Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2009г.

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 4 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal - март 2009

Версия за печат
Препоръчително е на пациентите, за които се предвижда лечение с пегилиран интерферон, да се направи тест за генотипа на вируса
 
В списанието Best Practice and Research Clinical Gastroenterology холандски изследователи отправят препоръка към лекарите ако възнамеряват да лекуват с пегилиран интерферон даден пациент да идентифицират щама или генотипа на вируса на хепатит В (НВV) при него.
 
Понастоящем лекарите могат да лекуват пациентите или с антивирусни препарати, които разстройват репликирането на НВV като се намесват в генетичната му карта, или с интерферон, който стимулира имунната система да се бори с инфекцията. Интерферонът е най-ефикасен при пациенти с генотип А и В на НВV и по-малко ефикасен за генотипи D и С. Генотипите не оказват влияние върху отговора на лечението с антивирусни препарати.
 
Интерферонът, прилаган седмично чрез инжекции, може да доведе до устойчив отговор след около 12-месечно лечение, докато антивирусната терапия, прилагана чрез хапчета, изисква  неопределено дълго лечение за подтискане на вирусния товар.
 
Засега изглежда, че пегилираният интерферон води до най-висок процент на контролиране на хепатит В - включително неоткриваем вирусен товар и нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT), което показва липса на увреждане на черния дроб - при 30-35% от HBeAg-позитивните (позитивни за е-антиген на хепатит В) пациенти и 20-25% от HBeAg-негативните пациенти. При 11% от HBeAg-позитивните и HBeAg-негативните пациенти се наблюдава загуба на HBsAg в рамките на 3 до 4 години след лечението.
 
Тъй като генотипът има важна роля за предвиждане отговора на пегилирания интерферон, то “определянето на генотипа на НВV е особено важно при пациенти, при които се търси устойчив отговор при изключена терапия (off-treatment response)”,отбелязват те, особено при по-младите пациенти, които искат да избягнат антивирусно лечение с неопределена продължителност.
 
“Скокове” на ALT са нещо обикновено при “асимптоматични” пациенти с “нормални” нива на ALT
 
Много хора с хроничен хепатит В изглежда че нямат увреждане на черния дроб - видно от нормалните нива на ALT по време на тестването им веднъж или два пъти годишно. (При увреждане на клетките на черния дроб нивата на ALT нарастват над 30 IU/L при мъжете и 19 IU/L при жените).
 
Индийски учени, обаче, наблюдавали отблизо 217 асимптоматични пациенти, HBeAg-негативни (с “е” антитела) и с нормални нива на ALT, в продължение на 69 месеца в търсене на спонтанни нараствания на нивата на ALT (скокове, два или повече пъти над нормалните нива на ALT) и на увеличен вирусен товар.
В януарския брой 2009 на Gastroenterology те съобщават, че такива скокове са наблюдавани при 43 пациенти (с годишен темп от 4.3%), с кумулативна вероятност за поява на скоковете при 10.8% и 47.3% след съответно 5 и 10 години.
 
Рискът от скокове на ALT нараства с възрастта (30 или повече години), при мъжкия пол и наличието на предядрена (външна) мутация. Средно времето за един спонтанен скок на ALT след включване в групата за наблюдение е било 25 месеца.
 
Изследователите предполагат, че недокументирани остри колебания на ALT вероятно са по-често срещани от очакваното при асимптоматичните пациенти и че един кръвен тест за ALT и вирусен товар на всеки три месеца може да улови до 90% от скоковете, като по този начин ще допринесе за идентифицирането на пациентите, които се нуждаят от лечение.
 
Изследователи анализират ползата от лечението с Tenofovir
 
Италиански учени описват в списанието Therapeutics and Clinical Risk Management най-новите данни, свързани с антивирусния препарат Tenofovir (Viread), за да се установи кога препарата трябва да се използва за лечение на хепатит В. Изследователите правят следните препоръки:
  •         Изследването им показва, че 300 мг дневно Tenofovir не е особено ефикасен срещу НВV, резистентен към adefovir и, следователно, не е особено ефикасен при пациенти резистентни към lamivudine (Epivir-HBV) и/или adefovir (Hepsera). Когато, обаче, се появи резистентност към няколко антивирусни, то tenofovir си остава “значително по-добър от комбинацията на lamivudine и adefovir, и има незначително превъзходство над entecavir (Baraclude), пишат те.
  •         Бързият и мощен антивирусен ефект на tenofovir го прави привлекателна опция при пациенти с цироза, които не дават отговор на други антивирусни.
  •         Tenofovir действа добре при пациенти, независимо от техния НВV генотип, нива на ALT, HBeAgстатус или вирусен товар.
  •         Когато изследователите търсили развитие на вирусна резистентност към tenofovir, те установили след 12-месечно лечение, че при 85% от пациентите няма признаци на резистентност, а са имали неоткриваема HBV DNA. Фактори като възраст, пол, наличие на цироза, HBeAg статус или резистентност към lamivudine не са оказали влияние върху отговорите към tenofovir. Докато 100% от лицата без резистентност са имали неоткриваем вирусен товар след 12-месечна терапия с tenofovir, само 92% от тези с YMDD мутации (предизвикани от lamivudine) са имали неоткриваем вирусен товар, и само 30% от резистентните към adefovir са имали неоткриваем вирусен товар.

     


В нелекувани пациенти са открити мутации на НВV, които могат да бъдат резистентни спрямо Adefovirи Tenofovir
 
Френски изследователи са открили двама пациенти, които никога преди това не са били лекувани с антивирусните adefovir или tenofovir, с вирусни мутации, които могат да са резистентни или да продължават да се репликират въпреки терапията с тези антивирусни препарати.
 
От гледна точка на миналата фактология такива мутации са били открити само при пациенти, лекувани с тези антивирусни препарати, които са унищожили немутиралия НВV, оставяйки само НВV с тези антивирусорезистентни мутации.
 
Във февруарския брой 2009 на World Journal of Gastroenterology изследователите отбелязват, че е важно тези мутации да се идентифицират при пациентите преди започването на лечение. “Тези данни говорят, че в терапевтично наивни пациенти могат да се появят мутации, които теоретично могат да доведат до резистентност към adefovir или tenofovir”, пишат те.
 
Изследователите предлагат при появата на резистентност към Adefovir да се включи Telbivudine
В Статия в списанието Journal of Antiviral Resistance, февруари 2009, изследователи от САЩ предлагат към провежданата терапия с adefovir да се включи и антивирусният telbivudine(Tyzeka), ако пациентът престане да дава отговор на adefovir и е развил вирусна резистентност към лекарството.
 
За да предотврати репликирането на вируса Telbivudine действа различно от adefovir или tenofovir, за които е установено, че не са ефективни при наличието на резистентност към adefovir. Учените са изследвали НВV и са установили, че telbivudine не действа добре срещу резистентния към lamivudinbe HBV, но е ефикасен при превенция на вирусната репликация при резистентен към adefovir НBV.
 
“Тези ин витро резултати показват, че нуклеозидните и нуклеотидни лекарства имат различни профили на кръстосана резистентност”, пишат изследователите. “Добавянето на telbivudine към провежданата терапия с adefovir може да осигури ефикасно антивирусно лечение на пациентите, които развиват резистентност към adefovir.”
 
Установено е, че някои здравни работници използват повторно уреди за вземане на кръв от пръстите
 
Медицинските грижи, осигурявани в помощните центрове, в които в момента живеят 1 милион резиденти, засега не се контролират от федералните агенции. Наскоро във Вирджиния на два пъти избухва остра НВV инфекция след повторна употреба на ленти за вземате на кръв от пръстите за контролиране на кръвната захар.
В статия, публикувана наскоро в Journal of Infection Control and Hospital Epidemiology,  изследователи, свързани с Американските центрове за контрол и превенция на болестите (US Centers for Disease Controland Prevention) и Департаментът на здравето на Вирджиния съобщиха, че са провели наблюдение в 45 такива помощни центрове във Вирджиния, в които се ползват уреди за вземане на кръв от пръстите. В седем от центровете (16%) тези уреди са се споделяли от резидентите (без почистване). Тази практика на общо ползване на уреди за контролиране на кръвната захар (глюкоза) не зависи от големината на центъра или собственика. Освен това 34% от изследваните заведения не предлагат на работещите ваксиниране срещу НВV.
 
Според статията, независимо от отдавна действащите подробни препоръки, едно от шест заведения практикуват общо ползване на лентите за мерене на кръвна захар и над една трета не отговарят на изискванията на стандартите за патогени, пренасяни по кръвен път, въведени от Управлението за професионална безопасност и здраве. “Агенциите за обществено здравеопазване и за даване на лицензи трябва да работят с помощните центрове за въвеждането на мерки за контрол на инфекцията и предотвратяване предаването на болестта,” препоръчват специалистите.
 
Изследователи използват генотипи на НВV за да изготвят карта на взрив на хепатит В
 
Канадски епидемиолози са идентифицирали генотипите на НВV при пациенти с хепатит В за периода 2001-2005 година в Британска Колумбия по време на един взрив на остър хепатит В.
 
В броя от м.януари 2009 г. на Journal of Viral Hepatology те съобщават, че са идентифицирали генотипа на 70 пациенти и са ги интервюирали, с цел да установят рисковите фактори за инфекцията. За да илюстрират разпространението на генотипите между пациентите те са картирали всеки един случай по генотип.
 
Повечето от случаите са станали с мъже от бялата раса, родени в Канада, като 30% от тях съобщават, че си инжектират наркотици, а 21% съобщават за минал престой в места за лишаване от свобода. Най-често срещаният генотип е бил генотип Д (62.9%), следван от генотип А (18.6%), С (11.4%), В (4.3%) и Е (1.4%).
 
Повечето венозни наркомани и лица с минал престой в затвора са имали генотип D, а подробният анализ на техния НВV показва идентичен генетичен строеж между вирусните щамове на генотип D (86% субгенотип D3). Това потвърждава трансмисията на тези НВV между венозните наркомани.
 
“Проследяването на генотиповете може да помогне за идентифициране схемата за предаване на болестта, както и рисковата част от населението, с цел превантивно имунизиране,” пишат изследователите.
 
Кога трябва да се ползва комбинирана антивирусна терапия?
 
Изследователи от САЩ са проучили кога трябва да се използват две или повече антивирусни лекарства за лечение на хепатит В. Към момента изследователите не са установили явни предимства при използването на комбинации и комбинираната терапия не се препоръчва в общоприетите терапевтични препоръки (указания).
 
В броя от м.февруари 2009 г. на Current Gastroenterology Reports изследователи препоръчват използването на комбинации от антивирусни при следните групи пациенти:
  •         Пациенти с резистентност към lamivudine трябва да получат комбинирана антивирусна терапия;
  •         Пациенти с тежка, декомпенсирана цироза ако не постигнат неоткриваем вирусен товар при лечение само с един антивирусен препарат.
  •         И новотретирани пациенти, които не дават отговор на един антивирусен препарат и все още имат откриваемо вирусно ниво 6 до 12 месеца след започването на лечението.
 
Ниска преживяемост при американците от азиатски произход с късно диагностициран рак на черния дроб
 
Американски пациенти от азиатски произход с вирусен хепатит В и/или С, които често биват късно диагностицирани с напреднал рак на черния дроб и не са кандидати за чернодробна трансплантация средно живеят 9.2 месеца след откриването на рака.
 
От 82 пациенти с чернодробен рак, повечето са били в напреднал стадий (65%) и са получавали лечение (68%); обаче само при 11% туморът е бил хирургически отстранен. Около 61% са били хронично заразени с хепатит В, а 20% са имали индикации за минала или настояща инфекция с хепатит С.
 
По-късият период на преживяване се свързва с мъжкия пол, високите нива на алфа-фетопротеин (което е индикация за наличието на тумори) и ІV стадий на болестта.
 
Общата преживяемост е била 9.2 месеца след поставянето на диагнозата, като не е имало разлика в преживяемостта между пациентите с НВV и НСV.
 
“Процентът на преживяемост на пациентите от азиатски произход с напреднал рак на черния дроб, на които не е осигурена трансплантация, е нисък,” отбелязват изследователите в информацията, публикувана в списанието BMC Cancer. “Своевременният скрининг за хепатит и интервенцията на лекарите за доболнична (първоначална) помощ може би е най-логичното решение за намаляване на рака на черния дроб, свързван с хепатита, при американците от азиатски произход.”
 
Броят на заболелите от чернодробен рак расте, но също така нараства и преживяемостта
 
Едно проучване на регистрите на раковите заболявания на Проучвателна епидемиология и крайни резултати (Surveillance Epidemiology and End Results) при Националния раков институт (National Cancer Institute) установява, че ракът на черния дроб в САЩ се е утроил за периода 1975-2005, но и преживяемостта от една до пет години след поставяне на диагнозата също се е подобрила забележимо благодарение на ранното диагностициране.
 
Въпреки че изследването не разглежда причините за нарастване случаите на чернодробен рак, изследователи предполагат, че нарастването на заболяванията от хепатит В и С може би са измежду тях.
 
Изследването установява, че между 1975 и 2005 г. заболяванията от рак на черния дроб са нараснали от 1.6 случая на 100,000 души на 4.9 на 100,000. За периода 1992-2005 при американците както от африкански, така и от испански произход се наблюдава 67% увеличение на чернодробния рак, докато при белите това увеличение е 50%.
 
Между 2000 и 2005 г. увеличението е около 47% при афро - и испано-американците и белите мъже във възрастовата граница от 50 до 59 години. Тези увеличения може да се дължат частично на една епидемия от хепатит С, започвала през 1960 година, когато тези мъже са били току-що станали пълнолетни.
 
От 1992 до 2005 г. процентът на чернодробен рак при азиатците и жителите на Тихоокеанските острови, дължащ се на хепатит В, е бил най-висок сред всички групи раси, но е нараствал с по-умерен темп от 17% през този период от време.
 
Процентът на преживелите една година с чернодробен рак почти се е удвоил в периода 1992-2005 година, нараствайки от 25% на 47%, което вероятно се дължи на по-ранния скрининг, отбелязват изследователите.
 
Възпаления при пациенти с цироза нарушават функциите на мозъка и причиняват проблеми със сърдечния ритъм
 
Цирозата - силно втвърдяване /некротизиране/ на черния дроб причинено от вирусна инфекция или злоупотреба с алкохол - е на седмо място сред причините за смъртност в САЩ, тъй като причинява 25,000 смъртни случаи годишно. Когато черният дроб е втвърден до такава степен, че не може да филтрира токсините, то токсините достигат до мозъка и увреждат умствената функция, което се нарича хепатална енцефалопатия, а същевременно се нарушава и сърдечният ритъм.
 
Британски учени са изследвали ролята, която играят цитокините (цитокините представляват малки поли-пептидни молекули, които присъстват в кръвта при наличието на възпаление)за въздействие върху сърдечния ритъм, което се среща също и при депресията, дължаща се на постменопаузата, и при биполярното разстройство.  
 
Изследването им, публикувано в The American Journal of Physiology - Gastrointestinal and Liver Physiology, е проследило 80 цирозни пациенти, някои от които и с вирусен хепатит, като са ги сравнили със здрави хора. Те категоризирали хепаталната енцефалопатия на пациентите и сърдечния им ритъм и ги сравнили с количествата цитокини в тялото им, включително цитокин интерлевкин-6, който има ролята на клетъчен маркер (медиатор на възпалението) като част от отговора на тялото на възпалението.
 
Изследователите са открили, че между намалената вариабилност (променливост) на сърдечната честота и хепаталната енцефалопатия има силна връзка и че при пациентите с невропсихиатрично разстройство и намалена вариабилност на сърдечната честота има завишени нива на цитокини, включително и на интерлевкин-6.
 
Авторите отбелязват, че терапията на хепатална енцефалопатия води до подобрение не само на умствената функция, но и на намалената вариабилност на сърдечната честота. Тази терапия намалява нивото на цитокините в кръвта като осигурява връзка между възпалението, засягащо целия организъм, и умственото и сърдечно здраве на такива пациенти.
 
Младите мъже, освободени от затвора, са изложени на риск от инфекции предавани по полов път
 
След постъпването им в затвор процентът на мъжете с ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ), включително хепатит В, е висок. Едно ново проучване на университета Браун (Brown University) установява, че рискът от инфекции, придобити по полов път, остава висок и след освобождаването им.
 
Изследването, публикувано във февруарския брой от 2009 г. на списанието AIDSCare, е проследило 106 мъже в период до шест месеца след освобождаването им от затвора. Около 83% са били затваряни по няколко пъти, 37% съобщават за предишно диагностицирана СПИ, а средният брой на постоянните им сексуални партньори е бил 36. Мнозина съобщават за наличието на многобройни сексуални партньори и нередовна употреба на презервативи след освобождаването им, както и за значително намалена употреба на презервативи по време на вагинален секс с жени, с които имат сериозна връзка или при орален секс със случайни или постоянни партньорки.
 
Тези млади мъже са изложени на сексуален риск от инфекции с ХИВ, СПИ и хепатит след освобождаването им от затвора, отбелязват изследователите, и е необходима намеса за предотвратяване заразяването и предаването на СМИ при този контингент. 
 
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1702.0
 
Статии и новини, свързани с хепатит B: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-b