RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 0 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Хепатит G вирус

Версия за печат
Въведение
 
Все още причинителите на някои чернодробни заболявания остават неустановени. Петте хепатитни вируса (A-E) причиняват повече от 80% от случаите на вирусен хепатит, като 20% от пациентите с остър хепатит дават отрицателен резултат при тестовете за всички пет хепатитни вируса. 25% от случаите на фулминантен хепатит имат неясен причинител, 17.5% от случаите на цироза са неустановени. При 60% от случаите на хепатит, свързан с кръвопреливане (transfusion-associated hepatitis  - TAH), причинителя не се установява.

В този контекст, потенциала на три скорошно описани вируса като възможни причинители на не-A-E хепатит или фулминантна чернодробна недостатъчност (fulminant hepatic failure - FHF) заслужават внимание: хепатит G вируса (GBV-C/ HGV,) TT вируса, (transfusion transmitted virus - TTV), и SEN вируса (SEN-V).
 
История
 
През 1995 и 1996 година, две независими групи от изследователи идентифицират и характеризират три нови РНК вируси, свързани с вируса на хепатит C (HCV). Източникът на изолирания вирус, е серум от пациент с инициали GB (34-годишен хирург, който се е заразил с хепатит). Изолирането на тези вируси става възможно, заради способността на вируса, именуван като “GB вирус”, да инфектира и да се предава при маймуни.
 
limited nucleotide sequence identity) между GBV-A, GBV-B, и вируса на хепатит C (HCV), предполагала че това е непознат вирус, който временно бил наречен “GB virus C” (GBV-C). Освен това, учените предположили, че GBV-C вируса бил отговорен за някои от случаите на не A-E (не A, B, C, D, E) хепатит.
 
На основание на сравнение на генома и аминокиселинните секвенции (amino acid sequence), учените заключават, че GBV-C и HGV са варианти на един и същ вирус. Тъй като терминологията за този нов вирус не е определена напълно, три термина за името на вируса са навлезли в употреба: GBV-C, HGV, и GBV-C/HGV.
 
Разпространение
 
Разпространението на GBV-C/ HGV зависи от няколко фактора, главно от вероятността за парентерална инфекция. Други важни фактори са коинфекцията с други вируси, разпространявани по кръвен път (HCV, HBV, HIV, и други), сексуални или близки контакти със заразени хора, както и инфектираността на майката.
 
Вирусът се открива в 1-7% от здравото население на САЩ. Висок процент (6%) на разпространение в САЩ е установен при деца и млади пациенти без никакви установени рискови фактори за заразяване. За разлика от САЩ, в Япония процента на разпространение на GBV-C/ HGV сред децата е 0.5%.
В Западните страни, сумарните данни от изследване от 1999 година, сочат за приблизително 1-10% разпространение сред популацията. Автори от Япония са докладвали за процент на разпространение от 0.5-1.7% за тяхната страна.
 
Разпространението сред различните високо-рискови групи, е както следва: пациенти на хемодиализа (3.9 – 57.5%), пациенти с таласемия и/или хемофилия (19.7 – 37.6%), наркомани (19.3 – 54%), и проститутки (13 – 24.8%). Обяснението за честата инфекция с вируса при тези групи, е свързано с големия брой кръвопреливания, често срещаните коинфекции с други вируси, както и близките контакти с други заразени.
 
Докладваните проценти на разпространение по целия свят понякога доста се разминават, като различията могат да бъдат обяснени от различните техники, използвани при PCR технологията, както и от липсата на стандартизация между отделните лаборатории. Освен това, не във всички изследвания са правени тестове за антитела. Авторите, които са правили тестове за двата вирусни маркера (РНК и антитела), в повечето случаи заключават, че броя на хората с положителен тест за антитела, е много по-висок от хората с наличие на самия вирус (80% срещу 20%), което е потвърждение, че големия процент от хората могат да се излекуват спонтанно от инфекцията с вируса.
Заключението е, че GBV-C/HGV инфекцията в световен мащаб е с висока честота (с някои изключения), като разпространението на вируса дори е по-високо от това на HCV.
 
Вирусен Геном
 
HCV (има 25% хомология с HCV), но изглежда, че се репликира главно в лимфоцитите, и много по-малко в хепатоцитите. GBV-A и GBV-B са най-вероятно вируси, които инфектират маймуните тамарин, докато GBV-C инфектира хора.
 
Фиг. 1. Структура на GBV-C вируса
 
Въз основа на 44 изследвани секвенции от целия свят, е установено съществуването на три вериги (не напълно определени като генотипи), те са свързани с географския район, в който са открити: група 1 (Западна Африка), група 2 (Северна Америка, Европа), и група 3 (Азия, Япония). Наскоро са открити и непознати вирусни варианти, които са определени като група 4 и 5 (Южна Африка). В момента текат проучвания, които се опитват да открият дали някои от тези групи има важна роля в патогенезата на чернодробното заболяване.
Проведено сравнение между GBV-C/HGV и HCV изказва предположение, че двата вируса може да имат различни еволюционни пътища.
 
Начини на Заразяване
 
GBV-C/HGV е бил открит като вирус, който се пренася при кръвопреливане, и който потенциално може да причини хепатит, вследствие от кръвопреливане (transfusion-associated hepatitis - TAH). След откриването на вируса са направени много изследвания, които установяват повишен риск от заразяване при някои определени групи хора: пациенти с история на кръвопреливане, венозни наркомани, пациенти на хемодиализа, пациенти с татуировки, пациенти подлагали се на акупунктура.
Различни изследвания докладват също, че инфекцията с GBV-C/HGV е по-честа при пациенти с инфекция с някои от другите вируси, разпространявани по кръвен път (HCV, HIV, и HBV).
 
Наличието на вируса в хора, които никога не са били подлагани на кръвопреливане, е показател за вероятността и за други възможни пътища за заразяване. Срещането на вирусна инфекция между сексуални партньори и от майка на дете, е показателна, че е възможно полово и вертикално заразяване.
 
Перинаталното предаване на вируса е доста високо (33.3 – 80%). То е по-често, отколкото перинаталното заразяване при HCV (2.8 – 4.2%). Според едно изследване, проследило деца, родени от GBV-C/HGV-позитивни майки, е установено наличие на вирусна РНК на 12-ия месец след раждането при 91% от децата, като на 24-ия месец е установено наличие на вирусна РНК при 57% от децата.
Някои хоризонтални пътища на предаване на вируса също е възможно да съществуват. Един от тях е предаването на вируса между членовете на семейството.
 
Диагноза
 
РНК на GBV-C/HGV за първи път е изолирана чрез PCR амплификация (amplification). В момента в лабораториите се използват по-чувствителни методи като RT-PCR (reverse transcription polymerase chain reaction) и bDNA (branched-chained DNA). И двата метода позволяват откриването на вирусна РНК в кръвен серум, различни телесни течности, и тъкани. Изследването за вирусна РНК позволява проследяването и изхода от GBV-C/HGV инфекцията. Чрез измерване на количеството на GBV-C/HGV РНК може да бъде установен ефекта на една антивирусна терапия. Въпреки напредъка и развитието на всички тези методи, все още съществуват проблеми по отношение на тяхната стандартизация, както и с комерсиалното им производство за масово използване.
 
След откриването на GBV-C/HGV РНК, е разработен тест (есе) за откриване на антитела за втория покриващ протеин (анти Е2 антитяло). Рекомбинантния GBV-C/HGV покриващ протеин Е2 е използван като антиген за ELISA тест. Открито е, че изчистването на вируса при избрана група пациенти, е последвано от появата на Е2 антитяло. Други проучвания, при които са били използвани едновременно двата вирусни маркера (анти Е2 и РНК), са показали, че наличието на анти Е2 антитяло и вирусна РНК, са взаимно изключващи се. Всички тези открития потвърждават, че наличието на тези антитела е доказателство за успешен имунен отговор. За разлика от HCV, имунния отговор на GBV-C/HGV, изразен като наличие на анти Е2 антитела, е ефективен и показва изчистване на вируса. Вирусната РНК никога не се появява отново след нейното изчистване, последвано от откриваеми антитела.
 
Патология/Патогенеза
 
За момента, патогенезата на вируса се проучва много сериозно. Повечето от авторите смятат, че GBV-C/HGV има способността да се репликира в даден човек в продължение на много години, което да доведе до хронична вирусна инфекция. Например, процента на появата на такава постоянна инфекция след кръвопреливане, е около 10-30%.
Има много сериозни предположения, че вируса се репликира в лимфоцитите, Купферовите клетки и ендотелните клетки. Въпросът дали вируса може да се репликира в хепатоцитите е много противоречив. След като открили вирусната РНК в серума, много изследователи започнали да търсят за неговата липса (отрицателна РНК) в черния дроб и други тъкани, за да се опитат да открият главното място на вирусната репликация. Някои от тях показват, че вируса главно се размножава в черния дроб, но повечето от изследователите отхвърлят това откритие. Други доказателства срещу предположението, че вируса се репликира в черния дроб идват от множество открития на вирусна РНК в серума в по-големи количества, отколкото в черния дроб. Откриването на вирусна РНК в черния дроб често се обяснява с циркулиращата заразена кръв в самия черен дроб. Други аргументи срещу теорията, че главното място за репликация на вируса е черния дроб, са това че не е открита вирусна РНК в далака и костния мозък. Поради тези открития, дори учените описват GBV-C/HGV като лимфотропен (размножаващ се основно в лимфоцитите) вирус. Ако вземем предвид всички данни, изглежда че GBV-C/HGV не може със сигурност да се определи като хепатотропен (който се рамножава главно в черния дроб) вирус, въпреки че той може да се репликира в малки количества в черния дроб. Въпреки, че доказателствата за това, че той се репликира в лимфоцитите, са интригуващи, това важи и за други хепатотропни вируси.
 
Клинична Картина
 
  • Остър Хепатит
Общоприето е, че клиничните прояви на GBV-C/HGV инфекцията са много умерени или дори липсват. Повечето от пациентите, заразени с този вирус, нямат каквито и да е симптоми на остър или хроничен хепатит, въпреки че са заразени от години.
Проследявайки появата на вирусна РНК в серума, учените заключават, че инкубационния период на GBV-C/HGV инфекцията, е 1-20 седмици след кръвопреливането.
Не е установено със сигурност доколко е сериозна ролята на този вирус при случаите на хепатит, причинен от кръвопреливане (Transfusion-Associated Hepatitis - TAH). Идиопатичния TAH с откриваеми нива на GBV-C/HGV РНК се описва като умерено заболяване, без жълтеница, и с нормални или леко завишени аминотрансферази. В броя от февруари 2001 година на списание Hepatology, са публикувани резултатите от голямо ретроспективно проучване върху заболеваемостта и смъртността при не-A-C TAH. Авторите на проучването абсолютно изключват GBV-C/HGV като отговорен етиологичен фактор при TAH и неговите евентуални последствия, дори и при anti HCV-отрицателните случаи.
Ролята на GBV-C/HGV при фулминантна чернодробна недостатъчност (fulminant hepatic failure - FHF) също е противоречива. Като се вземат предвид всички данни от изследвания, малко вероятно е да има връзка между острия хепатит, включително FHF, и GBV-C/HGV инфекцията.
При други изследвания също е установено, че наличието на GBV-C/HGV не влошава протичането на острия хепатит C.
 
  • Хроничен Хепатит
Големия процент от хората успяват да изчистят GBV-C/HGV вируса през първите няколко години след инфекцията (според някои изследвания за не повече от 9 години след заразяването), като при някои пациенти е възможно инфекцията да се задържи дори за десетилетия.
Въпреки, че GBV-C/HGV може да се задържи постоянно в организма, съществуването на хроничен хепатит, причинен от този вирус също е доста неизяснено. Направени са множество опити за откриване на вирусна РНК при различни хронични чернодробни заболявания. От данните от тези изследвания, разпространението на вируса не е показало убедителни разлики между групите с хроничен хепатит с установен произход (вирусен хепатит Б, алкохолен хепатит, автоимунен хепатит), и групите с чернодробно заболяване с неизяснен произход.
 
Изключение от това правило е било установено само при случаите с хепатит C, като е отделено специално внимание на разследването на тази връзка. Процентът на разпространение на GBV-C/HGV сред пациентите с HCV средно е около 20%, но има изследвания, които са установили разпространение и от 5%, а в някои случаи и от 51%. Все пак, проучванията които са се опитали да търсят дали GBV-C/HGV влияе на клиничните и биохимичните характеристики, на HCV РНК вирусния товар, и отговора на лечение с интерферон-алфа, не са успели да установят някакво негово влияние върху тези показатели.
 
Подобни открития са докладвани по отношение на връзката между хепатоцелуларния карцином и наличието на GBV-C/HGV. Изследователите не са открили връзка между инфекцията с GBV-C/HGV и рака на черния дроб. 
 
Направени са много интересни открития по отношение на коинфекцията на GBV-C/HGV и HIV. В случаите на пациенти, които са коинфектирани с двата вируса, те имат по-голям брой CD4+ клетки, живеят по-дълго, и болестта при тях прогресира по-бавно, отколкото пациентите, инфектирани само с HIV. За момента няма обяснение за този феномен.
 
Лечение
 
Както беше споменато малко по-горе, големия процент от хората успяват да изчистят GBV-C/HGV вируса през първите няколко години след инфекцията (според някои изследвания за не повече от 9 години след заразяването), като при някои пациенти е възможно инфекцията да се задържи дори за десетилетия.
Повечето автори, които са оценявали влиянието на терапията с интерферон-алфа, заключават, че GBV-C/HGV е чувствителен към тази антивирусна терапия и лечението с интерферон-алфа може да изчисти вируса при имунокомпетентни (immunocompetent) пациенти. Не е установено дали такова изчистване се случва при имунокомпрометирани (immunocompromised) пациенти с хематопоетична трансплантация на клетки (hematopoietic cell transplantation - HCT). HGV се среща много често при пациенти с хематопоетична трансплантация на клетки с HCV. В същото време, ефекта на терапията с интерферон-алфа при HCV-позитивните пациенти изглежда не е зависим от наличието на GBV-C/HGV вируса.
 
Заключение
 
Според цялата изнесена и публикувана информация, няма твърдо доказателство за това, че GBV-C/HGV инфекцията причинява чернодробно заболяване. Нещо повече, няма сериозно доказателство за това, че този вирус е основно хепатотропен вирус. GBV-C/HGV е човешки флавивирус и може да живее в хората, но той не отговаря на критериите, по които той може да бъде наречен “хепатитен” вирус. 
 
Източници 
  1. Disease of the Liver & Biliary System - 11th edition
  2. http://en.wikipedia.org/wiki/GB_virus_C
  3. DISCOVERY OF HEPATITIS G VIRUS - http://general-medicine.jwatch.org/cgi/content/full/1996/223/1
  4. GB virus-C/ Hepatitis G Virus: A hepatitis virus or not, is the dilemma finally solved? - http://www.geocities.com/gastroyu/jan2001/article5.htm
  5. Schiff's Diseases of the Liver, 10th Edition 

 

Коментирай статията тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2103.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C