Статии

RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 13 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HCV извън тялото: колко дълго остава жив върху повърхности, в спринцовки, и в лабораторни условия?

Версия за печат
Автор: Liz Highleyman
Дата: 1 септември 2010
 
Вирусът на хепатит С (HCV) е сравнително издръжлив в сравнение с някои други вируси, което е от значение за предаването му и превенцията. HCV може да оцелее извън тялото дни наред в засъхнала кръв по повърхности или в продължение на месеци в течна среда при благоприятни условия. Парадоксално е, обаче, че HCV се оказва труден за запазване в лабораторни клетъчни култури, което възпрепятства научните изследвания на потенциални терапии (лечения). 
Оцеляване в лабораторни условия
Поради трудностите за поддържане на жизнеспособен НСV в лабораторни условия, учените разчитат на “репликонни” модели на специфичния щам на HCV (JFH-1 генотип 2a) в линията на чернодробни ракови клетки. Но тази година учени от Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology) и Rockefeller University най-накрая намериха начин за поддържане на вирусната репликация в здрави чернодробни клетки за период до три седмици.   
 
Както се описва в броя от 16 февруари, 2010 г. на Proceedings of the National Academy of Sciences, Sangeeta Bhatia и колеги са разработили начин за поддържане на здрави хепатоцити (чернодробни клетки), в продължение на четири до шест седмици като ги подреждат прецизно върху специално моделирана плочка и ги смесват с фибробластни клетки, които поддържат растежа им. След това чернодробните клетки биват заразени с НСV за две до три седмици, което позволява да се проучи отговора (реакцията) на кандидат лекарствата. Щамът на НСV, използван в това проучване, идва от японски пациент с фулминантен хепатит; изследователите се надяват да модифицират системата да поддържа щам на НСV генотип 1 - най-често срещаният тип в Съединените щати и най-труден за лечение.   
Оцеляване върху повърхности
Според американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), HCVможе да оцелее върху околните повърхности на стайна температура най-малко 16 часа, но не повече от четири дни. За сравнение, по-“деликатният” вирус на ХИВ живее върху повърхности само няколко часа, докато грипните вируси могат да оцелеят от няколко часа до около един ден. 
 
Преценката на CDC се основава на проучване, направено от Kris Krawczynski и колеги, представено на срещата на американското Дружество за изучаване на черния дроб (AASLD) през 2003 г. и публикувано в броя от май 2007 г. на Infection Control and Hospital Epidemiology. Изследователите са изследвали устойчивостта на НСV генотип 1а в суха кръвна плазма от заразено шимпанзе.
 
Плазмените проби са били изсушени в епруветки в продължение на една нощ (около 16 часа), след което са били или рехидратирани незабавно със стерилна вода и съхранявани при -70ºC (около -160ºF, температурата на фризерите за биомедицински изследвания), или поставени в камера с контролирана среда от 42% влажност при 25ºC (77ºF, стайна температура) в продължение на четири до седем дни преди рехидратиране. След това рехидратираният вирус е бил инжектиран на друго шимпанзе, за да се види дали е останал зарàзен.
 
В плазмата, изсушена в продължение на една нощ, се открива HCV РНК (генетичен материал) и се запазва в продължение на седем дни, въпреки че вирусният товар е намалял с 1 log, или десет пъти, в сравнение с първоначалната плазмена проба. Експерименталното шимпанзе, инжектирано с изсушения за една нощ вирус, е развило откриваема НСV РНК и повишена аланин аминотрансфераза (ALT), станало позитивно за антитяло на НСV и имало доловим (откриваем) HCV антиген в чернодробните клетки. Обаче, инжектирането на рехидратиран вирус, съхраняван от четири до седем дни, не е довело до заразяване. Ето защо изследователите стигат до извода, че НСV може да остане зарàзен върху повърхности извън тялото някъде между 16 часа и четири дни.
 
Жизненоспособността извън тялото, обаче, може да варира значително в зависимост от условията. Вирусите оцеляват по-дълго върху твърди повърхности като неръждаема стомана и по-кратко върху меки повърхности като плат. HCV може да живее по-дълго при по-ниски температури (на хладно) и предпочита влагата пред сухите условия. 
Оцеляване в течност
HCV остава по-дълго жив в течности, отколкото когато съхне върху повърхност. В едно скорошно изследване, описано в  Journal of Infectious Diseases от 15 юни 2010 г., Sandra Ciesek от Hannover Medical School в Германия и колеги разглеждат стабилността и заразността на отгледан в лабораторна клетъчна култура НСV в зависимост от средата, както и чувствителността му спрямо химични дезинфектанти.  Изследователите са измерили промените във вирусния товар и са вкарали възстановена НСV РНК в култивирани чернодробни ракови клетки Huh7.5 за да тестват доколко са заразни.
 
В течна среда HCV е откриваем (доловим) за срок до пет месеца при по-ниски температури. Обаче, изследователите отбелязват, че рискът от HCV инфекция не може да се отрази с точност чрез измерване нивата на HCV РНК, тъй като заразността на вируса и вирусния товар не са пряко обвързани (в директна корелация). Освен това те установиха, че различните алкохоли и антисептици, продавани в търговската мрежа, намаляват НСV до неоткриваеми нива, въпреки че разреждането на дезинфектантите за ръце намалява свойството им да унищожават вирусите.   
 
В друго изследване, публикувано в Virology Journal, м.февруари 2010 г., Hongshuo Song от Пекинския университет и колеги установяват, че извлеченият от клетъчна култура JFH-1 HCV може да оцелее в течна хранителна среда в продължение на два дни при 37ºC (98ºF, телесната температура) и 16 дни при 25ºC, но е относително стабилен при 4ºC (около 40ºF, средната температура на хладилника) без да загуби значително своята способност да заразява в продължение на поне шест седмици.
 
Този  НСV, получен от клетъчни култури, е уязвим на топлина; заразният вирус може да бъде направен неактивен (инактивиран) за четири минути при 65ºC (около 150ºF) или осем минути при 60ºC (140ºF), но за целта са били необходими 40 минути при 56ºC (около 130ºF). Ултравиолетовата светлина инактивира ефикасно НСV в рамките на две минути. Експозицията на формалдехид и различни детергенти унищожава ефективно заразния НСV както в хранителна среда, така и в човешкия серум.   
 
Способността на НСV да живее дълго време в течната кръв е в основата на предаването му чрез назална употреба на наркотици (HCV РНК е открита върху 5% от сламките, използвани от пациенти с хепатит С, които са “смъркали въздух” - симулирайки прием на наркотик - в едно скорошно изследване), татуиране, съвместно използване на уреди за лична употреба като самобръсначки, при раждане, някои сексуални действия и повторна употреба на медицинско оборудване в здравните заведения.  
 
Епидемиологични проучвания показват, че разпространението на хепатит С е по-високо сред хората, подложени на различни медицински процедури, включително бъбречна диализа, което показва, че вирусът може да се разпространи от един пациент на друг чрез заразено оборудване, ако не се спазват съответните практики за контролиране на инфекциите. През 2008 година, например, няколко пациенти в клиника за ендоскопия в Лас Вегас са заразени с хепатит С след като клиницистите са инжектирали редица пациенти използвайки едни и същи флакони с упойка. 
Оцеляване в спринцовка
Оцеляването на HCV в кръвта в спринцовки е основен проблем, тъй като съвместното използване (споделянето) на игли за инжектиране на наркотици е най.честият начин за предаване на хепатит С. В изложението си пред 17-та Конференция по ретровируси и опортюнистични инфекции през м.февруари,  Elijah Paintsil от Yale University School of Medicine съобщава резултатите от лабораторно проучване, изследващо колко дълго НСV може да живее в спринцовка.  
 
Най-напред изследователите напълнили спринцовки със заразена с НСV кръв и спуснали (натиснали) буталото, симулирайки по този начин какво се случва когато потребителя вкара (всмуква) кръв в спринцовката, за да я смеси с наркотици и след това я инжектира повторно. Или веднага, или след съхраняването им до два месеца при различни температури, екипът изпразвал (промивал) спринцовките и се опитвал да отгледа възстановен (извлечен) вирус на НСV генотип 2 в клетъчни култури. Те анализирали както малообемни (2 микролитрови) спринцовки за инсулин с неподвижни (несменяеми) игли, така и големи (32 микролитра) спринцовки за туберкулин с подвижни игли.      
 
В спринцовките с малък обем вероятността да се намери инфекциозен НСV намалява бързо, като след съхранение от един ден при 37ºC или три дни при 22ºC (72ºF) не са извлечени (възстановени) жизнеспособни вируси. При 4ºC, жизнеспособен вирус може да бъде открит в две трети от спринцовките след един ден съхранение, в около 25% след три дни и в около 5% след седем дни.
 
В спринцовките с голям обем, обаче, инфекциозен НСV може да бъде извлечен от почти всички спринцовки, съхранявани при 4ºC в продължение на седем дни, от около половината, съхранявани 35 дни и от около 10% даже след 63 дни. При по-високи температури от 22ºC или 37ºC, жизнеспособен НСV все още може да бъде възстановен от малък процент спринцовки след два месеца.
 
Оцеляването по-дълго време на НСV в спринцовките обяснява защо предаването на НСV е десет пъти по-често срещано при случайно иглоубождане, отколкото трансмисията на ХИВ, както и защо мерки за намаляване на вредите като обмена на игли са намалили в по-голяма степен честотата на ХИВ отколкото на новите случаи на НСV.  
 
В съпътстващата пресконференция Paintsil каза, че макар и да е препоръчително програмите за обмен на игли да предлагат от малките инсулинови спринцовки, някои хора (например транссексуалните лица, които си инжектират хормони) искат по-големи спринцовки, така че най-важното е да се осигури достатъчно количеството, за да не се налага никога  на хората да ползват една и също спринцовка.
 
Изясняването колко време може да оцелее НСV извън тялото може да даде информация на медицинските практики за намаляване на риска от предаване на вируса. Според Krawczynski и колеги: “Потенциалът на НСV да оцелее в околната среда отново подчертава значението на процедурите по почистване и дезинфектиране, на безопасните терапевтични практики за инжектиране и съветите и услугите за намаляване на вредите, предоставяни на потребителите на инжекционни наркотици.”
 
 
Може да коментирате статията във Форума на ХепАктив
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C