RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Диагностика на хепатит С и хепатит D

Версия за печат

Диагностика на хепатит С вирусна инфекция

 
 Диагнозата на хепатит С вирусната инфекция се основава на откриване индиректни маркери на вируса – антитела срещу него или вирусна репликация – молякулярни методи за детекция на вирусния геном и неговата характеристика – генотипиране. Процедурата по диагностиката започва с откриването на основния индиректен маркер на вируса – anti-HCV антитела от класа IgG с тестове, базирани на имуноензимния метод (EIA). Откриването на антитела и клинично-лабораторни данни за възпалителен процес в черния дроб означава наличие на хепатит С вирусна инфекция. Те се откриват при 98% от болните с наличие на HCV RNA.
 
    Откриването на HCV RNA, определя статуса на изследвания пациент по отношение наличието или не на вирусна репликация. Този етап е наложителен при асимптоматичните пациенти, или за такива, които са преболедували с изчистване на вируса, но са положителни за anti-HCV антитела (15-30% от острите случаи). Острата хепатит С вирусна инфекция е трудна за диагностициране както поради липса на изразено клинически остро начало в по-голяма част от случаите, така и поради липсата на специфичен маркер за остра инфекция. Хепатит С вирусната RNA е първият маркер, който се открива в кръвта около 15 дни след заразяването, след което болният става потенциален източник на инфекция, при което липсват симптоми на чернодробна инфекция. Откриването на HCV RNA без наличието на антитела anti-HCV, е водещият индикатор за остра HCV инфекция. Последващата след няколко седмици сероконверсия (поява на anti-HCV антитела) потвърждава поставената диагноза. Остра хепатит С вирусна инфекция може да бъде изключена при положителен тест за anti-HCV антитела и отрицателен за HCV RNA (най-добре е теста да се повтори), при използване на достатъчно чувствителна техника (<100 IU/ml). Тези случаи се отнасят за преболедуване и оздравяване в минал период, като специфичните антитела ще намалеят до пълно изчезване след години. В първите 2-3 десетилетия на заболяването пациентите нямат клинична симптоматика, или имат слабо изразени симптоми. Преобладаващият брой пациенти, положителни за anti-HCV антитела и имащи клинични данни за остра или хронична вирусна инфекция са положителни и за HCV RNA, което е равнозначно на активна вирусна инфекция. При диагностика в ранната фаза на хепатит С чрез тестиране на anti-HCV антитела, остава „прозоречен период” между появята на HCV RNA и откриване на антителата, като времетраенето му е около 1,5 месеца. Откриването на нуклеиновата киселина на HCV (HCV RNA) става чрез тестиране на кръвни проби и/или от чернодробна биопсия чрез най-разпродтранения амплификационен метод – полимеразна верижна реакция (PCR), в неговия качествен или количествен вариант, както и с други молекулярни методи. Теста PCR се използва и за проследяване на виремията по време на лечени на хепатит с вирусната инфекция. Генотипът на HCV е една от основните негови характеристики и е необходима стъпка преди започване на лечението, предвид различното повлияване при лечение, съобразно генотипа на вируса.
 
Диагностика на Хепатит D (делта хепатит) вирусна инфекция
 
Рутинната диагностика на хепатит D се основава главно на откриването на индиректни маркери на тази инфекция – антитела срещу HDV от класовете IgM и IgG. За целта се използват тестове, базирани на EIA (имуно-ензимни методи). Директните методи за откриване на HDAg или HDV RNA са недостатъчно стандартизирани или има проблем с надеждността им като маркери на инфекцията, каквото е установяването на HDAg в кръвта.
 
 При почти всички случаи на активна хепатит D вирусна инфекция се установява наличие на anti-HD IgM, като те се откриват само за определен период от острата инфекция, завършила с оздравяване (коинфекция), докато при хроничната форма на инфекция, тяхното наличие е свързано със съвместна инфекция – хепатит В и тип D, обикновено с по-тежко протичане. И в двата случая се откриват сирологични маркери на хепатит в вируса. При фулминантна форма на хепатит, anti-HD IgM, могат да бъдат единствен индиректен маркер на HDV.
Установяването на anti-HD антителата при вече приключила инфекция при липса на HBsAg, отразява прекарана в миналото HDV инфекция, като те са съпроводени с маркери на преминала HBV инфекция.
Едновременното наличие на anti-HD от класовете IgM и IgG при наличието на HBsAg и други маркери на остра или хронична хепатит В инфекция говори убедителноза наличие на смесена инфекция. В някои случаи специфичните anti-HDV антитела се явяват след острото начало на инфекцията, затова се налага повторно изследване след известен интервал, при съмнение за хепатит D вирусна инфекция. 

Статии и новини, свързани с   хепатит   хепатит А   хепатит B   хепатит C