•   Положителният резултат при индивид със скорошна остра HBV инфекция е индикация за възстановяване след боледуване.
•   Обикновено НЕ се откриват, когато HBsAg е положителен.
•   В някои случаи на хепатит В инфекция, двата антигена HBsAg и anti-HBs могат да са положителни. Тези антигени са противоположни и вероятно не ни защитават.
•   Antibody нивата се променят с времето.

IgM антитяло за хепатит B ядрен антиген - (Anti-HBcIgM или HBcIgMAb)
•   Този тест е скъп и трябва да се използва преди всичко ако в много голяма степен се съмняваме, че пациента се намира в ранен период на възстановяване след инфекция (от 2 до 16 седмици след инфекцията), когато HBsAg е изчезнал, но все още нивата на anti-HBs не се откриват.
•   Положителен е резултата при пациенти, които са също HBsAg положителни и обикновено означава, че те имат остра инфекция.
•   Обикновено се открива от 3 до 12 месеца.
•   В зависимост от прагът на чувствителност, ниски нива могат да бъдат открити при пациенти с хронична инфекция и реактивация.

Хепатит B - e антиген - (HBeAg)
•   Маркер за активна репликация на вируса.
•   Също е маркер за инфекциозност. Понякога отсъствието на HBeAg у хора, които са позитивни за HbsAg не означава, че те не могат да заразят околните с вируса на хепатит В.
•   Този маркер може да се използва за  следене терапията при пациенти с хронична HBV инфекция.

Антитяло на хепатит B (e) антиген - (Anti-HBe или HBeAb)
•   Появява се, когато HBeAg изчезне.
•   При хронична HBV инфекция положителния резултат е индикация за застой или минимални поражения на черния дроб.
•   Понякога пациенти, които са HBsAg-позитивни и имат anti-HBe (+) трябва също да се смятат, че  могат да заразят околните.

Total антитяло на хепатит B ядрен антиген - (Anti-HBc или HBcAb)
•   Положителния резултат  е индикация за отминала инфекция с вируса на хепатит В.
•   Обикновено се запазва за цял живот.
•   Той липсва у хората, които имат имунитет, като резултат от ваксинация.
•   Описани са над 10% фалшиви положителни резултати  при хора, за които няма документирана инфекция с HBV. Ако не сте сигурни – трябва да си направите и друг маркер anti-HBs или anti-HBe за потвърждение.  Алтернативно – следващ отрицателен резултат е индикация за фалшив положителен първи резултат.

1. http://www.calgarylabservices.com/HealthcareProfessionals/MedicalGuidelines/ViralHepatitis.htm
2. http://www.fpnotebook.com/GI/Lab/HptsBSrlgy.htm
3. http://www.who.int/csr/disease/hepatitis/whocdscsrlyo20022/en/index3.html#serological

Viral Hepatitis, 3rd edition, edited by professor Howard Thomas, professor Stanley Lemon, and professor Arie Zuckerman (2005)