Статии

RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 2 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Презентация: Хранене при хронични чернодробни заболявания

Версия за печат
Дата: 2009 г.
Автор: д-р Майкъл Макара, Унгария
 
Д-р Майкъл Макара (Michael Makara) е унгарски лекар-хепатолог. Завършил е университета Semmelweis през 1993 година. Има 5-годишна специализация по вътрешни болести, получена през 1988 година. Получава специализация и по тропически болести през 1991 година, след 2 години и половина обучение.
През декември 1991 година заедно с двама свои приятели основава издателството Melania Publishing Ltd. (www.melania.hu), което публикува медицински и здравно-образователни книги.
От юни 1999 до март 2000, д-р Макара е бил началник на Клиниката по извънболнична помощ към болницата SaintLaszlo. В момента той работи в същата клиника като консултант два пъти седмично.
Той също работи като редактор на портала InforMed Health (www.informed.hu), и като консултант към Medical Drug Databases Ltd (www.mdd.hu).
Неговия персонален интерес е управлението на знания (knowledge management), комбинирано с взимане на решение за икономически ефективно лечение.
 
Д-р Макара има богат опит с лечението на пациенти с хроничен хепатит C. В тази негова презентация той представя наблюденията си от клиничната си практика, свързана с влиянието на храненето и начина на живот върху развититето на чернодробното заболяване и изхода от лечението на хепатит C. Едно от изненадващите негови наблюдения е, че храненето и по-специално, консумацията на птиче месо, може да повлияе благоприятно върху изхода от лечението на хепатит C (постигането на SVR).
 
Забележка: Д-р Макара ни предостави само презентацията в електронен вид, поради което публикуваното тук тълкуване на отделните слайдове на презентацията е на сдружение ХепАктив. Нашето тълкуване по никакъв начин не ангажира д-р Макара с направените от нас заключения.
 
 
 
Тук се вижда как вируса на хепатит C играе роля при формирането на стеатоза, като една от причините е наличието на инсулинова резистентност. Формирането на стеатоза пък допринася за формирането на фиброза. Стеатозата и фиброзата пък могат да повлияят на изхода от лечението. Набора от всички тези фактори и начина, по който си взаимодействат играят роля върху изхода от лечението. Може да се каже, че те са свързани и с начина на хранене.
 
 
 
Метаболитният синдром е комбинация от болестни състояния, която увеличава риска за развитие на сърдечно-съдово заболяване и диабет. Той може да се характеризира с няколко симптома: наднормено тегло, натрупване на мастна тъкан в коремната област с високи стойности на триглицериди, високи стойности на холестерол. В по-широк аспект към метаболитния синдром се числи и чернодробната стеатоза. На схемата може да се види как различни фактори, свързани с начина на живот и хранене могат да способстват за появата на стеатоза, което от своя страна, съчетано с допълнителни фактори може да доведе до т.нар. неалкохолен стеатохепатит (non-alcoholic steatohepatitis - NASH).
 
На този слайд се вижда списък с много рискови фактори при пациенти с налично чернодробно заболяване. Повишените чернодробни ензими, повишения ГГТ, и наднорменото тегло играят най-голяма роля като рискови фактори при такива пациенти.
 
Забележка: Под негативен рисков фактор се разбира това, че влиянието на дадения рисков фактор е много ниско, или че той не се явява рисков фактор. Колкото по-висок е коефициента за даден рисков фактор, толкова по-голямо влияние има той върху изследваната зависимост.
 
На този слайд се виждат кои са рисковите фактори за достигане до цироза при налично алкохолно чернодробно заболяване – разбира се, на първо място е алкохола, на второ е тютюнопушенето, но 7 пъти по-малко рисково от консумацията на алкохол. На трето и четвърто място са наднорменото тегло и мъжкия пол.
В случай на не-алкохолно чернодробно заболяване най-големия рисков фактор за развитие на цироза е тютюнопушенето, следван от наднорменото тегло и мъжкия пол.
 
Вижда се, че употребата на кафе не е рисков фактор за развитие на цироза, както при алкохолно, така и при не-алкохолно чернодробно заболяване. Дори употребата на повече от една чаша кафе на ден намалява риска от развитие на цироза, като с увеличаването на дневния прием на кафе намалява и риска от развитие на цироза.
 
Консумацията на алкохол е най-големия рисков фактор при хората с хроничен хепатит C относно прогресирането на заболяването. Приема основно на храни, богати на въглехидрати в ежедневното меню, се асоциира с по-голям риск от прогресиране на хроничната HCV инфекция. Диетата, богата на мазнини е с по-малък рисков фактор от високовъглехидратната диета, но е с близка стойност като рисков фактор с висококалорийната диета.
 
При сравнение на процента на хората употребяващи алкохол, които са здрави, и такива, които са с хроничен хепатит C, се забелязва, че реално почти няма разлика в процентно съотношение между контролната група и тази с HCV пациенти. Другата тенденция, която е ясно видима, е че доста по-голям процент от мъжете употребяват алкохол, в сравнение с жените, като дневния прием на алкохол отново е по-голям при мъжете, както в контролната група, така и в групата с хроничен хепатит C.
 
Как влияе стеатозата върху изхода от лечението на пациенти с хроничен хепатит C. Лекувани са 185 пациенти, които са били с генотип, различен от 3 (за който генотип се знае, че корелира с появата и развитието на стеатоза). От тези 185 пациенти, при 102 не се е установила стеатоза, а при останалите 83 е имало стеатоза. От 102-мата пациенти с генотип, различен от 3 и без стеатоза, малко над 60% са постигнали траен вирусологичен отговор (SVR). От 83-мата пациенти с генотип, различен от 3 и с наличие на стеатоза само около 40% са постигнали SVR. Вижда се, че стеатозата явно влошава изхода от лечението при тези пациенти.
Според официалната статистика стандартното лечение (с пегилиран интерферон и рибавирин) при пациентите с генотип 3, води до 80% постигане на SVR. На слайда се вижда статистика за 46 лекувани пациенти с генотип 3, като само 4 от тях са били без наличие на стеатоза преди началото на лечението, останалите 42 са били със стеатоза. Това веднага потвърждава и откритата връзка от много други научни изследвания между генотип 3 и развиването на стеатоза. Тъй като пациентите без стеатоза са много малко, трудно може да се види ясна тенденция за 100% постигане на SVR при пациенти с генотип 3 без стеатоза, но тази тенденция е очаквана, поради това, че се знае, че изхода от лечението при пациенти със стеатоза, е по-лош.
 
 
Кои са най-големите рискови фактори за неуспех на лечението на хепатит C. Вижда се, че наднорменото тегло намалява шансовете за успех на лечението, а на второ място е нивото на инсулин, съответно инсулиновата резистентност.
 
В този слайд могат да се видят много ясно кои са граничните стойности, при които шанса за постигане на SVR значително намалява. Някои от интересните открития са, че приема на птиче месо и ядки (мононенаситени мастни киселини) играе положителна роля и увеличава шанса за постигане на SVR. Такава тенденция се наблюдава относно повишения прием на цинк и витамин B3 (ниацин). Наличието на стеатоза оказва сериозно негативно влияние върху изхода от лечението, както и приема на алкохол по време на лечението.
 
Интересното откритие тук е, че храненето може да окаже влияние върху шанса за постигане на SVR. Според д-р Макара, ако пациентите с хепатит C по време на лечението си се хранят повече с птиче месо, и по-малко с т.нар. „червено месо” (телешко, говеждо, свинско, агнешко, и овче), то тогава шанса им за постигане на SVR се увеличава.
 
Оттук можете да свалите цялата негова презентация във вид на pdf файл:
 
-         На английски:
 
-         На български:
 
Може да коментирате статията във Форума на ХепАктив
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C