Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2009г.

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal - май 2009

Версия за печат
Пет години след терапия с интерферон-lamivudine процентът на изчистване на повърхностния антиген на хепатит В продължава да расте - от 4.3% на 12.2%
 
Международен екип от изследователи е проследил 230 пациенти, получавали или само пегилиран интерферон (Pegasys) или комбинация от пегилиран интерферон и антивирусния lamivudine (Epivir-HBV) в продължение на 48 седмици, за да оценят въздействието на терапията през петте години след лечението на пациентите, инфектирани с вируса нахепатит В (НВV).
 
Досега изследователите не са установили непосредствена, допълнителна полза от добавянето на антивирусни препарати, които разстройват процеса на размножаване, към терапията с интерферон. 
 
Това многонационално изследване, обаче, представено на 44-тата конференция на Европейската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (EASL) в Копенхаген в края на м. април показва устойчиво нарастващ процент на изчистване на повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) и образуването на повърхностни антитела, което е равносилно на “излекуване” при пациенти, получавали комбинация от интерферон и lamivudine.
 
Важното тук е, че процентът на пациентите, изчистили HBsAg, нараства с течение на времето - от 4.3% на шестия месец след края на лечението до 12.2% пет години по-късно, което говори за устойчиво подобрение. Пациентите, изгубили HBsAg и създали повърхностни антитела (постигнали вирусно изчистване) са нараснали от 3% на шестия месец на 7% пет години по-късно.
 
От наблюдаваните 230 пациенти пет години след края на лечението 21% са имали нива на вирусния товар под 10,000 копия/mL, 17% са били с неоткриваем вирусен товар, а 22% са имали нормални нива на аланин аминотрансфераза (AL), което показва липсата на чернодробно увреждане в момента.
 
Ретроспективно изследване показва, че 29% от лекуваните с интерферон пациенти накрая изчистват вируса
 
Учените изследвали 97 пациенти, дали положителен тест за “е” антиген на хепатит В (HBeAg) и лекувани с обикновен интерферон 14 години преди това, за да установят влиянието на терапията върху загубата на HBsAg и HBeAg в дългосрочен план.
Първоначално двадесет и шест процента от пациентите са претърпели сероконверсия  (загуба на HBeAg и образуване на “е” антитяло) и са били с неоткриваем вирусен товар 48 седмици след края на терапията.
 
В последващите 5 до 20 години, обаче, 28 пациенти (29%) са изгубили HBsAg и са придобили повърхностни антитела, изчистващи вируса. В тази група са били 16 души (64%), претърпели сероконверсия в рамките на 48 седмици след края на лечението и 12 пациенти (16%), претърпели сероконверсия години по-късно.
 
При всички пациенти, изчистили вируса и загубили HBsAg се наблюдава непрекъснато намаляване на HBsAg след края на терапията.
 
Нито един от пациентите, образували повърхностни антитела, не е развил рак на черния дроб, а чернодробната фиброза се е подобри при 70% от претърпелите сероконверсия.
 
В Journal of Hepatology, м. март 2009 г., изследователите пишат, че HBsAg сероконверсия се постига с времето при пациенти, отговорили на интерферона, и се свързва с отлични резултати.
 
Ниските нива на НBsAg водят до по-висок процент на изчистване на HBsAg при лекуваните с комбинацията интерферон-lamivudine
 
Холандски изследователи са лекували 45 пациенти (20 HBеAg-позитивни и 25 HBеAg-негативни) с пегилиран интерферон (180 мг/седмично) и adefovir (Hepsera, 10 мг дневно) в продължение на 48 седмици, а след това са ги проконтролирали 24 седмици след края на терапията и пет години по-късно.
 
Единадесет пациенти (5 HBеAg-позитивни и 6 HBеAg-негативни) са изчистили HBsAg, въпреки че при един пациент има възвръщане на HBsAg през следващия петгодишен период на наблюдение. От тези 11 пациенти десет са имали сравнително ниски нива на HBsAg (2.23 U/L) при започване на терапията в сравнение с пациентите, които не са претърпели сероконверсия.
 
Изчистването на HBsAg е било 18% и 22% 24 и 72 седмици след края на лечението. Загуба на HBsAg е отбелязана в 6 от 15 пациенти с генотип А и в 4 от 30 пациенти с други генотипи.
 
Интерферонът се явява ефикасен за превенция на чернодробен рак при пациенти от азиатски произход
В Journal of Gastroenterology, м. март 2009 г., японски учени правят преглед на изследвания, обхващащи 1303 пациенти, от които 553 са преминали лечение с интерферон, за да преценят доколко е ефикасен интерферона за превенция на чернодробен рак.
 
Те установили, че терапията с интерферон намалява чернодробния рак при азиатците, особено при тези с HBеAg-позитивен хепатит В. Такава степен на превенция, обаче, не е установена у европейското население с тенденция за по-малко HBеAg-позитивни пациенти в изследваната група.
 
Изследователи установяват забавен темп на изчистване на HBsAg при пациенти, които преди години са прекъснали лечението си с adefovir
 
Изследователите все още не са установили дали и кога могат да бъдат спрени безопасно антивирусните, без това да причини изостряне или възвръщане на инфекцията. В изследване, представено на конференцията на EASL, гръцки изследователи са проследили 33 HBeAg-негативни пациенти, прекратили лечението с adefovir, за да видят как са отговорили. Пациентите са били лекувани в продължение на около пет години и след това проследени още няколко години.
 
През първите четири месеца след края на лечението HBV DNA отново става откриваема при всички тях, последвано от устойчива ремисия в 18 от 33-ма пациенти. Девет от тези в ремисия (27% от 33) даже изчистват HBsAg.
 
При 15 от 33 се наблюдава релапс с увеличаване нивата на вирусния товар и ALT - при 11 през първите 18 месеца, а при четирима през третата година на проследяване. Няма данни за сериозно чернодробно увреждане при релапсиралите пациенти.
 
Изследователите стигат до извода, че увеличаването на ALT малко след края на антивирусната терапия и/или повторното появяване на откриваема HBV DNA обикновено са краткотрайни и такива пациенти трябва да бъдат проследявани по-скоро за естествено възникнало изчистване, отколкото да бъдат лекувани веднага с антивирусни медикаменти.
 
Няма родови дефекти вследствие антивирусна терапия по време на бременността
 
Лекарите започнаха да лекуват заразени с НВV бременни жени, с висок вирусен товар, при които съществува висок риск от предаване на инфекцията на новородените, с антивирусни като lamivudine и tenоfovir през последните месеци от бременността, за да намалят риска от трансмисия от майката на детето. Лекарите, обаче, все още се безпокоят, че антивирусните могат да представляват опасност за новородените.
 
Едно изследване, представено на конференцията на EASL от американски изследователи показва, че лечението с lamivudine и tenofovir по време на бременността на предимно заразени с ХИВ жени не увеличило риска от родови дефекти.
 
За да направят преценка за нарастване на родовите дефекти над обичайното при жени, заразени с ХИВ или НВV, лекувани с антивирусни препарати, изследователите са използвали Отдела за регистриране на антиретровирусна бременност (Antiretroviral Pregnancy Registry).
 
До сега не са открити нарастване на разпространението или специфична тенденция на вродени аномалии в резултат от употребата на lamivudine или tenofovir. Изследователите призовават за провеждане на клинични изпитания за по-точна оценка на безопасността и ефикасността на лекарствата за НВV при предотвратяване на вертикалната трансмисия.
 
При по-възрастни HBeAg-позитивни пациенти с леко завишени нива на ALT съществува по-висок риск от фиброза
 
Представяйки резултатите си пред конференцията на EASL, изследователи от Хонг Конг съобщават, че при лицата с положителен тест за HBeAg, по-възрастни от 35 години и умерено завишени нива на ALT, рискът от фиброза (възпаление) на черния дроб е по-висок. Нормалните нива на ALT са 30 IU/mL за мъжете и 19 IU/mL за жените.
 
Лекарите се опитват да определят при кои HBeAg-позитивни пациенти, за които се счита, че се намират в “имуно-толерантната степен (stage)” на НВV инфекцията, има риск от чернодробна фиброза и се нуждаят от лечение. Някои изследвания установяват, че пациенти с нормални нива на ALT имат напреднала фиброза, и затова учените се опитват да определят при кои от тези пациенти има нужда от биопсия и лечение.
 
Изследователите са наблюдавали 453 HBeAg-позитивни пациенти и са установили, че 216 (48%) пациенти имат незначителна фиброза, а 102 (30%) пациенти имат напреднала фиброза. По-напредналата възраст и умерено завишените нива на ALT увеличават риска от фиброза. Изглежда че вирусният товар (HBV DNA) в кръвообращението и полът не оказват влияние.
 
Рискът от напреднала фиброза нараства когато нивата на ALT са с над 150% по-високи от нормалното (45 IU/L за мъжете и 27 IU/L за жените).
 
Завишените нива на HBV DNA при HBeAg-отрицателни пациенти могат да означават наличие на значителна фиброза
 
Изследователите продължават да полагат усилия как да определят кога при HBeAg-отрицателните пациенти съществува увреждане на черния дроб и се нуждаят от лечение, тъй като много от тях имат сравнително нисък вирусен товар и нормални нива на ALT. На конференцията на EASL австралийски изследователи съобщиха, че при 394 HBeAg-отрицателни пациенти, претърпели чернодробна биопсия, високите нива на HBV DNA са общ признак на влошаваща се фиброза и възможна цироза.
 
Петдесет и осем процента от HBeAg-негативните пациенти със значима фиброза са имали HBV DNA под 25,000 IU/mL, докато само 36% от пациентите с нисък вирусен товар са имали фиброза. Повишените нива на ALT също са показвали за наличие на фиброза.
 
Изследователите стигат до извода, че повишените нива на HBV DNA са взаимно свързани с увеличеното разпространение на значителна фиброза и възпаление.  
 
Entecavir е по-ефикасен от Аdefovir за задържане на вирусния товар, но и двата препарата не намаляват HBVcccDNA
 
Тайвански изследователи са представили на конференцията на EASL едно сравнение в ефикасността на антивирусните entecavir (Baraclude) и adefovir за потискате /задържане/ на HBVcccDNA(ковалентна затворена кръгова ДНК) в клетките на черния дроб, за която се смята че играе роля за ускоряване на чернодробното увреждане и причинява рак.
 
Тринадесет пациенти са били лекувани с entecavir, 22 с adevofir и 14 с плацебо в продължение на 48 седмици. Лекарите са наблюдавали нивата им на HBV DNA и са измерили нивата на cccDNA в началото на лечението и след изтичането на 48 седмици. В сравнение с adefovir, entecavir е предизвикал по-значително намаление на вирусния товар и умерен спад на cccDNA.
 
Но и способността на entecavir за умерено потискане на cccDNA не е значима, отбелязват изследователите.
 
По-напредналата възраст при HBeAg сероконверсия увеличава риска от HBeAg-отрицателен хепатит В
 
Изследователи от Хонг Конг са проследили 228 пациенти в продължение на над 8 години след HBeAg сероконверсия, за да установят какво влияние оказва възрастта на пациента по време на сероконверсията върху развоя на болестта.
 
В доклада им за EASL средната възраст на азиатски пациенти по време на сероконверсия е 31 години (варира от 6 до 64 години). Пациентите, развили HBeAg-отрицателен хепатит В - характеризиращ се с по-нисък вирусен товар, но прогресиращо чернодробно заболяване - обикновено са по-възрастни по време на сероконверсията, средна възраст 38 години.
 
При лицата, сероконвертирали на възраст под 20 години, процентът на HBeAg-отрицателен хепатит е бил 12%. При сероконверсия във възрастовия сегмент 21-30 години честотността е  15%, при възраст 31-40 години процентът е 21% и нараства до 39% при лицата от 41-50 години и достига 75% при по-възрастните от 50 години. Няма разлика между мъже и жени по отношение възрастта на сероконвертиране.
 
При пациентите с HBeAg-отрицателен хепатит В има по-голямо чернодробно увреждане отколкото при тези с постоянно нормални нива на ALT и нисък вирусен товар.
 
Ниски рискови фактори за чернодробен рак при лицата под 40-годишна възраст, заразени с НВV
 
В продължение на 12 години екип изследователи от Тайван и САЩ са проследили 1,216 пациенти, заразени с НВV, със средна възраст 35 години, за да определят какви рискови фактори са съществували при онези от тях, които са развили чернодробен рак.
 
Шестнадесет пациенти (всичките мъже) са развили рак на черния дроб. Повечето са имали преди това повишени нива на ALT(над 45 IU/L) и чернодробна цироза.
 
Употребата на алкохол, по-напредналата възраст, нарастващият вирусен товар и HBeAg-позитивния статус са допринесли за повишения риск от чернодробен рак, но не са били от такова значение като завишените нива на ALT и наличието на чернодробна цироза.
 
“Като цяло рискът от развитие на чернодробен рак при лица под 40-годишна възраст е бил много нисък при това 12-годишно проследяване”, отбелязват изследователите.
 
Мутации в HBsAg увеличават риска от рак на черния дроб
 
Учените изследвали дали пациенти с мутация в HBsAg (наречена pre-S deletion) са изложени на по-висок риск от чернодробен рак. В доклада си пред EASL те правят сравнение между 117 души с НВV инфекция и чернодробен рак и 117 човека с НВV инфекция, но без чернодробен рак от сходна възраст и пол.
 
В 33 от 117 човека с чернодробен рак са открити мутации на HBsAg (28.2%). Изследователите отбелязват, че HBsAg мутациите увеличават развиването на чернодробен рак, като 25% от пациентите с чернодробен рак са развили мутация на HBsAg една година преди да развият и рак на черния дроб.
 
Комбинацията Entecavir-Tenofovir е ефикасна при лечение на тежка цироза
 
Индийски изследователи, докладващи пред EASL, са установили, че дневната антивирусна комбинация от 0.5 мг entecavir и 300 мг tenofovirе високо ефективна при лечението на декомпенсирана болест на черния дроб (тежка цироза), която може да включва асцит, чернодробна енцефалопатия, чернодробен рак и даже чернодробна недостатъчност.
 
И двата антивирусни препарата са изключително ефикасни за спиране репликирането на НВV, като същевременно рискът от развиване на резистентност при тях е нисък.
 
Те лекували осем пациенти-мъже, със средна възраст 55 години, с цироза от почти пет месеца. Някои от пациентите въобще не били лекувани, а други били лекувани преди това с lamivudine и adefovir. При всички пациенти вирусният товар спаднал рязко, а петима от тях имали и неоткриваема HBV DNA. При всички пациенти е имало добра поносимост към комбинираната терапия.
 
Антивирусното лечение плюс скрининга за чернодробен рак са предпочитана стратегия за превенция на рака
 
За да установят коя превантивна мярка е най-евтина, австралийски учени са сравнили разходите за правене на скрининг за чернодробен рак на заразени с НВV лица - състоящ се предимно от ултразвукови и алфа протеинови тестове, които могат да идентифицират тумори - с провеждането на същия скрининг, но с добавяне на антивирусна терапия за намаляване на вирусния товар.
 
Изследователите, публикували информация за работата си в Journal of Hepatology, май 2009 г., са измерили разходите, положителните резултати за здравето, включително и предотвратените случаи на чернодробен рак, както и броят на годините качествено адаптиран живот (QUALYs) в резултат от предотвратяването на рака.
 
Те установили, че превантивната стратегия, включваща антивирусна терапия, би струвала средно около 14,600 австралийски долара на човек, би довела до спечелени 0.923 QUALYs, намаляване случаите на цироза с 52%, на диагнозите за чернодробен рак с 47% и на смъртните случаи, свързани с хепатит В, с 56% в сравнение с настоящата скринингова практика.
 
В заключение учените считат, че превенцията е рентабилна стратегия за обществено здравеопазване и е за предпочитане пред извършването само на наблюдения за рак на черния дроб.
 
Много от лекарите в САЩ не знаят за препоръките за скрининг за хепатит В
 
В статия, публикувана в Alimentary Pharmacology & Therapeutics се съобщава, че много лекари от доболничната помощ, включително гастроентеролози и хепатолози, специализирали чернодробни заболявания, не са наясно с официалните клинични указания за лечение на хепатитите В и С.
За да прецени отношението на лекарите и специалистите към лечението на вирусния хепатит и затлъстял черен дроб, изследователите разпратили въпросници с въпроси за хепатит В до 103 работещи в доболничната помощ, 59 гастроентеролози и 52 хепатолози.
 
Отговорите на лекарите показват, че при много от тях съществува значително невежество относно съвременните ръководни принципи. “При запознатите с указанията вероятността за направата на скрининг на пациентите и избягване на ненужни тестове е по-голяма”, пишат изследователите. “Трябва още да се работи за оценяване информираността и влиянието на прилагането на ръководните принципи в хепатологията.”
 
Инфекция с хепатит В преодолява съществуваща инфекция с хепатит С
 
Едно проучване, публикувано в априлския брой на Hepatology, изследва как коинфекцията с НВV и с вируса на хепатит С (НСV) може да доведе изненадващо до изчистване на хепатит С.  Италиански изследователи са направили сравнение между 29 инфектирани с НСV пациенти и 29 души, сходни по пол и възраст, без хепатит С. И двете групи пациенти са развили остър хепатит В по едно и също време.
 
Пациентите със съществуваща от преди това НСV инфекция са били по-склонни към тежко заболяване - един от тях е починал от чернодробна недостатъчност от вирусната коинфекция - но една четвърт от коинфектираните пациенти са изчистили НСV инфекцията по време на двойната инфекция.
 
Повечето случаи на предаване на НВV от пациент на пациент са в резултат на рутинни клинични практики
 
Предаването на НВV може да стане при рутинни клинични практики, считани за безопасни от клиницистите, според едно проучване на 33 епидемии от хепатит Б между пациенти, публикувано в списание BMC Medicine. Най-често предаването на инфекцията става при администрирането на лекарства, чиито състав се смесва от различни шишенца/ампули и при вземането на кръвни проби за контролиране на гликозата с приспособления за многократна употреба. 
 
Италиански изследователи са прегледали съобщения за епидемии от НВV между 1997 и 2002 г. в Европа и Съединените щати с 471 пациенти и 16 смъртни случаи. Повечето от случаите касаят апарати за диализа (10 от 33), мониторинг на кръвната захар и администриране на общи лекарства със съставки в различни шишета/ампули.
 
Коментирай месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1855.0 
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C