Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2010г.

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 7 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal – юни 2010

Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 юни 2010
 
Някои генотипи на НВV имат естествено възникнала резистентност към антивирусните лекарства
 
Исторически учените са приели, че срещащият се по естествен път вирус на хепатит В (НВV) не притежава вродена, вградена резистентност към антивирусни медикаменти. Те смятат, че за да се развие НВV резистентност към едно антивирусно лекарство, то трябва да е било употребявано в продължение на месеци или години.
 
Изследователи от Аржентина, обаче, са установили случаи, при които пациенти с щамове или генотипи Е и F на НВV изглежда са били с вродена резистентност към определени антивирусни препарати, съгласно доклада им, публикуван в списанието Antiviral Resistance, м.април 2010 г.
 
Антивирусните препарати възпрепятстват размножаването на НВV чрез намеса в процеса на неговата репликация. Изследователите са приели, че лекарствената резистентност към тези антивирусни настъпва след дълъг период от време, тъй като антивирусните лекарства унищожават разпространяващия се по естествен път НВV. Малкото на брой НВV с мутации, които могат да се “противопоставят” на и да се размножат въпреки антивирусното лечение, с течение на времето ще се увеличават бавно и с нарастване броя на резистентните НВV, инфекцията ще се възвърне.
 
Изследователите в Аржентина са проследили 13 хронично заразени пациенти с естествена антивирусна резистентност към поне едно антивирусно лекарство. Пет от тях са имали и мутация в повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) - протеинът, който съставлява обвивката на вируса. В резултат на тези мутации пациентите са имали естествена резистентност към антивирусния адефовир (Hepsera).
 
Тези резултати навеждат на мисълта, че лекарите може би ще предпочетат най-напред да изследват НВV на пациента за мутации преди да започнат антивирусната терапия, предполагат изследователите, “за да изберат подходящия (антивирусен препарат) с цел оптимизиране ръководенето на терапията на хронично заразените пациенти”. Изследователите отбелязват също, че НВV с естествена резистентност са от значение за общественото здравеопазване, тъй като могат да представляват допълнителен риск за населението.
 
Изследователи откриват защо процентът на чернодробния рак е по-висок при мъжете с НВV отколкото при жените
 
Екип от тайвански и американски учени са открили, че андрогенните рецептори, които играят роля при производството на тестостерон от организма, са причина вероятността заразените с НВV мъже да развият рак на черния дроб, да е седем пъти по-голяма отколкото при жените.
 
Според доклада, публикуван в броя на Science TranslationalMedicine от 20 май 2010 г., андрогенният рецептор изглежда благоприятства развитието на рак на черния дроб по два начина. Първо, изглежда че рецепторът прави възможна вирусната репликация на НВV, което води до по-високи нива на НВV ДНК в кръвотока и така се увеличава рискът от рак на черния дроб. На второ място, вероятно андрогенният рецептор допринася за развитието на тумори в черния дроб.
 
За да проучат ролята на андрогенния рецептор изследователите са създали, с помощта на трансгенна технология, първата в света мишка генетично модифицирана така, че да няма андрогенен рецептор в чернодробните си клетки. Предишни експерименти показват, че само намаляването на концентрацията на андрогена в кръвта не може да лекува ефективно рака на черния дроб, така че учените се насочили към премахването на андрогена специално от чернодробните клетки.
 
При този експеримент екипът инжектирал ниски дози от канцерогена диетилнитрозамин в нормални мишки и мишки, заразени с НВV, 16 дни след раждането им. На 22-та седмица само заразените с НВV мишки развили тумори на черния дроб.
 
Те повторили експеримента като този път използвали трансгенни мишки, които нямали андрогенни рецептори в чернодробните си клетки, а също и нормални мишки. И двете групи били заразени с НВV, а после инжектирани с канцерогена.
 
Към 22-та седмица при нормалните мишки вероятността от развитие на чернодробни тумори е била шест пъти по-голяма отколкото при трансгенните мишки.
 
Резултатите предлагат на изследователите нов подход за лечение на рака на черния дроб - чрез насочване специално към андрогенните рецептори в чернодробните клетки.
 
Лечението с комбинацията интерферон-телбивудин е ефикасно, но увеличава риска от периферна невропатия
 
Международен екип от изследователи, представил своите резултати пред 45-та конференция на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб, е лекувал 110 пациенти с положителен е-антиген на хепатит В (HBeAg-позитивни) само с телбивудин (Tyzeka), само с пегилиран интерферон или с комбинация от двете, за да видят дали комбинацията ще се окаже по-ефективна за повишаване процента на HBeAg-сероконверсията (загуба на HBeAg и развиване на “е” антитела”), отколкото лечението само с един медикамент.
 
След 24-седмично лечение комбинираната терапия постига значително по-голямо намаление на броя на НВV, циркулиращи в кръвопотока на пациентите (наречен вирусен товар или НВV ДНК), отколкото единичните терапии.
 
НВV ДНК е станала неоткриваема в 35% от пациентите, лекувани само с телбивудин, в 7% от лекуваните с интерферон пациенти и 71% от пациентите, лекувани с комбинацията телбивудин-интерферон. Спадът в HBsAg и HBeAg е бил също най-голям при пациентите с комбинирано лечение.
 
Комбинираното лечение, обаче, е довело и по-висок процент на пациентите, получили периферна невропатия - увреждане на нервните окончания, което причинява скованост и болки в ръцете и краката. Лицата на комбинирана терапия са развили такива симптоми в рамките на четири седмици, докато пациентите, получаващи само телбивудин, са развили симптомите средно след 14 седмици лечение.
 
Изследователите препоръчват това комбинирано лечение да се избягва независимо от по-високата му ефективност.
 
Антивирусно лечение с неопределена продължителност е необходимо дори и след HBeAg-сероконверсия
 
Холандски учени са изследвали дългосрочната трайност (стабилност) на HBeAg сероконверсията по време на антивирусното лечение на 132 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани в продължение на две години.
 
HBeAg-сероконверсия е настъпила при 46 от 132 пациенти (35%).
 
Четиридесет и двама от тези 46 пациенти са били проследени в продължение на 59 месеца след сероконверсията, като 13 (31%) са демонстрирали трайна ремисия, определяна като HBeAg-негативно състояние с неоткриваем вирусен товар, продължило, обаче, само за ограничен период от време. Като цяло:
·        Изследователите съобщават, че 33 от 42-та пациенти (79%) са продължили терапията и след HBeAg сероконверсия; при 22 от тях (67%) е имало повторна поява на повишен вирусен товар и инфекция.
·        Девет от 42-та (21%) са прекратили рано или късно терапията след HBeAg сероконверсия. Само двама пациенти са показали траен отговор при липса на терапия.
·        Наблюдава се повторно активизирането на вирусния товар и чернодробното увреждане при 80% от пациентите, приемали ламивудин (Epivir-HBV), дължащо се на появата на лекарствена резистентност.
 
Изследователите пишат в броя на Gastroenterology от април 2010 г., че дългосрочното продължаване на антивирусното лечение, дори и при постигната HBeAg сероконверсия, изглежда неизбежно.
 
“Кабинетите за употреба на хероин” под медицински контрол могат да доведат до намаляване на престъпността и инфекциите, предавани по кръвен път
 
В изложението си по време на Годишната конференция на Кралския колеж за медицински сестри (Royal College of Nursing) изследователи приведоха убедителни аргументи в полза на създаването на “кабинети за употреба” под медицински контрол, които ще предоставят хероин на инжекционни наркомани като начин за намаляване на престъпността, наркоманиите и предаваните по кръвен път инфекции като ХИВ, НВV и хепатит С.
 
Тази практика, твърдят длъжностните лица, ще позволи на Националната здравна служба на Великобритания да намали предаваните по кръвен път вируси като ХИВ и вирусен хепатит и ще служи като “мост” към отказване (отвикване) на потребителите от хероин и преминаване към метадон с помощта на консултации и здравни грижи.
 
Такива “стаи за употреба” под медицински надзор в Сидни, Австралия и Амстердам са довели до намаляване броя на наркозависимите, които се инжектират на обществени места.
 
Пилотни проучвания в Националния център за зависимости към King’s College показват, че местата за инжектиране под медицински контрол могат да намалят с две трети процента на местните престъпления в рамките на шест месеца. От 127 участници в пилотно проучване 75% са намалили съществено употребата на улични наркотици. Броят на извършените от тях престъпления е намалял от 1,731 за три месеца на 547 за шест месеца.
 
Участниците са имали достъп до широк кръг услуги за подкрепа/помощ, включително консултиране, и обикновено са посещавали клиниката до два пъти на ден, седем дни в седмицата.Годишните разходи за пациент са били около 22,965 щ.д., за сравнение - разходите за лишените от свобода затворници възлизат на 61,240 щ.д. годишно.
 
Сан Франциско има най-висок процент на чернодробен рак в САЩ, което се дължи на високата разпространеност на хепатит В
 
Последните данни, оповестени от Националния онкологичен институт потвърждават, че Сан Франциско е с най-висок процент заболявания от рак на черния дроб в страната. Той е врата за имигрантите, пристигащи от азиатските страни, в които разпространението на хроничен хепатит В може да превишава 10%.
 
Приблизително един на всеки десет от азиатско-американските имигранти е хронично заразен с НВV в сравнение с 1 на 1,000 в населението като цяло. НВV инфекцията причинява до 80% от рака на черния дроб в световен мащаб.
 
Всяка година в Съединените щати има над 43,000 нови случая на хепатит В, като заболеваемостта е най-висока сред възрастните лица на възраст между 19-49 години.
 
Комбинацията ламивудин и интерферон се оказва ефективна срещу екзацербации на НВV
 
Японски изследователи са лекували 12 пациенти с остра екзацербация (изостряне, рязко влошаване) на хроничната им НВV инфекция, характеризирана от увеличени нива на аланин аминотрансфераза (АЛАТ), което показва увреждане или смърт на чернодробните клетки, както и от покачване на вирусния товар.
 
Пациентите, девет от които HBeAg-позитивни, са били лекувани само с ламивудин 100 мг/дневно в продължение на 20 седмици, след което както с ламивудин и конвенционален интерферон три пъти седмично, така и с ламивудин в продължение на четири седмици, и накрая само с интерферон в продължение на 20 седмици.
 
Четири от девет (44.4%) HBeAg-положителни и тримата HBEAg-отрицателни пациенти са постигнали нормални нива на АЛАТ и неоткриваем вирусен товар. Трима от четири пациенти (75%), изгубили HBeAg, в края на лечението са постигнали траен отговор (неоткриваем вирусен товар и нормални нива на АЛАТ), докато само един от пет (20%) от останалите HBeAg-позитивни е постигнал траен отговор.
 
В публикацията си в HepatologyResearch, април 2010 г. изследователите заключават, че тази секвенциална терапия “дава възможност за оттегляне от лечението и е особено ефективна при пациенти, на които HBeAg става неоткриваем в края на лечението с интерферон.”
 
По-малко трансплантирани пациенти, заразени с НВV, се нуждаят от втора трансплантация
 
Броят на заразените с НВV пациенти с трансплантиран черен дроб, които се нуждаят от втора трансплантация в рамките на три години, е намалял с 50% между 1996 - 2005 година, според доклад на клиниката Майо (Mayo Clinic), представен пред Американския конгрес по трансплантации (American Transplant Congress) в началото на м.май.
 
Според изследователите, подобряването на здравето след трансплантация се дължи на употребата на имуноглобулин за хепатит В (HBIG - антитела на хепатит В) и на антивирусни лекарства за предотвратяване на повторно заразяване. Изследователите прегледали данните, предоставени от Мрежата за доставка на органи и трансплантация, на 31,242 души с чернодробна трансплантация в Съединените щати. Чернодробните заболявания, свързани с хепатити В и С, са били сред водещите причини. Между 1996 и 1998 г. 6.5% от пациентите с чернодробна трансплантация и с хепатит В са били включени за втора трансплантация. За периода 2003 - 2005 г. този брой е намалял до 3.3 процента.
 
За същите периоди от време, обаче, смъртността при трансплантираните пациенти с хепатит В е нараснала от 10.8 процента за периода 1996-1998 на 12.8 процента за периода 2003-2005 г. И докато изследователите са доволни от намаляването на исканията за повторна чернодробна трансплантация, то нараства загрижеността им относно нарастващия процент на смъртност, което вероятно се дължи на нелекуван хепатит В, водещ до нелечим рак на черния дроб. В момента в Съединените щати около 16 000 души чакат за чернодробна трансплантация.
 
Ранното откриване на рака на черния дроб увеличава преживяемостта от него при американците от азиатски произход
 
Изследователи от Център за чернодробен рак при Dumont-University of California в Лос Анджелис, са проследили 278 американци от азиатски произход, лекувани за рак на черния дроб, в продължение на период от седем години, за да преценят какво въздействие оказва лечението върху преживяемостта.
 
При рекрутирането (набирането) на пациентите средната възраст е била 61,5 години, като 68% от пациентите с китайски, корейски и виетнамски произход в изследваната група са били заразени с НВV, докато 60% от японските пациенти са имали хепатит С.
 
В сравнение с пациентите постъпили със симптоми, пациентите насочени за ракова терапия, които са били диагностицирани при редовен скрининг, са склонни към повече тумори.
 
Като се използват терапевтичните указания на UCLA 83% от пациентите са получили лечение, като получилите ортотопична чернодробна трансплантация и радиофреквентна аблация имат най-висок процент на обща преживяемост. При лицата, получили ортотопична чернодробна трансплантация процентът на преживяемост без прояви на заболяване (disease-free survival) е най-висок.
 
В Journalof Clinical Gastroenterology изследователите пишат, че НВV и НСV са свързани с над 90% от случаите на чернодробен рак при азиатските американци. В допълнение към това, ракът на черния дроб, открит по време на редовен скрининг, е установил още пациенти, които са отговаряли на критериите за хирургична и локорегионална терапии, което е довело до подобряване както на общата преживяемост, така и на преживяемостта без прояви на заболяване.
 
Над половината пациенти с чернодробно заболяване имат неврокогнитивни увреждания
 
Повече от половината пациенти с цироза имат също и неврокогнитивни увреждания като загуба на краткосрочната памет, според изследване на медицинските изследователи от Loyola University Health System, публикувано в DigestiveDiseaseWeek от 3 май.
 
Изследователите съобщават, че 54% от 301 пациенти с цироза са дали резултат под десетия персентил за тяхната възраст и образование по време на тест, измерващ неврокогнитивните им способности, което може да повлияе на работата, шофирането и управление на личните финанси.
 
Неврокогнитивното увреждане при пациенти с чернодробно заболяване се нарича чернодробна енцефалопатия. Смята се, че се причинява от токсини като амоняк, които болният и цикатризиран черен дроб не е в състояние да изчисти от тялото.
 
На пациенти с чернодробно заболяване от многобройни центрове в страната е бил даден тест, разработен от Randolph и наречен Повторима батерия за оценка на невропсихологичния статус (Repeatable Battery for the Assessment of Neuropsychological Status (RBANS™). При населението като цяло средният резултат от теста е 100. Сред пациентите с чернодробно заболяване и неврокогнитивни увреждания средният резултат е бил 74. Това е по-ниско от средни резултат на пациентите с ранен стадий на болестта на Алцхаймер.
 
Понастоящем изследователите проучват дали едно експериментално съединение, наречено AST-120, което абсорбира амоняка и други токсини, би било от полза за пациентите с чернодробно заболяване, които имат неврокогнитивни увреждания.
 
Пациентите с чернодробно увреждане имат по-често проблеми с ноктите
 
На база заключенията на европейски изследователи, публикувани в Journal of theEuropean Academyof Dermatology &Venereology, юни 2010 г., прегледът на ноктите на пациентите с хепатит В вече може да се включи като част от редовния им медицински преглед.  
 
Те сравнили ноктите на 100 пациенти, заразени с НВV и НСV и такива с други чернодробни заболявания, с ноктите на 100 здрави индивида.
 
При 68% от групата на пациентите са установени изменения в ноктите, докато при контролната група този процент е 35%. Най-често срещана при лицата с чернодробно заболяване е инфекцията на ноктите оникомикоза (onychomycosis) (18%) в сравнение с 10% при контролната група, следвана от надлъжно набраздяване (longitudinal striations), чупливи нокти (brittle nails), онихорексис (onychorrhexis), деформиране на пръстите (clubbing of fingers), дистрофия на ноктите (dystrophic nails), левконихия (leukonychia), и лонгитудинална меланонихия (longitudinal melanonychia).
 
Изменения в ноктите се наблюдават при пациенти с чернодробна цироза, както и при такива, заразени с НСV и НВV,отбелязват изследователите. “… Това ще даде допълнителни клинични критерии за общопрактикуващи лекари и дерматолози, за да им помогне с диагнозата на тези често срещани, системни инфекции,” пишат те.
 
Само 20% от цирозните пациенти се скринират както трябва за рак на черния дроб
 
Според едно изследване, публикувано в един от последните броеве на Hepatology, под 20% от пациентите с цироза (тежка цикатризация на черния дроб), развили чернодробен рак, са били редовно скринирани за рак преди той да бъде установен.
 
Настоящите клинични указания препоръчват пациентите с цироза да бъдат скринирани редовно чрез тест за алфа фетопротеинов (AFP) - изследване на кръвта, което показва наличие на тумори, и с ултразвук.
 
Изследователите са проучили 1,873 пациенти над 65 години, които са развили рак на черния дроб и вече са имали диагноза цироза между 1994 и 2002 година.
 
През трите години преди диагностицирането на чернодробния им рак, на 17% редовно е било извършвано назначеното им наблюдение за рак, а при 38% наблюдението е било нередовно. В подгрупа от 541 пациенти с регистрирана цироза в продължение на три и повече години преди раковата им диагноза, само 29% са имали редовно наблюдение, а 33% са наблюдавани непоследователно. Сред всички пациенти, на които е било извършвано редовно наблюдение, на около 52% е бил правен както AFP тест, така и ултразвук, на 46% - само AFP, а на 2% е правен само ултразвуков тест. Пациентите с редовно наблюдение живеят по-често в градовете и са с по-високи доходи от тези без наблюдение.
 
Пациентите, наблюдавани от гастроентеролози или хепатолози, които са специализирани в лечението на чернодробни заболявания, са били с около 4.5 пъти повече редовни наблюдения отколкото пациентите, наблюдавани от лекари по първична медицинска помощ (обща медицина). 
 
 
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив. 
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C