Статии
Често задавани въпроси
Новини
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 5 гости онлайн.
Статистика
посетители след 30 март 2009
HBV Journal - октомври 2008
Версия за печат
Лицата с хепатит В са застрашени в по-висока степен от рак на панкреаса
Едно изследване, публикувано в септемврийския брой на Clinical Oncology информира, че при хората, заразени с вируса на хепатит В (НВV), съществува по-висок риск да развият рак на панкреаса, който е един от най-смъртоносните видове рак.
Изследователите в Центъра за ракови заболявания “Андерсън” (Anderson Cancer Center) в Хюстън са направили сравнение между 476 лица с рак на панкреаса и 879 здрави хора. Всички са били изследвани с цел да се установи дали някога са били заразени с НВV или вируса на хепатит С (НСV). При пациентите с рак на панкреаса случаите на заразяване с НВV са били два пъти повече отколкото при здравите лица. 7.6% от пациентите, болни от рак, са имали хепатит В, докато при здравите лица този процент е бил 3.2%. Нито един пациент с рак не е имал хепатит С.
Учените стигат до извода, че са необходими още изследвания, за да се обясни как НВV допринася за повишения риск от рак на панкреаса. Междувременно, лекарите съветват всеки, прекарал или страдащ от хепатит В, да се въздържа от пушене и да контролира теглото си, тъй като пушенето, затлъстяването и диабетът също се свързват с рака на панкреаса.
Дихателен тест може да замени чернодробната биопсия като средство за оценка на състоянието на черния дроб.
Израелски изследователи създадоха дихателен тест, наречен BreathID®, continuousonline 13C-methacetinbreathtest (непрекъснат онлайн 13С-метацетин дихателен тест), които установява чернодробно увреждане при хора с вирусен хепатит, даже когато имат нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT). При увреждане на черния дроб нивата на ALT се повишават.
Изследователите търсят неинвазивен начин за установяване на увреждания на черния дроб, включително чернодробна фиброза и възпаление, които могат да съществуват и при нормални нива на ALT. Понастоящем лекарите извършват инвазивна чернодробна биопсия, за да получат истинската “картина” за състоянието на черния дроб. Това изследване, публикувано в броя от м.юли 2008 на списанието Journal of Viral Hepatitis, се занимава със 100 пациенти, заразени с НСV, с нормални нива на ALT и на които наскоро е била направена биопсия на черния дроб. Направен им е бил дихателен тест, както и на още 100 незаразени лица, сходни по възраст и пол.
Дихателният тест е дал точни оценки за здравето на черния дроб, които в около 90% от случаите са съвпадали с резултатите от чернодробната биопсия. Ако на тези пациенти е бил направен дихателен тест, то около 67% от биопсиите са могли да бъдат избягнати, отбелязват изследователите.
Дихателният тест “може да се окаже мощна, неинвазивна алтернатива на биопсията на черния дроб при контролирането на този контингент пациенти”, пишат изследователите.
Комбинацията от антивирусни и имуносупресивни лекарства може да спаси пациенти със сериозно изостряне на НВV.
Лекарите се борят да лекуват пациенти, хронично заразени с НВV, при които се появява внезапно изостряне на вирусния товар и чернодробно увреждане, което може да доведе до смърт. Изследователи, които пишат за това в септемврийския брой 2008 г. на списанието Journal of Gastroenterology, са изследвали какво се случва при пациенти със сериозно изостряне на състоянието и лекувани с имуносупресивна терапия (да се избегне възможността имунната система да нанесе увреждания на черния дроб като атакува заразените чернодробни клетки) и/или антивирусна терапия.
Когато е била прилагана само антивирусна терапия процентът на оцелелите е нисък - само 25%. Обаче 15 от 17 пациенти, лекувани с кортикостероиди (имуносупресивни лекарства) заедно с антивирусни лекарства са се възстановили в рамките на 10 дни от началото на изостреното състояние. Нито един пациент, лекуван по този режим със закъснение от повече от 10 дни от появата на изостреното състояние, не е оцелял.
Изследователите изказват предположение, че бързото и ранно лечение с кортикостероиди и антивирусни може да помогне на пациенти с животозастрашаващо изостряне на хроничния хепатит В.
CDC разширяват препоръките си за НВV- тестване на повече граждани, родени в чужбина
Американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчаха всички лица, родени в Азия и Африка, да бъдат редовно тествани за НВV. Агенцията вече препоръчва и мъжете, които правят секс с мъже, венозните наркомани, всички бременни жени, децата, родени от заразени майки, лицата, които са секс партньори или в домашен контакт със заразени хора и лицата с ХИВ също да бъдат тествани за НВV.
Препоръките, публикувани в изданието на CDC Morbidity and Mortality Weekly Report, за първи път дават и указание на главите на семейството за ефективен контрол на хронично заразени с НВV пациенти. CDC счита, че между 800,000 до 1.4 милиона американци са хронично заразени с НВV и повече от една трета от тях не знаят, че са заразени. НВV инфекцията причинява ежегодно около 2,000 до 4,000 смъртни случаи от цироза и рак на черния дроб.
По-рано CDC призова за редовно тестване на лицата, родени в държави с ендемично разпространение (честота на заболеваемост) на НВV инфекцията от 8% и повече проценти. Новите указания отправят призив за тестване на лицата, родени в региони с 2% разпространение на инфекцията.
Изследователите насърчават прилагането на комбинации от антивирусни, за да се избегне резистентността
В броя от м.октомври 2008 г. на списанието Future Microbiology изследователи пишат за кумулативната антивирусна резистентност, която може да се развие от пациенти, на които са давани различни антивирусни препарати продължително време. Освен това подчертават колко е важно да се проверява HBV DNA на пациентите на всеки шест месеца, за да се улови кога НВV на пациента развива мутации, които позволяват на вируса “да се съпротивлява” или да продължи да се репликира въпреки антивирусното лечение. Когато започне да се развива резистентност вирусният товар (HBV DNA) започва отново да нараства.
- Lamivudine (Epivir-HBV), първият създаден антивирусен препарат, може бързо да предизвика вирусна резистентност, отбелязват те, и вече не се счита за добра първа терапия.
- Adefovir (Hepsera) причинява в по-ниска степен резистентност, но не е така мощен като антивирусния Tenofovir (Viread).
- Telbivudine (Tyzeka) не е ефикасен при лица, които вече са развили резистентност към Lamivudine. “Ето защо мястото му в момента е неясно”, пишат те.
- Entecavir (Baraclude) и Tenofovir са двата най-мощни антивирусни препарата с нисък процент причинена вирусна резистентност, като Tenofovir изглежда че осигурява най-ефективно лечение на пациенти с резистентност към Lamivudine.
При пациенти, развили вирусна резистентност към някой антивирусен препарат, трябва да се ползва комбинация от два антивирусни, която не причинява кръстосана резистентност, пишат изследователите.
Невъзможността за бързо понижаване на вирусния товар говори за предстояща резистентност към Lamivudinе
Според един доклад, публикуван в броя от м.септември 2008 на Hepatology International, при пациенти, лекувани с Lamivudine, при които не се наблюдава намаляване на вирусния товар след 6-месечна терапия или загуба на HBeAg след 12 месеца, рискът от развиване на вирусна резистентност е висок.
Макар че Lamivudine вече не се препоръчва като първа линия терапия, много хора по света все още са лекувани с този антивирусен препарат. За да преценят въздействието му, изследователите са проследили 423 пациенти, повечето мъже и HBeAg-позитивни, които са получавали lamivudine поне една година и след това са наблюдавани поне още една година.
Процентът на развита вирусна резистентност е бил 4.4%, 22.8%, 45.% и 74% през съответно първата, 2-та, 3-та, 4-та и повече години. Жените и лицата с висок вирусен товар показват по-голяма склонност към развитие на резистентност.
Entecavir е безопасен при пациенти с напреднало чернодробно заболяване
Пациенти с напреднала фиброза или цироза могат да бъдат лекувани безопасно с Entecavir според едно изследване на американски учени, публикувано през август 2008 г. в American Journal of Gastroenterology.
Изследването прави сравнение на успеваемостта на терапията при 1,633 пациенти, които са получавали в продължение на поне 48 седмици Lamivudine или Entecavir, някои от които са били с напреднала фиброза и цироза.
Между пациентите с напреднало увреждане на черния дроб, лекувани с Entecavir, подобрение е документирано при 57% от HBeAg-позитивните пациенти, които не са били лекувани никога преди това и при 59% от HBeAg-негативни пациенти , също нелекувани до тогава. Пациенти със съществуваща резистентност към Lamivudine имат по-нисък процент успеваемост.
Резистентността към Adefovir е по-голяма, отколкото съобщаваната досега
Един материал в Journal of Viral Hepatitis от м. септември 2008 г. съобщава, че НВV, резистентни на антивирусния Adefovir, се развиват по-бързо отколкото се е смятало досега.
Изследователите са проследили 42 пациенти, лекувани около 24 месеца с Adefovir. Около половината от тях преди това са били лекувани с Lamivudine, 88% са били HBeAg-негативни, а 76% са имали HBV генотип D.
Изследователите съобщават, че вирусната резистентност (индикирана от повторната поява на HBV DNA) е била 5% на 12-я месец и 17% на 24-я месец даже и при онези, които не са били лекувани преди това с Lamivudine.
Thiazolides, който е създаден за борба с чревните инфекции, изглежда ефикасен и срещу хепатит В
Nitazoxanide, вид thiazolide - анти-инфекционен агент, създаден за лечение на стомашно-чревни инфекции, изненадващо се оказа ефективен и срещу хепатит В и С. Ефикасността му беше открита когато бе използван за лечение на пациенти, болни от СПИН, които са имали също и HBV или HCV съпътстващи инфекции.
Началните проучвания на thiazolides при пациенти с хепатит В показват, че той понижава вирусния товар и води до загуба на антигена “е” на хепатит В (HBeAg) и до образуване на антитяло “е” в повечето лекувани пациенти и, за изненада, води до загуба на повърхностния антиген на хепатит В (като в някои случаи е предизвикал създаване на повърхностно антитяло) в около една четвърт от лекуваните пациенти.
В момента се провеждат допълнителни рандомизирани, контролирани изследвания на пациенти с хепатит В според информацията, публикувана в Future Microbiology, броя от м.октомври 2008 г.
Високата телесна маса и НВV инфекцията може да имат принос за затлъстяването на черния дроб (стеатоза)
Учените се опитват да определят защо заразените с HBVи HCV хора имат по-висок процент затлъстяване на черния дроб (наричано чернодробна стеатоза). В eдин доклад в Journal of Gastroenterology and Hepatology, м. септември 2008 г., се изказва предположението, че това може да се дължи на възрастта и високата телесна маса, както и на способността на вируса по някакъв начин да отключва развитието на чернодробното затлъстяване.
Изследователите са изчислили телесната маса, възрастта и състоянието на затлъстелия черен дроб на 153 пациенти с хепатит В, на които е била направена чернодробна биопсия през последните четири години. Затлъстяване на черния дроб се установява по-често при пациенти с по-висока телесна маса и повишени нива на ALT. Не съществува, обаче, някаква значима връзка между стеатозата и напредналата чернодробна фиброза.
“Данните ни показват, че чернодробната стеатоза по-често се среща при пациенти с хепатит В отколкото в останалата част от населението поради метаболични (обменни) фактори и способността на НВV непряко да улеснява развитието на стеатозата”, пишат изследователите.
Няма повишен риск от МС при деца, ваксинирани срещу хепатит В
Критиците твърдят, че ваксината срещу хепатит В при децата ги излага на повишен риск от мултипленна склероза (МС), но едно френско изследване, публикувано в броя от м. септември 2008 на списанието Neurology, издавано от Американската академия по неврология (American Neurology Academy) е установило, че по принцип ваксината не увеличава риска от МС.
Изследването е проследило 349 деца под 16 годишна възраст с МС и 2,941 деца, които нямат това заболяване. Около 24.4% от децата с МС са били ваксинирани срещу хепатит В през трите години преди изследването, срещу 27.3% от децата без МС.
Макар че изследването е установило, че ваксинацията, общо взето, не е увеличила риска от МС, то при децата с МС вероятността да са били ваксинирани с един вид ваксина срещу хепатит В, наречена Engerix® е била 1.74 пъти по-висока. Учените казват, че не знаят дали това е от значение или е просто статистическо съвпадение.
Тройна мутация във вътрешните протеини на НВV увеличава риска от рак на черния дроб
Тройна мутация, открита във вътрешната зона на НВV и в припокриващия Х ген, изглежда че увеличава значително появата на рака на черния дроб, според едно изследване, публикувано в юлския брой 2008 на Journal of Hepatology.
Изследването се концентрира в района на Кидонг, Китай, в който има висок процент заболявания от рак на черния дроб. Изследователите са изследвали молекулярния строеж на НВV при 58 пациенти с НВV и рак на черния дроб, както и 71 пациенти без рак на черния дроб.
Разпространението на тройната мутация е било значително по-високо в пациентите с рак на черния дроб. Явно мутациите са се натрупвали постепенно по време на развитието на чернодробния рак.
Sorafenib средството за борба с рака, е също ефикасно и в борбата със свързания с НВV рак на черния дроб
Sorafenib, едно лекарство което забавя нарастването на раковите клетки и създадено за лечението на рака на бъбреците, се оказва ефикасно и за лечението на рака на черния дроб при заразените с НВV пациенти, според изследването, представено на 33 конгрес на Европейското дружество по медицинска онкология (European Society for Medical Oncology).
Изследователите използвали лекарството в доза от 400 мг два пъти дневно при един многонационален, двойно сляп, плацебо контролиран опит на 165 азиатски пациенти с напреднал рак на черния дроб. Процентът на оцеляване на заразените с НВV пациенти е 48% спрямо 30% на оцеляване при плацебо пациентите. Пациентите на Sorafenibса преживели 5.9 месеца, а плацебо пациентите - 4.1 месеца.
Първоначалните съобщения показват, че зеленият чай предлага защита срещу заболявания на черния дроб
Един доклад, публикуван в броя от м. септември 2008 на Liver International установява, че няколко предходни изследвания показват, че зеленият чай предлага значителна защита срещу различни чернодробни заболявания и че повишената консумация на зелен чай може да намали риска от чернодробно заболяване.
Изследователите са направили преглед на свързаните с това изследвания, публикувани от 1989г. насам. Докато защитното въздействие на зеления чай върху човешкото здраве е широко признато, то механизмите с които чая оказва това въздействие са неясни. На база данните от клетъчната биология и опити с животни, зеленият чай показва, че притежава антиракови, антиоксидантни и липидо-намаляващи качества.
Обръщат внимание на лекарите да предупреждават пациентите за опасността от STD (болести предавани по полов път) при орален и анален секс
Група експерти от Американската колегия на акушерите и гинеколозите (American College of Obstetricians and Gynecologists) съветва лекарите да провеждат откровени дискусии с пациентите за всички техни сексуални действия и да ги съветват относно рисковете от заболявания, предавани по полов път (STD) като хепатит В.
Това се налага от факта, че много хора, включително тинейджъри, правят орален секс, анален секс и взаимна мастурбация за да ограничат риска от STD и бременност, но всички тези действия носят риск до известна степен.
Докато оралният секс по принцип е по-безопасен от вагиналния или аналния секс, казват експертите, то вирусите, които причиняват генитален херпес, генитални брадавици и НВV могат всички да бъдат предадени чрез орален секс. Същото се отнася и до бактериалните STD като сифилис, хламидия и гонорея.
И тъй като да се говори за сексуалните действия и свързаните с тях рискове е деликатен въпрос както за пациентите, така и за лекарите, то особено важно е сексуалността да се обсъжда откровено и без осъждане, за да се помогне на пациентите да се защитят напълно срещу STD, се твърди в доклада, публикуван в Journal of Obstetrics & Gynecology.
Лицата, неотговарящи на НВV ваксината, може да отговорят на комбинирана ваксина за хепатит А/В.
От 5% до 10% от възрастните, които не успяват да създадат адекватни защитни антитела след имунизация за хепатит В, може да имат по-голям късмет с двойна доза комбинация от ваксина за хепатит А и хепатит В, според едно шведско изследване публикувано в броя от м. август 2008 на Journal of Infectious Diseases.
Вместо да повторят стандартния режим на ваксинация за НВV на здравни работници, които не са отговорили на ваксината за НВV, изследователите им предписали комбинирана ваксина за хепатит А и В, както и на 20 души, служещи като контролни субекти.
След първата доза комбинирана ваксина 59% са развили защитни НВV антитела срещу 10% от контролните субекти. След три дози 95% от лицата, които преди това не са били дали отговор, и 100% от контролните субекти са развили защитни антитела.
В коментар в изданието един от редакторите пише “Тези резултати са между най-добрите, постигнати в сравнителните изследвания, използващи реваксинацията със стандартна ваксина за хепатит В и са сравними с резултатите от проучвания на реваксинации, използващи pre-S1/S2 ваксина или ваксини с нови адюванти”.
Източник: HBV Journal Review: Vol 5 no.10 (October, 2008)
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1706.0
Статии и новини, свързани с хепатит B: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-b
