Статии
Новини
Хепактив Блог
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 1 гост онлайн.
Статистика
HBV Journal – януари 2010
Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 януари 2010
20% са споделили, че никога не изследвали пациентите си за хепатит B.
30% от онколекарите са казали, че изследват пациентите си за хепатит B, само имат завишени чернодробни показатели.
38% са споделили, че изследват пациентите си за HBV, само ако те са споделили, че имат рискови фактори за хепатит – като лична или семейна история на хепатит.
40 здрави доброволци
50 хронично болни (хепатит В) доброволци
50 доброволци с цироза
100 доброволци с чернодробен рак
50 доброволци с интрахепатален холангиокарцином
50 доброволци с метастатичен карцином
Пациентките с цироза са били подлагани на Цезарово сечение повече от здравите майки: 42% срещу 28%.
Смъртност при родилките е била: 1.5% при майките с цироза и 0% при здравите майки.
Смъртност при новородените е била: 5.2% от бебетата родени от болни майки и 2.1% при бебетата, родени от здрави майки.
Децата, родени от майки с цироза са имали повече усложнения и по-висок процент на случаи на преждевременно раждане (преди 37-ма гестационна седмица). При жени с декомпенсирана цироза смъртността при майките стига до 6%, а при бебетата, родени от тях, до 12%.
218 от тях, преди да са навършили 30 год. (група А).
199 от тях на възраст между 31 – 40 год. (група В).
66 от тях на възраст над 40 год. (група С).
Mного от онколозите не изследват пациентите си за Хепатит Б , независимо от опасността за реактивация на вируса
Независимо от факта, че 78% от хората с неактивен хроничен хепатит В могат да получат опасна реактивация на вируса при започване на лечение с химиотерапия, 20% от онколозите не ги изследват за наличие на хепатитният вирус, преди започване на такава терапия. Тази новина бе публикувана наскоро в списанието „Alimentary Pharmacology & Therapeutics”.
Оказало се, че офис-базираните лекари (лекарите, които преглеждат пациенти в кабинети извън болниците) в най-малък процент проследяват, лекуват, или насочват към специалист тези пациенти, преди започването на тяхната химиотерапия. Това е установено в доклад, който призовава за подобряване на обучението относно рисковете от HBV реактивация, сред лекарите, които лекуват пациенти с имуносупресивна терапия.
Учените проучили практиката на 265 онколози по отношение на скрининга за хепатит B. От тях:
20% са споделили, че никога не изследвали пациентите си за хепатит B. 30% от онколекарите са казали, че изследват пациентите си за хепатит B, само имат завишени чернодробни показатели. 38% са споделили, че изследват пациентите си за HBV, само ако те са споделили, че имат рискови фактори за хепатит – като лична или семейна история на хепатит.Изследователи откриват по-надежден тест за диагностициране на чернодробен рак
Понастоящем докторите изследват пациентите си за повишени нива на алфа фетопротеин (alpha fetoprotein - AFP), за да определят дали има вероятност за наличие на чернодробни ракови тумори. За съжаление, тестът не е достатъчно надежден, затова учените се опитват да открият такъв, който би могъл да диагностицира наличието на раковите клетки възможно най-рано.
Тайландски изследователи са постигнали успех с глипикан-3 (glypican-3 - GPC3), нов кръвен тест, който може да различи раковите клетки от тези с доброкачествени изменения.
Те са го изпробвали върху 6 групи пациенти, включващи:
40 здрави доброволци 50 хронично болни (хепатит В) доброволци 50 доброволци с цироза 100 доброволци с чернодробен рак 50 доброволци с интрахепатален холангиокарцином 50 доброволци с метастатичен карцином
От пациентите с чернодробен рак, 53% имали повишен GPC3 със стойности между
35.5-7826.6 ng/mL. GPC3 е бил неоткриваем при останалите пациенти, освен един от тези с цироза, и друг с метастатичен карцином.
При повечето случаи с чернодробен рак повишените нива на GPC3 са били придружени и от високи нива на алфа-фетопротеина (AFP). Откриваеми нива на GPC3 са били засечени при хора с HBV, но не е открита връзка между тези ниски нива на GPC3 с наличие на тумор, или стадий на раково заболяване.
Новото изследване е било по-добро от AFP при откриването на малки чернодробни тумори (56.3% срещу 31.3%), а при използването и на двата метода, се е стигнало до 75% откриваемост на туморите.
„Комбинирането на GPC3 и AFP ни дава потенциално обещаващо средство за по-добро разграничаване на чернодробният рак от доброкачествените чернодробни смущения, както и от другите видове рак на черния дроб”, пишат учените като заключение в техния доклад, публикуван в ”Journal of Gastroenterology and Hepatology”.
Белият трън (Milk thistle) предпазва черният дроб на пациенти на химиотератия
Едно ново научно проучване показва, че белия трън (който се взима от много пациенти за да се предпазят или лекуват чернодробното възпаление или цирозата), може да е ефективен за предотвратяване на чернодробното възпаление, при пациенти с рак, които са подложени на химиотерапия.
В декемврийският брой от 2009 година на списанието „Cancer”, изследователи докладват, че билката би могла да помогне на пациенти да приемат по-високи дози химиотерапия, за да се справят по-успешно с рака, без да рискуват да си причинят увреждания на черният дроб, поради по-високата доза химиотерапия. Много от химиотерапевтичните медикаменти често предизвикват чернодробно възпаление, което кара онколозите да прекратят животоспасяващата химиотерапия.
Американските учени са изследвали 50 деца с лимфобластна левкемия, които имали чернодробно възпаление, получено от химиотерапия, и които в продължение на 28 дни са приемали бял трън или плацебо. 56 дни след началото на лечението, лекарите изследвали АЛАТ нивата на всички деца. Групата, лекувана с бял трън е имала много по-ниски нива на АЛАТ, в сравнение с тези на плацебо групата, което съответно е било индикатор и за по-малко чернодробно възпаление.
Химиотерапевтичните дози са били намалени при 61% от пациентите, приемащи бял трън, в сравнение със 72% от останалите деца на плацебо. Изглежда, че белия трън не е повлиял на ефикасността на химиотерапията върху самото раково заболяване.
Учените се опитват да установят кои генотипи и мутации на хепатит B отговарят най-добре на лечението с пегилиран интерферон
Японски изследователи са проследили как протича лечението с пегилиран интерферон на 17 HbeAg-положителни пациенти, за да разберат кои генотипове или вирусни мутации отговарят най-добре на лечението.
В януарският брой от 2010 година на „Journal of Medical Virology”, учените съобщават, че пациенти, които са имали мутации, наречени T1762 и A1764, са имали по-висок отговор на интерфероновото лечение (41.2% и 31%, респективно), срещу само 2.4% отговорили на лечението пациенти, които са били с дивият (wild-type), или пък немутирал HBV.
Освен това, според сведенията, пациенти които са отговорили на лечението и са изчистили „е” антигена (HBeAg), сменят HBV генотипа си от „А” на „В” и „С”, които генотипи са по-резистентни на интерфероново лечение, в сравнение с генотип „А”.
Тъй като данните са все още оскъдни, изследователите се надяват да започнат по-обширно проучване за това как HBV отговаря на едно интерфероново лечение, по отношение на неговите мутации и генотипи.
Прибавянето на Адефовир към настоящо лечение с Ламивудин, го прави по-ефективно, HbeAg-положителни пациенти с резистентност към Ламивудин
Включването на антивирусния медикамент адефовир (Hepsera) към настоящо лечение с ламивудин (Epivir-HBV, Zeffix) при пациенти които са „е”-позитивни, и които са развили резистентност към ламивудин, е най-ефективното решение за тях. Това заключение са направили гръцки учени, провели 4 годишно проучване по темата, за което са докладвали в „Journal of Gastroenterology and Hepatology”.
В изследването са участвали 60 ламивудин-резистентни пациенти, които са били лекувани с 10 мг. дневно адефовир, плюс 100 мг. ламивудин, или пък само с 10 мг. адефовир.
След средно 53 месеца, 84.4% от пациентите в комбинираната група имали по-нисък вирусен товар, в сравнение със 73.3% от адефовир групата. По отношение на нивата на АЛАТ, 90.9% от комбинираната група са достигнали здравословни нива, в сравнение с 57.1% от групата, лекувана само с адефовир.
Ентекавир е неефективен при пациенти с Ламивудин и Ентекавир резистентност
Корейски изследователи лекували с ентекавир (Baraclude), 22 HbeAg-положителни пациенти с лекарствена резистентност към ламивудин и адефовир, и ги проследили внимателно, за да установят дали новият препарат е ефективен при създалата се двойна резистентност.
Те открили, че ентекавир има ограничен успех, и че много от пациентите с тази двойна резистентност, са в състояние да развият резистентност и към ентекавир. Резистентност към ентекавир са развили 5 от проучваните пациенти.
Изследователите, които са публикували своето изследване в списанието „Journal of Antiviral Therapy”, препоръчват комбинирано антивирусно лечение при пациенти със съществуваща резистентност към ламивудин и адефовир.
Ентекавир доказва своята ефективност при пациенти с цироза, нелекувани преди това
В друго изследване, корейски изследователи отбелязват успеха на ентекавир при 55 пациенти , които никога преди това не са били лекувани, и които са развили декомпенсирана цироза, и при 144 пациенти с компенсирана цироза.
Според техният доклад, публикуван в „Journal of Hepatology”, 66% от пациентите с декомпенсирана цироза са постигнали умерено подобрение на състоянието на черния си дроб, докато 49% са получили много по-сериозно подобрение след 12 месечно лечение с ентекавир. Освен това, 92.3% от пациентите постигнали неоткриваеми нива на HBV DNA, като 54% са негативирали HbeAg. Тези постигнати проценти са били подобни и при двете изследвани групи пациенти (с компенсирана и декомпенсирана цироза).
Освен, че ентекавирът е подобрил здравето на пациентите, учените отбелязват, че той е бил ефективен и в подобряването на чернодробните функции при трудни за лечение пациенти с декомпенсирана цироза.
При бременните жени с цироза, усложненията и възможният летален изход са по-често срещани
Канадски изследователи са проследили 339 жени с цироза, които са забременяли и родили в периода 1993 – 2005 г., и са сравнили техните резултати с резултатите на здрави жени на същата възраст.
Публикуваните резултати в списанието „Liver International” са:
Пациентките с цироза са били подлагани на Цезарово сечение повече от здравите майки: 42% срещу 28%. Смъртност при родилките е била: 1.5% при майките с цироза и 0% при здравите майки. Смъртност при новородените е била: 5.2% от бебетата родени от болни майки и 2.1% при бебетата, родени от здрави майки. Децата, родени от майки с цироза са имали повече усложнения и по-висок процент на случаи на преждевременно раждане (преди 37-ма гестационна седмица). При жени с декомпенсирана цироза смъртността при майките стига до 6%, а при бебетата, родени от тях, до 12%.
Въпреки, че подобни бременности са рядкост, изследователите отбелязват, че техния брой нараства, и че лекарите трябва да проследяват много внимателно протичането на бременността при пациентки с цироза.
Изследователите уточняват какви са критериите за безопасно прекратяване на антивирусната терапия след HBeAg сероконверсия
Усилията на учените са насочени към устанояване на това кога, и дали изобщо е безопасно да се прекрати антивирусното лечение, след като е постигната сероконверсия на HbeAg.
В изследване публикувано в списанието „Hepatology Research”, лекарите са проследили 30 пациенти, които са негативирали „е” антигена при лечение с ламивудин. При тези пациенти лечението с ламивудин е било спряно след като пациентите са дали най-малко два пъти отрицателен резултат за HBV-DNA след постигането на HBeAg сероконверсия.
HBeAg е станал положителен при 44%, 55.8%, и 59.8% от пациентите на 1-вата, 2-рата, и 5-тата година, респективно. Най-силно застрашените да стигнат до релапс, са били пациентите над 30 год., тези с нива на HBV DNA около и над 60 IU/mL по време на HBeAg сероконверсията, и тези с наличие на цироза.
Изследователите са създали оценяваща система, базирана на тези рискови фактори, която индикира кога е безопасно за лекарите да спрат настоящото антивирусно лечение след постигане на HbeAg сероконверсия. Тази система включва - по-малка възраст, нисък вирусен товар по време на сероконверсията, и липса на цироза.
Мониторинга над чернодробният рак удължава живота на заразените с хепатит Б пациенти
Ранната диагностика на чернодробният рак удължава живота на американските пациенти с азиатски произход - това гласи Калифорнийско проучване, публикувано в декемврийският брой от 2009 година на „Digestive Diseases and Sciences”.
Група калифорнийски учени оценили преживяемостта сред пациенти с чернодробен рак, лекувани в периода 1991 – 2008 г. в обществена клиника. По време на проучването, 26 инфектирани с хепатит В пациенти, които са били следени редовно в клиниката, са развили чернодробен рак, докато 52 пациента с HBV, които дошли в клиниката са били с вече развит чернодробен рак.
Пациентите, развили чернодробен рак, докато са били под наблюдение в клиниката, са имали нормални нива на алкална фосфатаза (alkaline phosphatase), АЛАТ, и АСАТ (което обикновено не индикира чернодробно увреждане), и са имали единични или малки тумори. Степента на преживяемост в 1, 3, и 5-годишна перспектива, са били по-високи при тези наблюдавани пациенти, както и при тези, които са били подложени на хирургична процедура скоро след поставянето на диагнозата за чернодробен рак.
Наблюдението за чернодробен рак подобрява преживяемостта и би трябвало да бъде включено като стандарт при управлението на пациенти с хепатит Б, препоръчват изследователите.
Пациентите с генотипи A, B, и C могат да имат полза от интерфероново лечение, въз основа на техния вирусен товар и нива на АЛАТ
Пациентите които отговарят най-успешно на интерфероновото лечение, са тези с генотип А, и които имат или повишени нива на АЛАТ, или нисък вирусен товар (HBv ДНК), или тези пациентим които са с генотип В и С, които имат високи нива на АЛАТ и нисък вирусен товар. Пациентите с генотип D имат най-малък шанс за успешно лечение, което се опитва да подсили имунната система, за да започне тя да се бори с вирусната инфекция.
Учените анализирали информацията от 721-ма пациенти в световен план, които са били лекувани с пегилиран интерферон. При малък процент от тях, лечението предизвиква постоянно намаление на вирусния товар, както и HBeAg сероконверсия (загуба на “e” антигена и производство на “e” антитела), дори и в някои случаи - пълно изчистване на HBV. Недостатъкът на това лечение са неговите странични ефекти, които могат да включват болки в тялото и депресия.
Имайки предвид страничните ефекти, и високата му цена, изследователите се стремят да открият точни критерии, с чиято помощ да открият кои точно пациенти ще имат най-голяма полза от лечението. Статията е публикувана в декемврийският брой от 2009 година на списание “Gastroenterology”.
Холанско изследване заключава: „Скрининга на имигранти за HBV намалява разходите и спасява животи”
Холандски учени са оценили каква е ценовата ефективност на скрининга на имигрантите, идващи от страни с висока заболеваемост на хепатит В, като целта им е била да изчислят какво е финансовото въздействие, което може да окаже откриването на такива пациенти, и своевременното им лечение.
В сравнение с варианта тези имигранти да не бъдат подлагани на скрининг, изследователите открили, че еднократното изследване за хепатит В би редуцирало смъртността, свързана с чернодробно заболяване с 10%, и би подобрило разходите за лечение с до 50%.
„Ранната диагностика и лечението на хора с хроничен хепатит Б може да има голямо въздействие върху здравето, свързано с чернодробни заболявания”, пишат учените в списанието “Gastroenterology”.”Системния скрининг за хронична HBV инфекция сред имигрантите е ценово ефективен, дори ако използваме една ниска приблизителна оценка за разпространението на HBV инфекцията, участието в една такава програма, правилното насочване към специалист, както и точното спазване на препоръките на лекаря по време самото лечение”
HBeAg сероконверсията при пациенти под 30 год. дава отлични резултати
Корейски изследователи са проследили 508 HbeAg-положителни пациенти, за да установят каква роля играе възрастта при спонтанната HBeAg сероконверсия (която се е случила без прилагането на лечение), и какво е развитието на болестта и отражението върху здравето на тези пациенти в дългосрочен план.
Докторите изследвали черният дроб с утразвук, изследвали нивото на Алфа-фето протеина (AFP), както и чернодробните ензими и вирусния товар на всеки 3 до 6 месеца, и сравнили резултатите със случаите на HbeAg-отрицателен хепатит, цироза, чернодробен рак, и негативирането (изчистването) на австралийският антиген (HBsAg) между групите пациенти.
При 483 пациенти, които не са имали данни за наличие на цироза или чернодробен рак по време на HBeAg сероконверсията, сероконверсията е настъпила при:
218 от тях, преди да са навършили 30 год. (група А). 199 от тях на възраст между 31 – 40 год. (група В). 66 от тях на възраст над 40 год. (група С).
Възникването на HBeAg-отрицателен хепатит, цироза, и чернодробен рак при пациенти в 15-годишен период, нараствала с увеличаването на възрастта, на която са били пациентите по време на възникването на HBeAg сероконверсията. Най-ниските процентни нива са били в група A (31.2% - поява на HBeAg-отрицателен хепатит, 3.7% - поява на цироза, 2.1% - поява на чернодробен рак), а най-високите нива са били в група C (66.7%, 42.9%, и 7.7%, респективно).
„Пациентите с „е” сероконверсия, възникнала преди навършане на 30 год., имат отлична прогноза, за разлика от тези пациенти, при които сероконверсията се случва по-късно (след 40-годишна възраст), при които много по-често възникват HbeAg-отрицателен хепатит, цироза, и чернодробен рак”, пишат учените в списание „Hepatology”.
Лечението на артит намалява антителата срещу хепатит В и изисква наблюдение
Изследователи са лекували 21 HBsAg-отрицателни пациенти (които обаче имат данни за минала инфекция с хепатит) с ТНФалфа инхибитор (TNFalpha inhibitor) за възпалителен артрит, след което проследили нивата им на повърхностни антитела за хепатит B (HBsAg). Целта им е била да проверят дали лечението по някакъв начин не намалява броя антитела и дали не води до реактивация на хепатит В, вследствие на отслабването на имунната система.
Преди стартирането на терапията средното ниво на антитела е било 725 IU/L, като след 27.2 месеца на лечение, нивото на антителата е спаднало до 675 IU/L. При 6-ма пациенти нивото е спаднало с драстичните 30% и повече.
Заключението на учените в публикацията им в списанието “Arthritis Research & Therapy” е, че въпреки, че лечението изглежда, че е безопасно, намаляването на повърхностните антитела, е показател за това, че лекарите трябва да проследяват нивата на тези антитела по време на лечението на своите пациенти.
Повечето инциденти с инжекции и игли възникват сред студентите по медицина и остават недокладвани
Изследователите от университета „Джон Хопкинс” са открили, че медицинските работници с най-малък опит, в това число и студентите по медицина, са изложени на най-голям риск от инциденти с необезопасени игли и инжекции, които могат да доведат до заразяване с болести, предавани по кръвен път, като хепатит В и ХИВ. Тези студенти и медицински работници рядко докладват за тези инциденти на официалните болнични власти, според изследване, публикувано в декемврийският брой на списание „Academic Medicine”.
Учените проучили 17 медицински центрове, и от 699 интервюирани, 415 (или 59%) признават за подобно убождане, което са имали като студенти по медицина, като много от тях са били убодени повече от един път по време на практиките си като хирурзи. Почти половината от тях не са съобщили за инцидента на здравните центрове, като по този начин са пропуснали възможността да бъдат изследвани, за да се установи дали имат нужда от лечение, за да се предотврати развивитието на СПИН или вирусен хепатит.
Официалните доклади за подобни убождания/експозиции сред медицинските лица са за около 600,000 - 800,000 случая годишно сред американските здравни работници, и има свидетелства за голям брой недокладвани случаи.
„Медицинските училища не правят достатъчно за да защитят студентите си, а болниците не правят достатъчно, за да направят медицинските училища сигурни”, коментират учените. „Ние , като медицинско общество поставяме най-неопитните си хора във високо-рискови ситуации. Повечето обучавани са принудени да се учат да правят шевове върху пациенти, което излага и двете групи на риск от заразяване”.
Makary споделя, че училищата по медицина трябва да се възползват от възможността за използване на симулационни технологии, и да провеждат по-малко практики върху истински пациенти, докато студентите не станат по-опитни.
Авторите на изследването вярват, че инцидентите с игли не биват докладвани заради дългите бюрократични процедури, страха от оценките на техните преподаватели, или просто от срам.
Все пак, изследването е установило, че 92% от студентите по медицина биха докладвали за такъв инцидент, ако пациента е с висок риск да е заразен с ХИВ или вирусна хепатитна инфекция.
Може да коментирате обзора тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2563.msg30034#msg30034