RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Медицински речник

Версия за печат
 Речник на медицинските термини, използвани в статии или новини на сайта

 

  • абсцес - кухина, изпълнена с гнойна материя, оградена със здрава обвивка. В зависимост от разположението му различаваме: перитонзиларен, подкожен, ретрофарингеален, субфреничен, белодробен, чернодробен.
  •  автокрин – използва се термина автокринно сигнализиране. При него клетката отделя хормон, който се явява химически пратеник (нарича се автокринен агент), който се свързва с автокринните рецептори на същата клетка, което води до промени в клетката.
  • аденозинтрифосфат - аденозинтрифосфорната киселина (аденозинтрифосфат или АТФ) представлява химично макроергично съединение, което съдържа богати на енергия връзки. Изграден е от 3 основни съставки: азотна база аденин, рибоза и 3 остатъка от фосфорна киселина.
  • аксон аксон или нервно влакно се нарича дълъг и тънък израстък на нервната клетка (неврона), който провежда електрически импулси от тялото на неврона. 
  • ангиоархитектоника от анатомична гледна точка, представлява архитектониката на кръвоносните съдове в даден орган.
  • антигенемия (antigenaemia) състояние, при което вирусния антиген се открива в кръвта. 
  • апластична анемия анемия, дължаща се на увреждане на кръвотворната функция на костния мозък. Протича с намаляване на всички кръвни клетки, с повишена температура, язвено-некротични промени по венците, устната лигавица и др. 
  • архитектоникапроизлиза от гръцки език archi, главен и tektonike, строителство. Означава  съвкупността от елементи на даден обект, с които той се изгражда чрез които се постига взаимовръзка между съставните му части.
  • асцит (ascite)наличие на свободна течност в коремната кухина.
  • ахексия - крайна степен на изтощение на организма, най-често в хода на хронично заболяване.
  • базален - разположен на основата, oтнасящ се до основата, основен.
  • белодробният емфизем - необратимо хронично заболяване на белите дробове. То се характеризира с разширяване на нормалните размери на белодробните алвеоли, които намаляват по брой. Междуалвеолните стени се разрушават, а общият обем на белите дробове се увеличава. 
  • вакуола - клетъчен органел, представляващ мехурче, образувано в цитоплазмата на клетката, съдържащо вода, електролити, въглехидрати и пигменти.
  • ганглии - коренчета на периферните нерви, които инервират кожата и пренасят информация за кожната чувствителност (за топло, студено, допир, натиск, болка и т.н.).
  • генна експресия - процесът, при който унаследяема информация от един ген, като например ДНК секвенция (последователност), се трансформира във функционален генетичен продукт, като протеин или РНК.
  • дискразия - неспецифична болест в резултат на наличието на необичаен материал в кръвта.
  • дифузен - разпространен, разпръснат, разсеян.
  • ендогенен - растящ отвътре, произхождащ отвътре, развиващ се вследствие на вътрешни причини.
  • ендоплазмен ретикулум - клетъчен органел, който се среща в еукариотните клетки. Представлява сложна система от канали и вакуоли в органични клетки. Под електронен микроскоп ендоплазменият ретикулум изглежда като система от каналчета, мехурчета и цистерни с ширина 50-80 nm.
  • ендотел - тънък слой клетки от специален вид епителна тъкан, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове на границата между съдовите стени и протичащата в кухините им кръв и плазма. Той играе водеща роля за съдовата хомеостаза и е непосредствено изложен на всички регулиращи и увреждащи фактори, въздействащи чрез кръвта.
  • ендотелен - отнасящ се до ендотела, вътрешното епително покритие на кръвоносните съдове.
  • ензим - ензимите са молекули които катализират биохимични процеси в клетката. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция - т.нар. рибозими.
  • ензоотичен (enzootic) - термин, който се използва в епидемиологията. Използва се заболявания, които се срещат основно в животинската популация.
  • ентерален (enteral) - червата и други части на храносмилателния тракт.
  • енцефалопатия - общ термин за заболявания на главния мозък – метаболитни, дегенеративни и др.
  • епигастриум- подлъжична област – отгоре се ограничава от мечовидния израстък на гръдната кост и от ребрените дъги, а отдолу от хоризонталната линия (linea bicostalis), съединяваща най-ниските точки на десетите ребра.
  • еритем – ограничено или дифузно зачервяване на кожата.
  • еритроцити – това са червените кръвни клетки (телца), които са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 μm. Съдържат хемоглобин, който пренася кислород от белия дроб до тъканите.
  • естерификация - процес на взаимодействие между алкохол и кислородсъдържаща киселина, при който се получава естер и вода. Тя е бавен, молекулен и обратим процес. Естерификацията се извършва при нагряване и с катализатор водородни катиони в присъствие на силна минерална киселина (Н2SO4, HCl и др. ).
  • еукариотна клетка- еукариотите са биологична империя организми, чиито клетки притежават ядро, където е събран генетичният материал. Те включват животните, растенията и гъбите, които са най-вече многоклетъчни, както и разнообразни други групи обединени в биологичното царство протиста, които са едноклетъчни. Името идва от гръцките думи eus (истина) и karyon (ядка), определящи ядрото.
  • заразяване по аерозолен път - заразяването по този начин става по въздуха, чрез кашлица или кихане, които създават аерозоли (аерозолът е газообразна суспензия от микроскопични частици течност или твърдо вещество), съдържащи вируса.
  • имунокомпетентен (immunocompetent) - способен да произведе имунен отговор вследствие на заразяване на антиген, да произведе антитела.
  • имунокомпрометиран (immunocompromised) - неспособен да произведе нормален имунен отговор, поради отслабена имунна система, или имунопотискаща терапия (например, на такава терапия се подлагат всички пациенти, подложени на трансплантация).
  • имунопотиснат (immunosuppressed) - с потисната имунна система, потискането на имунната система става с имуноподтискащи лекарства. Обикновено такава терапия се прилага при пациенти, претърпели трансплантация с цел да се предотврати отхвърлянето на присадения орган.
  • инервация - снабдяване на органите и тъканите с нерви.
  • инфекциозна мононуклеоза - инфекциозната мононуклеоза (жлезна треска) е често срещано вирусно заболяване, което се характеризира с висока температура, главоболие, отпадналост, загуба на апетит, възпаление на гърлото и увеличени лимфни възли по цялото тяло. Болестта често е наричана "жлезна треска" поради подуването на лимфните възли в цялото тяло, придружено от висока температура.
  • интермедиерен - междинен, среден, намиращ се по средата.
  • интерферон сигнализиране (interferon signaling) - В биологията сигнализирането се отнася до всеки процес, чрез който клетката преобразува един тип сигнал или стимул в друг. В сигнализирането най-често са замесени подредени последователности от биохимични реакции вътре в клетката, които се извършват от ензими и се свързват чрез сигнализиращи молекули. Сигнализирането чрез интерферона стимулира антивирусния отговор на имунната система.
  • in situ хибридизация – вид хибридизация, която използва етикетирани допълващи се ДНК или РНК вериги, за да се локализира специфична ДНК или РНК последователност в част или секция на тъкан (in situ – означава "на място, в първоначалното си местоположение").
  • инфилтрация – проникване на субстанции чрез дифузия или натрупване в тъкан или в клетки, което не е нормално, или е с размери, много по-големи от нормалното. Натрупаното вещество в тези тъкани или клетки, се нарича инфилтрат.
  • инхибиторима две значения:
                 - вещество, което спира или потиска процес или функция 
                 - нерв, чието възбуждане потиска дейността на някой орган.
  • кетонни тела - група от три водноразтворими вещества (бета-оксимаслена киселина, ацетоцетна киселина и ацетон), които се образуват при разграждането на мастните киселини в черния дроб и бъбреците. Повишение на техните нива в тъканите и телесните течности се набюдава при кетоза.
  • клетъчни култури (cell cultures) - клетъчна култура е процес, при който клетките се отглеждат в контролирана среда.
  • коагулация - преминаване от течно в твърдо състояние. Когато се използва в контекста на кръв може да означава съсирване.
  • колаген - главният белтък на съединителната тъкан, на хрущялите и на костите.
  • коликвация – размекване
  • конфлуиране – съединяване, сливане.
  • конюнктивален – отнася се за прозрачната мембрана,която покрива бялата част на окото и обгръща вътрешната повърхност на клепача.
  • латерален - страничен, разположен по-далеч от срединната линия, намиращ се отстрани.
  • левкопения – намаления брой на левкоцитите
  • левкоцити - сборно понятие на всички бели несъдържащи хемоглобин кръвни клетки. Левкоцитите в кръвта се подразделят на три големи групи: гранулоцити, моноцити и лимфоцити. Трите групи клетки имат защитна функция. Основна функция на левкоцитите е фагоцитозата, която се изпълнява от неутрофилите, имащи роля на макрофаги и от моноцитите. Гранулоцитите от своя страна обединяват три различни по структурни особености и функции клетки-неутрофили, еозинофили и базофили.
  • левкоцитоза – увеличения брой на левкоцитите
  • лизозома - малко телце в състава на клетката, което съдържа множество хидролитичини ензими.
  • лимфобласт - лимфобластите са недоразвити клетки, които се видоизменят, за да формират нормално развити лимфоцити. Лимфобластите обикновено се откриват в костния мозък.
  • липиди - органични съединения, които не са разтварят във вода, но имат добра разтворимост в органически разтворители (като алкохол, бензол, а някои се разтварят и в хлороформ). Липидите играят важна роля в жизнената дейност на организмите. Те се синтезират от животните, растенията и микроорганизмите.
  • лимфоидни клетки (lymphoid cells) - клетки, формиращи лимфната тъкан на имунната система. Те помагат в борбата на тялото срещу инфекциозни агенти по директен път, или чрез производство на антитела.
  • липидна пероксидация – процес, при който ненаситените връзки във веригите на мастните киселини се насищат с кислород.
  • липогенеза – натрупване на мазнини.
  • липолиза – разграждане, изгаряне на мазнини.
  • липопротеин - комплекс от белтък и свързан с него липид, това е основната транспортна форма на липидите в организма.
  • литична инфекция - инфекция, причинена от вирус чрез литичен цикъл. Литичният цикъл е един от двата цикъла за вирусна репродукция – другия се казва лизогенен цикъл. Тези два цикъла не трябва да бъдат разглеждани като отделни, а по-скоро като взаимозаменими. Литичния цикъл се приема като главния метод за вирусна репликация, като при него клетката-гостоприемник загива, разкъсана от новоформиралите се вирусни частици. При лизогенния цикъл клетката-гостоприемник не загива, а вирусната нуклеинова киселина остава внедрена в клетката-гостоприемник и произвежда вирусни частици неопределено дълго време. При лизогенния цикъл вирусните частици излизат от клетката с помощта на клетъчния транспорт, в посока навън от клетката (екзоцитоза), като по този начин клетката-гостоприемник продължава да живее и да бъде използвана за производство на вируси.

  • макрофаг - макрофагите са съединителнотъканни клетки. Те се намират в кръвоносните съдове под формата на моноцити където престояват около 8 дни и след това преминават през кръвоносните съдове в съединителнотъканното междуклетъчно вещество. Известни са под името хистоцити (тъканни макрофаги). Те имат овална структура с централно разположено ядро. При тях има добре развит гранулиран ендоплазмен ретикулум, апарат на голджи, лизозоми, ламели, имат гликоген, срещат се и мастни капки.
  • мезенхим - мрежовидна маса, съставена от мигрирали клетки на мезобласта и разположена между трите зародишни листа. Източник е на съединителна, кръвна, гладкомускулна тъкан и др.
  • мезодерма, мезобласт - средният зародишен лист, разположен между външния (ектодерма) и вътрешния (ендодерма). От мезодермата се образуват скелетните мускули, бъбреците, дермата на кожата и др.
  • междуклетъчен матрикс (екстрацелуларно пространство или матрикс) - пространствата между клетките на многоклетъчните организми съдържат вещество, наречено междуклетъчен или интерстициален матрикс. Компонентите на междуклетъчния матрикс се синтезират в клетките и излъчват от тях. Извън клетките те могат да претърпят малки биохимични промени. На английски се записва като extracellularmatrixили ECM.
  • микроархитектоника архитектониката на ниво изграждащ елемент в даден обект.
  • микровилипредставляват микроскопични издатинки върху клетъчната мембрана, които увеличават площта на клетката. Те имат широк набор от функции, които включват абсорбция, секреция, клетъчно прилепване, и т.н.
  • микротом - механичен инструмент, използван за рязане на биологически образци на много тънки срези, които се използват в изследванията. Микротомът има острие от метал, стъкло или диамант. Видът на острието зависи от нужната дебелина на срезът.
  • мононуклеарни клетки – клетки с единично ядро
  • моноцит - клетка на костния мозък, която е предшественик на макрофага.
  • морфология - дял от биологията, който изучава строежа на биологичните системи на ниво клетка (цитоморфология), тъкан (хистоморфология) и организъм (анатомия).
  • неактивирана ваксина (inactivated vaccine) - ваксини, които са направени чрез отглеждане и пречистване на големи обеми на даден организъм (обикновено вирус) в лабораторни условия. След това те биват убити с топлина, радиация, или химикали. Имунната система може да реагира на мъртви микроорганизми, произвеждайки антитела и съответно имунитет.
  • назофаринкс (nasopharynx) - тази област от горната част на гърлото, която се намира непосредствено зад носа. Противоположен на назофаринкса е орофаринкса - тази част от гърлото, която се намира зад устата. Терминът назофаринкс е хибрид. Състои се от латинската дума "Naso" - нос и гръцката дума "Pharynx" - гърло.
  • облитериращ - запушващ, най-често кръвоносен съд, обикновено се отнася за тромб или ембол, който облитерира, запушва съда и нарушава кръвоснабдяването в съответната зона.
  • обструктивна жълтеница - този вид жълтеница е следствие от запушване на жлъчните канали, например заради камъни в жлъчния мехур.
  • онкоген - ген, който е способен при определени условия да предизвика превръщане на нормални клетки в туморни.
  • орофаринкс - тази част от гърлото, която се намира зад устата.
  • паракрин – използва се термина паракринно сигнализиране. При него клетката „мишена” се намира съвсем близо до клетката, която ще сигнализира. Понякога се прави разлика между паракринното и автокринното сигнализиране. И двете засягат съседни клетки, но докато автокринната сигнализация се случва в самата клетка, паракринната сигнализация засяга други клетки. Два неврона са добър пример за паракринна сигнализация.
  • паренхим - съвкупност от основните функционални елементи на даден вътрешен орган.
  • парентерален (parenteral) - не през храносмилателния тракт. Всички пътища, различни от храносмилателния път, които позволяват въвеждането на лекарствени средства (или в случаи на вируси, заразяване с вирус) в организма, напр. интравенозен, интраартериален, подкожен, мускулен, лумбален, инхалационен път и др.
  • париетален перитонеум – частта от перитонеума, която покрива стените на коремната кухина.
  • патогенеза - представлява механизъм на възникване и развитие на болестта и отделни нейни прояви на различни нива в организма, от молекулярни нарушения до изменения в органите и системите.
  • перитонеален – отнасящ се до перитонеума.
  • перитонеум - мембрана, ципа, която покрива голяма част от вътрешните органи в коремната кухина. Друго наименование, което се използва, е коремница.
  • пета шарка - проява при инфекция с човешкия парвовирус B19 (HPV-B19). Другото наименование, което се използва е "пета болест". На английски наименованието е "fifth disease", а също и "slapped cheek syndrome". Яркочервените бузи са един от основните симптоми на инфекцията при децата. Понякога обрива се разширява около носа или около устата.
  • плазма (plasma) - течната част на кръвта или лимфите.
  • плевра - серозната ципа, съставена от два листа: висцерален, който обвива белите дробове и париетален, който покрива отвътре гръдната стена, горната повърхност на диафрагмата и ограничава отстрани средостението (медиастинума). Между двата листа на плеврата се загражда плеврална кухина.
  • плеврален излив (pleural effusion) - събиране на течности в пространството, обграждащо белите дробове.
  • плеврит - представлява възпалително заболяване на плеврата
  • портална хипертония – синдром на черния дроб. При него има повишение на налягането във вените, образуващи порталното кръвообращение, над възприетите нормални граници (10 mmHg) поради увеличен приток на кръв във вратната вена или повишено вътречернодробно съпротивление и нарушаване оттока на кръвта към долната празна вена.
  • посока (поляритет) на молекули нуклеинова киселина (sense of nucleic acid molecules) – посоката, когато се използва в контекста на биологията, е обща концепция, която се използва, за да се сравни поляритета на молекулите нуклеинова киселина, като ДНК или РНК, спрямо други молекули нуклеинови киселини.
  • прокариоти – името идва от гръцки pros — преди и karyon — ядка/ядро. Това са организми, които нямат клетъчно ядро или какъвто и да е друг мембранно ограничен органел. Прокариот е синоним на думата предядрен. Прокариотите са едноклетъчни организми, и за разлика от еукариотите нямат обособено ядро.То е без ядрена мембрана и поради това се нарича още нуклеоид, с една пръстеновидна хромозома в него. Рядко се срещат многоклетъчни представители от прокариотен тип.
  • пролиферация - идва от лат. proliferatio, англ. proliferation (multiplication of cells) - увеличаване на броя клетки в дадена тъкан чрез тяхното разрастване и размножаване. Може да бъде нормална, физиологична пролиферация или патологична.
  • протеинурия (proteinuria) - протеинурията е един от основните симптоми на бъбречните заболявания. Представлява наличие на повече от 100-150 mg белтък в 24 часова урина.
  • резорбция - всмукване, поглъщане.
  • ретикулоендотелна система - дифузна система, съставена от макрофаги, които имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Намира се в слезката, черния дроб, лимфните възли и др. Този термин се замени от термина мононуклеарна фагоцитна система, използва се и термина моноцито-макрофагеална система.
  • ретикулум - фина мрежа, образувана от ретикуларните влакна и израстъците на ретикуларните клетки.
  • секвестиране (sequencing) - секвестирането в биологията представлява едноизмерно (one-dimensional) подреждане на мономери, ковалентно свързани помежду си с биополимер. То също се използва и за първичната структура на биологична макромолекула, т.е. това би могло да се нарече и вид селекция, при която се прави сравнение и селекция на биологични макромолекули.
  • сепсис - обща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза и др.
  • серозна ципа- ципа, която постила стените на телесните кухини (плеврална, перикардна, перитонеална). Изградена е от мезотел, базална мембрана и съединително-тъканна основа.
  • симпатиков – отнасящ се до симпатиковата нервна система.
  • симпатикова нервна система (симпатикус) - симпатиков дял на вегетативната нервна система, който учестява сърдечната дейност, разширява бронхите и улеснява дишането, потиска моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт, води до задръжка на урина чрез съкращение на сфинктера на пикочния мехур и дилатация на детрузора, разширява зеницата, повишава вътреочното налягане и др.
  • строма - опорна структура на даден орган. Състои се от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нерви.
субстрат -  идва от латински: substerno - постилам отдолу, подлагам. Като биологичен термин означава изходно вещество. Терминът има две основни значения в биологията:
  •           -              субстрат в смисъл на изходно вещество за биологичен синтез на други вещества и продукти - така например желязото е един от субстратите, необходими за синтеза на хемоглобина; в специализираната литература се среща още едно название за това значение на субстрата – прекурсор.
  •          -              субстрат в смисъл на изходно вещество, което специфично се метаболизира от определен ензим; важно е да се знае, че всеки ензим има отделен, строго специфичен субстрат - досега не са открити ензими, които имат повече от един субстрат.
  • супернатант (supernatant) - утайката (precipitation) представлява образувание в разтвор по време на химическа реакция. Когато възникне реакцията, формираната твърда част се нарича утайка, а надстоящата течност над получената в резултат на реакцията утайка се нарича супернатант.
  • трабекули – капсули от съединителна тъкан, фиброзни връзки
  • триглицериди- представляват основната част от липидите (мазнините). Триглицеридите могат да бъдат екзогенни (приемат се с храната) или ендогенни (синтезират се в организма).
  • тромбофлебит - образуването на кръвни съсиреци във вените обикновено е свързано със запушване на просвета на съда. Когато в тези случаи няма прибавено възпаление, говорим за флеботромбоза. Ако заболяването се съчетае с възпаление на венозната стена, развива се тромбофлебит. Строгото разграничение на тези две болестни състояния е трудно.
  • тромбоцитопения- намален брой на тромбоцитите в кръвта.
  • тропизъм (tropism) - тропизма (от гръцката дума tropos – да се обърна) е биологически феномен, обозначаващ растеж и промяна в посоката на движение на биологически организъм, в отговор на стимул от обкръжаващата го среда.
  • турникет тест (tourniquet test) - турникет теста (също познат като Rumpel-Leede Capillary-Fragility тест, или като тест за капилярна крехкост) определя капилярната крехкост. Това е клиничен диагностичен метод за определяне на хеморагичната тенденция при даден пациент. Той оценява крехкостта на капилярните стени и се използва за да се идентифицира тромбоцитопения (намален брой на тромбоцитите).
  • уремичен (uremic) - отнасящ се до уремия. Уремия - състояние, възникващо при отпадане на над 90 % от нефронната маса на бъбреците. В кръвта се повишават значително креатинина, уреята, пикочната киселина, има хиперкалиемия, хипонатриемия.
  • фагоцитоза – представлява поглъщане на даден обект от клетката чрез вдлъбване на нейната мембрана и обгръщането му с нея. Така обектът попада в цитоплазмата на клетката и там се подлага на вътреклетъчно смилане.
  • фебрилен (febrile)  - трескав, характеризиращ се с висока телесна температура, над 38 градуса по Целзий.
  • фенестрация - перфориране на дадена част с цел създаване на отвори.
  • фенотип - термин от генетиката, с който се означава съвкупността от всички забележими белези на даден организъм, проявени в резултат на точно определен генотип (генетична програма) и влиянието на факторите на средата. В по-тесен смисъл терминът фенотип се използва за характеристика на ограничен брой черти, за които има информация от генетичен експеримент, могат да бъдат наблюдавани и оценени в рамките на една популация. В този смисъл се говори за фенотипна проява на избраните черти.
  • фибрин - неразтворимо белтъчно вещество, което се образува от фибриногена и съставлява основната част на кръвния съсирек.
  • фибриноген - серумен белтък, който има основно значение за кръвосъсирването.
  • фибробласт – вид клетка, която синтезира екстрацелуларната матрица и колаген (и фибрин), структурната рамка (строма) в животинските тъкани и играе критична роля при заздравяването на раните. Фибробластите са най-често срещаните клетки на съединителната тъкан при животните.
  • фиброплазия – процес на формиране на фиброзна тъкан, при който нормалната кожа или тъкан се заменят от фиброзна тъкан.
  • фокален - огнищен, ограничен на едно място, в едно огнище
  • фосфолипиди - вид липиди, характеризиращи се с наличие на фосфорна киселина в структурата си. Фосфорната киселина усилва хидрофилността на молекулата и носи електричен заряд. Фосфолипидите са един от основните компоненти на биологичните мембрани, което ги прави жизнено важни.
  • хемология - в еволюционната биология, с термина хомология се изразява сходството в белезите, дължащо се на техния общ произход.
  • хеморагичен (haemorrhagic) - кървав, свързан с кръвоизлив.
  • хеморагична (haemorrhagic diathesis) - болестни състояния, при които болните имат повишена склонност към кръвотечения.
  • хепатотропен (hepatotropic) вирус - вирус, който се размножава в черния дроб и засяга главно черния дроб.
  • хетерофилен антиген - антигени, възникващи на повърхността на тъканни клетки на много различни биологични видове и показващи широка междувидова връзка.
  • хидролиза - от гр. hydro — вода и lysis — разлагане. Това е процес на взаимодействие на вещества с водата, който води до образуване на различни съединения (киселини, основи и др.). Хидролизата е обратим химичен процес, при който молекулите на разтвореното вещество встъпват във взаимодействие с диполите на водата. Хидролизата е обратният процес на естерификацията
  • хиалин - белтъчно вещество, образувано в човешкия организъм при някои видове заболявания.
  • хиповолемичен шок (hypovolemic shock) - шок, който се развива при хиповолемия. Хиповолемията се развива при намаляване на циркулиращия вътресъдов обем, и по-конкретно, при намаляване на обема на кръвната плазма.
  • хиперплазия – ненормално количествено увеличение на клетките.
  • хиперемия – увеличено местно кръвонапълване на орган или част от тялото.
  • хипертрофия - увеличение на орган или част от него в резултат на увеличени размери на съставляващите го клетки.
  • хипоксия - намалено доставяне на кислород до тъканите.
  • хистология- наука, която изучава биологичните системи на ниво тъкан. За целта тъканите се режат на тънки срези посредством микротом и се изследват с помощта на микроскоп. Тази наука може да бъде определена като микроскопична анатомия.
  • холангит - възпалително заболяване на жлъчните пътища.
  • холестаза - спиране оттичането на жлъчния сок от жлъчните пътища към червата в резултат на запушване на жлъчните пътища.
  • холецистит - възпаление на жлъчния мехур.
  • цикатриси – белези (от заздравели рани). На английски се записва като cicatrices.
  • цикатрициален – имащ вид на белег.
  • цитокини - молекули, които имунната система използва като химически “съобщения”. Отделяни от белите кръвни телца и от клетките на тъканите, цитокините влияят на взаимодействието, комуникацията и поведението на клетките на имунната система, като ги подтикват към определени действия. Към цитокините могат да се причислят малки протеини и биологични фактори като интерлевкини, хемокини, лимфокини, интерферони и др.
  • цитолитичен (cytolytic) - свързан с цитолизата. Цитолиза - разрушаване (лизиране) на клетките.
  • цитология - клетъчната биология (позната още като цитология, от гръцки цитос - съдържащ) е поддял на биологията, занимаващ се с изучаването на клетките като цяло. Клетъчната биология разглежда не само състава на клетката, но и функционирането и, както и взаимодействието между клетките и други клетки или между клетките и околната среда.
  • цитоплазма – това е вътрешната течна среда на клетките. В нея са потопени останалите органели на клетката. Цитоплазмата, заедно с клетъчното ядро и клетъчната мембрана представлява един от трите основни компонента на еукариотната клетка. Цитоплазмата представлява около 80% от обема на клетката и съдържа вода, соли, органични молекули и ензими, които са нужни на клетката за катализиране на реакции.
  • чернодробно притъпление- при увеличение на черния дроб предният му ръб се измества надолу и може да се опипа под ребрената дъга. Горната му граница се установява перкуторно в медиоклавикуларната линия на равнището на VІ ребро, а долната - на дясната ребрена дъга. Чернодробното притъпление в медиоклавикуларната линия достига у мъже 15 сm, а у жени – около 12 сm.