RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal - декември 2008

Версия за печат
Лекарите препоръчват пегилиран интерферон, Entecavir или Tenofovir като терапия на първи избор
 
При наличието на високочувствителни молекулярни тестове, които откриват даже следи от HBV DNA в кръвните проби, изследователи от Медицинския център при Станфордския университет (Stanford University) разгледаха съществуващите терапии с антивирусни препарати и интерферон и препоръчаха три терапии от първа линия за борба с хепатит В.
 
Те предлагат лекарите да използват високочувствителни тестове за установяване на базовото равнище на HBV DNA (вирусен товар) при всеки пациент и след това да наблюдават внимателно HBV DNA, за да преценят реакцията към терапията и бързо да идентифицират появата на резистентност към лекарствата.
 
Въпреки че за лечението на инфекцията с вируса на хепатит В (HVB) са одобрени обикновеният и пегилираният интерферон, lamivudine (Epivir-HBV), adefovir (Hepsera), entecavir (Baraclude), telbivudine (Tyzeka) и tenofovir (Viread), лекарите препоръчват като “предпочитан избор на първа линия терапия entecavir, пегилиран интерферон и tenofovir” според изнесеното в доклада им в списанието по Клинична гастроентерология и хепатология (Journal of Clinical Gastroenterology and Hepatology).
 
За поддържането на HBeAg сероконверсия е необходима непрекъсната антивирусна терапия
 
Изследователите са наблюдавали пациенти със сероконверсия на “е” антигена на хепатит В (HBeAg) /загуба на HBeAg и развиване на “е” антитела/ по време на и след едно 28-седмично антивирусно лечение, за да определят доколко са били дълготрайни сероконверсиите. От пациентите 69 са били лекувани с lamivudine, 35 с adefovir, 18 с entecavir и 6 с tenofovir.
 
HBeAg се възвръща при 65% от пациентите, включително 73% лекувани с lamivudine, 60% лекувани с adefovir и половината от лекуваните с entecavir. При нито един от пациентите, лекувани с tenofovir не е забелязана повторна поява на HBeAg.
 
Много от тези повторни появи /релапси/, станали по време на лечението, често са се дължали на появата на вирусна резистентност към антивирусните препарати. Други пък са станали от 6 до 12 месеца след края на лечението.
 
Изследователите, докладвали пред годишната конференция на Американската асоциация за изследване на чернодробните заболявания (American Association for the Study of Liver Disease - AASLD), състояла се в началото на м. ноември, са стигнали до извода, че “дългосрочното лечение с (антивирусни препарати) след HBeAg сероконверсия се явява необходимост”.
 
Заплашени ли са от увреждане на черния дроб (-) HBeAgпациенти с нормални нива на ALT?
 
Изследователите са направили чернодробна биопсия на 56 HBeAg-отрицателни пациенти с повишено ниво на аланин аминотрансфераза (ALT), което е индикация за появата на увреждане на черния дроб, и на 98 (-)HBeAg пациенти с нормално ниво на ALT, за да сравнят степента на чернодробното увреждане. При пациентите с нормално ниво на ALT е имало по-малко фиброза, но все пак една трета от тях са имали някакво увреждане на черния дроб.
 
Пациентите с нива на ALT в горната граница на нормата са имали забележимо по-висок процент на фиброза и слабо увреждане на черния дроб в сравнение с пациентите с ниски или нормални нива на ALT. Вирусният товар не се е оказал надежден показател за чернодробно увреждане при хората с нормално ALT. Според изследователите, представили доклада пред конференцията на AASLD, чернодробната биопсия си остава най-добрият инструмент за разпознаване на увреждането на черния дроб и идентифицирането на пациентите, нуждаещи се от лечение.
 
По приблизителна оценка броят на заразените с HBV постоянно живеещи в САЩ лица е нараснал до 3 милиона
 
Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC) считат, че между 800,000 до 1,4 милиона американски граждани са хронично заразени с HBV, но все по-голям брой изследователи се съмняват в тази преценка, а един доклад, представен на конференцията на AASLD предполага, че числото може да достига и до 3 милиона, ако се включат гражданите, родени в чужбина.
 
Изчисленията на CDC се базират на проучвания, които по традиция не обхващат лица, които са високорискови за заразяване с HBV включително лицата в лечебни заведения, азиатските имигранти и американците от индиански произход. В периода 1990 - 2008 г. броят на постоянно живеещите в страната граждани, родени в чужбина, е нараснал от 20 милиона до 41 милиона. Половината от това население идва от Азия, а около 14% - от Африка, където заразата с HBV също е широко разпространена.
 
Изследователите смятат, че между 2% - 5,4% от родените в чужбина и постоянно живеещи в страната лица са хронично заразени и заедно с гражданите на САЩ, също заразени с HBV, броят на заразените може да достига и 3 милиона.
 
Много родители прилагат алтернативни терапии на деца, заразени с HBV
 
Изследователите са проучили 68 семейства за да видят доколко е разпространено използването на хранителни добавки и алтернативна медицина (САМ), включващо и употребата на магарешки бодил, между семействата, в които има деца заразени вируса на хепатит В (HBV) или хепатит С (HCV). Те са установили, че 46% от семействата ползват използват някакъв вид CAM.
 
Най-често ползваните САМ терапии са били: магарешки бодил (21%), есенциални /основни/ мастни киселини (14.7%), молитва/религиозна терапия (13.2%), упражнения за дълбоко дишане (11.7%), пробиотици (8.8%) и масаж (8.8%). Прилагането на САМ по-често се среща при деца, лекувани с антивирусни препарати или пък когато самите родители ползват САМ. Само 32.3% от родителите казват, че “винаги признават пред лекаря на детето употребата на САМ”, а и само 12% от лекарите са заявили, че питат родителите по време на прегледа дали ползват САМ.
 
Изследователите към AASLD насърчават лекарите да питат за употребата на САМ, тъй като отчитат честото й прилагане и пазене в тайна от родителите.
 
Новости от AASLD относно терапията с Tenofovir
 
Tenofovirе много ефикасен при HBeAg-позитивни пациенти:
 
Едно изследване, проследяващо 176 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с tenofovir над 96 седмици установява, че антивирусният препарат е много ефикасен, в резултат на което при 26 пациенти се явява HBeAg сероконверсия, загуба на HBsAg при шестима и неоткриваем вирусен товар и нормални нива на ALT при всички лекувани пациенти.

Tenofovir е най-рентабилната антивирусна терапия за хепатит В:
 
Изследователите са анализирали фармацевтичните и медицински разходи и годините на качествено адаптиран живот при 1000 пациенти с хепатит В, които са били лекувани в продължение на 20 години с tenofovir или с lamivudine, adefovir или entecavir, за да установят коя терапия е най-рентабилна.
 
Те са установили, че tenofovir е най-рентабилен поради успешното лечение с него и отсъствието на вирусна резистентност. Установили са, че пациентите, започнали лечението си с tenofovir имат най-малки лекарствени и медицински разходи и по-голям брой години на качествено адаптиран живот отколкото пациенти, лекувани с lamivudine и adefovir
 
В сравнение с entecavir, пациентите лекувани с tenofovir имат по-малки лекарствени и медицински разходи и същият брой години на качествено адаптиран живот. Тези резултати се дължат на ниската степен на вирусна резистентност при tenofovir, по-ниската му цена в сравнение с entecavir и adefovir.
 
            (Виж сравнителната таблица по-долу)
 

 
Tenofovir
Lamivudine
Adefovir
Entecavir
Общо фармацевтични и медицински разходи на пациент
 
$ 17,794
 
$152,336
 
$138,950
 
$141,409
Разходи за първоначална и последващи терапии на HBV
 
$94,781
 
$101,990
 
$105,449
 
$117,648
Години на качествено адаптиран живот
 
10.28
 
8.93
 
9.72
 
10.28

 
Tenofovirе безопасен при пациенти с цироза и вирусна резистентност:
 
Изследователите са лекували 12 мъже с цироза, висок вирусен товар и повишени нива на ALT, които са развили резистентност към поне два други антивирусни препарата (обикновено lamivudine и adefovir), с комбинация от tenofovir (245 мг) и entecavir (1 мг) в продължение на шест месеца.
 
Средните нива на HBV-DNA спаднали значително (4.6 пъти), а 9 от 12-те пациента са имали неоткриваем вирусен товар) под 400 копия/мл).  ALT също е намалял и нито един пациент не е проявил рак на черния дроб или влошаване на чернодробното увреждане. Независимо от спада на вирусния товар никой пациент не е загубил HBeAg или HBsAg.
 
Tenofovirе ефикасен при всички видове генотипи на HBV:
 
В лабораторен експеримент учените са тествали антивирусна “кръпка” от tenofovir в генотипи на HBV или щамове от А до Н. Статистическият анализ показва, че tenofovir е еднакво ефикасен при всички генотипи.
 
Резистентността на Lamivudine увеличава риска от резистентност към Tenofovir:
 
Друго едно изследване е установило, че пациенти, които по-преди са развили антивирусна резистентност към lamivudine или са били HBeAg-позитивни са с малко по-висок риск от развиване на вирусна резистентност към tenofovir. Трима от седем пациенти-мъже с резистентност към lamivudine са развили известна устойчивост към tenofovir, както и седем от 20-те HBeAg-позитивни пациенти. HBeAg-позитивните пациенти с нормални нива на ALT имат 66% по-високи мутации на tenofovir отколкото HBeAg-негативните пациенти.
 
При пациентите от Азия Tenofovir е по-добър от Adefovir:
 
При азиатски пациенти с генотип В или С tenofovir се оказва по-добър от adefovir. След 48 седмици лечение с tenofovir на 127 пациенти и лечение с adefovir на 62 души, 62,85% от лекуваните с tenofovir пациенти имат неоткриваем вирусен товар в сравнение с 42% от пациентите на adefovir, а 72% от пациентите на tenofovir имат нормален ALT, докато при пациентите на adefovir този процент е 65%. Процентът на HBeAg сероконверсия /загуба на HBeAg и развиване на “е” антитела/ е еднакъв и при двете лекувани групи.
 
Актуализирани данни за антивирусната резистентност от AASLD
 
Около 10% от пациентите с HBV са с антивирусно устойчив HBV преди започване на лечението:
 
Учените са изследвали разпространението на HBV, който имал мутации, устойчиви на антивирусни препарати като Lamivudine, Telbivudine, Adefovirи вероятно Entecavirи Tenofovir при пациенти, които никога не са били лекувани с някой от тези антивирусни препарати. За своя изненада те установили, че 10% от тези терапевтично-наивни пациенти вече притежават такива антивирусоустойчиви мутации. Генотипът на пациента също определя какъв процент от HBV е имал мутации.
 
Изследователите съобщават, че първично резистентни мутации са открити в размер на 8.2% при генотип А, 20.8% при генотип В и С, 10.4% при генотип D и 0% в генотип Е. “Тъй като тези данни влияят върху терапевтичните решения, ново-диагностицираните пациенти трябва да преминат тест за първична резистентност”, е препоръката на изследователите с цел идентифициране на предварително съществуващи вирусоустойчиви мутации.
 
Актуализирани данни за лечение с интерферон от AASLD
 
Генотипите на HBV определят успеха на лечението с интерферон:
 
Изследователите са проследили 1,229 пациенти, лекувани със стандартен интерферон (298), пегилиран интерферон (491) или комбинация от пегилиран интерферон с Lamivudine (440) в продължение на 6 до 12 месеца, за да установят ролята, която играят HBV-генотипите за причиняване на устойчив вирусологичен отговор (SVR), дефиниран като достигане на нормално ALT, нисък вирусен товар и HBeAg сероконверсия при HBeAg-позитивни пациенти. Те съобщават, че общият процент SVR е бил 26%. По генотипове се разделя, както следва: 35.6% за генотип А, 24.9% за генотип В, 27.8% за генотип С и19.6% за генотип D. За HBeAg-позитивни и негативни пациенти стойностите на SVR са съответно 36.3% на 34.0% за HBV генотип А, 21.1% на 32% за НВV генотип В, 18.5% на 50.4% за генотип С и 14.6 на 21.4% за НВV генотип D.
 
Бърз спад в HBsAg показва добър отговор спрямо пегилиран интерферон:
 
Изследователите са проследили седем пациенти, лекувани с пегилиран интерферон, за да преценят връзката между намаляването на HBsAg и отговора на пациентите. Те съобщават, че в рамките на три месеца след началото на лечението с интерферон, шест от седемте пациенти, които най-после са изчистили HBsAg, показват бърз спад на антигена. Седмият пациент с изчистен HBsAg е имал по-бавен спад в HBsAg.
 
Бързата загуба на HBsAg е показателна за успеха на терапията с интерферон:
 
Изследователите са проследили 172 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с пегилиран интерферон и установили, че 27% от тях, които в рамките на 32 седмици от началото на терапията са загубили бързо HBeAg, са достигнали по-висок процент неоткриваемост на HBV DNA (47% спрямо 21%) и също така изчистване на HBsAg (36% спрямо 4%).
 
HBeAg-позитивни пациенти, резистентни към Lamivudine, се повлияват добре от интерферона:
 
Изследователите са сравнили процента на успеваемост при 150 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с пегилиран интерферон, много от които са имали резистентност към Lamivudin. Общият процент на HBeAg сероконверсия е бил 27%, като е нямало особена разлика между пациентите с резистентност към Lamivudine. Отделно изследване е установило, че лекуването с интерферон на пациенти с резистентност към Lamivudine е по-ефикасно, отколкото лекуването им с Adefovir.
 
Актуализирани данни за Entecavir от AASLD
 
Дългосрочната терапия с Entecavir е ефикасна при HBeAg-позитивни пациенти:
 
Едно петгодишно изследване при 146 HBeAg-позитивни пациенти, лекувани с Entecavir в продължение на пет години,които не са били подлагани на лечение преди това, показва окуражителни резултати. Около 94% са постигнали неоткриваем вирусен товар по време на петгодишното непрекъснато лечение с Entecavir, а само един пациент е развил резистентност към Entecavir по време на това дългогодишно изследване. Повечето са поддържали нормални равнища на ALT през 96-те седмици, а 31% са постигнали HBeAg сероконверсия и 5% - загуба на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg).
 
Здравните работници продължават да са изложени на риск от заразяване по кръвен път
 
Едно проучване на CDC, проследяващо смъртността при здравните работници за периода 1984-2004 г. и публикувано в American Journal of Industrial Medicine съобщава, че здравните работници продължават да са изправени пред опасността от заразяване и смърт от болести, пренасяни по кръвен път като HIV, HBV и HCV.
 
Изследването показва също, че при здравните работници-мъже рискът да починат от причини, свързани с HIV/AIDS, е два пъти по-голям. Неволни убождания с игла и други инциденти на работното място излагат здравните работници на повишен риск от експозиция на болести, пренасяни по кръвен път. Изследването е проучило 248,550 смъртни случаи от ХИВ/СПИН, хепатит В и С, рак на черния дроб и цироза и е установило, че при работещите мъже рискът да починат от ХИВ/СПИН и хепатит В е два пъти по-голям, докато при здравните работници-жени процентът на заразените с HCV е по-висок отколкото при колегите им мъже.
 
Изследователите не са могли да установят каква част от увеличения риск от заразяване при мъжете се дължи на професионална или непрофесионална експозиция. Изследователите пишат “Най-голямата ограниченост на изследването ни е, че нямаше налична информация за възможни странични фактори като рисково сексуално поведение, минали кръвопреливания, венозна употреба на наркотици и употреба на алкохол.”
 
Вирусът HBV е установен в сълзите на заразен пациент
 
Тайвански изследователи съобщават в немското списание Ophthalmologica, че са открили HBV в сълзите (вътреочна течност) на хронично заразено лице. В по-предишни изследвания се съобщава за откриване в сълзите само на HBsAg. Учените са изследвали сълзите на HBV заразен пациент с подробен тест и са установили HBV, което предполага, че офталмолозите може също да са изложени на риск от заразяване с HBV при експозиция на сълзите на пациент през открита или порязна рана.
 
 
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1704.0
Статии и новини, свързани с хепатит B: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-b