Статии

RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Хранителни нужди на хора с остър и хроничен хепатит

Версия за печат
 
Подобряването и промяната в хранителния режим на хората с хепатит цели да улесни и подобри работата и функционирането на черния дроб. Режимът на хранене не цели директна борба с вируса или лечение на хепатита. Все пак, здравословния режим на хранене би могъл да подсили вашата имунна система, което да помогне в борбата на организма срещу вируса.
 
Хранителни нужди на хора с остър вирусен хепатит
 
Хората, които в момента карат остър вирусен хепатит (или са изкарали такъв хепатит преди по-малко от 12 месеца) и не се чувстват добре или имат специфични проблеми, трябва да обърнат повече внимание на диетата си и начина си на хранене.
При някои пациенти, каращи или наскоро прекарали остър вирусен хепатит може да има следните проблеми:
-    Загуба на апетит
-    Гадене и повръщане
-    Загуба на тегло
 
Ако имате загуба на апетит:
-    Яжте по-малки порции, но по-често
-    Хранителна закуска може да е по-добър вариант от едно по-голямо хранене
-    Опитайте се да се храните с по-малки порции на всеки два часа
-    Опитайте се да се храните с любимите си храни
-    Не се насилвайте да ядете храни, които не харесвате
-    Опитайте се да си починете преди и след храненето
-    Не бързайте, докато се храните, дъвчете бавно
-    Ако не можете да се насилите да хапнете по-сериозна храна, опитайте да пийнете хранителна напитка. Хранителните напитки включват домашно направените млчени шейкове, като те могат да включат пълномаслено мляко, мед, банан, пасиран плод. Можете да приемате тези напитки между храненията, особено ако приемате малко храна. Консултирайте се ссъс своя лекар или диетолог, за да се уверите, че тези напитки са подходящ избор във вашия конкретен случай.
 
Ако имате гадене и повръщане
-    Ако от миризмата на някоя храна ви става лошо, опитайте се да вдишате глътка чист въздух, преди да започнете да се храните
-    Старайте се да поддържате свеж дъх в устата си, като използвате вода за уста, или ментови бонбони
-    Не позволявайте да огладнеете прекалено много – гладът влошава пристъпите на гадене
-    Опитайте се да хапвате нещо на всеки два часа, дори и да е малко като количество
-    Студените храни могат да бъдат по-лесни за приемане, защото обикновено нямат силна миризма. По същия начин, сухите храни могат да са добър избор, така че хапването на кракери може да помогне да се намалят пристъпите на гадене.
-    Обърнете внимание, дали се чувствате зле по едно и също време на деня. Ако е така, опитайте се да се храните в различно време.
-    Избягвайте хранене, когато се чувствате много изморени, първо си починете и се отпуснете
-    Ако готвената храна ви кара да се чувствате зле, опитайте с готови сандвичи или храни
-    Пийте студените напитки бавно през сламка
-    Хранителни добавки, богати на белтъчини и с висока калорийна стойност може да са добър избор, ако губите тегло
-    Ако се чувствате постоянно зле за повече от няколко дни, или ако се влошите и повръщате, тогава се обърнете към вашия лекар.
 
Ако имате загуба на тегло, е препоръчително да увеличите приема на въглехидрати и белтъчини. Препоръчва се да се обърнете към диетолог, за да направи необходимите промени в диетата ви в тази посока.
 
Ако се чувствате добре и нямате специфични оплаквания, е добре да спазвате здравословен режим на хранене, като се опитате да намалите приема на храни, които биха натоварили черния дроб. Имайте предвид, че след остър вирусен хепатит, черния дроб има нужда от поне 12 месеца, за да може да се възстанови, поради което трябва да се обърне специално внимание на храненето и на ограничаване на физическите натоварвания.
 
-    Забранена е употребата на алкохол. Заради прекарания остър хепатит, увредения черен дроб изпитва сериозни трудности при преработката на алкохола и може да се получи интоксикация на организма
-    Опитайте се да ограничите приема на мазнини и пържени храни
-    Опитайте се да приемате повече въглехидрати и белтъчини
-    Намалете до минимум физическите натоварвания и не спортувайте, тъй като сериозните физически натоварвания влияят отрицателно върху възстановяващия се черен дроб.
 
Хранителни нужди на хора с хроничен хепатит без наличие на цироза
 
Няма установени сериозни разлики между хранителните нужди на пациентите с хроничен хепатит B (или D) и хроничен хепатит C, именно затова препоръките се отнасят за всички видове хроничен хепатит.
 
На практика хората нямат нужда от специален режим на хранене, трябва да се опитват да се хранят с разнообразна храна. Противно на очакванията, колкото храната е по-разнообразна и има всичко в нея, толкова е по-голяма вероятността черния дроб да я поеме и обработи безпроблемно. Ако човек стигне до крайности в диетата, например започне хранене основно с плодове, то тогава е по-вероятно да натовари черния си дроб и да се влоши.
 
Като цяло, пациентите с хроничен хепатит, които нямат цироза, имат калорийни нужди, близки до тези на всички неинфектирани хора, които са на същата възраст и със същия пол. Препоръчва се следното:
•   няма ограничения за приема на сол
•   няма ограничения за приема на белтъчини
•   прием на храна с калорийна стойност от 30 до 40 калории на всеки килограм тегло на ден
•   трябва се поддържа подходящ баланс между калориите, които се приемат при хранене, и от тези от които тялото се нуждае в действителност
•   да се избягва недохранване или недостиг от специфични храни
•   един мултивитамин на ден
 
Пациентите, които пият големи количества алкохол, трябва да спрат алкохола напълно. Те най-вероятно ще имат нужда и от витаминни добавки от тиамин и фолат.
Умерения прием на белтъчини (каквато е и препоръката на „Пирамидата на храните”) трябва да бъде нормална част от вашата диета. Ако сте загрижени за съдържанието на мазнини, избирайте източници на белтъчини с ниско количество на мазнина. Ограничаването на приема на белтъчини се препоръчва само при пациенти с цироза, които имат енцефалопатия (ментално състояние на обърканост).
Повечето експерти препоръчват хората с хроничен хепатит да избягват консумацията на сурови или полусурови мекотели (които могат да съдържат хепатит A, както и други вируси и бактерии).
Фабричните храни могат да съдържат химически добавки, както и високи нива на натрий, поради което се препоръчва намаляване на консумацията на консервирани и замразени храни, както и на храни от заведения за бързо хранене.
Трябва да се ядат и зелени зеленчуци, а не само червени зеленчуци, като червените зеленчуци трябва да са по-малко.
Всички меса, зеленчуци и плодове трябва да бъдат измити, за да се премахнат опасните остатъци от тяхната повърхност, а ръцете трябва да се измиват преди и след работата и обработката на храните.
Хубаво е да се ограничи приема на тлъсти, мазни и пържени храни.
Някои от най-често задаваните въпроси от пациенти са: „Дали хранителната мазнина ще увреди и натовари черния ми дроб? Трябва ли да избягвам мазнините? Мога ли да храносмилам мазнините?”. Хранителните мазнини (триглицеридите) претърпяват сложна обработка. При наличието на чернодробно заболяване, мазнините могат да започнат да се натрупват в черния дроб. Все пак, приема на хранителни мазнини не се свързва с количеството на натрупани мазнини в черния дроб. Въпреки това, мазнината в черния дроб /стеатозата/ може да спомогне за увреждането на черния дроб и развитието на фиброзата при пациенти с вирусен хепатит. Поради това, се препоръчва диета, която е сравнително бедна на мазнини, особено на наситени мазнини (saturatedfats).
От друга страна, вирусния хепатит сам по себе си не променя смилането и абсорбирането на мазнините от стомаха. Само при пациенти с цироза с пожълтяване има промяна при смилането и абсорбирането на мазнини. Жълтеницата, която се получава при наличие на цироза, индикира тежко разстройство в производството и отделянето на жлъчна течност. Намалената концентрация на жлъчка в стомаха ограничава смилането и абсорбирането на мазнините.
 
Сдъвквайте добре храната и се хранете по-често, но в по-малки количества. По този начин ще имате по-добър контрол върху нивото на промяната в нивата на кръвната си захар, както и ще получавате енергия от храната по-равномерно през деня. Бавното хранене пък спомага за събуждането на парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система (парасимпатикус), на английски parasympathetic nervous system (PSNS). Парасимпатикуса е отговорен за правилната секреция на различни храносмилателни сокове, като стимулира моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт.
 
Пийте достатъчно големи количества вода всеки ден. За да определите количеството вода, от което се нуждае вашия организъм, разделете теглото си на 2, след това умножете полученото число по 0.8 – полученото число е равно на броя унции вода (1 унция = 30 мл.), която трябва да приемете през деня. Например, за тегло 80 кг, получаваме 40*0.8 = 32 унции по 0.03 литра = 0.96 литра вода. Количеството приемана вода трябва да е по-голямо, ако спортувате. Избягвайте кофеинови и газирани напитки, които са диуретици, от употребата на които можете да се обезводните.
Не приемайте големи количества течности заедно с храната, тъй като те разреждат стомашните сокове, които са много важни за доброто храносмилане.
 
Вредата от грейпфрута
 
Забранена е консумацията на грейпфрути в комбинация с прием на лекарства. Множество публикувани изследвания показаха, че грейпфрута е плод, който блокира разграждането на приетите лекарства в организма и отделянето им в организма.
Приетите лекарства се разграждат под въздействието на ензим CYP450, който се намира в тънките черва и черния дроб, след което се изхвърлят от организма ни. Подвид на този ензим, с името P-450 3A4, който се намира в тънките черва, се унищожава от сока на грейпфрута. По този начин се забавя разграждането на приетите лекарства и се получава задържането и натрупването им в кръвта, което може да доведе до отравяне.
Според проучванията, намиращите се в сока на грейпфрута съставки Нирангин и Псорален унищожават действието на ензима P-450 3A4.
Оказва се, че дори една чаша сок от грейпфрут е достатъчна, за да се прояви това въздействие, като въздействието му се запазва поне 24 часа и това, съчетано с пиенето на лекарства в този период, може да бъде много опасно.
 
Вредата от прекалената консумация на моркови
 
Прекаляването с консумацията на моркови при хора с увреден черен дроб може да доведе до хипервитаминоза А. Големите количества натрупан витамин А в организма може да доведе до стеатофиброза (увреждане на черния дроб вследствие натрупване на мазнини в него), а в някои случаи и до цироза.
На ден не трябва да се взимат повече от 2500 международни единици витамин А, иначе той става токсичен.
 
Хранене по време на интерфероново лечение
 
Интерферонът се бори с вируса, но и блокира синтеза на белтък в организма. Поради това, препоръчително е хората на интерфероново лечение да увеличат приема на белтъчини. Те трябва да се хранят с повече месо, сирене, извара, кисело мляко, като по този начин се повлиява нивото на левкоцитите и хемоглобина. Липсата на белтъчини в храненето по време на лечение може да засили симптомите на самото лечение и да доведе до по-бърза умора и изтощеност при лекуваните пациенти.
 
Витаминни добавки
 
По принцип, пациентите с хроничен хепатит, които нямат цироза, нямат нужда от допълнителен прием на витаминни добавки, освен тези които бяха споменати по-горе. Нещо, за което трябва да се следи е, че ако производството на жлъчен сок падне, пациента може да изпита недостиг на мастноразтворими витамини. Този недостиг много рядко се развива по време на ранните стадий на болестта, но може да бъде сравнително често срещан при по-късните стадий на болестта. Когато бъде открит, недостига на мастноразтворими витамини трябва да бъде регулиран чрез правилно дозиране на хранителните съставки.
 
Много пациенти се интересуват от въпроса: „Трябва ли да се приема като добавка желязо?” Няма как да се отговори просто с да, или не. Жените, които са в активна овулация, губят желязо по време на менструацията. Някои от тези жени може да развият недостиг на желязо и анемия, и те съответно биха могли да се възползват от допълнително желязо. Мъжете, жените, които не са в овулация, както и жените в менопаузата, не изпитват недостиг на желязо, и взимането на добавки при тях не е нужно. Фактически, грешното приемане на добавки с желязо дори може да е вредно за пациентите с чернодробно заболяване.
Според една теория за развитието на чернодробното увреждане, оксидантния стрес подпомага увреждането на чернодробните клетки, както и стимулира едни специализирани клетки (звездовидни клетки), които произвеждат главния фиброзен протеин – колагена. Желязото е катализатор за оксидантно увреждане чрез подпомагане на формирането на „свободни радикали”, които може да инициират увреждане и фиброза. Повече за вредата от натрупването на желязо в органите може да бъде прочетено в следващия подраздел.
 
Добавките с витамин C може да бъдат полезни, защото имат антиоксидантни свойства. Въпреки това, витамин C може да подпомогне абсорбирането на желязо и да доведе до сериозно натрупване на желязо в черния дроб. Вследствие на това дори може да се увеличи оксидантното увреждане. Правилният подход е да се взима само препоръчителната от FDA (Food and Drug Administration) доза от витамин C и да се избягва предозирането.
 
Натрупване на желязо в органите
 
При някои от пациентите с хроничен хепатит се наблюдава натрупване на желязо в органите. Това е т.нар. вторична хемосидероза, или натрупване на големи количества хемосидерин в органите и тъканите. Вторичната хемосидероза се развива след чести хемотрансфузии, прекомерен прием на желязо, вливане на желязо, както и при хемолитични анемии или алкохолна злоупотреба. За да се установи дали даден пациент има натрупване на желязо в органите трябва да се следи нивото на серумното желязо, ТЖСК, феритин, трансферин. Ако се установи такова натрупване, пациентите много по-добре реагират на т.нар. кръвопускане, процедура, която се провежда в болнични условия, отколкото на промяна в хранителния режим. Няма нужда пациенти с вторична хемосидероза да спазват специалиен ограничителен режим по отношение на приеманото количество желязо от храната.
В много по-редки случаи пациентите, при които има натрупване на желязо в организма, страдат от първична или идиопатична хемохроматоза. Първичната хемохроматоза се дължи на вроден дефект в метаболизма с повишена резорбция на желязо с екстремно натрупване в тъканите и развитие на т.нар. бронзов диабет - тъмна кожа, цироза, захарен диабет. Първичната хемохроматоза е гентично заболяване и се среща много рядко (между 1/200 и 1/2000 души). Установено е, че при пациентите с хроничен хепатит и хемохроматоза, хроничния хепатит се развива много по-бързо. Хората с установена хемохроматоза трябва да спазват и хранителен режим, който да ограничи приема на желязо от храната.
 
Хранителни (Билкови) терапии
 
Пациентите с вирусен хепатит използват много и различни хранителни добавки, като ехинацея (echinacea), пикногенол (pycnogenol), корени на глухарче (dandelion root), силимарин (silymarin) и още много други лекарства на билкова основа. Повечето от тях не са изследвани в нормални клинични изпитания, и следователно не са доказани начини за лечение. Силимаринът е изследван, но не е показал полза по отношение на лечението.
Milk_thistleВъпреки липсата на данни и изследвания, използването на тези терапии получи много широко разпространение и приложение сред хората с хроничен хепатит. Няколко фактора изглежда са едни от основните причини за този феномен: липсата на ефективни терапии за чернодробни заболявания по принцип; недостатъчно ефективно лечение на хроничните хепатити; настроения от типа „Не може да ми навреди, но пък би могло да ми помогне”; и бавното прогресиране и развитие на хроничния хепатит като цяло.
Билките се използват за лечение на различни болести от векове. Фактически, много модерни лекарства в основата си имат природни източници. Аспиринът първоначално е създаден от кората на бялата върба (white willow tree). Циклоспоринът (cyclosporine), чудодейното лекарство, което подтиска имунната система и прави възможно трансплантирането на черен дроб, е открито в гъба, която расте на едно плато в южна Норвегия.
Без съмнение, бъдещите изследвания и клинични изпитания на билки за чернодробни заболявания, ще доведат до откриването на успешни лечения. Сао палмето (Saw palmetto) например, е изследвано в клинични изпитания от научни изследователи от университета в Ню Йорк, които са установили че е ефективен (при подходяща дозировка) при проблеми с простатата. Някои „природни” съставки са неефективни, докато други биха могли да са по-силни и по-ефективни от много одобрени лекарства в традиционната медицина. Въпреки това, докато нямаме доказателство за ефективността и сигурността им, аз не мога да одобрявам или препоръчвам на пациентите си да се подлагат на такива терапии.
Контролът на качеството по отношение на силата и замърсеността, са друг съществуващ проблем. През 1998 година, калифорнийски следователи открили, че „близо 1/3 от 260 внесени от Азия билкови продукти са били размесени с лекарства, които не са споменати в етикета, или пък са съдържали олово, арсен, или живак.”
В допълнение, билките могат да влязат във взаимодействие с други лекарства, които човек взима в дадения момент. Например, за St. John’s wort (Hypericum), популярен билков антидепресант, наскоро беше открито че намалява нивата на живото-поддържащия циклоспорин при пациентите със сърдечна трансплантация.
Аз не препоръчвам използването на билки, но ако вие сте заинтересувани от тях, препоръчвам ви да се информирате сериозно. И не забравяйте, че е изключително важно да кажете на вашия лекар, ако сте решили и вземате каквито и да е добавки.
Според сегашните закони, билките, които са класифицирани като хранителни или диетични добавки, са извън контрола на регулаторните органи по отношение на контрола на качеството и ефективността. Много често хората се доверяват на съветите на продавача, който продава добавките, за да установят по-късно, че тези съвети и закупените добавки са навредили на черния им дроб.
Защо не са правени по-сериозни научни изследвания в тази област?
През 1978 година, германското правителство сформира т.нар. Комисия Е (Commission E.). Тази агенция не прави научни изследвания, но прави обзор на изследвания и търси доказателства за сигурността и ефективността на билките, като съответно публикува своите открития. Американският Сенат, в отговор на обществения интерес, увеличи финансирането за Националния институт по здравето (NIH), и Националния център по допълваща и алтернативна медицина (NCCAM). През 2005 година, NIH-NIDDK, и NCCAM спонсорират ревюто и финансирането на предложения за изследвания по отношение на силимарина/
През 1994 година, Американския Сенат одобрява Наредбата за Диетични Добавки (Dietary Supplement Health and Education Act – DSHEA), която дава свобода на производителите на такива добавки да пускат на пазара повече подобни продукти. FDA (Food and Drug Administration) трябва да прави ревю на клиничните изпитания на лекарства, за да установи тяхната ефективност, дозировката, както и вероятните взаимодействия с други лекарства и съставки. FDA не тества диетичните и хранителните добавки.
 
Билки, вредни за черния дроб
 
След като една хранителна добавка бъде пусната на пазара, FDA има задължението да докаже, че тя е опасна, и съответно да забрани използването и. През 1997 година, FDA предлага да се лимитират количествата на ефедрин алкалоиди в хранителните добавки, (продавани като ефедра, Ма Хуанг, Китайска ефедра, и епитонин) и отправя предупреждения към потребителите по отношение на рисковете (включително хепатит), асоциирани с използването на тези съставки.
През 1993 година, FDA представя пред Американския конгрес списък с други добавки, които представляват потенциален риск, и се асоциират с увреждания на черния дроб. Списъкът включва чапарал (chaparral или stinkweed), черен оман (зарасличе, на английски comfrey), подъбиче (germander), витамин А (в дози, по-големи от 25 000 или повече международни единици на ден), и ниацин (витамин B3). Ниацина може да доведе до увреждания при използване на 500 или повече мг. на ден при бавно-разграждащи се дози, или при бързо-разграждащи се дози при количества от 750 или повече мг. на ден.
Това е списъкът с билки, за които има доказателства за това, че могат да причинят чернодробни проблеми – от хепатит до спиране на работата на черния дроб (liver failure):
Atractylis gummifera, Azadirachza indica, Berberis vulgaris, Calliepsis laureola, Cassia angustifolia (senna), Crotaiaria, Corydalis, Hedeoma pulegoides, Heliotropium, Larrea tridentate (chaparral bush, creosote bush, Grease-wood), Lycopodium serratum (jin bu huan), Mentha pulegoides, Sassafras albidum (sassafras), Scuteileria (skullcap), Stephania, Symphytum officinale (comfrey), Teucrium chamaedrys [germander (mint family)], Tussilago farfara (peppermint), Valeriana officinalis (valerian, asafetida, hops, gentian), Viscum alba [mistletoe, margosa oil, mate tea, gordolobo yerba tea, pennyroyal (squawmint) oil], Senecio, Heliotropium, Chelidonum majus (greater celandine), както и „голям брой от Китайски билкови смеси (artemisia, hare’s ear, chrysanthemum, plantago seed, gardenia, red peony root, и т.н.”
Ако имате хронично чернодробно заболяване, вие трябва да се стараете да избягвате използването на билки, които не са тествани в клинични изпитания, особено ако в момента се лекувате с интерферон. Взимането на каквито и да са съставки, като билки, или допълнителни лекарства, може да си взаимодейства с лекарствата, които приемате. Винаги се консултирайте с вашия лекар, когато решавате да взимате допълнителни лекарства или да пиете билки.
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C