Статии
Новини
Хепактив Блог
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 5 гости онлайн.
Статистика
Хепатит D
Версия за печат 
Хепатит D (delta), (изписван още като хепатит Д) може да възникне при дълготрайно носителство на хепатит В или да възникне по същото време, по което става заразяването с хепатит В.
Когато HBV и HDV инфекциите се развиват по едно и също време, състояние, наречено ко-инфекция (co-infection), след възстановяването само 2-5% от пациентите стават хронични носители (има вирус в кръвта им повече от шест месеца след инфекция).
Когато HBV инфекция се появява първо и е последвана от HDV инфекция, състоянието се нарича – суперинфекция (superinfection). Това е по-тежката ситуация. Между половин и две трети от пациентите с суперинфекция развиват тежък остър хепатит. В чернодробните клетки има голям брой HBV вируси, HDV довежда до тенденция да се възпроизвеждат по-активно. Мащабна инфекция и чернодробна недостатъчност, са по-чести при суперинфекция.
Как се разпространява HDV?
Начините на заразяване с хепатит D са подобни на тези при хепатит В. Най-съществен се оказва кръвният път на зараза, особено при често преливане на кръв и кръвни продукти (при таласемия, хемофилия), в отделенията по хемодиализа, сред инжектиращи се и “смъркащи” наркомани; в голям процент от случаите – около 40%, не може да се намери източникът на зараза. Хепатитният делта вирус (HDV) е малка RNA частица, която се репликира само в присъствието на HbsAg. Взаимодийствието между двата вируса е комплексно. Синтезът на HDV може да подтисне появяването на вирусните маркери на хепатит В в инфектираните клетки и дори да доведе до елиминиране на активната вирусна репликация. HBV и HDV може да бъде едновременна (co-infection) или HDV може да инфектира хроничните носители на HbsAg (superinfection). HDV инфекцията се предава парентерално и при тесен контакт в ендемичните райони. Инфекцията тясно се асоциира с интравенозните наркомани, но може да се открие в при всички рискови групи за хепатит В. Тя се разпространява по сексуален път и при вътресемеен контакт. Съществува риск от предаване на инфекцията от заразена майка на новороденото паралелно с вируса на хепатит В, т.нар. "вертикален" път на предаване на инфекцията.
Къде е разпространен хепатит D?
Фиг.1. Разпространение на HDV
Как протича болестта?
Инкубационният период на вирусния хепатит D е същия като на хепатит В - от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.
При суперинфекция, острата криза може да бъде прекалено тежка и може бързо да превърне носителството на HBV в активно хронично заболяване на черния дроб. Друга възможност е суперинфекцията да бъде открита само чрез повишаване нивата на трансаминазите. Делта инфекцията трябва винаги да се търси при носителите на HBV, които имат релапс на хепатита. Суперинфектираните HBV носители са с голям риск да станат хронични носители на HDV. След суперинфекцията следва хронифициране при повече от 90% от пациентите. В останалите случаи суперинфекцията преминава в първоначалната HBV инфекция, или предизвиква изчистване на HbsAg. В ранните етапи на HDV инфекцията, HDV има задържащ ефект спрямо HBV, и HBV DNA нивата стават неоткриваеми и при чувствителни PCR изследвания.
При ко-инфекция, острият хепатит D обикновено се самоограничава – само при около 2% от случаите се съобщава за преминаване на инфекцията в хронична. Клиничната картина при протичане на инфекцията не се отличава от тази при хепатит В, когато той протича самостоятелно. Понякога повторното повишаване на ALT може да е знак, че вторият пик е причинен от остра инфекция с HDV. Клиничните прояви на ко-инфекцията обикновено са тежки и иктерични, с пълни, но кратки прояви с присъствието на двата вируса. Преминаването във фулминантен хепатит е рядко явление. След възстановяването пациентите придобиват имунитет към HDV.
HDV инфекцията се среща по целия свят, но преобладава в Южна Европа, Балканския полуостров, Средния Изток, Южна Индия и част от Африка - фиг.1. Рядко се среща в Далечния Изток (изключвайки Япония) и Южна Америка. Но са докладвани епидемии от хепатит D в басейна на Амазония, Бразилия, Колумбия, Венецуела и екваториална Африка. В тези райони са засегнати децата от бедните райони и смъртността при тях е висока.
Диагноза
На инфекцията с HDV организмът реагира с образуване на специфични защитни белтъчни молекули, наречени антитела. В някои от случаите те могат да унищожат вируса и тогава се стига до пълно оздравяване. В други случаи имунният отговор не е достатъчно ефективен и инфекцията става хронична (вирусът живее в черния дроб постоянно).
Рутинната диагностика на хепатит D се основава главно на откриването на индиректни маркери на тази инфекция – антитела срещу HDV от класовете IgM и IgG. За целта се използват тестове, базирани на EIA (имуно-ензимни методи). Директните методи за откриване на HDAg или HDV RNA са недостатъчно стандартизирани или има проблем с надиждността им като маркери на инфекцията, каквото е установяването на HDAg в кръвта. За доуточняване на хода на хроничната инфекция на черния дроб с вирусите на хепатит В и D с оглед на прогнозата, план за и контрол на лечението може да се извърши чернодробна биопсия.
Ваксини
Най-добрият начин да се предпазите от хепатит D е да си направите ваксина срещу хепатит В, тъй като с хепатит D няма как да се заразите, ако нямате хепатит B инфекция!
Лечение
Както и в каквато и да е форма на хепатит, пациентите в острата фаза трябва да са в почивка на легло, ако е необходимо да се спазва балансирана диета и избягване на алкохол. Алфа-интерфероните които спомагат за контрол на хепатит С, обикновено не са от полза при лечение на хроничния хепатит D. Ако черния дроб е до голяма степен унищожен и спира да работи, чернодробната трансплантация е опция. Дори в случаите, когато процедурата е успешна, болестта често се повтаря и цирозата в действителност се развива по-бързо от преди.
Прогноза
При историята на HDV инфекцията е имало няколко противоположни версии. Въпреки, че ранните проучвания свързват HDV с упорито и прогресиращо чернодробно заболяване, съвременните изследвания при големи популации показват, че HDV инфекцията протича без прогресиращо чернодробно увреждане. Голямо проучване в Гръцкия остров Родос показва, че много малка част от пациентите с делта инфекция имат увреждане на черния дроб и мнозинството от тях са само носители на вируса. Противоположно на това хроничния хепатит D може да протече много бързо и да доведе за кратко време до чернодробна кома за период от няколко месеца до 2 години при наркозависими с HBV и HDV ко-инфекция. Инфектираните с HBV пациенти, които са били заразени и с HDV са имали по-активна некроза и са развили цироза по-бързо отколкото при хроничните хепатити от останалите видове.
В заключение може да се каже, че рискът от смърт при пациентите с цироза вследствие на HDV е двойно по-голям и рискът от развиие на хепатоцилурален карцином е 3 пъти по-голям отколкото при пациентите с обикновена HBV цироза. За щастие случаите на хепатит D намаляват в световен мащаб!
Източници:
-
Gale Encyclopedia of Medicine, Published December, 2002 by the Gale Group The Essay Author is David A. Cramer, MD.
-
Hepatitis D, World Health Organization (2001)
-
Viral Hepatitis, 3rd edition, edited by professor Howard Thomas, professor Stanley Lemon, and professor Arie Zuckerman (2005)
Коментирай статията тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1691.0