RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal - юни 2008

Версия за печат

28-дневната терапия с Интерферон Бета е също толкова ефективна, колкото и дългосрочното лечение с конвенционален и пегилиран Интерферон 

Японски изследователи са направили опит с интравенозно администриране на дневни дози интерферон бета (един интерферон, който в момента се ползва за лечение на мускулна склероза и изглежда обещаващ срещу вирусен хепатит) с цел да установят дали тази краткосрочна терапия би помогнала при пациенти, инфектирани с вируса на хепатит В (НВV), които са дали положителен тест за “е” антиген на хепатит В (HВeAg) и имат повишен HBV DNA (вирусен товар).
 
Двадесет и шест пациенти са получили от една до три дневни дози интравенозно, на общо 102 милиона международни единици в продължение на 28 дни, а след това са били проследени в продължение на шест месеца. При тринадесет пациенти (50%) HBV DNAе станал неоткриваем, осем (31%) са изгубили HBeAg и са развили “е” антитела (поява на сероконверсия), а други осем (31%) са достигнали нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT). Нивата на ALT се повишават над нормалното когато чернодробните клетки са увредени или умират.
 
Това лечение е значително по-кратко от терапевтичното лечение с конвенционален (обикновен) или пегилиран интерферон, което може да продължи от четири месеца до една година, а са постигнати резултати подобни на тези, достигнати при по-дългото лечение с интерферон, според доклад, публикуван в World Journal of Gastroenterology, м. май 2008 г. Също така за по-краткия период от време е имало по-малко странични ефекти.
 
Tenofovir намалява ефективно вирусния товар при HBeAg негативни, по-възрастни пациенти - мъже
 
Едно научно изследване, представено по време на конференцията на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL - European Association for the Study of the Liver) през м. април 2008 г. показва, че след 72-седмично лечение антивирусният препарат tenofovir (Viread) бързо намалява нивата на HBVDNA при HBeAg негативни пациенти без да причини вирусна резистентност. Tenofovir се е представил добре също и при пациенти, които не са били лекувани никога, както и при такива лекувани с антивирусния adefovir (Hepsera) в продължение на 48 седмици, но не дали отговор.
 
Повечето от участвалите в това научно изследване са били по-възрастни мъже с повишени нива на ALT, умерен до висок вирусен товар, а около 64% са имали разновидност (щам) на НВV или генотип D. 250 от пациентите са получавали tenofovir, а 125 са получавали adefovir.
 
На 48-та седмица 93% от вземащите tenofovir са постигнали неоткриваем HBV DNA спрямо 63% от вземащите adefovir. И двете терапии, обаче, са дали еднакъв процент нормална ALT. Изследователите отбелязват също, че 93% от пациентите, които не били дали отговор на adefovir и били прехвърлени на tenofovir, бързо достигнали неоткриваем вирусен товар до 72-та седмица.
 
Пациенти, които първоначално не са отговорили на tenofovirдо 24-та седмица, след това са дали отговор на антивирусния препарат до 72-та седмица.
 
Очаква се Tenofovir, който успешно се използва срещу ХИВ-инфекция, да бъде одобрен от Американската администрация за контрол на храните и лекарствата (U.S. Food and Drug Administration) по-късно тази година.
 
Tenofovir e високо ефикасен при HBeAg позитивни пациенти след 72 седмици лечение
 
Установено е, че антивирусните не са особено ефикасни при HBeAg позитивни пациенти показващи тенденция към висок вирусен товар. Adefovir, например, дава неоткриваем HBV DNA само при 13% от лекуваните HBeAg позитивни пациенти. Обаче едно изследване, представено на конференцията на EASL показва, че 176 HBeAg позитивни пациенти, получавали tenofovir в продължение на 72 седмици, са отговорили много добре:
  •         79% са постигнали неоткриваем вирусен товар
  •         77% са постигнали нормална ALT
  •         26% са постигнали HBeAg сероконверсия
  •         и 5% са изчистили HBsAg.
 
Участниците в изследването са имали висок вирусен товар (8.6-8.8log10 копия/мл) и завишени нива на ALT, като в изследването са били представени генотипи A-D.
 
Изследването също сравнява резултатите на групата, лекувана с tenofovir, с тези на 90 пациенти, които в продължение на 48 седмици са приемали adefovir, а след това, ако не са дали отговор, са били прехвърлени на tenofovir.
 
Tenofovir се е оказал по-ефикасен от adefovir за намаляване на вирусния товар и нормализиране нивата на ALT, като пациентите, не отговорили на adefovirи прехвърлени на tenofovir, са показали бързо намаление на вирусния товар. Изследователите докладват, че 76% от участниците, преминали от adefovir на tenofovir накрая са достигнали неоткриваем вирусен товар, което е малко по-ниско от процента на лекуваните само с tenofovir.
 
Заслужава да се отбележи също така, че някои HBeAg позитивни пациенти не са отговорили веднага на tenofovir. Техните отговори на 24-та седмица не дават вярна картина на отговора им и много са отговорили чак след едно лечение от 48 до 72 седмици, включително и такива, които са изгубили HBsAg.
Учените съобщават за сериозни неблагоприятни странични ефекти при 4% от пациентите на tenofovir и при 7% от пациентите, преминали от adefovir на tenofovir, дължащи се предимно на внезапен изблик на ALT.
 
Tenofovir изглежда надежден при вече лекувани пациенти, но е по-малко ефикасен при пациенти с резистентност към Adefovir
 
Немски изследователи са проследили 113 пациенти, предимно мъже, от които 65% HBeAg позитивни, лекувани преди това с lamivudineили adefovir, за да видят как се чувстват след 12 месечна терапия с 300 мг tenofovir дневно.
 
Вътре в групата 93% са имали вирусна резистентност към lamivudine и 85% - резистентност към adefovir. Всички са имали умерени нива на HBV DNA и повишени нива на ALT.
 
Накрая 85% от всички лекувани пациенти постигнали неоткриваем вирусен товар. Изследователите съобщават по-специално че:
 
  •         100% от пациентите без мутации са постигнали неоткриваем вирусен товар
  •         92% с резистентност към lamivudine са постигнали неоткриваем вирусен товар
  •         30% с резистентност към adefovir са постигнали неоткриваем вирусен товар
  •         73% от HBeAg-позитивните пациенти са постигнали неоткриваем вирусен товар
  •         92% от HBeAg-негативните пациенти са постигнали неоткриваем вирусен товар
 
Повечето от участниците в изследването са били с генотип D и А.
 
Изследователите са докладвали на конференцията на EASL, че колкото по-дълго време пациентите са били на tenofovir, толкова по-добри са били резултатите. Освен това, вероятността да отговорят добре на tenofovir е била по-малка при пациентите с високи нива на HBV DNA.
 
Tenofovir e еднакво ефикасен както при нелекувани, така и при лекувани с Lamivudine преди това пациенти
 
Изследователи, участващи с презентация в конференцията на EASL, са сравнили как са отговорили на антивирусния tenofovir  49 пациенти, третирани с lamivudineи 377 пациенти, които не са били лекувани въобще за хепатит В. Всички пациенти, повечето от които мъже, са имали умерено повишен вирусен товар и повишени нива на ALT.
 
Повечето са имали генотип D, C и А, като HBeAg-негативни са били 56% от никога нелекуваните пациенти и 80% от лекуваните преди това.
 
На 48-та седмица 86% от нелекуваните пациенти са имали неоткриваем HBV DNA и 74% са били с нормално ниво на ALT, докато 88% от лекуваните преди това пациенти са имали откриваем HBV DNA и 78% са имали нормална ALT. След 48 седмици не е имало признаци на вирусна резистентност към tenofovir.
 
Както Tenofovir, такаи комбинациятаTenofovirплюсEmtricitabine, са ефикасни при пациенти, резистентни към Lamivudine и Adefovir
 
Изследователите лекували 53 пациенти, които са имали вирусна резистентност към adefovirи lamivudine, само с tenofovir и други 52 подобни пациенти с комбинация от tenofovirи emtricitabine (FTC - един антивирусен препарат, който все още не е одобрен от FDA за лечение на хепатит В, но от години се използва срещу ХИВ) в продължение на 48 седмици, а след това са ги наблюдавали, за да видят доколко ефективни са били двата вида терапии.
 
По време на конференцията на EASL изследователите съобщиха, че пациентите - почти всички мъже, като половината от тях са били азиатци или европейци - са постигнали рязко намаляване на вирусния товар. Повечето пациенти са били HBeAg-позитивни, имали висок вирусен товар и умерено завишени нива на ALT. Изследователите са отбелязали малка разлика в отговора и на двете терапии след 48 седмици. Около 81% от пациентите и в двете изучавани направления достигнали неоткриваем HBV DNA. Около 67% от групата само на tenofovir достигнали нормално ALT, от групата на tenofovir + emtricitabine 73% постигнали нормално ниво на ALT, като 5.3% и 7.7% съответно са постигнали HBeAg сероконверсия.
 
Комбинацията от Adefovir + Emtricitabine е по-ефикасна от терапия само с Adefovir при HBeAg-позитивни пациенти
 
Тъй като комбинациите от антивирусни препарати се оказват необходими за борба с НВV инфекцията, особено при хора, които вече са развили резистентност към едно или две антивирусни лекарства, изследователите увеличават усилията си да намерят антивирусни комбинации, които да вършат работа в борбата с резистентния към лекарства НВV.
 
Многонационален екип от изследователи се е опитал да лекува 30 HBeAg - позитивни пациенти с 96-седмична терапия или само с аdefovir, или с комбинация от adefovir + emtricitabine.
 
Спадът във вирусния товар е бил по-голям в групата, ползваща комбинацията (пет пъти в сравнение с 3.9 пъти), като повече пациенти от групата с комбинацията са достигнали както нормални нива на ALT, така и неоткриваем HBV DNA (79% на 37.5%). Сероконверсията на HBeAgе била еднаква и в двете групи (между 14% и 25%). При половината от пациентите със  HBeAg сероконверсия е наблюдаван релапс (повторна поява) след края на лечението, съобщават изследователите в Journal of Hepatology, м. май 2008г.
 
Дългосрочната терапия с Entecavir за повече от три години е ефикасна при пациенти, които никога не са били лекувани
 
Друг доклад, представен на конференцията на EASL установява, че лечението с 0,5 мг/дневно от entecavir (Baraclude) в продължение на повече от три години се е оказало много ефикасно при три отделни изследвания на японски пациенти. Повечето пациенти са били мъже, с генотип С и средна възраст 43 години. След три годишно лечение:
  •         87% от пациентите са постигнали неоткриваем HBV DNA.
  •         91% от пациентите са постигнали нормализиране на ALT.
  •         HBeAg сероконверсия се е появила при 23% от 84-те HBeAg-позитивни пациенти.
  •         Фиброзата се е подобрила при 63% от пациентите.
 
След три години лечение само 1.7% са развили вирусна резистентност към антивирусния препарат, обаче почти всички са развили вирусни мутации, които обикновено са резистентни към антивирусния lamivudine.
 
Лекари и клиники по STD/HIV (болести предавани по полов път и ХИВ) не имунизират клиентите си срещу хепатит В
 
Едно изследване на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията относно разпространението на хепатит В, направено в шест метрополии между 2,834 мъже, имащи сексуални контакти с мъже, на възраст между 23 и 29 години и публикувано в American Journal of Public Health е установило, че общият процент на имунизиране е 17.2%. Освен това е било установено, че:
  •         21% от мъжете, които са имали частен лекар или са членували в организации по здравеопазване, са били имунизирани.
  •         Процентът на имунизираните е бил значително по-нисък (12.6%) при лицата без източник на здравни грижи.
  •         Маркери на минала или настояща НВV инфекция са открити при 20.6% от участниците, в граници от 13.7% при най-младите мъже до 31% при най-възрастните.
 
При участниците, податливи на НВV, 93.5% са имали редовни източници на здравни грижи, били са тествани за ХИВ или са били лекувани за STD.
 
Въпреки, че много млади мъже, имащи сексуални контакти с други мъже, имат достъп до здравни грижи, то повечето не са имунизирани срещу НВV, заключават авторите. За да се намали риска от НВV инфекция при тази уязвима група от населението, то доставчиците на здравни (медицински) грижи, включително клиниките за превенция на STD/HIV, трябва да осигуряват ваксиниране или направление за ваксиниране.
 
Много хора с нормални нива на ALT или намиращи се в имуно-толерантна фаза (стадий), имат неоткрито увреждане на черния дроб
 
Години наред лекарите приемат, че деца и възрастни, намиращи се в имуно-толерантна фаза на хепатит В - с HBeAg, нормални нива на ALT и висок вирусен товар - или лицата с постоянно нормални ALT, нямат чернодробно увреждане.
 
  •         Екип изследователи от САЩ са извършили биопсия на 28 пациенти в имуно-толерантна фаза, за да видят дали имат чернодробна фиброза или възпаление независимо от нормалните им нива на ALT. Разпространението на фиброза 2-ри стадий при тези пациенти е достигало до 32%.В съобщението си в Journal of Clinical Gastroenterology, м. май 2008г., изследователите правят предположението, че при пациенти, по-възрастни от 30 години, рискът от фиброза е по-голям.
  •         В друга статия в същото списание изследователи от Канада и Съединените щати са извършили биопсии на 193 пациенти с леко повишени нива на ALT. Горните нормални нива (граници) на ALT са 30 за мъжете и 19 за жените. Пациентите в това изследване са били разделени на две групи, с нива на ALT от 1-1.5 пъти горната граница на нормалното и от 1.5-2 пъти горната граница. Изследователите съобщават, че тенденцията е лицата със значителни признаци на чернодробно увреждане е да са мъже, по-възрастни от 35 години, които имат леко повишени нива на ALT. Чернодробното увреждане има тенденция към увеличение при леко повишени нива на ALT и нарастване на възрастта.
  •         В една статия в Gastroenterology, броя от м. май 2008г., на друга група пациенти с нормални ALT (както HBeAg позитивни, така и негативни) е направена биопсия за да се определи състоянието на черния им дроб. Било установено, че голям брой пациенти с нормални ALT и висок HBV DNA са имали значителна фиброза. Изследователите стигат до извода, че използването само на нивата на ALT и HBV DNA - без да се направи чернодробна биопсия - при пациенти с нормални нива на ALT може да доведе до пропуск на значимо чернодробно заболяване.
 
В лабораторни условия сребърни наночастици могат да забавят репликирането на НВV
 
Китайски изследователи, работещи в лаборатория, са използвали миниатюрни сребърни наночастици за да забавят наполовина вирусното репликирането на НВV, като са ги накарали да си взаимодействат с вирусната ДНК и частиците. Частиците имат специални свойства, които им позволяват лесно да се свързват с малки молекули и помагат за възпрепятстване на вирусното репликиране.
 
Резултатите дават една нова насока за създаване на нови анти-НВV лекарства, като наночастиците се използват за преносители на лекарството с цел усилване на антивирусната ефикасност като същевременно нежеланите странични ефекти се свеждат до минимум. Предимството е, че НВV, който бързо може да мутира, не може да развие резистентност към наночастиците. Вероятно ще са необходими няколко години преди частиците да могат да се ползват с някоя от съвременните терапии, според информацията на изследователите, публикувана в Antiviral Therapy.
 
Някои генотипи са по-чувствителни към антивирусна терапия отколкото други
 
Испански изследователи са взели кръвни проби от 103 пациенти, заразени с НВV, и са анализирали въздействието на антивирусната терапия с lamivudine (Epivir-HBV) или с adefovir, както и липсата на терапия върху генотипа на пациентите. Сред пациентите 32% са имали генотип А, 42% - генотип D, 2% са имали генотип С и 2% - генотип F. Двадесет и четири процента са имали комбинация от генотипи, предимно А и D, последвани от А и G.
 
Лечението с антивирусните lamivudine и adefovir изглежда влияе върху генотипа, който е доминиращ щам (разновидност) при пациенти с комбинация от генотипи. Разновидностите на генотип А се оказват по-чувствителни към антивирусна терапия отколкото генотип D. При шест пациенти промяната в генотипа е съвпаднала с намаляване нивата на HBV DNA в резултат на лечението.
 
Изследователите, публикуващи в Journal of Hepatology, м. май 2008г. отбелязват също, че пациенти, които не са били лекувани са поддържали постоянна комбинация от генотипи, което показва, че при липса на лечение генотипа на НВV остава неизменен.
 

Източник: HBV Journal Review: Vol 5 no.6 (June, 2008)
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1710.0 

Статии и новини, свързани с хепатит B: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-b