Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2010г.

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 8 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal – април 2010

Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 април 2010
Оригинално ново лечение е довело до намаляване на вирусния товар при четири пациента
В продължение на години учените се опитват да използват дендритни клетки при болни от рак пациенти, за да подпомогнат на имунната им система да идентифицира, да се насочи към и унищожи раковите клетки. Наскоро изследователи от Беларус са използвали успешно дендритни клетки при четирима пациенти с хепатит В за да стимулират имунната им система да атакува инфекция с вируса на хепатит В (НВV).
 
Дендритните клетки са специални имунни клетки, които помагат на борещите се с инфекцията Т- или В-клетки да идентифицират и да се прицелят точно в определени антигени или вирусни протеини. Изследователите смятат, че хората с хроничен хепатит В не произвеждат развити (зрели) или достатъчно на брой дендритни клетки и затова не могат да унищожат вирусната инфекция.
 
В своята презентация пред Годишното заседание на Американската академия по алергология, астма и имунология (ААААІ) през 2010 година, изследователите съобщиха, че са използвали терапии с дендритни клетки, подобни на разработените за борба с рака, при четири пациенти-мъже (на възраст от 30 до 60 години), заразени с НВV.
 
Дендритните клетки са приготвени като е използвана кръв на самите пациенти. След това клетките са инжектирани на мъжете на три пъти в продължение на един период от два месеца.
 
Един месец след инжекциите всичките пациенти са отговорили със значително намаление на нивата на вирусния товар (НВV ДНК) и на аланин аминотрансферазата (ALT). Повишените нива на ALT може да са индикация за увреждане на чернодробните клетки от хепатитната вирусна инфекция.
 
При трима от четиримата пациенти след инжектирането на дендритните клетки има увеличение на Т-клетките и други клетки, които се борят с инфекцията. Един месец след края на изследването при двама от пациентите вирусният товар на НВV е бил неоткриваем, а при другите двама - значително снижен.
 
Изследователите призовават за по-големи и дългосрочни изследвания за оценка на трайното въздействие на това лечение.
 
Изменения в нивата на HBeAg предсказват кои пациенти отговарят на пегилирания интерферон
 
Тайландски изследователи са проследили нивата на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg),  “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и вирусния товар на 30 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани в продължение на 48 седмици с пегилиран интерферон, за да определят кои пациенти отговарят най-добре на лечението.
 
Според доклада им, публикуван в последния брой на HepatologyResearch, най-добре отговорилите пациенти са имали последователно снижаване на нивата на HBsAg и HBeAg по време на лечението. Двукратното намаление на нивата на HBeAg след 24 седмици лечение, обаче, се оказало най-добрият предиктор при кои пациенти ще настъпи сероконверсия (загуба на HBeAg и поява на “е” антитяло) и ще се прояви по-нисък вирусен товар.
 
Един пациент, изчистил HBsAg след края на лечението, е демонстрирал по-бързо намаление на HBsAg по време на самото лечението, отколкото отговорилите без загуба на HBsAg.
 
Една трета от сероконвертиралите пациенти и постигнали неоткриваем вирусен товар са имали по-ниски нива на HBsAg, HBeAg, cccDNA и вирусен товар, отколкото неотговорилите пациенти.
 
Изследователите изказват предположението, че измерването на HBeAg може да бъде по-добър показател за това кой ще отговори успешно на скъпото лечение, което може да причини и сериозни странични ефекти, отколкото измерването на нивата на HBsAg и НВV ДНК.
 
Процентът на смъртни случаи от чернодробно заболяване и някои видове рак е по-висок при HBsAg-позитивни жени
 
Повечето проучвания на преживяемостта, свързани с хепатит В, са насочени към мъжете. Наскоро изследователи от Тайван и САЩ са направили оценка на преживяемостта при жени, хронично заразени с хепатит В.
 
Около 2.1 милиона тайвански жени, преминали скрининг за хепатит В по време на бременността им, са били проследени в продължение на над 11 години, за да се определи дали смъртността при HBsAg-позитивните жени е по-висока отколкото при незаразените жени.
 
Изследователите са стигнали до извода, че смъртността, дължаща се на различни причини, е малко по-висока при заразените отколкото при незаразените жени, докато смъртността от чернодробни заболявания при заразените жени е шест пъти по-висока. При заразените жени и смъртността, дължаща се на неходжкинов лимфом, рак на жлъчния мехур и на екстрахепаталните жлъчни пътища, е също по-висока, според доклада, публикуван в TheJournal of InfectiousDiseases.
 
65% от заразените с хепатит В не знаят, че имат такава инфекция
 
Един неотдавнашен доклад за хепатит В и С на Института по медицина (ІОМ) критикува здравните и социални работници, както и обществеността за липсата на информираност относно инфекцията и липсата на скрининг за хепатит В.
 
Целият доклад на ІОМ е качен в интернет и скоро бе публикуван в Hepatology. Изследванията показват, че почти 1.4 милиона души имат хронична НВV инфекция, а около 65% от тях не подозират, че са заразени.
 
Abigail Mitchell, директор на изследването на ІОМ заяви, че липсата на осведоменост в обществото и здравните работници е допринесла за ограничените ресурси за контрол и превенция на НВV и НСV в Съединените щати. Хората с хронична инфекция от вирусен хепатит са три до пет пъти повече от лицата с ХИВ инфекция, но само 2% от бюджета на Националния център за превенция на ХИВ/СПИН, вирусен хепатит, предавани по полов път заболявания и туберкулоза (CDC NCHHSTP - National Center for HIV/AIDS, Viral Hepatitis, Sexually Transmitted Disease,and Tuberculosis Prevention) за финансовата 2008 година са били заделени за вирусен хепатит, докато 69% от средствата са били отпуснати за ХИВ/СПИН.
 
Докладът препоръчва на CDC да сключи специални споразумения за сътрудничество в областта на вирусния хепатит с всички щатски и териториални здравни отдели в подкрепа на наблюдението за остър и хроничен хепатит В и хепатит С.
 
Докладът на ІОМ се съсредоточава и върху подобряване услугите (обслужването) за вирусен хепатит чрез по-добра публичност и информираност, предотвратяване на нови инфекции, идентифициране на заразените лица, социална и партньорска подкрепа, както и медицински контрол (ръководство) на заразените.
 
Слюнката на деца, които имат висок вирусен товар, може да предава хепатит В
 
Учените предполагат, че заразени с НВV деца, които имат висок вирусен товар, биха могли да предадат инфекцията на други деца. Понастоящем експертите твърдят, че слюнката на заразени с хепатит В лица не пренася (предава) НВV, освен ако не съдържа кръв.
 
В това проучване, екип от европейски изследователи проучва връзката между НВV ДНК в слюнката и кръвта на 46 деца с хроничен хепатит В.
 
Те са установили високи нива на НВV ДНК в слюнката на HBeAg-позитивни деца, които са имали и високи нива на НВV ДНК в кръвта.
 
В броя на PediatricInfectious DiseaseJournal от м.март 2010 г. изследователите изказват предположение, че слюнката може да бъде средство за хоризонтално предаване на НВV сред децата.
 
При някои момчета пубертетът може да стимулира HBeAg сероконверсия
 
Един доклад на тайвански учени, представен на 17-та конференция за ретровируси и опортюнистични инфекции, разкрива, че някои момчета могат спонтанно да изгубят HBeAg и да развият “е” антитела (наричано сероконверсия) и намаляване на вирусния товар когато влязат в пубертета (достигнат полова зрялост).
 
Изследването, което е публикувано и в броя от м. март 2010 година на списание Gastroenterology, е един от няколкото опита да се разбере защо при много мъже прогресирането на заболяването и чернодробното увреждане от хепатит В е много по-тежко, отколкото при жените. Изследователите подозират, че женският хормон естроген и мъжкият хормон тестостерон могат да влияят по различен начин върху прогресирането на заболяването.
 
Изследователите проследили в продължение на над 10 години 100 HBeAg-позитивни момчета, включени в изследването преди навършване на 10-годишна възраст. Те проследили нивата на тестостерона и сравнили резултатите сред 87 момчета, достигнали пубертет на възраст около 13 години, с тези на момчета, при които пубертета е настъпил около 15-годишната им възраст.
Момчетата, при които пубертетът е настъпил по-рано, са постигнали и HBeAg сероконверсия значително по-рано от достигналите по-късно полова зрялост, а по времето, когато са били HBeAg-позитивни са имали по-високи нива на ALT (което показва увреждане на чернодробните клетки).
 
При момчетата от групата с по-ранен пубертет е имало и по-голям спад на вирусния товар във възрастта между 10 и 20 години отколкото при групата с късен пубертет.
 
Изследователите стигат до извода, че ранно настъпилият пубертет се свързва с по-ранна HBeAg сероконверсия, по-високи нива на ALT и по-голямо намаляване на вирусния товар. Тези резултати, обаче, не обясняват защо мъжете страдат повече от тежки чернодробни заболявания през живота си.
 
Много пациенти с ALT във високо-нормални граници имат увреждане на черния дроб
 
Исторически изследователите са приели, че заразените с НВV лица, които са с нормални нива ALT, имат слабо или никакво увреждане на черния дроб и не се нуждаят от лечение. Напоследък, обаче, “здравословните граници” на нивата на ALT са значително снижени, а сега австралийски и китайски учени са установили, че много хора, заразени с НВV и с “нормали” нива на ALT имат значително увреждане на черния дроб.
 
В своя публикация в Journal ofViral Hepatitis, м.март 2010 г., изследователите пишат, че са сравнили резултата от чернодробната биопсия, възрастта, вирусния товар, и HBeAg статуса при 252 пациенти с нормални нива на ALT и 270 с повишени нива на ALT.
 
Те установили, че 38.5% от хората с нормални нива на ALT са били със здрав черен дроб, 25.4% са имали значително възпаление и/или фиброза, а 8.4% са имали цироза. Процентът на чернодробно увредените е бил значително по-висок при “здрави” пациенти с нива на ALT близки до високо-нормалните стойности (40%) отколкото при тези от ниско-нормалната група (16.6%).
 
На базата на тези резултати изследователите препоръчват биопсии и лечение при пациенти на възраст 40 и повече години, особено ако нивата им на ALT са в обхвата нормални/високи.
 
Добавките, съдържащи бял трън, приемани орално, се оказват неефикасни
 
Силимаринът, който се съдържа в хранителни добавки съдържащи бял трън и за който се смята, че помага за предотвратяване увреждането на черния дроб, се оказва неефективен, ако се приема през устата, но може да помогне на увредения черен дроб да се излекува, ако се инжектира венозно във високи дози, според една статия в Los Angeles Timesв рубриката на Leonard B. Seeff, експерт по хепатит и отскоро пенсиониран старши научен сътрудник към Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания.
 
Във високи дози изглежда че силимаринът е добър за черния дроб, казва Seeff. Изследванията показват, че венозният прием на голямо количество от съединението може да помогне за подтискане на вируса, който причинява хепатит С.
 
Но, според специалистите, силимаринът се разпада изключително бързо когато се приема орално. В едно изследване, проведено през 2009 г., изследователите са давали орално добавки, съдържащи високи дози от 700 мг силимарин на 32 пациенти с хепатит С на всеки 8 часа в продължение на 7 дни, което е 10 пъти повече силимарин отколкото хората биха приели с билковите добавки.
 
Независимо от високата доза нивото на силимарин в кръвта е било значително по-малко от нивата, достигнати при венозно прилагане и лечението не е имало никакъв ефект върху функционирането на черния дроб или здравето.
 
Ако хората все пак желаят да ползват добавка за черния дроб, то специалистите препоръчват чист продукт от бял трън без никакви билкови добавки.
 
Всяко едно от пет рискови бебета в САЩ не се ваксинира срещу хепатит В
 
Почти едно на всеки пет бебета, родени от майки, заразени с НВV, не се ваксинира в рамките на 12 часа след раждането, което предотвратява ефективно предаването на заразата в 85% до 95% от ражданията.
 
Изследователи от американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) са ревизирали медицинските досиета на 4,762 майки и 4,768 новородени. Досиетата представят около 25 последователни живи раждания от 190 болници в Съединените щати, като всяка една е изследвана за политика й по отношение превенцията на хепатит В, провеждана в предродилното и родилното отделение.
 
Досиетата показват, че при постъпване в болницата 18 жени са били с позитивен тест за хепатит В. 62% от техните новородени са получили ваксина за хепатит В и имуноглобулин, почти 14% са напуснали болницата неваксинирани, а близо 20% при изписването не са получили антитела на хепатит В (HBIG), което също помага за предотвратяване на заразата.
 
Само 52% от новородените деца от 320 жени, на които не се знае статуса на хепатит В (което значи, че може да са били или да не са били заразени) са били ваксинирани в първите 12 часа след раждането. Около 20% от тези бебета са напуснали болницата без имунизация.
 
Болниците трябва да въведат имунизационна политика за превенция на хепатит В, който е почти напълно предотвратим чрез имунизиране, отбелязват изследователите в броя от м.април 2010 г. на Pediatrics.
 
Около 90% от децата, които се заразяват с хепатит В като бебета и в ранна детска възраст, развиват хронични инфекции и са изправени пред висок риск от заболяване на черния дроб и рак.
 
CDC препоръчва бебетата да получават ваксина за хепатит В при раждане, а след това бустерни инжекции на възраст един и шест месеца, като препоръчва също бременните жени да бъдат тествани за хепатит В като част от грижите за тях преди раждането. Ако при тези пренатални посещения не е извършен скрининг, то жените трябва да бъдат тествани при постъпване в болницата, но не всички болници имат заведена такава практика.
 
Само 67% от болниците имат въведена политика, която изисква новородените да бъдат имунизирани и само 63% от болниците проверяват жените при постъпване, ако не притежават документ, че са тествани за хепатит В. Близо 81% от болниците казват, че ще дадат ваксина за хепатит В на застрашените бебета през първите 12 часа, а около 77% казват, че ще дадат HBIG в рамките на 12 часа.
 
“Фактът, че само около 73% от болниците преглеждат резултатите от теста за хепатит В е твърде ужасяващ,” отбелязват авторите. “Това означава, че 27% от болниците дори не ги и поглеждат.” Освен това изследователите отбелязват и наличието на грешки в медицинските досиета като например пропуск да се отбележи, че майката е съобщила, че има хепатит В.
 
Всяка година в CDC се получават съобщения за 40 до 90 случая на перинатален хепатит В, въпреки че според изследователите действителният им брой е вероятно от 10 до 20 пъти по-голям.
 
Децата родени в болници, в които има въведена политика на всеобща имунизация, са с най-добър шанс да бъдат имунизирани, отбелязват експертите.
 
При американците от виетнамски произход процентът на заразените с НВV е висок, а на ваксинираните - нисък
 
Експерти са изследвали 322 американци от виетнамски произход за хепатити В и С и са установили, че 2.2% са с положителен тест за хепатит С, а 9.3% са с положителен тест за HBsAg. Четиридесет и осем пациенти (15.5%) са съобщили за фамилна анамнеза на чернодробно заболяване, но 68.8% от тях съобщават, че никога не са били имунизирани за хепатит В, а 77.1% казват, че никой от семейството им не е имунизиран.
 
От тези с фамилна анамнеза на чернодробно заболяване 156 човека (85.2%) съобщават, че не са ваксинирани, а 168 (91.8%) - че никой член от семейството не е ваксиниран.
 
Повечето от заразените с НВV са били с видимо нормални нива на ALT и затова е малко вероятно, че инфекцията им - и в резултат на това имунизирането на членовете на семейството - би била идентифицирана от лекарите им освен ако не знаят, че трябва да изследват всички американци от азиатски произход за HBsAg поради високият риск от инфекция при тях, се казва в доклада, публикуван в Journal of ViralHepatitis, февруари 2010 г.
 
Експертите препоръчват пегилиран интерферон за стимулиране на HBeAg сероконверсия
 
Според материал в Journal of DigestiveDiseases and Sciences, март 2010, един многонационален екип от експерти определя HBeAg сероконверсията като важна цел за контрол и лечение на пациентите с хепатит В.
“Пациентите с HBeAg-позитивен хроничен хепатит В трябва да помислят за пегилиран интерферон ако са на възраст под 40 години (особено жени), имат ниски нива на НВV ДНК, могат да си позволят това лечение и имат начин на живот, който им позволява да спазват инжекционната терапия,” пишат те.
 
Като друга възможност те предлагат антивирусни препарати при пациенти с нива на ALT по-високи от двойната горна граница на нормалното, нива на НВV ДНК под 1 милион IU/ml и с компенсиран хепатит В. Експертите отбелязват, че като терапия от първа линия могат да се използват ентекавир (Baraclude), телбивудин (Tyzeka) и тенофовир (Viread), като антивирусните могат да се дават неопределено време на HBeAg-позитивни пациенти, които сероконвертират. При жените в детеродна възраст да се обмисли приема на телбивудин и тенофовир, добавят те.
 
 
Може да коментирате обзора тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2781.0
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C