Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит В » HBV Journal - 2009г.

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 4 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HBV Journal – септември 2009

Версия за печат
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 септември 2009
 
ЕКСПЕРТИТЕ: Антивирусните препарати трябва да се спират едва след изчистен повърхностен антиген и неоткриваем вирусен товар
 
Двама експерти по хепатит В пишат в коментара си, публикуван в American Journal of Gastroenterology, м. август 2009, че пациентите могат безопасно да престанат да приемат антивирусни, които намаляват репродуцирането на вируса, само след като са изгубили повърхностния антиген на хепатит В (HBsAg) и имат неоткриваем вирусен товар. 
Понастоящем се приема, че пациентите са изчистили инфекцията с вируса на хепатит В (НВV) след като изгубят HBsAg и развият повърхностни антитела. 
Според съвременните терапевтични указания загубата на “е” антигена на хепатит В и създаването на “е” антитяло “е крайната точка на антивирусната терапия за HBeAg-позитивни пациенти.” 
Обаче, при пациенти спрели приема на антивирусни препарати след HBeAg сероконверсия, често се наблюдава релапс (рецидив) с повторна поява на HBeAg и HBV ДНК в кръвта им. Даже и ако HBeAg не се върне, много HBeAg-негативни пациенти имат чернодробно увреждане и възвръщане на вирусния товар след спирането на антивирусните - това се нарича HBeAg-негативна болест.
 
“HBeAg статусът вече не може да се счита за най-успешната крайна точка на лечението или за показател за започване на терапия,” пишат експертите. “Загубата на HBsAg или сероконверсията се свързва с благоприятна прогноза при HBeAg-позитивна и HBeAg-негативна болест и трябва да се смята за пробен резултат, който, в комбинация с неоткриваема HBV DNA, ще сложи началото на процеса на прекратяване на лечението.”
 
 От всички етнически групи американците от азиатски произход имат най-висок процент на преживяемост при чернодробна трансплантация
 
Американците от азиатски произход съставляват 4.4% от лицата с чернодробна трансплантация и за първи път изследователите сравняват процента на преживяемост между всички етнически групи, преминали чернодробна трансплантация в Съединените щати. 
Проучена е била базата данни на Обединената мрежа за обмен на органи (United Network for Organ Sharing) за 1953 възрастни американци от азиатски произход, трансплантирани в периода 1998-2007 година. 
Двадесет и осем процента от азиатските американци с транспланти са имали чернодробно заболяване, свързано с хепатит В. Процентът на преживелите пет години пациенти е бил 76% при азиатските американци (за сравнение при белите този процент е 65%, а при афро-американците - 71%), а преживяемостта при азиатските американци с чернодробна присадка е била 71% - по-висока отколкото при белите, афро- и латино-американците. 
Според доклада им, публикуван в списанието Transplantations, м.август 2009 г., учените установяват, че азиатските американци с чернодробни транспланти имат значително по-висока преживяемост отколкото другите етнически групи.
 
Учени изследват защо хроничния хепатит В причинява по-големи чернодробни увреждания при мъжете, отколкото при жените
 
При мъжете с хронична НВV инфекция процентът на увреждания и рак на черния дроб е по-висок отколкото при заразени жени от същата възраст и етнос. В едно скорошно проучване, учените изследвали разликите в развитието на заболяването, специфични за отделните полове. 
В публикация в списанието DigestiveDiseaseScience, август 2009, тайвански учени разглеждат повърхностните, ядрените, и х-антигени на НВV (HBsAg, HBcAg и HBxAg) при 80 пациенти. Смята се, че х-антигена увеличава риска от чернодробен рак. 
За своя голяма изненада изследователите установили, че когато вирусният товар (HBV DNA) намалява след HBeAg сероконверсия, количеството на HBsAg и HBxAg нараства при мъжете. 
“Необходимо е по-нататъшно изследване, за да се установи дали наблюдаваната значително по-висока изява (произвеждане) на HBxAg, която се наблюдава при мъжете, отколкото при жените, може да е причина за различията между половете при дългосрочното влошаване на хроничната НВV инфекция,” пишат те.
 
Комбинацията от ваксина и ламивудин създава 25-процентов траен отговор
 
Турски изследователи са лекували 32 мъже и 16 жени с хроничен хепатит В без цироза с комбинация от антивирусния ламивудин (Epivir-HBV, Zeffix) в продължение на 24 седмици и четири седмични ваксини под формата на инжекции (Genhevac B 20 mcg), съдържащи HBsAg, за стимулиране на имунната система за борба с инфекцията. 
В началото на изследването 19 са били HBeAg-позитивни, а 29 - HBeAg-негативни. 
При пет от 19-те HBeAg-позитивни пациенти е настъпила сероконверсия (26%), 18 от 29-те HBeAg-негативни пациенти са отговорили с по-нисък вирусен товар и нормални нива на аланин аминотрансфераза (ALT). Нивата на ALT се повишават при увреждане или смърт на чернодробните клетки. 
По време на проследяването при нито един пациент с HBeAg сероконверсия няма рецидив, докато при 11 от 18-те HBeAg-негативни пациенти, отговорили първоначално на терапията, се появява рецидив и увеличени нива на вирусния товар и ALТ. Накрая 24% от лекуваните са запазили траен отговор. Пациентите, които са били с по-нисък вирусен товар и по-високи нива на ALT преди терапията, са дали по-висок процент на отговор. 
Според доклада им, публикуван в Digestive Disease Science, м. септември 2009, учените стигат до извода, че комбинацията от ваксина и антивирусна терапия води до траен отговор при една четвърт от лекуваните.
 
Експерти обръщат внимание на лекарите да наблюдават за появата на миопатия (myopathy) и невропатия (neuropathy) при пациенти, подложени на дългосрочна антивирусна терапия
 
Все по-често изследователите установяват, че дългосрочното лечение на пациенти с хепатит В с антивирусни препарати в продължение на месеци и години, може да доведе до митохондриална токсичност (mitochondrial toxicity). Тя се появява при увреждане митохондриите на клетките на организма от антивирусния препарат или при значително намаляване на броя им, което може да доведе до миопатия - едно заболяване, което причинява отслабване на мускулите, или до периферна невропатия - нечувствителност на пръстите на ръцете и краката. 
В един доклад, публикуван в Journal of Hepatology, юли 2009, водещи експерти по хепатит В апелират към лекарите да бъдат бдителни и да наблюдават за възможни симптоми на миопатия и невропатия при пациенти, получаващи антивирусни препарати, поради нарасналия брой на съобщенията за такива случаи. 
“Тези резултати ни напомнят сериозно за липсата на данни относно дългосрочната безопасност на нуклеоз(т)идните аналози за хепатит В и колко е важно да се претеглят ползите и рисковете преди започването на терапия, както и за необходимостта от по-строго наблюдение на токсичността на лекарствата след пускането им в продажба”, отбелязват те.
 
Пациентите рискуват увреждания на бъбреците при дългосрочно комбинирано лечение с адефовир (adefovir) и ламивудин (lamivudine)
 
В момента терапевтичните указания препоръчват пациентите, развили антивирусна резистентност към lamivudine (когато НВV с някои мутации продължава да се размножава независимо от антивирусната терапия) да добавят към текущата терапия с lamivudine и антивирусния adefovir (Hepsera). 
Японски учени, обаче, пишат в едно съобщение, публикувано в Journal of Viral Hepatology, август 2009, че значителен процент от пациентите, получаващи тази комбинирана терапия в продължение на 36 и повече месеци, имат бъбречни увреждания, което се установява от повишеното ниво на креатинина им. 
Изследователите са проследили 37 пациенти лекувани с тази комбинация от антивирусни. Има подчертан спад на вирусният товар при 23 (62%) от 37 пациенти на 12-я месец, при 25 (78%) от 32 пациенти на 24-я месец и при 16 (84%) от 19 пациенти на 36-я месец. 
С изключение на един пациент с цироза, нивата на ALT са под 50 международни единици/литър (IU/L) при всички пациенти по време на комбинираната терапия, но нивата на креатинина са нараснали при 14 (38%) от 37 пациенти, а нивата на серумен фосфат са намалели до под 2.5 мг/мл при 6 (16%) от 37 пациенти, като всички пациенти с продължителна комбинирана терапия от 36 и повече месеца имат значително увеличени нива на креатинин. 
Поради този риск от увреждане на бъбреците “интервалът на дозиране на adefovir трябва да се регулира в зависимост от бъбречната функция и нивата на серумен фосфат у пациентите на дългосрочна терапия,” пишат те.
 
5% от HBeAg-позитивните пациенти, лекувани с Entecavir, губят повърхностния антиген
 
В едно свое ретроспективно изследване на HBeAg-позитивни пациенти, американски изследователи са проследили 354 пациенти, лекувани с entecavir (Baraclude) и 355, лекувани с lamivudine в продължение на над 96 седмици, а след това са наблюдавали 24 седмици напредъка им след края на терапията. 
Докладът им, публикуван в Journal of Viral Hepatitis, юли 2009, разкрива, че през този период 5.1% от лекуваните с entecavir пациенти са изгубили HBsAg, докато при лекуваните с lamivudine пациенти процентът на изгубилите HBsAg е само 2.8%. 
От общо 28 пациенти, загубили HBsAg, 27 (96%) са изгубили HBeAg, и 27 са постигнали неоткриваем вирусен товар. 
При пациентите от европеидната раса, както и заразените с НВV генотипи А или D, вероятността от загуба на HBsAg е била по-голяма.
 
Entecavir не е ефикасен при пациенти, резистентни спрямо Adefovir и Lamivudine
 
Изследователи от Южна Корея са лекували 40 пациенти с развита резистентност както към adevofir, така и към lamivudine, с антивирусния entecavir в продължение на 6 и повече месеци. 
Десет процента от пациентите са постигнали неоткриваема НВV ДНК след 24 седмици на entecavir, а при 12 от 40 пациенти (30%) се наблюдават по-ниски нива на ALT. 
По време на 12-месечния период на проследяване при 4 пациенти (10%) има възвръщане на НВV ДНК, а при 6 пациента (15%) е установен НВV резистентен към entecavir. 
“Тези данни предполагат ранно развитие на резистентност спрямо entecavir и нисък антивирусен отговор по време на терапия с entecavir при пациенти, резистентни към adefovir и с предишна резистентност към lamivudine,” съобщават учените в Journal of Viral Hepatitis, м.август 2009. 
В друго проучване, публикувано в Hepatology, м. юли 2009, южнокорейски изследователи откриват сходни резултати от наблюдението им на пациенти с резистентност само към lamivudine или резистентност към lamivudine и adefovir. 
Те съобщават, че 48-седмичната терапия с entecavir е по-малко ефикасна при пациенти с резистентност към lamivudine и adefovir взети заедно, отколкото при пациенти резистентни само към lamivudine.
 
Повишените нива на ALT при азиатските имигранти може би се дължат и на затлъстяване и диабет, а не само на хепатит В
 
Изследователи от Чикаго са изследвали нивата на ALT при 2,457 китайски имигранти, които са дали отрицателен резултат на теста за HBsAg при двугодишен скрининг от вътрешна медицинска практика с цел установяване на причината за увреждане на черния дроб, сигнализирано от завишените нива на ALT. 
Тази етническа група исторически има висок процент на НВV инфекция, а завишените нива на ALT се приписват обикновено на тази инфекция. Нивата на ALT се считат за завишени ако превишават 19 U/L за жените и 30 U/L за мъжете. Средната възраст на наблюдаваните е била 55 години, 64% са били жени, 36% са били затлъстели, а 30% са имали завишени нива на ALT. 
По-напредналата възраст, женският пол, затлъстяването и наличието на диабет са все рискови фактори за хората с нива на ALT над нормалните стойности, според доклада, публикуван в Journal of Viral Hepatitis, август 2009. 
Същото изследване прави преценка и на HBsAg-позитивните имигранти, които са HBeAg-негативни и имат нисък вирусен товар. Половината от тази група са имали завишени нива на ALT. 
Изследователите стигат до заключение, че завишените нива на ALT са широко разпространени сред китайските имигранти без НВV - достигат до 30% - и обикновено се свързват със затлъстяване и диабет.
 
НВV мутации, резистентни на антивирусните, се появяват по естествен начин, без терапия
 
Китайски изследователи са проучили внимателно за вирусни мутации, за които учените смятат, че обикновено са в резултат на антивирусна терапия, 328 пациенти с НВV, които не са били лекувани никога. Около 37% са имали НВV щам или генотип В, 63% са били с генотип С, а един е имал генотип D. Средната възраст на HBeAg-позитивен пациент е била 29 за пациентите с генотип В и 36 за пациентите с генотип С. 
За своя изненада, изследователите установили мутации в 9.3% от изследваните проби. 
Щамове-мутанти, свързани с антивирусната резистентност, наистина съществуват при терапевтично-наивни пациенти, пишат изследователите в Journal of Gastroenterology and Hepatology. Такива мутации явно са просто в резултат от опитите на имунната система сама да изчисти вируса.
 
Даже млади пациенти развиват бързо резистентност към Lamivudine и Adefovir
 
Турски изследователи са проследили 24 пациенти, включително деца и младежи, които не са отговорили на lamivudine и adefovir, за да установят дали са развили вирусна резистентност към тези антивирусни препарати. Информацията колко бързо децата и младежите развиват вирусна резистентност е ограничена. 
Според доклада им, публикуван в International Journal of Infectious Diseases, август 2009, екипът е изследвал НВV на 24 млади пациенти, които не са отговорили на lamivudine и по тази причина към терапията им е добавен и adefovir.
Изследванията им показват, че 14 (58.4%) от пациентите са имали вирусна резистентност. Честата проверка за вирусна резистентност е важна при лечението дори на деца и младежи, пишат те.
 
Увеличенията на ALT по време на антивирусна терапия е индикация за по-добър шанс за HBeAg сероконверсия
 
Китайски изследователи са проследили в продължение на една година 170 HBeAg-позитивни пациенти, които са били лекувани две години с един от следните препарати - lamivudine, adefovir, entecavir или trelbivudine (Tyzeka), за да видят дали съществуват общи характеристики при лицата със сероконверсия (и развили “е” антитяло). 
Те установили, че сероконверсията нараства когато нивата на ALT са били два до три пъти над нормалните стойности по време на терапията (но не и преди терапията). При лицата с нормални нива на ALT процентът на сероконверсия е бил 11.4%, а при тези с нива на ALT надвишаващи два пъти нормалните стойности по време на терапията сероконверсията е била от 24% до 65% в случаите когато нивата на ALT са били пет пъти нормалните стойности. 
Изследователите отбелязват също, че пациентите, които са си възвърнали HBeAg след края на терапията, са склонни към бързо намаляване на ALT и вирусния товар през първите три месеца от лечението. Втората група, която задържала HBeAg сероконверсията след края на терапията, е показала бавно намаляване на вирусния товар, но значително завишени нива на ALT по време на терапията. Само 23% от тези пациенти са регресирали и са си възвърнали HBeAg след края на лечението. 
“Смятаме, че повишаване нивото на ALT по време на терапията е по-добрия предсказател за сероконверсия след (антивирусно) лечението,” пишат изследователите в Journal of Viral Hepatitis, м.август 2009.
 
В някои региони на САЩ се извършва неправилен НВV скрининг на имигрантите
 
Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчват провеждането на скрининг на всички имигранти, които идват от региони, в които разпространението на хепатит В надвишава 2%, обаче понастоящем малко общински организации и клиники правят такъв скрининг сред имигрантите в регионите на Югоизтока, Югозапада и Средния Запад, според един доклад, публикуван в Journal of Viral Hepatitis, м.август 2009 г. 
Изследователите са открили 55 общински програми за скрининг и са установили контакти с 31 програми. През изминалата година тези програми са направили скрининг на около 21,817 пациенти, при които средният процент на разпространение на HBsAg, който свидетелствува за хронична НВV инфекция, е бил 8.1%. 
При повечето програми е правен скрининг на родени в Азия лица  и техните деца, а при един малък брой програми е извършен скрининг на лица от Африка или Източна Европа. Много малко програми са правили скрининг на лица, родени в САЩ, и изложени на риск от НВV инфекция поради поведенчески фактори. 
Изследователите са установили малко на брой или направо никакви програми в американския Югоизток, Среден Запад и Югозапад извън Калифорния и района на Хюстън, които да са правили такъв тест. 
Докато програмите, с които са контактували изследователите, са се оказали ефективни по отношение идентифицирането и скрининга на рискови за НВV пациенти, доказано от високия процент на инфекция измежду лицата, преминали скрининга, “… само техните усилия по всяка вероятност не са достатъчни, за да отговорят на необходимостта от скрининг, препоръчана от CDC,” пишат те.
 
Едно 20-годишно изследване на лица, родени от майки с НВV инфекция установява ефикасността на незабавната имунизация след раждането
 
Италиански изследователи са провели 20-годишно ретроспективно изследване на 100 субекта, родени през 1984 година от НВV-инфектирани майки, които са били ваксинирани непосредствено след раждането. Те са били изследвани за признаци на НВV инфекция и имунитет. 
Два процента (2%) от тях са били заразени (индикирано от наличието на ядрени антитела). От 98 незаразени пациенти, 62-ма (63.3%)все още са имали достатъчно повърхностни антитела, които осигуряват защита от инфекцията. Нито един от пациентите с ниски концентрации на повърхностни антитела не е бил заразен с хепатит В.
Само 12%, обаче, от HBsAg-позитивните майки са били проследени след раждането, което показва липсата на познания за хепатит В сред широката публика.    
“Нашите данни, които потвърждават ефективността на ваксинацията срещу хепатит В, подчертават също така и от проследяване след ваксинирането, особено при високорисковите категории, за да се удължи защитата чрез бустерни дози ваксина, ако е необходимо,” пишат изследователите в сп. Infection, м. август 2009. “Освен това, ние показваме колко е важно да се поддържа активно наблюдение … за подобряване проследяването на хронични носители и изостряне чувствителността на семействата.”
 
В японец е идентифициран нов генотип - J
 
В броя от м.юли 2009 г. на Journal of Virology японски учени съобщават, че са открили един нов НВV щам - наречен генотип J - в един мъж на 88 години с рак на черния дроб, който по времето на Втората световна война е прекарал известно време в Борнео. До тогава при хората са били идентифицирани с положителност само осем НВV генотипа (A-H), а един девети генотип - НВV І - е бил идентифициран предварително. При човекоподобните маймуни са идентифицирани четири отделни генотипа.
 
Идентифицираният наскоро НВV генотип “J” много наподобява генотипите на гибона и орангутана.
 
Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2292.0
 Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C