Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2009г.

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 4 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal – август 2009

Версия за печат
Автор: Christine Kukka;
Дата: 01 август 2009 
Мутации в повърхностния антиген на хепатит В увеличават риска от рак на черния дроб
 
Китайски учени са направили преглед на 43 научни изследвания, обхващащи 11 582 души хронично заразени с вируса на хепатит В (НВV) и 2 801 души с чернодробен рак, за да определят какви вирусни мутации са довели до по-високия процент на заболяванията от рак. Те съсредоточили вниманието си върху precore и basal core промотор мутациите, както и върху мутациите в повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg).
 
Връзката между мутациите на HBsAg и увеличения риск от чернодробен рак е по-явно изразена при лицата, заразени с генотип или щам С на НВV, отколкото при заразените с НВV генотип С. Установено било, че други мутации увеличават повече риска от чернодробен рак при пациентите с положителен “е” антиген на хепатит В (HBeAg), отколкото при HBeAg-отрицателните пациенти.
 
Няма връзка между precore мутациите и увеличения риск от чернодробен рак, независимо от статуса на HBеAg или генотипа.
 
В заключението си, публикувано в Journal of the National Cancer Institute, през юли 2009, изследователите пишат, че мутациите в HBsAg, сами по себе си или в комбинация с други две мутации, увеличават риска от рак на черния дроб по време на НВV инфекцията.
 
Наличието едновременно на повърхностни антигени и антитела увеличава риска от рак на черния дроб
 
Един малък процент пациенти дават положителен тест както за повърхностни антигени, така и за антитела. В Journal of Medical Virology, от юли 2009, корейски учени съобщават, че са изследвали за мутации НВV на такива пациенти и са ги проследили, за да видят какви са клиничните заключения за едновременното наличие на повърхностен антиген и антитяло.
 
Те установили, че ракът на черния дроб се среща по-често именно при лицата с такова съвместно наличие, отколкото при групата само с HBsAg (22.9% срещу 7.9%). По-напредналата възраст (над 40 години), мъжкия пол и наличието на чернодробно увреждане като цироза, са също рискови фактори за развитието на чернодробен рак
 
Мутациите в HBsAg са много по-чести в групата със съвместно наличие на антиген/ антитяло, болни от рак, отколкото в групата без рак.
 
Потенциално заразен НВV е намерен в майчино мляко от банка за кърма, необходими са още изследвания
 
Досега учените не са намерили доказателства, че хепатит В може да се предава посредством кърмата на заразена с НВV жена. В един материал в Journal of Clinical Virology, през август 2009, обаче, се изказва предположението, че непокътнат и потенциално заразен НВV може да се съдържа в кърмата на жени, които имат високи нива на НВV DNA (вирусен товар).
 
В момента кърмата, която се съхранява в банките за майчино мляко, не се изследва за НВV, тъй като здравните експерти твърдят, че НВV не се предава чрез майчиното мляко.
 
Учени са изследвали за HBsAg и HBV DNA 42 проби на концентрирано майчино мляко от 24 HBsAg-позитивни жени (4 са били HBeAg-позитивни, а 20 - HBeAg-негативни и анти-HBe-позитивни). Преди да бъде пастьоризирано млякото, HBsAg и HBV DNA са установени в 14 от 24-те проби (58%) от една партида и в 20 от 24 проби (75%) във втора партида. В 83% от млечните проби е бил установен поне един НВV маркер. И двата маркера са били идентифицирани в кърмата на HBeAg-позитивни майки, а повечето майки с анти-НВе в кръвта са имали поне един НВV маркер в кърмата си.
 
Пастьоризацията не е повлияла върху вероятността за откриване на HBsAg  (който е бил намерен в 8 от 18 проби или 44%). След пастьоризацията НВV ДНК е била открита в 12 от 18 проби (67%).
 
“Въпреки че биологичните последствия от тези резултати тепърва ще се определят, като се има предвид, че НВV е силно заразен и че повечето потребители на майчино мляко от банка за кърма са бебета, родени преди термина, тези резултати трябва да се вземат под внимание когато се набират донори за банките за майчина кърма, които не са преминали серологичен скрининг,” пишат бразилски изследователи.
 
32 остри НВV инфекции са били проследени обратно до един единствен лекар в Белгия
 
За да проучат разпространението на хепатит В в средите, свързани със здравното обслужване, което често е в резултат на неправилна повторна употреба на медицинско оборудване, белгийски учени са взели 32 кръвни проби от новодиагностицирани пациенти с остра НВV инфекция. Всички пациенти са били инжектирани от един и същи лекар поне три месеца преди поставянето на диагнозата им за хепатит В.
 
Изследователите взели също 26 кръвни проби от други новодиагностицирани НВV пациенти, които са били лекувани от други лекари в същата провинция, които да служат като контролна група. Всичките НВV са били изследвани за генотип и други молекулярни свойства, за да се види дали инфекциите могат да бъдат проследени обратно до един или повече вирусни източника. Всичките 32 пациенти, лекувани само от един лекар, са имали НВV генотип А, разновидности на подгенотип А2, докато 26-те контролни НВV проби са били от различни разновидности. Изследователите стигат до заключението, публикувано в Journal of Clinical Virology, през юли 2009, че съществува “сериозно доказателство”, че 32 пациенти са били заразени от един и същи източник.
 
НВV инфекцията при мъжете може да доведе до намаляване на фертилността
 
Едно изследване на китайски учени, публикувано в Human Reproduction, през юли 2009, съобщава, че наличието на HBsAg в кръвта намалява мъжката фертилност чрез намаляване подвижността на спермата. Учените направили оценка на потенциала на митохондриалната клапа, подвижността на спермата и дълбочината на проникване и други свойства след експозиция на сперма на HBsAg в продължение на четири часа.
 
Пробата, третирана с HBsAg е имала значително намален потенциал за оплождане (40% в сравнение с 90% при контролната група). Друго изследване, сравняващо безплодието при заразени с НВV и НСV мъже, е установило, че пациентите с НВV имат намалена оплодителна способност в сравнение с мъжете с НСV, а друго едно изследване установява, че НВV пациенти с варикоцеле са имали значително по-лоша фертилност от заразените с НСV мъже или от контролната група.
 
Наскоро понижените “здравословни” нива на ALT помагат на лекарите да правят разлика между активен и неактивен хепатит В
 
Израелски учени са използвали новите, по-ниски стойности за “здравословна” аланин аминотрансфераза (ALT) за да идентифицират по-добре кои пациенти имат “активен” хепатит В, увреждащ черния дроб, в противовес на пациентите с “неактивен” хепатит С и здрав черен дроб.
 
Наскоро чернодробните експерти понижиха здравословните ALT нива до 30 международни единици/литър (IU/L) за мъжете и 19 IU/L за жените. ALT е чернодробен ензим, който се освобождава от увредени или умиращи чернодробни клетки. До скоро нива на ALT до 50 IU/L се смятаха за здравословни.
 
Неактивните HBeAg-отрицателни пациенти, за които се смята, че не се нуждаят от лечение, обикновено имат нормални нива на ALT и ниски нива на HBV ДНК (под 100 000 копия/мл). Пациентите с активна инфекция, които се нуждаят от лечение, имат завишени нива на ALT и висок вирусен товар (над 100 000 копия/мл).
 
Различаването на тези две форми на хепатит В, обаче, е трудно когато нивата на НВV ДНК се колебаят между 10 000 и 100 000 копия/мл, така че много често точната диагноза зависи от нивата на ALT и учените се питат дали новите, по-ниски нива на ALT биха диагностицирали по-добре хората с активно заболяване.
 
В броя от юни 2009 г. на World Journal of Gastroenterology учени съобщават, че са проследили 91 пациенти (от които 32 са били HBeAg-положителни, 19 са смятани за неактивни носители, а 40 са били HBeAg-отрицателни) в продължение на две години и са тествали нивата им на ALT и HBV DNA, за да видят дали понижените стойности на ALT дават по-добра картина на това, което се определя като “активен” хепатит В.
 
При използването на коригираните, по-ниски стойности най-ниският вирусен товар, който отличава активните носители, нуждаещи се от лечение, от по-здравите неактивни носители е вирусен товар от 50 000 копия/мL.
 
Повторната поява на чернодробен рак е по-вероятна при висок вирусен товар и липса на антивирусна терапия след операция за отстраняване на тумори
 
За да установят ефикасността на антивирусната терапия за предотвратяване повторната поява на чернодробен рак след отстраняване на тумори по оперативен път, изследователи са проследили 103 пациенти с чернодробен рак, на които туморите са били премахнати три години по-рано. Те били разделени на четири групи:
*      30 са били с висок вирусен товар, но не са получили антивирусна терапия. В тази група при 71% се наблюдава повторна проява на чернодробен рак.
*      34 са били с нисък вирусен това и не са получили антивирусна терапия; при 42% има повторна поява на чернодробен рак.
*      20 са получили антивирусна терапия след изследване на отстранения тумор; при 42 има повторна поява на чернодробен рак.
*      19 са получили антивирусна терапия още преди да се развие рак на черния дроб и у 52% има повторна поява на рака.
 
Изследователите стигат до извода, че високият вирусен товар и липсата на антивирусна терапия увеличават риска от повторна поява на чернодробен рак.
 
Лекарите трябва да са наясно с другите медицински рискове, свързани със  заболявания на черния дроб
 
Японски учени са изследвали влиянието на чернодробните заболявания, включително и хепатит В, върху други функции на организма - като сърце или нервна система - за да увеличат познанията на лекарите какви други “аномалии” трябва да търсят в своите пациенти с хепатит В. Ето най-същественото от техните изводи:
*      Сърдечна болест: изненадващо коронарно-артериалната болест, свързана с атеросклерозата, се среща по-рядко при пациенти с чернодробна цироза отколкото при здрави пациенти; установено е също, че появата на сърдечна атака при пациенти с цироза е значително по-рядко отколкото при пациенти без цироза (1.7% срещу 6.4%). Възможно е това да се дължи на холестеролния метаболизъм, свързан с черния дроб;
*      Диабет: захарният диабет, тип 2, е по-разпространен сред пациентите с хепатит С, отколкото тези с хепатит В (21% срещу 12%). Съобщава се, че инсулиновата резистентност е тясно свързана с фиброзата. Смята се, че диабетът увеличава риска от рак на черния дроб;
*      NAFLD (неалкохолен затлъстял черен дроб): NAFLD (nonalcoholic fatty liver disease) е най-честата причина за хронично чернодробно заболяване в западния свят, и е придружавано от захарен диабет тип 3 и хиперлипидемия при 30% от пациентите. Освен това и ендокринни заболявания като хипопитуитаризъм или хипотироидизъм също се свързват с NAFLD;
*      Заболявания на кръвта: около 50%-75% от пациентите с хронично чернодробно заболяване развиват анемия;
*      Тромбоцитни аномалии: при пациентите с хронично чернодробно заболяване често има намален брой и функция на тромбоцитите. Съотношението аспартатна аминотрансфераза (AST) към тромбоцитно число напоследък се идентифицира като показател за развитието на чернодробна фиброза при пациенти след чернодробна трансплантация;
*      Анормална коагулация: тъй като съсирването на кръвта се контролира от черния дроб, то неговото увреждане може лесно да доведе до анормална коагулация или до тенденция за обилно кървене;
*      Кожни увреждания (лезии): съдовите “паяжини” и палмарната еритема (зачервяване на дланите) са известни кожни увреждания при пациенти с цироза на черния дроб. Смята се, че хроничната хепатитна инфекция е свързана с кожни лезии, включително със смесена криоглобулинемия, порфирия (porphyria cutanea tarda), лихен планус (lichen planus), пруритус и уртикария;
*      Бъбречни заболявания: пациентите с активно чернодробно заболяване могат също да имат албуминурия и/или хематурия. НВV инфекцията може да бъде пряко свързана с редица бъбречни заболявания. Диагнозата се базира на оценката на тестове за репликацията на вируса, анализ на урината и функционирането на черния дроб и бъбречна биопсия. Свързвания с НВV нефротичен синдром, дължащ се на мембранна нефропатия, се среща сравнително често при децата, но се съобщава за случаи на спонтанно излекуване, често свързвани със сероконверсията на HBeAg в анти-НВе. От друга страна, при възрастните индивиди спонтанното излекуване се среща рядко и една антивирусна терапия може да бъде ефикасна.
*      Хранене: при пациентите с чернодробна цироза често се наблюдава недостиг (недохранване) на протеинова енергия, което е разпространено в 30% до 90% от случаите.
*      Нервна система: чернодробните заболявания често засягат нервната система. чернодробна енцефалопатия (hepatic encephalopathy - HE) е сериозно усложнение в резултат на хронични чернодробни заболявания, чиито проявления варират от смущения в съня до дълбока кома. Психометрични тестове като тестът за свързване на числа могат да са ефективни за установяване на НЕ, като е нужна и внимателна преценка на нервнопсихиатричната функция. Минималната чернодробна енцефалопатия се наблюдава при 30%-80% от пациентите с цироза, което може да бъде сериозен проблем, тъй като понижава качеството на живота.
*      Костни болести: често срещано усложнение от хронично заболяване на черния дроб е метаболитната болест на костите, особено при пациентите в краен стадий на чернодробното заболяване. Съобщава се, че остеопорозата се среща при 20%-30% от пациентите с тежко чернодробно заболяване. Остеопорозата е главно усложнение след трансплантация на черен дроб.
*      Риск при операция: при пациентите с чернодробни заболявания съществува сравнително висок риск по време на операция. Смята се, че намаляването на хепаталния кръвен поток по време на анестезия или операция е основна причина за пост-оперативното увреждане на черния дроб, а по-значително намаляване на хепаталния кръвен поток има след въвеждане на анестезия, но не по време на или след операция.
 
Установено е, че психо-социалния стрес ускорява увреждането на черния дроб, свързано с хепатит В
 
Все по-често изследователите установяват, че психо-социалния стрес отслабва имунната система, обостря възпалението и ускорява развитието на чернодробното заболяване. Група канадски учени са проучили една дузина изследвания, за да обобщят влиянието на стреса върху хода на вирусния хепатит и са публикували резултатите в юнския брой на World Journal of Gastroenterology.
 
*      Прогресиране на болестта: учените са установили съществуването на явна връзка между психо-социалния стрес и тежкия характер на хроничния хепатит С. Хората от личностен тип 1, които имат ниско чувство за контрол и неосъществена необходимост от одобрение, по-често се влияят от хроничен психо-социален стрес, придружен от нарастване на тежестта на вирусното заболяване.
 
Учените разгледали също връзките между депресия, стрес, ниво на социална подкрепа и здравето на черния дроб при 50 корейски имигранти с хепатит В. Те установили, че пациентите с депресия имат повишени нива на ALT, което сигнализира за увреждане на черния дроб.
 
Други клинически изследвания показват, че хората, страдащи от хроничен стрес, имат слаб имунен отговор и не могат да изградят адекватна защита срещу антитела при имунизация срещу хепатит В.
 
*      Здравословно състояние на черния дроб: установено е, че стресът допринася за развитието на възпаление и фиброза в черния дроб, както и за развитието на цироза. Едно дългосрочно проследяване на японски пациенти с хепатит В е установило, че стресът играе роля за развитието на цироза и за превръщането на цирозните лезии в канцерогенни тумори. Учените смятат, че отслабената имунна система не може да предотврати или контролира развитието на рака.
*      Чернодробен рак: учените установили, че при проучвания с животни, времето на преживяемост при чернодробен рак значително намалява когато мишките са подложени на стрес от социална изолация. Психо-социалният стрес се свързва също с нараснало увреждане на ДНК и смъртност на клетките и нарушено възстановяване на ДНК. Учените установили, че стресът допринася значително за растежа на тумора поради отслабения имунен отговор. Те съобщават, че груповата терапия и други техники за освобождаване от стреса, подобряват преживяемостта при пациентите с рак.
 
“От гледна точка на клиничната перспектива по-доброто разбиране как стресът променя чернодробното възпаление ще ни даде допълнителни инструменти за контролиране на важни чернодробни заболявания,” заключават учените. “Това би подобрило качеството на живот на пациентите чрез намаляване времето за хоспитализация и осигуряване на правилен терапевтичен подход.”
 
Дългосрочна антивирусна терапия, която не предизвиква резистентност, може да намали смъртните случаи с 80%
 
Холандски учени са изследвали влиянието на дългосрочна антивирусна терапия върху преживяемостта на пациенти с хепатит В и са екстраполирали колко живота може да спаси една такава терапия.
 
Анализът им прави сравнение между пациенти, получили: никакво лечение; медикамент, довел до вирусна резистентност или медикамент, който не е причинил вирусна резистентност.
 
Те установили, че в рамките на един период от 20 години 1,725 (26%) от 6,521 пациенти с активен хепатит В, увреждащ черния дроб, ще умрат от чернодробно заболяване, ако не се лекуват.
 
Те предричат, че от 5,685 лица, които в момента нямат цироза, 1,671 (29%) ще развият цироза. А от 836 пациента с цироза се очаква 619 (74%) да починат през тези 20 години.
 
Там където инфекцията е лекувана, обаче, смъртните случаи от чернодробно заболяване са намалели с 80%, ако е бил използван ефикасен антивирусен препарат.
 
В списанието Hepatology учените пишат, че увеличената преживяемост “се дължи както на намаление на усложненията от цироза, така и на превенция на нейното развитие.” Те стигат до извода, че една дългосрочна антивирусна терапия, която не води до резистентност, ще окаже важно превантивно влияние върху смъртността, свързвана с черния дроб,  и върху броя на заболяванията.
 
Комбинирана терапия от интерферон и ламивудин води до по-висок процент загуба на HBsAg
 
Холандски учени изследвали 91 пациенти, лекувани само с пегилиран интерферон и 81 пациенти, лекувани с комбинация от интерферон и ламивудин (Epivir-HBV) в продължение на 52 седмици, за да установят дали определянето на момента, в който се проявява загубата на HBeAg, може да служи като показател кои пациенти биха имали накрая полза и даже биха изгубили HBsAg.  Всеки пациент е бил проверяван на четири седмици, като наблюдението е продължило до три години след прекратяване на лечението.
 
От 172 пациенти 78 (46%) не са изгубили HBeAg, 47 (27%) са изгубили HBeAg в рамките на 32 седмици, а 47 (27%) са изгубили НBeAg след 32-та седмица.
 
По време на дългосрочното проследяване, повече пациенти, загубили HBeAg в рамките на 32 седмици, са имали неоткриваема НВV ДНК отколкото пациенти, загубили HBeAg след 32-та седмица (47% срещу 21% съответно).
 
Загуба на HBsAg се наблюдава също значително по-често при пациентите с по-ранна загуба на HBeAg (36% срещу 4% съответно).
 
Съществува тенденция ранната загуба на HBeAg да е по-честа при пациентите, лекувани с комбинацията интерферон и ламивудин, отколкото при тези, лекувани само с интерферон (35% на 21%).
 
В публикацията си в American Journal of Gastroenterology, от юли 2009, изследователите стигат до извода, че ранната загуба на HBeAg води до по-голяма вероятност за загуба и на HBsAg и може да се дължи на по-силното потискане на вируса през първите 32 седмици от лечението с интерферон и ламивудин.
 
Може да коментирате публикацията тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2149.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C