RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 4 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal - септември 2008

Версия за печат
Проучване потвърждава, че терапия на база Tenofovir е може би най-доброто при HIV-HBV коинфекция 
 
В Азия, където инфекцията с вируса на хепатит В (НВV) е широко разпространена, нарастването и на ХИВ (HIV) инфекцията принуди изследователите да усъвършенстват терапевтичните опции за лицата, коинфектирани с HIV и HBV. Австралийски учени са сравнили успеваемостта при 48-седмична терапия с lamivudine (Epivir-HBV), tenofovir (Viread), както и комбинацията от тези два антивирусни препарата при 36 коинфектирани пациенти.
 
Те установили 4-кратно намаление на HBV DNA (вирусния товар) при пациентите, лекувани с lamivudine, при лекуваните с tenofovir пациенти това намаление е било 4.5 пъти, а 4.7 пъти - при пациентите, лекувани и с двата антивирусни препарата.
 
Изследването потвърждава настоящите терапевтични тенденции, според които tenofovir е много ефикасен при лечението на коинфекцията, както и че комбинацията от lamivudine и tenofovir не дава някакво особено терапевтично предимство, според информацията, публикувана в броя от м.август 2008 на Hepatology,
 
При пациенти, резистентни към Lamivudine, се появява резистентност и към Entecavir
 
В броя от м. август 2008 на European Journal of Gastroenterology & Hepatology изследователи описват случая на един 43-годишен пациент, развил вирусна резистентност към антивирусния lamivudine. Тогава лекарите прибавили и антивирусния entecavir (Baraclude) към провежданата в продължение на 30 седмици терапия с lamivudine и вирусният товар на пациента спаднал до неоткриваеми нива.
 
Лекарите спрели само lamivudine и 45 седмици по-късно пациентът развил вирусна резистентност към entecavir и се наблюдавал рецидив на вирусния товар. На този етап лекарите приложили успешна терапия с tenofovir - един антивирусен препарат, който е ефикасен ако НВV е развил мутации, които му дават възможност “да се съпротивлява” на антивирусния ефект на другите лекарства.
 
Изследователите отбелязват, че това е важно, тъй като е един от първите случаи на развита вирусна резистентност срещу entecavir при пациент, който вече е бил резистентен към lamivudine.
 
Препоръчват Telbivudine, особено на пациенти, които на 24-та седмица са имали неоткриваеми нива на HBV DNA
 
В третата фаза на проведеното от GLOBE проучване на антивирусния telbivudine (Tyzeka), пациентите имащи “е” антиген на хепатит В (HBeAg-позитивни), както и пациенти, които са нямали този антиген (HBeAg - негативни) са показали по-добри резултати с telbivudine отколкото с lamivudine след едногодишно лечение.
 
Пациентите, лекувани с telbivudine, са имали по-ниски нива на HBV DNA, както и по-нисък процент вирусна резистентност. През двете години, докато е продължавало проучването, превъзходството на telbivudine се е проявявало постоянно, се казва в едно изследване, публикувано в броя от м. юни 2008 на Future Virology.
Изследователите отбелязват, че пациенти с добър отговор, които са развили нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT) - което показва липсата на чернодробно увреждане - и неоткриваем HBV DNA на 24-та седмица, са най-добрите кандидати за продължаване на терапията с telbivudine.
 
Изследователите отбелязват, че продължаването с telbivudine е безопасно и не би трябвало да води до вирусна резистентност, ако пациентите са имали неоткриваем HBV DNA на 24-та седмица от лечението.
 
Високият вирусен товар при пациенти с трансплантация увеличава риска от рецидив на рака
 
Високият вирусен товар по време на чернодробна трансплантация предразполага към рецидив на рака на черния дроб при пациентите, според едно съобщение на изследователи от Хонг Конг, публикувано в юлския брой на American Journal of Gastroenterology.
 
Изследователите съобщават, че вирусен товар над 2,000 международни единици на милилитър (IU/mL) по време на операцията излага пациента на голям риск от рецидив на рака. Сред другите допринасящи фактори са: ако големината на тумора надхвърля 5 см и ако нивата на алфа фетопротеин (AFP) /които индикират наличието на тумор/ са по-високи от 1,000 ng/mL, а възрастта е над 60 години.
 
Те препоръчват трансплантирани пациенти с висок вирусен товар да получават антивирусна терапия преди и след операцията, за да се забави репликирането на вируса и предотврати повторна поява на рака.
 
Пациент, лекуван с пегилиран интерферон, развива уникален диабет, тип 1
 
Китайски изследователи съобщават за един единствен по рода си случай на 33-годишна жена, която неочаквано развила диабет, тип 1, докато е била лекувана с пегилиран интерферон. Преди това пациентката не е имала история на диабет, според доклада, публикуван в броя на World Journal of Gastroenterology от м. август, 2008 г.
 
Лечението с интерферон е било прекъснато незабавно, но пет месеца по-късно диабетът й все още е бил налице, въпреки че HBV DNA е бил неоткриваем, а нивата на ALT са се нормализирали.
 
Тъй като появата на диабет, причинен от интерферон, е рядкост, учените призовават лекарите внимателно да наблюдават здравето на пациентите докато се лекуват с интерферон, за да се избегне увреждане на панкреаса им.
 
Нановаксина за хепатит В под формата на назален спрей дава насърчителни резултати при животни
 
Нова ваксина срещу хепатит В, която се въвежда в организма чрез назален спрей, изглежда ефикасна според предварителните опити при животни. Понастоящем за ваксиниране срещу хепатит В са необходими три инжекции, а ваксината трябва да се държи в хладилник, което затруднява осигуряването й на хората в отдалечени селски райони.
Учените от Института по нанотехнологии в областта на медицинските и биологични науки (Nanotechnology Institute for Medicine and Biological Sciences) при Мичиганския университет (University of Michigan) са създали експериментална ваксина, която използва един антиген на хепатит В, смесен със соево олио, вода, алкохол и детергенти.
 
При началните опити две приложения на ваксината са създали защитен имунитет. Неизползването на инжекции намалява риска от разпространение на инфекции, предавани чрез инжектиране в районите където ресурсите не достигат и спринцовките се ползват повторно по неподходящ начин. Изследването е публикувано в он-лайн списанието PLoS ONE.
 
Генотипи и мутации на хепатит В може би оказват влияние върху това кой развива рак на черния дроб
 
При пациенти с генотип С и мутация на същинската вътрешна (ядрена) промоторна област (наречена A1762T/G1764) съществува по-висок риск от рак на черния дроб, според едно изследване, публикувано в броя от 12 август на онлайн изданието Journal of the National Cancer Institute, докато пациенти с генетична мутация на външната (предядрена) област на вируса (наречена G1896A) са с намален риск.
 
За момента изследователите са идентифицирали осем генотипа и редица мутации в две области на вируса, наричани предядрен и същинско ядрен промотори (precore и basal core promoters)
 
Тайванските учени са проследили 2,762 пациенти и генетичния строеж на вируса им в продължение на над 11 години, за да видят дали пациентите са развили чернодробен рак и какво е въздействието на генотипа и вирусните мутации. В последна сметка 153 пациенти са развили рак на черния дроб.
 
В уводна статия в същия брой на списанието редакторите подчертават, че определянето на наличието на тези мутации и генотипа на пациентите може да помогне за определяне кои пациенти са с повишен риск за чернодробен рак с цел получаване на своевременно лечение и редовния им контрол.
 
Пробиотичното кисело мляко може да помогне за реверсия на лека (второстепенна) чернодробна енцефалопатия
 
При цирозни пациенти леката чернодробна енцефалопатия - когато мозъкът е увреден от натрупването на токсични вещества, които обикновено се елиминират от черния дроб - може да намалее с добавянето на пробиотично кисело мляко, според едно изследване публикувано в юлския брой на American Journal of Gastroenterology.
 
Минималната чернодробна енцефалопатия (MHE) засяга около 60% от пациентите с цироза - втвърдяване на черния дроб.
 
В едно рандомизирано изследване учените са проучили ефекта на пробиотичното кисело мляко за реверсиране (обръщане в обратна посока) на МНЕ и поддържане на това състояние при пациенти с неалкохолна цироза. Субектите са получили лечение с пробиотично кисело мляко в продължение на над 60 дни. Изследователите съобщават, че при 12 пациенти (71%) е имало реверсия на МНЕ, докато при нито един от пациентите в контролната група не е имало намаляване на МНЕ.
 
Болници в САЩ не ваксинират своевременно новородените
 
През 2005 г. Консултативният комитет по имунизационни практики (Advisory Committee on Immunization Practices - ACIP) препоръча всички болници да ваксинират медицински стабилните новородени, тежащи поне 4,4 фунта (1 фунт = 0.4536 кг) преди изписването им от болницата.
 
В броя от 1 август 2008 г. на Morbidity and Mortality Weekly изследователи пишат, че само около половината бебета са ваксинирани срещу хепатит В до третия ден от живота им, когато обикновено напускат болницата. За да се увеличи техния брой ACIP препоръчва на американските болници да повишат процента на имунизираните.
 
Окултна инфекция с НВV може да е източник на високия процент чернодробен рак при пациенти с диабет
 
Разпространението на окултна НВV инфекция - която се появява когато хората дават положителна проба за повърхностни антитела на хепатит В, но имат откриваем HBV DNA в кръвта си - е често срещано при пациенти, на които имунната система е отслабена или стресирана от някакво заболяване.
 
Турски изследователи са проучили разпространението на окултна НВV инфекция между 200 души с положителен тест за повърхностни антитела. Половината от тях са имали също и диабет тип 2. Изследователите са открили окултна НВV инфекция в 11% от пациентите-диабетици и в 3% от контролната група от недиабетици.
 
Нивата на ALT при диабетиците са били сходни с тези при контролната група.
 
“Тези данни говорят, че разпространението на окултната НВV инфекция е по-високо при диабетиците в сравнение със здравите лица от контролната група и това може да допринася за нарасналото разпространение на първичен хепатоклетъчен карцином (чернодробен рак) при диабетиците”, пишат изследователите в броя от м. юли 2008 г. на European Journal of Gastroenterology and Hepatology.
 
При мъже с хроничен хепатит В и С качеството на спермата се понижава
 
Малко се знае за въздействието на инфекцията с НВV или с вируса на хепатит С (НСV) върху качеството на спермата, затова изследователите са анализирали качеството на спермата на пациенти, заразени с двата вируса.
 
Докато 35.7% от пациентите, заразени с НВV или НСV са имали качествена семенна течност, то следователите са наблюдавали понижена подвижност и по-висок процент на смъртност в спермата от заразени пациенти в сравнение с тези от контролната група.
 
Докато качеството на спермата не е било увредено, фертилният индекс на пациентите с хепатит В и С е бил значително по-нисък от този в контролната група, според информация в списание Andrologia от м. юни 2008 г. 
 
При повторно лечение с Lamivudine пациентите бързо възвръщат резистентността си към Lamivudine
 
Южнокорейски изследователи са установили, че след като пациентите веднъж вече са развили вирусна резистентност към lamivudine, те проявяват склонност към бързо развиване на вирусна резистентност към антивирусния препарат и при такива пациенти lamivudine трябва да се избягва.
 
В броя от м. юли 2008 г. на World Journal of Gastroenterology изследователи съобщават за четири пациенти, резистентни към lamivudine, лекувани и с двата антивирусни - adefovir (Hepsera) и lamivudine. С течение на времето пациентите са развили резистентност и към adefovir и след това са били лекувани само с lamivudine. Всички те бързо са развили висок вирусен товар и повишени нива на ALT тъй като вирусната резистентност към lamivudine бързо се е възвърнала. След това лекарите са ги лекували с комбинация от adefovir и entecavir, която успешно е подтиснала вирусния товар.
 
Тези случаи показват, че повторната терапия с lamivudine води до бърза повторна поява на резистентност, придружена от значителни повторни вирусни появи и чернодробно увреждане. “Последователното администриране на lamivudine при пациенти с история на предишна YMDD (свързана с lamivudine) мутация трябва да бъде избягвано”, пишат те.
 
Независимо от спада на антитела, имунната защита срещу хепатит В продължава след ваксинация
 
Изследователите продължават да търсят начини да измерят колко дълго съществува “защитния имунитет” след като човек се е ваксинирал срещу хепатит В. С течение на времето броя на защитните антитела намалява, но изследователите смятат, че имунната система запазва “спомен” за инфекцията и може да генерира антитела за борба с вируса, в случай че инфекцията се появи.
 
Немски изследователи са сравнили броя на специфичните клетки за памет В на повърхностния антиген, необходими за борба с НВV инфекцията при ваксинирани лица, с количеството антитела (наречени титри /titers/).
 
Въпреки че броят на титрите намалява, клетките на паметта В са запазили своя брой. “Резултатите ни показват устойчива клетъчно-опосредствана защита срещу хепатит В, въпреки намаляващия титър на антитела”, пишат изследователите в Journal of Infectious Diseases, м. юли 2008 г., което говори за продължаваща защита срещу инфекцията независимо от намаляване на антителата.
 
Lamivudine възпира НВV при пациенти, коинфектирани с НСV, НВV и НІV, но не е ефикасен срещу НСV при пациенти с тези тройни инфекции
 
Според едно изследване, публикувано в броя от 1 август 2008 г. на Journal of Acquired Immune Deficiency Syndromes, ефикасността на lamivudine срещу НВV при заразени с този вирус пациенти е по-висока при лица, коинфектирани и с НСV. Обаче изследването установява също така, че lamivudine - антивирусен препарат, използван срещу НІV и НВV - изглежда допринася за репликиране на НВV, инфектирани с всичките три вируса.
С появата на по-ефективно лечение на НІV изследователите установяват, че чернодробните заболявания в резултат от НВV и НСV коинфекции се явяват водеща причина за смъртните случаи при пациенти, коинфектирани с трите вируса, и се опитват да намерят ефикасни терапии за тези тройно-вирусни инфекции.
 
Китайски учени са изследвали репликирането на НВV и НСV и смъртността при 55 пациенти с тройна инфекция и са направили сравнение със 73 пациенти, коинфектирани само с НІV и НВV.
 
При HBeAg-негативните пациенти 25% от пациентите с тройна инфекция са имали откриваем HBV DNA в сравнение с 55% от пациентите само с НВV-НІV коинфекция.
 
След 15-месечна антивирусна терапия, включваща lamivudine, 6% от пациентите с тройна инфекция са имали откриваем HBV DNA в сравнение с 30% от пациентите с НВV-НІV коинфекция.
 
Изненадващо изследователите установили, че lamivudine изглежда увеличава репликирането на НСV. От тройно инфектираните пациенти, лекувани с lamivudine, 80% са имали откриваема HCV RNA в сравнение с 43% при тройно-инфектирани пациенти, които не са получавали lamivudine.
 
Освен това процентът на смъртните случаи от чернодробно заболяване е бил по-нисък при пациентите с HIV, HCV и HBV отколкото при тези с НВV и НІV.
 
Необходими са допълнителни изследвания, за да се определи най-добрата антивирусна терапия за пациенти с тройна инфекция, пишат изследователите.
 
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1707.0
Статии и новини, свързани с хепатит B: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-b