Статии
Новини
Хепактив Блог
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 3 гости онлайн.
Статистика
HBV Journal – март 2010
Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 март 2010
Резистентни към лекарства щамове на НВV са открити в новозаразени пациенти с остър хепатит В
Исторически, експертите приемат, че резистентен на лекарства вирус на хепатит В (НВV) се появява само при хронично заразени пациенти, които са били лекувани продължително с антивирусни медикаменти.
Тези лекарства затрудняват реплицирането на повечето НВV с изключение на онези от тях, които имат мутации, позволяващи им да се “съпротивляват” на въздействието на антивирусния препарат. Тези мутирали НВV могат да бъдат много по-опасни (вирулентни) отколкото немутиралите им братовчеди.
Наскоро японски учени са открили пациенти с остър хепатит В, които са били заразени с лекарствено-резистентни НВV.
Те изследвали 45 пациенти с остър хепатит В и открили резистентни на ламивудин НВV у двама от тях. В януарския брой 2010 г. на Journal of Gastroenterologyand Hepatology изследователите пишат: “Резистентни на ламивудин щамове (на НВV) се срещат рядко, но започват да се откриват у пациенти с остър хепатит В. За клиничната практика ще бъде от значение да се следи за откриването на лекарствено-резистентни НВV щамове.”
Учени одобряват за антивирусно лечение само Tenofovir и Entecavir
В своя материал “Вирусната резистентност при хепатит В: разпространение и контролиране (управление)”, публикуван в Journalof Current GastroenterologyReports, изследователи от САЩ предупреждават за прекаленото използване на антивирусни медикаменти за лечение на хепатит В.
Тъй като все по-често се приема, че вирусният товар е свързан с цирозата и рака на черния дроб, “нараства и импулсът да се предлага лечение на нелекувани до момента лица,” отбелязват те, “а със създаването на по-силни антивирусни препарати със сравнително безопасен профил, дългосрочното лечение става все по-често срещано явление.”
Те, обаче, подчертават, че лекарствената резистентност започва да се превръща във важен проблем на общественото здравеопазване и че съществува възможност от развитието на мулти-лекарствено-резистентен НВV, който би могъл да се предава на другите.
Тъй като съществуващите в момента антивирусни агенти са насочени само към един етап (сфера) от репликационния цикъл на НВV, “логично е да се ограничи клиничната употреба само до най-силните агенти с най-нисък риск на резистентност,” които включват тенофовир (Viread) и ентекавир (Baraclude). Данните и за двата антивирусни препарата показват добра безопасност и нисък процент на вирусна резистентност.
“Теоретически, едни нови цели на лекарствената терапия ще позволят истински изследвания на комбинациите за увеличаване на вирусната супресия и подтискане развитието на резистентност,” пишат те. “Вместо това, обаче, се налага отговорно използване на наличните единични агенти (препарати) или евентуално на два агента при подбрани условия, както и старателен мониторинг за съответствие (спазване на изискванията) и вирусен пробив за да се сведе до минимум вирусната резистентност при НВV инфекцията.”
Ефективността на Entecavir е доказана при петгодишни изследвания на нелекувани преди това пациенти
Един доклад, публикуван в Hepatology, декември 2009, от тайвански учени установява че пациенти позитивни за “е” антиген на хепатит В (HBeAg-позитивни), лекувани с антивирусния ентекавир в продължение на пет години, са добре и само един пациент е развил резистентност към антивирусния препарат.
На 5-та година 94% (88 от 94 пациенти) са имали неоткриваема НВV ДНК (вирусен товар), а 80% (78/98) са имали нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT). ALT е ензим, който се открива чрез кръвен тест, и който нараства при увреждане или смърт на чернодробните клетки.
При пациенти, лекувани в продължение на пет или по-малко години в други изследвания 23% (33 от 141 пациенти) са постигнали HBеAg сероконверсия (загуба на HBeAg и развиване на “е” антитела), 1.4% (2 от 145 пациенти) са загубили повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) по време на изследването.
В друго несвързано изследване на ентекавир:
- HBeAg-отрицателни пациенти, които никога не са били лекувани преди това, всички са отговорили еднакво на терапията с ентекавир независимо от нивата им на ALT в началото на лечението, според отделен доклад на тайвански учени, публикуван в последния брой на Hepatology.
- Обаче, лекуваните с ентекавир HBeAg-позитивни пациенти, които преди това никога не са били лекувани и са били с леко завишени нива на ALT, са имали по-нисък процент на отговор в сравнение с пациентите с по-високи нива на ALT.
- При лицата със слабо завишена ALT процентът на развилите неоткриваем вирусен товар, нормализиране на ALT и HBeAg сероконверсия е бил по-малък отколкото при HBeAg-позитивни пациенти, започнали лечение с поне двойно по-високи от нормата нива на ALT.
Заразата с окултен хепатит В увеличава риска от рак на черния дроб
Според едно съобщение на италиански учени, публикувано в Gastroenterology, скритата или “окултна” инфекция с хепатит В, което се случва когато НВV ДНК е налице без доловими нива на HBsAg в кръвта, може да допринесе за развиване на чернодробен рак.
За разлика от хроничната инфекция с хепатит В, когато НВV антигени могат да бъдат открити в кръвта, при окултната инфекция в кръвта може да се открие само НВV ДНК, а вирусът се намира само в чернодробната тъкан. Докато хроничната инфекция с хепатит В от години се свързва с рака на черния дроб, до появата на това изследване не беше ясно дали една “окултна” НВV инфекция може да доведе до чернодробен рак.
Италиански изследователи са тествали за НВV чернодробна тъкан от 107 пациенти с рак на черния дроб и 192 пациенти с други чернодробни заболявания. При нито един от пациентите не е имало данни за HBsAg в кръвта им.
НВV е бил открит в черния дроб на 64% от пациентите с чернодробен рак в сравнение със само 33% от пациентите с други чернодробни заболявания. Нещо повече, видимата връзка между НВV и чернодробния рак е в сила даже и след като се вземат предвид възрастта, пола и коинфекцията с вируса на хепатит С (НСV).
Учените препоръчват на лекарите, които лекуват пациенти с чернодробно заболяване, но без данни за НВV в кръвта, да ги проверяват за окултна НВV инфекция.
Ракът на черния дроб си остава риск за пациентите, изчистили HBsAg
Учени от САЩ, които са проследили в продължение на години местни жители на Аляска, заразени с хепатит В, информират, че чернодробният рак все пак може да се появи при лица, които са изчистили HBsAg и не показват никакви признаци на тежко чернодробно възпаление и цикатризиране (цироза).
Към днешна дата много лекари приемат, че след като пациентите са изчистили HBsAg, рискът от увреждане на черния дроб при тях е малък, тъй като имунната им система успешно е “надвила” НВV и е намалила вируса до много ниски нива. Някои лекари даже престават да наблюдават редовно за чернодробно увреждане такива пациенти.
Изследователи в Аляска са проследили 1,271 лица от коренното население с хроничен НВV в продължение на средно 19.6 години за да преценят риска от чернодробен рак при тях след загубата на HBsAg.
Загуба на HBsAg има при 158 души, много от тях в напреднала възраст, като загуба на HBsAg е поравно при мъжете и жените. Щамът или генотипът на НВV не играе роля за това кой е загубил HBsAg.
Шест пациенти - двама с и четири без цироза - са развили рак на черния дроб средно 7.3 години след изчистване на HBsAg
Учените отбелязват, че заболеваемостта от чернодробен рак при лицата, изчистили HBsAg, е била много по-ниска отколкото при HBsAg-позитивните лица.
Представлява интерес фактът, че и след загубата на HBsAg, НВV ДНК се открива в кръвта на 28 пациенти (18%) даже 3.6 години след изчистването на HBsAg.
В доклада си, публикуван в Hepatology, изследователите препоръчват на лекарите да продължават да наблюдават пациентите, изчистили HBsAg, чрез периодично изследване на черния дроб с ултразвук с цел откриване на чернодробния рак.
Генотип С на НВV се свързва с по-висок процент заболеваемост от цироза
Китайски учени са проследили 634 HBsAg-позитивни пациенти и са сравнили техния НВV щам или генотип с честотата на високия вирусен товар и цирозата на пациентите.
Цирозата се открива само при HBеAg-отрицателни пациенти и е най-често срещана при тези с генотип С в сравнение с генотип В (съответно 14.8% срещу 8.0%).
При HBeAg-отрицателните пациенти високият вирусен товар често е свързан с повишени нива на ALT, а високи нива на ALT обикновено се установяват по-често при лица със съмнение за цироза, отколкото при хора, при които такива съмнения липсват (19.5% срещу 7.8% съответно).
В броя от м.януари 2010 г. на WorldJournal of Gastroenterologyучените пишат, че генотип С на НВV, по-напредналата възраст, мъжкият пол и повишените нива на ALT са свързани с появата на цироза.
Над 25% от пациентите със заболяване на черния дроб използват алтернативна медицина
Американски учени са изследвали 1,040 пациенти с чернодробно заболяване, за да установят колко от тях използват допълваща и алтернативна медицина (complementary and alternative medicine (CAM)), която включва витамини, добавки или билкова медицина.
Пациентите са били питани дали използват САМ специално за някое чернодробно заболяване и 284 (27.3%) са съобщили, че в момента ползват поне една от трите най-разпространени САМ терапии. Най-често се употребяват витамини и други хранителни добавки, за което съобщават 188 пациенти (18.1%), следвани от билково лекарство (175 пациенти, 16.8%) и хомеопатия (16 пациенти, 1.5%).
Откроява се тенденция пациентите, използващи САМ, да са хора с по-високи доходи и образование, заразени с вирусен хепатит и злоупотребяващи с алкохол.
“Използването на САМ терапии, които могат да взаимодействат с конвенционалните начини на лечение на едно хронично чернодробно заболяване, е обичайно срещано според извадката, базираща се на тази популация пациенти,” пишат изследователите в Journalof Clinical Gastroenterology , м.февруари 2010 г. “Съществува необходимост от обучение на и комуникация между пациенти и практикуващи лекари в контекста на използване на САМ при хронично чернодробно заболяване.”
Вирусни мутации и генотип В увеличават риска от чернодробна недостатъчност
Изследователи са сравнявали за мутации НВV от пациенти с хроничен хепатит В и такива с хроничен хепатит В, претърпели остра чернодробна недостатъчност. Нито една от двете групи пациенти не е имала признаци на цироза.
В броя на Journal ofViral Hepatitis от м.януари 2010 г. учените съобщават, че сред 75-те пациенти, развили чернодробна недостатъчност без наличие на предшестваща цироза, генотип В се среща по-често отколкото в контролната група и при тях процентът на мутации на същинската ядрена част на промотора и на предядрената област (BCP/PC) в техните НВV е бил по-висок.
Пациентите с ВСР/РС мутации са имали по-висок процент HBeAg негативност, по-високи нива на ALT и по-ниски нива на НВV ДНК.
Според новите указания (насоки) вирусният товар определя какви медицински процедури могат да извършват здравните работници, заразени с НВV
Националните институти по здравеопазване и американското Дружество по здравна епидемиология в Америка (Society for Healthcare Epidemiology of America - SHEA) са издали указания, които постановяват медицинските процедури, които могат да извършват здравните работници, заразени с НВV, НСV и/или ХИВ.
Работниците в здравеопазването са изложени на висок риск от заразяване с тези инфекции и до момента не съществуват национални насоки, които да дефинират кои медицински процедури могат да бъдат извършвани от такива заразени лица.
В броя от м.март 2010 г. на Infection Control& Hospital Epidemiology експертите са публикували следните указания за практикуващи лекари, заразени с НВV:
- За лицата с нива на НВV ДНК под 10,000 геномни еквиваленти на милилитър кръв (GE/mL): SHEA не препоръчва никакви ограничения на тяхната практика, като тук спада и хирургическа дейност, стига заразеният лекар до момента да не е заразявал пациент, да получава съвети от своята Комисия за контролиране дейността на специалистите, да бъде редовно проследяван от екип по трудова медицина (или подходящ за целта здравен служител) и два пъти годишно да прави тестове с цел наблюдаване на вирусния товар. Освен това трябва да бъде лекуван от личен лекар с опит в областта на хепатит В, който има право да докладва резултатите на Комисия за контролиране дейността на специалистите (Expert Control Panel).
Заразеният практикуващ лекар трябва да се консултира със специалист относно процедурите за оптимален контрол на заразата и стриктно да се придържа към препоръчаните процедури, включително да ползва два чифта ръкавици при високо-рискови процедури и честа смяна на ръкавиците по време на процедурите, особено ако извършва технически работи, които биха могли да нарушат целостта на ръкавиците като например поставяне на укрепваща тел (система) на гръдната кост.
- За лицата с нива на НВV ДНК над 10,000 GE/mL: SHEA препоръчва здравните работници, заразени с НВV, с позитивен или негативен тест за HBeAg, но с НВV товар равен на или над 10,000 GE/mL редовно да ползват двоен чифт ръкавици при всички инвазивни процедури, при всеки контакт с лигавица или наранена цялост на кожата, както и при всички случаи на обслужване на пациенти, за които се препоръчва използването на ръкавици и да не извършват процедури от категория ІІІ, свързани с риск от предаване на НВV от лекаря на пациента, независимо че се спазват съответните процедури за контрол на инфекцията.
Рестриктивните процедури на категория ІІІ включват обща хирургия, орална хирургия, сърдечна и гръдна хирургия, хирургия на главата и шията включваща костите, неврохирургия, открита реанимация (ресусцитация), акушеро-гинекологична хирургия, ортопедични процедури, пластична хирургия, трансплантационна хирургия, травматологична хирургия и продължителни открити хирургически процедури. SHEA също предупреждава заразените лекари да не взаимодействат с пациенти, склонни към насилие или пристъпи, които могат да ухапят лекаря.
SHEA препоръчва на заразените медицински работници да не бъде напълно забранено да участват в дейности, свързани с полагане на медицински грижи за пациентите само защото са инфектирани и че всеки един случай трябва да се разглежда индивидуално.
Използването на HBIG при бременни жени, заразени с НВV, може да намали заразяването при новородените
Понастоящем лекарите използват хепатит В имуноглобулин (HBIG), който съдържа антитела на хепатит В за предотвратяване на заразяването при възрастни хора и при новородени деца от майки, заразени с НВV.
В броя от м.януари 2010 г. на International Journalof Infectious Diseases китайски изследователи правят преглед на няколко изследвания за да видят дали прилагането на HBIG при заразени с НВV бременни жени, които са имали висок вирусен товар, ще потисне предаването на заразата на новородените им деца.
Според техния преглед на изследванията, включващи 5,900 новородени, при децата, родени от HBsAg-позитивни майки и получили HBIG, процентът на заразяване при раждане и няколко месеца след раждането е по-нисък. Тази практика изглежда безопасна, въпреки че има няколко съобщения за нежелани ефекти.
Изследователите заключават, че “многократното инжектиране на HBIG при майки-носителки на НВV с висока степен на заразност в края на бременността, предотвратява ефективно и безопасно вътрематочната трансмисия на НВV.”
НВV може да стане неоткриваем в спермата когато антивирусните препарати направят вирусния товар неоткриваем
Един доклад, представен на 17-та Конференция по ретровируси и опортюнистични инфекции, състояла се през м.февруари 2010 г. в Сан Франциско, отбелязва , че мъжете с неоткриваеми нива на НВV ДНК в резултат на антивирусно лечение имат също неоткриваеми нива на вируса в спермата си.
НВV се предава чрез секрециите, особено спермата, а изследователите са предполагали, че антивирусната терапия не е ефикасна за подтискане на вируса в мъжките гениталии.
Изследването, в което са участвали малък брой мъже (20), един от които е бил коинфектиран с ХИВ, установява, че антивирусните препарати, приемани от тях (тенофовир или адефовир) са били ефективни при изчистване на вируса от спермата им. Те отбелязват, обаче, че този резултат може да произтича от неефективно или по-нечувствително тестване на спермата и че резултатите трябва да бъдат тествани повторно в едно по-мащабно изследване.
Може да коментирате обзора тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2722.msg32556#msg32556