RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 2 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

ТТ Вирус

Версия за печат
Въведение
 
Все още причинителите на някои чернодробни заболявания остават неустановени. Петте хепатитни вируса (A-E) причиняват повече от 80% от случаите на вирусен хепатит, като 20% от пациентите с остър хепатит дават отрицателен резултат при тестовете за всички пет хепатитни вируса. 25% от случаите на фулминантен хепатит имат неясен причинител, 17.5% от случаите на цироза са неустановени. При 60% от случаите на хепатит, свързан с кръвопреливане (transfusion-associated hepatitis  - TAH), причинителя не се установява.

В този контекст, потенциала на три скорошно описани вируса като възможни причинители на не-A-E хепатит или фулминантна чернодробна недостатъчност (fulminant hepatic failure - FHF) заслужават внимание: хепатит G вируса (GBV-C/ HGV,) TT вируса, (transfusion transmitted virus - TTV), и SEN вируса (SEN-V).
 
История
 
ТТ вирусът (Transfusion Transmitted Virus или Torque Teno Virus) за първи път е открит в японски пациент през 1997 година от изследователя T. Nishizawa [3]. Вирусът е открит с помощта на RDA анализ (Representational Difference Analysis) в кръвната плазма на японския пациент (според някои източници, инициалите на този пациент са били TT, откъдето идва идеята за името на вируса), който развил хепатит след направено кръвопреливане, като изследванията за наличие на някой от другите хепатитни вируси A-G, са били отрицателни.
 
Разпространение
 
Направени са голям брой епидемиологични изследвания, които показват, че вируса е разпространен в целия свят – Африка, Северна и Южна Америка, Азия, Европа, и Океания. Вирусът е изключително често срещан, дори и при здрави хора – в някои държави разпространението му е 100%, а при кръвните донори в САЩ и Великобритания се среща в приблизително 10% от пробите (според други източници се среща само в 1% от кръвните проби на донорите в САЩ [1]).
 
Вирусен геном
 
Геномът на TTV представлява едно-верижна част от ДНК, вируса няма обвивка, а размера му е около 40 nm в диаметър.
Към този момент се предполага, че TTV е част от семейството Circoviridae. Въпреки, че е доста сходен с членовете на семейството Circoviridae, той се различава от всички познати досега вируси, поради което се смята, че той най-вероятно е първия познат член на ново семейство вируси.
 
Размножаване
 
Не се знае много за размножаването на TT вируса. Някои проучвания описват наличието на двойно-верижна ДНК в различни тъкани и органи, което предполага активна репликация на тези места. Тези открития също така омаловажават предположението, че TTV има влияние и връзка с чернодробни заболявания.
 
Начини на заразяване
 
Смята се, че основния начин, по който се разпространява вируса, е чрез кръвопреливане. Все пак, тъй като вируса се открива и в слюнката и изпражненията например, има предположения, че той има и други пътища на разпространение.
Според други изследвания [5,6], TTV се предава по парентерален* и ентерален** път.
 
Симптоми
 
Като цяло се смята, че TTV инфекцията е асимптоматична.
 
Патология
 
Въпреки, че до момента не е доказана връзка между TTV инфекцията и някаква патология, има хипотеза, че съществува връзка между вирусния товар и статуса на имунната система на хората, носители на вируса.
Въпреки, че изглежда, че вируса не причинява симптоми на хепатит сам по себе си, той често се открива в пациенти с остри и хронични чернодробни заболявания, но не с толкова различима клинична значимост [1,4]. При толкова голям процент на носителство при здрави хора [4], малко вероятно е той да е причинител на някакво чернодробно заболяване, в това число и хепатит.
 
Използвани Медицински Термини
 
* парентерален (parenteral) – не през храносмилателния тракт. Всички пътища, различни от храносмилателния път, които позволяват въвеждането на лекарствени средства (или в случаи на вируси, заразяване с вирус) в организма, напр. интравенозен, интраартериален, подкожен, мускулен, лумбален, инхалационен път и др.
* ентерален (enteral) – червата и други части на храносмилателния тракт.
 
Източници
 
1.      Charlton M, Adjel P, Poterucha J et al. TT-virus in North American blood donors, patients with fulminant hepatic failure and cryptogenic cirrhosis. Hepatology 1998; 28: 839.
2.      Mizokami M, Albrecht JK, Kato T et al. TT virus infection in patients with chronic hepatitis C virus infection—effect of primers, prevalence and clinical significance. J. Hepatol. 2000;32: 339.
3.      Nishikawa T, Okamoto H, Konishi K et al. A novel DNAvirus (TTV) associated with elevated transaminase levels in posttransfusion hepatitis of unknown aetiology. Biochem. Bio. Phys. Res. Comm. 1997; 241: 92.
4.      Parquet M, Del C, Yatsuhashi H, Koga M et al. Prevalence and clinical characteristics of TT virus (TTV) in patients with sporadic acute hepatitis of unknown aetiology. J. Hepatol. 1999; 31: 985.
5.      Sdad Davidson F, MacDonald D, Mokili JL, et al. Early acquisition of TT virus (TTV) in an area endemic for TTV infection. J Infect Dis 1999;179:1070–1076.
6.      Matsumoto A, Yeo AE, Shih JW, et al. Transfusion-associated TT virus infection and its relationship to liver disease. Hepatology 1999;30:283–288.
7.      TT Virus - http://en.wikipedia.org/wiki/TT_Virus
8.      Disease of the Liver & Biliary System - 11th edition
 

Коментирай статията тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2104.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C