RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 2 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal - януари 2009

Версия за печат
Мутации в повърхностните и вътрешните протеини на вируса увеличават риска от рак на черния дроб
 
Някои мутации в молекулярната структура на вируса на хепатит В (HBV) изглежда предразполагат хората към рак на черния дроб според един доклад на тайвански изследователи, публикуван в броя от м. декември 2008 г. на “Списание за заразни болести” (The Journal of Infectious Diseases).
 
Изследователите са изследвали молекулярната структура на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg), един протеин, който съставляващ повърхността или покриващ вируса, както и вътрешната антигенна зона на вируса в 80 пациенти с хепатит В, страдащи от рак на черния дроб, и 160 пациенти, инфектирани с вируса на хепатит В, които нямат рак на черния дроб.
 
Сравнени с контролната група, пациентите с рак на черния дроб имат по-често такива мутации. Изследователите са стигнали да извода, че наличието на една от двете вирусни мутации, или пък тяхната комбинацията, увеличават риска от рак на черния дроб.
 
Умерено завишени ALT и вирусен товар в пациенти с отрицателен (HBsAg) може да даде основание за лечение
 
Медицинските изследователи работят за идентифициране кои състояния при пациенти с хепатит В оправдават лечение или с антивирусни препарати /които не позволяват на вируса да се репликира/, или с интерферон /който подпомага имунната система да се бори с инфекцията/.
 
Едно изследване, публикувано в броя от м. декември 2008 г. на списанието American Journal of Gastroenterology е установило, че цирозата е широко разпространена при пациенти с отрицателен тест за “е” антигена (HBeAg) на хепатит В, при които нивата на аланин аминотрансфераза (ALT) са умерено над нормалните и имат вирусни товари (HBV-DNA) от порядъка на 10,000 копия/мл или по-високи. Изследователите са дали препоръка да се прецени евентуално лечение на тези пациенти , тъй като при тях съществува висок риск за цироза.
 
Изследователите от Хонг Конг за проучили 1,197 нелекувани (-) HBeAG пациенти с ригидност /stiffness/ на черния дроб, като 100 от тях са имали доказана цироза след направена биопсия на черния дроб. Възможна и вероятна цироза е имало съответно в 31% и 11% от общия брой пациенти.
 
Изследователите са установили, че рискът от цироза нараства значително, когато нивото на ALT e 50% от горната граница или по-високо, или когато вирусното натоварване е умерено високо.
 
Препоръка за варианти за лечение, дадена от гръцки изследователи
 
Според един доклад на гръцки изследователи, публикуван в декемврийския брой на списание World Journal of Gastroenterology 2008 г., всички пациенти с повишен ALT (над два пъти нормалната горна граница) и вирусно натоварване над 20,000 IU/mL трябва да бъдат лекувани.
Те препоръчват чернодробна биопсия, която да ръководи вземането на решения за лечение когато нивото на ALT е само умерено повишено, а HBV-DNA е под 20,000 IU/mL.
 
Лицензираните агенти (вещества) за хроничен хепатит В са седем: стандартен и пегилиран интерферон-алфа и пет антивирусни медикамента. Едногодишен курс на лечение с пегилиран интерферон е довел до вирусно изчистване в 30-32% от пациентите, които са били HBeAg-позитивни и в по-малък процент от HBeAg-отрицателните.
 
Оралните антивирусни медикаменти предизвикват първоначална реакция при повечето пациенти, но после се превръщат в дългосрочна терапия и действат само докато трае лечението.
 
Подтискането на вируса има положителен ефект върху резултатите за пациентите, но вирусната резистентност е основен недостатък на една дългосрочна орална антивирусна терапия. Европейските изследователи заключават, че оптималният вариант за предпочитано първо лечение, остава труден за определяне.
 
За оценка успеха на лечението могат да се наблюдават нивата на HBsAg
 
Турски изследователи препоръчват наблюдаване на HBsAg, за да се определи кога ще се появи антивирусна резистентност, както и за следене на успеха на лечението на хепатит В, според изложеното в една тяхна статия в броя от м. ноември 2008 г. на Journal of Digestive Diseases Sciences.
 
В своето изследване те проверяват дали количествата HBsAg са свързани с вирусното натоварване и дали това може да позволи да се направи един по-чувствителен тест за оценка ефективността на лечението. Те наблюдавали 18 пациенти (13 мъже и 5 жени, на средна възраст 33 години), на които бил даван пегилиран интерферон с или без ламивудин /lamivudine/.. Наблюдавани са били вирусното натоварване и HBsAg в началото (база за сравнение), и в 4-та, 8, 24, 48, 52 и 76-та седмици. Нивата са били сходни през целия период на наблюдение и учените заключили, че проследяването на нивата на HBsAg може да бъде безопасен заместител, който да се ползва за наблюдение реакцията на терапията.
 
Поява на още доклади за вирусна резистентност спрямо антивирусния Entecavir
 
Досега изследователите са съобщавали, че вирусната резистентност към антивирусния Entecavir (Baraclude) е много рядка - даже и след четири годишна терапия - при пациенти, които никога преди това не са били лекувани с антивирусен препарат. Но напоследък учените откриват, че нараства броя на случаите на резистентност към Entecavir, което е изненадващо, тъй като са необходими три мутации във вируса, за да успее той успешно да се пребори с антивирусния ефект на това лекарство, съответно да започне отново да се репликира.
 
В исторически аспект пациенти, които са били лекувани с lamivudine бързо развиват резистентност към Entecavir, тъй като при вирус, който е успял да развие резистентност срещу lamivudine, вече са се развили две от необходимите мутации, нужни за да се развие резистентност към Entecavir. В резултат на това близо 40% от пациентите, резистентни към lamivudine развиват и резистентност към Entecavir в рамките на четири години лечение.
 
Наскоро японски учени съобщиха за двама медикаментозно-наивни (treatment-naïve) пациенти, които развили резистентност към Entecavir (проявяваща се поне с удвояване на HBV-DNA от най-ниското й ниво по време на терапията) след около три годишно лечение. Единият от пациентите е взимал половината от препоръчаната доза Entecavir, което може да е допринесло вирусът на хепатит В (HBV) да не се поддаде на антивирусното лечение.
 
Заради тези резултати изследователите насърчават лекарите внимателно да наблюдават HBV-DNA по време на лечението с Entecavir, за да установят бързо евентуална антивирусна резистентност, както и винаги да предписват цялата препоръчителна доза. Този доклад е публикуван в броя от м. декември 2008 г. на Hepatology International.
 
Прекалено дебелите пациенти чакат по-дълго за чернодробна трансплантация
 
Прекалено дебелите (затлъстели) пациенти се сблъскват с по-дълго чакане за чернодробна трансплантация, което е резултат на възможно “нежелание да се извършва трансплантация на дебели пациенти” според един доклад в ноемврийския брой 2008 г. на Annals of Surgery.
 
Изследователи от университета Johns Hopkins са изследвали връзката между индекса на телесната маса (BMI) и достъпа до трансплантация при повече от 25,000 пациенти. След отчитането и на други показатели пациентите със силно затлъстяване имат 30% , а тези с патологично затлъстяване 38% по-малък шанс да получат трансплантация в сравнение с незатлъстели пациенти със сходно заболяване.
 
Общо казано, след отчитане и на други показатели, свързани с процента на трансплантации, пациентите със силно затлъстяване са с 11%, а тези с патологично затлъстяване - с 29% по-малко извършени трансплантации.
 
Резултатите показват нежелание да се извърши чернодробна трансплантация на пациенти със затлъстяване, въпреки че затлъстяването не е изключващ фактор в ръководните принципи за разпределяне на органи, които лекарите следват в момента.
 
Пациент се чувства добре с Entecavir преди и след чернодробна трансплантация
 
В броя от м.ноември 2008 г. на Southern Medical Journal американски изследователи описват ефективната употреба на Entecavir при HBeAg-отрицателен пациент с тежка цироза преди и след чернодробна трансплантация. Той реагирал добре на Entecavir, със значително намаляване на вирусния товар след 15-седмично лечение, обаче развил други усложнения и претърпял чернодробна трансплантация след като е получавал Entecavir в продължение на 22 седмици.
 
Лекарите продължили да ползват Entecavir и добавили хепатит В имуноглобулини (HBIG) след трансплантацията, а той показал подобрение и даже достигнал неоткриваема HBV-DNA. Пациентът поддържал неоткриваема HBV DNA две години след трансплантацията. Изследователите препоръчват да се проведат по-големи клинични изпитания, за да се сравни краткосрочната и дългосрочна употреба на Entecavir при нелекувани преди това пациенти с тежка цироза, преди и след чернодробна трансплантация.
 
Установено е, че антибиотиците причиняват остро увреждане на черния дроб
 
Според един доклад в Gastoenterology, антибиотиците са единственият най-голям клас от лекарства, които причиняват “идиосинкратично увреждане на черния дроб, предизвикано от лекарства” (DILI). Това е най-широко разпространената причина за смърт от остра чернодробна недостатъчност и съставлява около 13% от всички смъртни случаи в САЩ дължащи се на остра чернодробна недостатъчност.
 
Тя се причинява от голям брой разнообразни лекарства, отпускани с рецепта и без рецепта, хранителни добавки и препарати на билкова основа.
 
В това голямо изследване са включени пациенти с предполагаемо DILI, които се проследяват в продължение поне на шест месеца. Изследователите съобщават, че в 73% от случаите DILI е било причинено от едно единствено лекарство по рецепта, в 9% - от хранителни добавки и в 18% - от различни агенти /вещества/. Над 100 различни агенти са свързани с DILI; като най-често срещани сред тях са антимикробните (45.5%) и за централната нервна система (15%).
 
От хранителните /диетични/ добавки, причиняващи DILI, близо 60% са съединения, рекламирани за отслабване и изграждане на мускули.
 
Изследователите не са установили връзка между пола и тежестта на увреждането (DILI), но при лицата с диабет DILI е било в по-тежка форма.
 
Комбинирана терапия с експериментална ваксина и Lamivudine дава 24% успех
 
През последните няколко години изследователите използват ваксина, за да стимулират имунната система в борбата с хроничната HBV инфекция. Наскоро турски изследователи използваха специална ваксина с повърхностен антиген на хепатит В плюс антивирусния препарат Lamivudine за да видят дали тази комбинация ще бъде ефективна за изчистване на хроничната HBV инфекция.
 
При 48 пациенти (32 мъже, 16 жени, на средна възраст 33 години) без цироза е използвана ваксина, съдържаща pre-S2, която се е доказала като успешна за стимулиране на клетъчния имунитет и потискане на HBV. Те са лекувани ежедневно с Lamivudine, като са били инжектирани с ваксина четири пъти седмично в продължение на 24 седмици.
 
Деветнадесет от пациентите били с позитивен е-антиген (HBeAg), 29 са били HBeAg-негативни. Сероконверсия на HBeAg се е появила в пет от 19-те пациенти, а 18 от 29-те HBeAg-негативни пациенти са достигнали нормални нива ALT и неоткриваеми нива на HBV-DNA.
 
По време на проследяващото наблюдение нито един от пациентите със сероконверсия и изгубен HBeAg не се е върнал към предишното си състояние (и не е станал отново HBeAg-положителен). Единадесет от групата на 18-те HBeAg-негативни носители, отново са се върнали към предишното си състояние, в резултат на което процентът на успеваемост на приложеното лечение става 24%.
 
Тези, при които това лечение е било успешно - около една четвърт от пациентите - показват тенденция към по-ниски нива на вирусния товар и по-високи нива на ALT в началото на лечението.
 
Двегодишно пробно изпитание на GLOBE показва, че Telbivudine е по-ефикасен от Lamivudine
 
Пробното изпитание на GLOBE, което сравнява успеха на антивирусния препарат Telbivudine (Tyzeka) с Lamivudine, проведено с 921 HBeAg-позитивни пациенти и 446 HBeAg-негативни пациенти в продължение на две години, установи, че Telbivudine е по-добър от Lamivudine.
 
Седемдесет и осем процента от пациентите на Telbivudine са постигнали неоткриваема HBV-DNA и/или са изгубили HBeAg (ако са го имали) в сравнение с 66% от пациентите на Lamivudine.
 
HBeAg-позитивните пациенти, вземащи Telbivudine също показват по-добри резултати по отношение на достигането на неоткриваема HBV-DNA, загубата на HBeAg (35.2% срещу 29.2%) и по-рядка поява на вирусна резистентност (25.1% срещу 39.5%).
 
HBeAg-негативни пациенти лекувани с Telbivudine, имат по-висок процент неоткриваем вирусен товар в сравнение с тези на Lamivudine (82% срещу 56.7%) и по-ниска резистентност - 10.8% срещу 25.9% в края на двегодишния период, според доклада публикуван в броя от м.ноември 2008 г. на Gastroenterology.
 
Научно изследване подчертава необходимостта от повторно тестване за НBV на осиновени деца от други държави
 
Изследователи са проучили разпространението на HBV инфекцията в деца осиновени от чужбина, за да установят дали настоящите указания на Американската академия по педиатрия (American Academy of Pediatrics) гарантират адекватна проверка (скрининг) за хепатит В. Понастоящем тези указания изискват проверка за HBV при пристигане в САЩ и повторно тестване шест месеца по-късно. За да бъде установен HBV с лабораторен тест могат да изминат до шест месеца след заразяването.
 
В периода 1999 - 2006 година изследователите са прегледали 1,282 осиновени деца и в 4% са открили HBV инфекция, включително 1,1% с остра или хронична инфекция и 2.9% с прекарана инфекция. Общо 64% от осиновените от чужбина деца показват данни за имунизиране срещу хепатит В със защитни антитела.
 
Изследователите изтъкват също случай, при който предаването на HBV инфекция става точно преди осиновяването и не е била открита при първоначалния скрининг, а чак при следващ тест за хепатит В.
 
“Тези данни подкрепят препоръките на Американската академия по педиатрия относно мерките за скрининг за вируса на хепатит В и контрол на инфекцията при осиновените от чужбина деца” пишат изследователите в декемврийския брой 2008 г. на Pediatrics, които включват първичен скрининг и проследяващ скрининг след шест месеца.
 
Изследване показва рязко намаляване на нараняванията с игла сред здравните работници
 
Според едно изследване на Международния център за безопасност на здравните работници към Университета на щата Вирджиния (University of Virginia International Healthcare Worker Safety Centre) двадесет години интензивни регулаторни и законодателни действия са довели до намаляване нараняванията с игла сред здравните работници.
 
След приемането през 2000 г. в САЩ на Закона за безопасност и превенция на иглоубождане (US Needlestick Safety and Prevention Act), здравните работници се радват на едно безпрецедентно ниво на защита от заболявания, предавани на работното място, според докладът, публикуван на 8 декември 2008 г. в Journal of Infection and Public Health.
 
Изследователите са анализирали 12-годишни данни (1993-2004) за наранявания, причинени от убождане с игли, получени от широка мрежа болници в САЩ и са установили 34% общ спад в този вид наранявания, а при медицинските сестри, които работят най-често с игли, спадът е 51%. Преди законът да бъде приет през 2000 г., той беше предшестван от дълга кампания на обучение на работещите, както и промени в манипулирането с остри предмети.
 
Изследването показа също, че най-висок процент на намаление има при високорисковите игли за флеботомия (кръвопускане) и за венозни катетри, при които спадът е с 59% и 53% съответно.
 
Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (US Centers for Disease Control and Prevention) изчисляват, че здравните работници в САЩ годишно претърпяват приблизително 384,000 наранявания с игли. Световната здравна организация смята, че по света близо 3 милиона здравни работници ежегодно са изложени на заболявания, пренасяни по кръвен път, водещи до приблизително 15,000 инфекции с хепатит С, 70,000 инфекции с HBV и 500 ХИВ инфекции годишно. Над 90% от тези професионални заразявания стават в развиващите се страни, там където здравните работници са най-дефицитни.
 
 
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1512.msg16371#msg16371
 
Статии и новини, свързани с хепатит B: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-b