Статии
Новини
Хепактив Блог
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 5 гости онлайн.
Статистика
HBV Journal – май 2010
Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 май 2010
За да се поддържа HBeAg сероконверсия е необходимо антивирусно лечение с неопределена продължителност
Трябва ли да продължи приема на антивирусни препарати след като пациентът е сероконвертирал, т.е. загубил е “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и е развил “е” антитела? Изследователите се опитват да определят колко време след сероконверсията трябва да продължи антивирусното лечение, което разстройва репродуктивния цикъл на вируса на хепатит В (НВV).
Холандски изследователи в продължение на средно 59 месеца са проследили 42 сероконвертирали пациенти и са установили, че за да се поддържа HBeAg сероконверсията, приемът на антивирусни препарати трябва да продължи неопределено време.
От 42-та пациенти, 33 (79%) са продължили терапията след HBeAg сероконверсия, а 22 (67%) от тях са имали вирусно повторение на НВV въпреки продължаващото лечение, дължащо се обикновеноо на вирусна резистентност към антивирусния препарат ламивудин (Epivir-HBV). Девет от 42 (21%) са прекратили терапията след HBeAg сероконверсия и от тях само двама са задържали сероконверсията след края на лечението.
Според доклада им, публикуван в Gastroenterology, м.май 2010 г., изследователите са стигнали до извода, че HBeAg сероконверсията, постигната по време на антивирусната терапия, почти винаги е временна и е необходимо продължително лечение.
Изследователи призовават за преразглеждане на здравословните нива на ALT при децата
Изследователи от САЩ са установили, че тестовете за аланин аминотрансфераза (ALT), които се използват при скриниг за чернодробно заболяване у децата, често се тълкуват неправилно и са неефективни за идентифициране на децата с чернодробно увреждане, според информация относно изследването SAFETY (Screening ALT for Elevation in Today’s Youth - проверка за повишено ниво на ALT при днешните младежи), публикувана в априлския брой на Gastroenterology.
ALT (АЛАТ) е ензим, който се отделя от увредените или умиращи чернодробни клетки. Когато нивата на АЛАТ се повишат над нормалното лекарите знаят, че има чернодробно увреждане. Наскоро учените понижиха така наречените “здравословни” нива на ALT при възрастните хора от около 50 IU/L до 30 IU/L за мъжете и 19 IU/L за жените. Но за момента 50 IU/L се използва за горна нормална граница при децата.
Изследователи от Медицинското училище в Сан Диего са направили анализ на данните от националните здравни агенции за педиатричните нива на АЛАТ и установили, че средните нива на АЛАТ при 1,000 здрави деца са били 22 IU/L за момичетата и 25 IU/L за момчетата. Повечето детски болници в САЩ, обаче, продължават да използват 50 IU/L за здравословна горна граница при децата.
Изследователите са сравнили деца с нормален черен дроб и такива с чернодробно увреждане, дължащо се на инфекции с вирусите на хепатит В (НВV) и хепатит С (НСV), за да установят кои ще бъдат идентифицирани като имащи чернодробно увреждане при оценка 50 IU/L ниво на АЛАТ и при новите, по-ниски резултати за ALT.
Те съобщават, че само една трета до една втора от децата с хронично чернодробно заболяване ще бъдат открити посредством настоящите тестове, при които се използват нива от 50 IU/L. Освен че не служат успешно за идентифициране на децата с чернодробно увреждане, високите нива на АЛАТ се използват понастоящем от фармацевтичните компании при провеждане на клинични изпитвания на нови лекарства, което може да доведе до подвеждаща информация. И медицинските организации в момента също използват 50 IU/L като индикация за поява на чернодробно увреждане при педиатрични пациенти и необходимост от лечение.
Учените апелират за повече проучвания, които да установят точно “здравословните” нива на АЛАТ при децата с цел направляване на решенията, свързани с лечението и медицинските научни изследвания.
Ваксина за хепатит В осигурява ефективна защита срещу инфекция повече от 20 години
Колко дълго време имунизацията срещу хепатит В, направена при раждане, осигурява защита срещу инфекцията? Изследователи от Тайланд са проследили в продължение на 20 години 222 деца, родени от заразени с хепатит В майки, които са били ваксинирани при раждането с необходимите серии от рекомбинантна ваксина за хепатит В. Сто от ваксинираните деца са получили и бустерна доза на 5-годишна възраст.
В продължение на следващите 20 години лицата са проследявани с акцент върху ядрения антиген и антитела на хепатит В. При ваксинирането се инжектира само повърхностният антиген, за да се стимулира производството на повърхностни антитела, които обикновено са единствените НВV антитела при ваксинираните лица. Когато е налице ядрен антиген или антитяло това означава, че лицето е било също и в контакт с (изложено на) вируса.
Нито един от субектите не е получил активна остра или хронична НВV инфекция. Обаче през първите десет години 12.2 процента са развили ядрени антитела, което означава, че са били изложени на вируса и са надвили инфекцията. Всички тези младежи са били родени от майки с положителен тест за HBsAg и HBeAg, което обикновено показва висок вирусен товар.
През вторите десет години НВV инфекция е открита при 12.8% от лицата, родени от HBeAg-положителни и HBeAg-отрицателни майки. При около 10% от изследваните лица е установено увеличение на повърхностните антитела, което не е свързано с допълнителна НВV ваксинация или инфекция.
В броя от м.април на Journal of Viral Hepatitis изследователите пишат, че имунизацията с рекомбинантна ваксина срещу хепатит В при раждане “осигурява дългосрочна защита срещу клинично заболяване и нова инфекция с хроничен хепатит В, независимо от потвърдената експозиция на хепатит В.”
Антивирусният Entecavir се оказва ефективен при нелекувани по-рано пациенти
Японски изследователи са направили оценка на ефективността на ентекавир (Baraclude) в различни дози при 167 заразени с НВV възрастни пациенти, които са били лекувани с дневни дози от 0.01 мг, 0.1 мг или 0.5 мг от 24 до 52 седмици, а след това в продължение на още няколко месеца - с дневни дози от 0.5 мг. Нито един от пациентите не е бил лекуван преди това с някакъв антивирусен препарат.
След средно 96 седмици лечение с ентекавир 88% от пациентите са имали неоткриваема НВV ДНК, 26% са постигнали HBeAg сероконверсия и 90.1% са били с нормални стойности на ALT.
След три години 3.3% от пациентите са развили вирусна резистентност към лекарството. Изследователите съобщават в Journalof Hepatology, март 2010 г., че дългосрочното лечение с ентекавир е довело до висока степен на вирусен контрол и намалено увреждане на черния дроб.
В друго изследване, публикувано в Journal ofViral Hepatitis, китайски учени също са установили, че ентекавир се е оказал много ефективен при 160 пациенти, които са го приемали в продължение на 144 седмици. 89% от пациентите са постигнали неоткриваема НВV ДНК, 86% са имали нормални ALT нива, 20% съобщават за загуба на HBeAg и 8% са претърпели HBeAg сероконверсия.
Едно европейско изследване, публикувано в Journal ofHepatology, март 2010 г, свързано с ентекавир установява, че антивирусният препарат е имал добро действие при пациенти, развили резистентност към антивирусния адефовир (Hepsera), но не е бил ефикасен при пациенти с резистентност към ламивудин,. Тези резистентни спрямо ламивудина пациенти, развили резистентност и към ентекавир, обаче, са били лекувани ефективно с антивирусния тенофовир (Viread).
“Ентекавир не трябва да се използва при пациенти с предшествуваща резистентност към ламивудин, но е все пак една възможност при пациенти, които са ползвали ламивудин, но изобщо не са развивали резистентност към него,” отбелязват изследователите.
Нужни са още изследвания за да се прецени дали програмите за обмен на игли действително дават резултат
Програмите за обмен на игли, предназначени да намалят предаването на НВV, НСV и ХИВ сред инжекционно употребяващите наркотици, до този момент са показали слабо влияние върху предаването на инфекции, пренасяни по кръвен път, според един преглед на проучванията на британски изследователи в броя от март 2010 г. на Addiction.
Програмите за обмен на игли са спорни, като опонентите им твърдят, че те поддържат зависимостите на хората и насърчават употребата на наркотици; ето защо поддръжниците имат силно желание за изследвания, които пък да потвърдят ефективността им за предотвратяване на нови инфекции. Неотдавна в САЩ отмениха забраната върху федералното финансиране на програми за обмен на игли.
Един доклад на Световната здравна организация (СЗО), който прави преглед на няколко проучвания, заключава, че има “убедителни доказателства” в полза на тези програми. Но изследователи от Великобритания съобщават, че няколко от проучванията, върху които се фокусира СЗО, имат слабости, които компрометират констатациите им. Изследователският екип намира, че доказателствата в подкрепа на програмите, са “скромни”. Що се отнася до хепатит С, изследователите са установили, че няма достатъчно доказателства за да се каже дали програмите са ефективни или не.
“Това продължава да бъде един труден за научно разглеждане въпрос. Много от изследваните програми за обмен на игли имат строг лимит за броя на раздаваните спринцовки и игли, така че и да са довели евентуално до намаляване на споделянето и повторната употреба на игли от потребителите, то те може и да не са били достатъчни. Освен това не е известно какво количество от оборудването за инжектиране, дадено на клиентите, действително е довело до по-нисък процент на заразяване. Основните изводи за общественото здравеопазване от тези констатации са, че вероятно е необходим по-голям обхват на различните видове посредничества/намеси (включително и програми за спринцовки и игли), за да се намали предаването на пренасяните по кръвен път вируси,” отбелязват изследователите.
HBeAg сероконверсията от интерферон трае години след завършване на лечението
Около 30% до 40% от пациентите с HBeAg-позитивен хепатит В, лекувани с пегилиран интерферон, постигат HBeAg сероконверсия в рамките на шест месеца след края на терапията.
“Трайността” на тази сероконверсия е била изследвана при 85 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани 32 седмици с пегинтерферон алфа-2b 1.5 mug/кг/седмично и 52 или 104 седмици с ламивудин и проследени в продължение на около шест години.
Двадесет и пет (29%) от всички пациенти са запазили/поддържали “е” антитяло и неоткриваема НВV ДНК след пет години. Процентът на HBeAg сероконверсия се е увеличавал прогресивно от 37% в края на лечението до 60% на петата година. Сред тези, които са дали отговор в края на лечението, 82% и 57% са имали трайна HBeAg сероконверсия и вирусологичен отговор на 5-та година. След пет години само двама от 85 пациенти са имали напреднала фиброза. Показателите за успешно лечение включват състоянието на вирусния товар на 16-та седмица от лечението, дали пациентите са сероконвертирали и дали са били с неоткриваема НВV ДНК в края на лечението.
Според доклада на изследователите от Хонг Конг, публикуван в Hepatology, добавянето или продължителността на лечение с ламивудин не е оказало влияние върху дългосрочния отговор.
Много центрове за лечение на злоупотребата с наркотични вещества не предлагат скрининг за вирусен хепатит
При една национална анкета по-малко от половината заведения за лечение на злоупотребата с наркотични вещества съобщават, че правят на място скрининг за инфекциозно заболяване, според едно ново изследване, спонсорирано от Управлението за услуги в областта на злоупотребата с наркотични вещества и психичното здраве (Substance Abuse and Mental Health Services Administration (SAMHSA).
При потребителите на наркотици процентът на ХИВ, туберкулоза, болести предавани по полов път, хепатити В и С е висок. Това изследване се базира на данните от Националната анкета за услугите по лечение на злоупотребата с наркотични вещества от 2007 г. (National Survey of Substance Abuse Treatment Services (NSSATS), представляваща годишни статистически данни от всички известни заведения в Съединените щати - както държавни, така и частни - които предоставят лечение на зависимости от наркотични вещества.
Най-често скрининг за инфекциозни заболявания се предоставя от заведенията, управлявани от федералното правителство, следвано от отделните щатски правителства. От приблизително 1,100 програми за лечение повече от половината осигуряват скрининг на място за хепатит В (62.1 процента), хепатит С (64.1 процента), ХИВ (69.8 процента), болести предавани по полов път (67.8 процента) или туберкулоза (93.3 процента).
Заведенията, предлагащи стационарно болнично лечение, са по-склонни да осигуряват скрининг за хепатит В, отколкото заведенията за амбулаторно или извънболнично лечение. Там, където въобще ги има, най-често срещаните видове скрининг са за туберкулоза (34.3 процента) и ХИВ (29.7 процента).
Убожданията с операционни игли и нараняванията с остри инструменти нарастват въпреки усилията за намаляването им
След приемането през 2000 година на Закона за безопасност и превенция на убождания с игли, процентът на наранявания в болниците е спаднал с 31.6% в нехирургичните области, но е нараснал с 6.5% в хирургическа среда, според един доклад в априлския брой на Journal of theAmerican College of Surgeons.
Хирургичните игли изглежда са основният виновник, като най-много наранявания стават по време на тяхната употреба или при подаването им между медицинските лица. Този риск пречи на заразени с НВV медицински лица да извършват хирургически дейности, а когато пациентите са заразени - излага на риск лекарите и медицинските сестри.
Резултатите показват, че хирургическите екипи се отнасят безотговорно към прилагане на мерките за професионална безопасност въпреки високия риск. Законът изисква от работодателите в здравеопазването да осигурят безопасно направени игли и остри инструменти, замислени така така, че да се намали риска и той се отнася еднакво за всякакви болнични условия.
Причината за нарастване на нараняванията в операционните не е ясна, още повече че настъпиха редица промени в хирургията, включително по-широко прилагане на по-малко рисковите лапароскопски техники и увеличаване на амбулаторните процедури.
Но хирургическата култура на съпротива към промени, лошо проектираните по отношение на безопасността уреди, използвани доскоро за оперативни цели, може би са причина оперативната хирургия да не е в крак с другите места за хирургическа дейност що се отнася до намаляване на нараняванията.
В операционната зала три уреда са причина за повечето наранявания: хирургичните игли (43.4%), остриетата за скалпел (17.1%) и спринцовките за еднократна употреба (12.1%). Фокусирането върху хирургичните игли може би дава най-добрата възможност за подобряване на безопасността в операционната зала, пишат изследователите.
Замяната на остри с тъпи игли при зашиването на по-малко плътни тъкани може да намали процента на нараняванията с 29.2%, предполагат учените на база резултатите от предишно изследване за намаляване на риска с 59% при използване на тъпи хирургически игли.
Изследователи стигат до заключение, че тенофовир е ефикасен за резистентен към адефовир и ламивудин НВV
Друга серия от научни изследвания за това как се чувстват резистентните към ламивудин и адефовир пациенти при лечение с тенофовир установява, че при тези групи пациенти антивирусният препарат е много ефективен, според един доклад оповестен на конференцията на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб. Повечето пациенти са постигнали следните проценти неоткриваема НВV ДНК:
75% от 141 пациенти без мутации са отговорили на тенофовир с неоткриваем вирусен товар и нормални ALT нива.
83% от 12 пациенти с резистентност към адефовир са отговорили на тенофовир.
86% от 7 пациенти с мутации на резистентност към ламивудин са дали отговор.
Броят на HBeAg-позитивните пациенти, претърпели HBeAg сероконверсия, е нараснал след двегодишно лечение с тенофовир.
Настоящата система за разпределяне на чернодробните транспланти поставя жените в неравностойно положение
Жените с краен стадий на чернодробно заболяване, които се нуждаят от трансплантация на черен дроб, е по-малко вероятно да получат чернодробни транспланти и е по-вероятно да умрат докато чакат за транспланти, твърди един доклад, представен на конференцията на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб.
Изследователите са на мнение, че сегашната система за разпределяне на трансплантите трябва да бъде преразгледана и усъвършенствана, за да се намали неравенството между половете.
Жените, чакащи за транспланти, обикновено имат по-ниски стойности на серумния креатинин (SCr) поради по-малкия си ръст и мускулна маса, независимо от по-лошата бъбречна функция при включване в списъка на чакащите. В резултат на това те не са смятани за изложени на висок риск от смърт и не са поставени в началото на списъка на чакащите. Затова вероятността да им бъде направена трансплантация е значително по-малка и процентът на смъртни случаи е по-висок след три месеца чакане в списъка.
В предходни проучвания 65% от жените с цироза са преминали на по-предни позиции за трансплантация когато техните SCr стойности са били коригирани съобразно пола.
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.