- Обзор на научните публикации
- Научни публикации за хепатит В
- HBV Journal - 2012 година
- HBV Journal - 2011 година
- HBV Journal - 2010г.
- HBV Journal – декември 2010
- HBV Journal – ноември 2010
- HBV Journal – октомври 2010
- HBV Journal – септември 2010
- HBV Journal – август 2010
- HBV Journal – юли 2010
- HBV Journal – юни 2010
- HBV Journal – май 2010
- HBV Journal – април 2010
- HBV Journal – март 2010
- HBV Journal – февруари 2010
- HBV Journal – януари 2010
- HBV Journal - 2009г.
- HBV Journal - 2008г.
- Научни публикации за хепатит С
- Научни публикации за хепатит В
Статии
Често задавани въпроси
Новини
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 1 гост онлайн.
Статистика
посетители след 30 март 2009
HBV Journal – септември 2010
Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 септември 2010
Изследване установи, че интерферонът не е ефективен срещу HBeAg-отрицателен хепатит В
В броя на American Journal of Gastroenterology от м.август 2010 г. изследователи съобщават за разочароващи резултати от едно скорошно рандомизирано изследване, в което е била проверявана ефективността на пегилирания интерферон (Pegasys) при лица, заразени с хепатит В с “е” отрицателен антиген (HBeAg-негативни).
Съпътстващата уводна статия поставя под въпрос ефективността на интерферона при тази група пациенти на база резултатите от изследването.
Пегилираният интерферон, доставян чрез седмична инжекция, наскоро бе препоръчан като първи избор на лечение за HBeAg-отрицателни пациенти на база резултатите от едно единствено рандомизирано изследване, при което е използвана контролна група.
Но резултатите от второ рандомизирано контролирано изследване, в което участват 138 HBeAg-отрицателни пациенти, се оказаха разочароващи. Само 7.5% от участниците в изпитанието са постигнали неоткриваема ДНК на вируса на хепатит В (НВV) /под 400 копия/мл/ на 24-та седмица при 48-седмичен курс с пегилиран интерферон. Нито един не е загубил повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg), което би индикирало изчистване на инфекцията.
“Това изследване поставя под съмнение ползата от и ограничава притегателната сила на терапията с пегилиран интерферон при HBeAg-отрицателен хроничен хепатит В,” се отбелязва в уводната статия.
Нивата на HBsAg след 12 седмици на интерферон ще служат като индикация за успеха или неуспеха на лечението
Едно друго изследване на лечението на HBeAg-отрицателни пациенти с пегилиран интерферон, публикувано в Hepatology, август 2010 г., установява, че в рамките на 12 седмици лекарите могат да се произнесат дали лекарството ще даде резултат при пациентите. Изследването проследява 107 пациенти, лекувани в продължение на 48 седмици, а след това наблюдавани в продължение на още 72 седмици.
Изследователите наблюдавали нивата на HBsAg и НВV ДНК при пациенти, отговорили на лечението и установили, че към 12-та седмица HBsAg намалява значително при тези, които в крайна сметка са отговорили на лечението с интерферон.
Те съобщават, че на 72-та седмица от лечението 24 пациенти (22%) са постигнали нисък вирусен товар и нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT), което показва липса на чернодробно увреждане. Още от 8-та седмица респондентите показват намаляване на нивата на HBsAg. Обаче комбинацията от понижени нива на HBsAg и НВV ДНК на 12-та седмица е била несъмнен показател, че пациентът ще реагира (отговори) на лечението.
Пациентите, при които на 12-та седмица няма намаляване на вирусния товар и на HBsAg, трябва да спрат лечението, съветват изследователите.
В едно подобно изследване, което се фокусира върху нивата на HBsAg при HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с пегилиран интерферон, изследователите също така препоръчват спиране на лечението, ако няма значително намаление на HBsAg след 12-та седмица от лечението. В списанието Hepatology те съобщават, че 97% от пациентите, при които няма спад на HBsAg на 12-та седмица, в крайна сметка не отговарят (реагират) на лечението.
Експерти препоръчват консервативен подход към лекуването на деца с НВV и никакво лечение през имунотолерантната фаза
При липсата на ясни указания за лечение на деца и юноши, заразени с НВV, експертна група от педиатри - специалисти по черния дроб, са изготвили препоръки за това кои деца трябва да бъдат лекувани и кога.
Екипът, организиран от Фондацията за хепатит В (Hepatitis B Foundation) отбелязва, че в днешно време лекарите имат малко варианти за лечение на деца. Пегилираният интерферон, който се счита за една от най-добрите терапии от първа линия при възрастните, все още не е одобрен за деца. В своя лечебен арсенал лекарите имат на разположение два антивирусни препарата (ламивудин и адефовир - като и при двата процентът на лекарствена резистентност е висок), и конвенционален интерферон.
Като отчита тези ограничени възможности, екипът стига до извода, че за момента няма ефикасно лекарствено лечение за децата в имунотолерантна фаза на хепатит В, която се отличава с висок вирусен товар (НВV ДНК), нормални нива на ALT и HBeAg-позитивна инфекция.
В допълнение към това те отбелязват, че едно продължително антивирусно лечение с наличните антивирусни средства ще изложи децата на висок риск от развиване на лекарствена резистентност с течение на времето.
Те, обаче, препоръчват консервативния подход за онези деца, чиято имунна система се бори с инфекцията и които имат чернодробно увреждане, повишени нива на ALT или фамилна анамнеза за рак на черния дроб.
Те пишат, че “извън клиничните проучвания, в повечето случаи избраният агент е (конвенционалният) интерферон.” Антивирусните са втората възможна терапия, но децата, лекувани с антивирусни, се нуждаят от внимателно наблюдение за развитие на лекарствена резистентност, предупреждават те.
“Докато не разполагаме с повече клинични данни и терапевтични опции, един консервативен подход е оправдан,” отбелязват те в броя от август 2010 г. на списанието Hepatology.
HBIG може да играе роля за предаване на НВV инфекцията при пациентите с трансплантация
Трансплантирането на чернодробни органи от донори с положителен резултат за ядрено антитяло на хепатит В (което показва прекарана инфекция от хепатит В) на незаразени пациенти често води до заразяване на трансплантираните пациенти с НВV. В миналото лекарите използваха имуноглобулин за хепатит В (HBIG) веднага след трансплантацията за предотвратяване на инфекцията.
Сега една група от френски изследователи изказва предположение, че самият HBIG може да е виновникът за евентуалното предаване на хепатит В на трансплантирани пациенти. Те проучили трансплантирането на 77 анти-НВс-позитивни чернодробни органи в 21 HBsAg-позитивни пациенти и 56 HBsAg-отрицателни реципиенти.
HBsAg-позитивните пациенти били лекувани с HBIG и антивирусни медикаменти. Четиридесет и пет човека от незаразените получили само HBIG, а 11 HBsAg-отрицателни реципиенти въобще не са получили HBIG.
Шестнадесет месеца след трансплантацията 15 HBsAg-отрицателни реципиенти (19.4%) са показали положителен резултат за хепатит В. НВV инфекция се наблюдава при почти една трета от незаразените, които са получили HBIG. Но само 7.7% от заразените преди това, които получили също и антивирусни, са били повторно инфектирани (ре-инфектирани). Мутации в HBsAg са намерени в девет HBIG пациенти, които са били заразени.
“Нашето изследване потвърди високия риск от предаване на НВV на нелекувани (незаразени, трансплантирани) реципиенти,” пишат изследователите в новия брой на Hepatology. “HBIG (когато се използва без антивирусни) е свързан със значителен риск от нововъзникнала (“denovo”) НВV инфекция и “изплъзнали се” мутации на НВV. Ето защо при тези пациенти препоръчваме (лечение с) ламивудин или нови (антивирусни). Потенциалните ползи от профилактика с HBIG, комбинирана с антивирусни лекарства, изискват последващи оценки.”
Чернодробни клетки, създадени от кожните клетки на пациенти, могат да доведат до нови видове лечение на чернодробните заболявания
Според доклад, публикуван в броя от 25 август 2010 г. на Journalof ClinicalInvestigation, британски учени са създали чернодробни клетки от една малка проба от човешка кожа, което обещава да увеличи изследователските възможности в областта на чернодробните заболявания и потенциалните лечения.
Тъй като чернодробните клетки (хепатоцити) не могат да се отглеждат в лабораторни условия, изследването на чернодробните нарушения е изключително трудно. Но получаването на чернодробни клетки от човешка кожа осигурява механизъм за създаване на клетки, наподобяващи заболял черен дроб, от пациенти, страдащи от различни чернодробни нарушения, така че изследователите могат да ги използват за да проучат какво става в една болна или увредена чернодробна клетка и да разработят потенциално лечение.
Учените взели кожни биопсии от седем пациенти, страдащи от различни наследствени заболявания на черния дроб, както и от трима здрави контролни индивиди. Те препрограмирали клетките от кожните проби обратно в стволови клетки, които били използвани за генериране на чернодробни клетки, имитиращи широк спектър от заболявания на черния дроб (за първи път чернодробните заболявания на пациента са моделирани чрез използване на стволови клетки) и за създаване на “здрави” чернодробни клетки от контролната група.
Проучването подобрява възможността това програмиране на чернодробни клетки да може да се използва за направата на нови лекарства или нови клетъчно-базирани терапии на заболяванията на черния дроб.
HBeAg сероконверсията от антивирусни препарати рядко е постоянна
Холандски изследователи проследили 132 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с антивирусни и претърпели HBeAg сероконверсия (загуба на HBeAg и развиване на “е” антитела), за да установят доколко е траен отговорът.
HBeAg сероконверсия е настъпила при 46 от 132 пациенти, а изследователите са проследили 42 от сероконвертиралите за срок от средно 59 месеца. Тридесет и трима от 42-те лица (79%) са продължили антивирусното лечение след сероконверсията като 67% от тях са претърпели активизиране (увеличаване след първоначалното му спадане) на вирусния товар.
Девет от 42-мата (21%) са прекъснали лечението около шест месеца след HBeAg сероконверсията. Само двама пациенти, прекратили лечението, са задържали сероконверсията и ниския вирусен товар.
“… при повечето пациенти с хронична НВV инфекция, HBeAg сероконверсията от (антивирусни) е временна,” пишат те в Gastroenterology, м.август 2010 г. “Независимо от появата на HBeAg сероконверсия, изглежда е необходимо дългосрочно продължение на антивирусното лечение.”
Повишените нива на сссDNA (ковалентно затворена кръгова ДНК) при HBeAg-отрицателни пациенти показват активно чернодробно заболяване
Ковалентно затворената кръгова ДНК (сссDNA) на НВV допринася за високия процент на вирусна репликация, и се смята, че спомага и за развитието на рак на черния дроб. Китайски учени за изследвали ролята, която играе сссDNA за прогресиране на HBeAg-отрицателно заболяване.
Те наблюдавали 33 HBeAg-отрицателни пациенти с и без активно чернодробно заболяване (дефинирано като стойности на ALT под 40 IU/L и нива на НВV ДНК под 10,000 копия/мл). Те открили “значителна” корелация между повишените нива на НВV ДНК и сссDNA, което довело до активно чернодробно заболяване. Не са установили значителна корелация между HBsAg и сссDNA.
Репликативната ефективност на НВV, дефинирана като съотношението на НВV ДНК към сссDNA, е приблизително 20% по-висока при пациентите с активно чернодробно заболяване,” пишат те в Journal of MedicalVirology, м.септември 2010 г. “В заключение, серумната НВV ДНК, но не и HBsAg, отразява количеството на сссDNA и ефективността на репликацията на НВV при пациенти с HBeAg-отрицателен хроничен хепатит В.”
Работещите в здравеопазването не използват редовно ръкавици, за да се намалят нараняванията с остри предмети
Многонационален екип направи оценка на ефективността от използването на ръкавици в медицинска обстановка за предпазване от нараняване - и потенциално предаване на болести, пренасяни по кръвен път като хепатит В и С и ХИВ - от игли и остри (режещи) инструменти.
Те проучили 13 медицински центрове в Съединените щати и Канада и изследвали 636 здравни работници, претърпели нараняване от остър предмет (инструмент) на работното място. От тях 195 са били в операционна зала или манипулационна по време на нараняването, а 441 са получили нараняване на други места. Тези извън операционните зали по-често са били с ръкавици когато са третирали пациенти, считани за високо рискови да бъдат инфектирани с ХИВ, НСV или НВV, отколкото при лечение на пациенти, които не са били възприемани като рискови.
При нараняване процентът на медицинските сестри и служители, носели ръкавици, е по-нисък отколкото при лекарите и стажант-лекарите. Ръкавиците намаляват значително риска от нараняване, а носенето на два чифта сваля още повече този риск.
“Въпреки че употребата на ръкавици намалява риска от наранявания с остри предмети в здравеопазването, използването им сред здравните работници не е редовно и вероятно е повлияно както от начина на възприемане на риска, така и от здравната култура,” пишат изследователите в Journalof Infection Controland Hospital Epidemiology. “На употребата на ръкавици трябва да се придаде особено значение като ключов елемент от програмите за намаляване на нараняванията с комбинирани остри инструменти.”
Вероятността от развитие на лимфом при пациентите с хепатит В е два пъти по-голяма
Според доклад, публикуван в Lancet Oncology, при хората, заразени с вируса на хепатит В, вероятността от развитие на не-Ходжкинов лимфом е около два пъти по-голяма. Лимфомите са ракови заболявания, които се развиват в левкоцитите - вид бели кръвни клетки.
Американски и корейски учени са проучили здравните досиета на над 600 000 души в Южна Корея, където хепатит В е широко разпространен. От тях 53 000 или около 9% са били заразени с НВV. След 14 години случаите на не-Ходжкинов лимфом са били по-разпространени сред заразените с НВV лица - 19.4 случая на 100 000 заразени с НВV, в сравнение с 12.3 на 100 000 незаразени лица.
Изследователите смятат, че както хепатит В, така и хепатит С може да предизвикат лимфом чрез прекалено стимулиране на имунната система, докато се опитва да се бори с чернодробната инфекция.
Алфа фетопротеин може да бъде новият индикатор за необходимостта от лечение
Лекарите продължават да се опитват да определят кои HBeAg-отрицателни пациенти се нуждаят от лечение. Корейски лекари проследили 152 HBeAg-отрицателни пациенти, които никога не са били лекувани и на които била направена чернодробна биопсия, за да видят дали има общи фактори сред нуждаещите се от лечение.
Те определили като нуждаещи се от лечение пациентите с нива на ALT два пъти над нормалното и нива на НВV ДНК над 2,000 IU/mL. Направили анализ на резултати от тестовете на пациентите, за да видят дали има и друг фактор (освен резултатите от биопсията), който да показва кога се появява увреждане на черния дроб и лечението е оправдано.
Те установили, че тенденцията е пациентите, които отговарят на критериите за лечение, да бъдат по-възрастни от 52 г. и с нива на алфа фетопротеин (AFP) над 7 μg/mL (до 10 μg/L се счита за нормално). Нивата на AFP са използвани като туморни маркери (нарастването на концентрацията на AFP показва, че е възможно наличието на чернодробни тумори).
Те отбелязват, че когато се комбинират нивата на ALT, HBV ДНК и АФП (над 7 μg/mL), за да се определи дали е необходимо лечение, точността на прогнозиране кога лечението е необходимо се подобрява.
“Нивото на АФП е свързано с увреждането на черния дроб при HBeAg-отрицателен хроничен хепатит В,” отбелязват изследователите в септемврийски брой на списанието Liver International. Добавянето на нивото на АФП може да служи като “заместник-индикатор” за определяне на пациентите, които се нуждаят от антивирусно лечение.
Имунизирането на бебетата, родени от НВV-позитивни майки, е ефикасно в 93% от случаите
Изследователи от Чехия са проследили деца, родени от НВV-позитивни майки, от раждането им до юношеска възраст, за да видят доколко ефективна е била незабавната имунизация за предотвратяване предаването на НВV от майката на детето.
Те проследили 640 новородени, като 29 били родени от HBeAg-позитивни майки, а останалите - от HBsAg-позитивни жени. Имунизационната програма включвала една доза HBIG и имунизиране при раждането и при навършване на един и шест месеца.
Защитни повърхностни антитела били намерени в 574 от 620 деца (93%) и те се запазили при 70%, 40% и 25% от децата на възраст 5, 10 и 15 години.
Две от децата, участващи в проучването, развили хроничен хепатит В. Десет били заразени с НВV (с откриваеми ядрени антитела) на възраст между 3 и 15 години, но успешно се преборили с инфекцията. Естествен “бустинг” с повърхностни антитела чрез имунната система е открит у 38 деца (два пъти в едно дете).
“Резултатите ни показват, че комбинираната активно-пасивна имунизация на новородените срещу хепатит В осигурява устойчива защита до юношеството, независимо от често намаляващите повърхностни антитела, което навежда на мисълта, че по време на юношеските години не е необходима бустерна ваксинация,” пишат изследователите в списанието Infection.
Изглежда, че антиоксидантите нямат полезно въздействие върху заболяванията на черния дроб
Европейски изследователи са прегледали 20 рандомизирани клинични изследвания, включващи 1225 пациенти, за да видят дали антиоксидантите, включително бета-каротин, витамини А, С, Е и селен, имат някакъв положителен ефект върху заболяванията на черния дроб.
В списанието AlimentaryPharmacology & Therapeutics те съобщават, че хранителните добавки нямат значим ефект върху преживяемостта при различните заболявания на черния дроб, включително и вирусния хепатит.
Източник: HBV Journal Review: Vol 7 no.9 (September 2010)
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.
