Автор: Liz Highleyman

Дата: 24 януари 2010

Според една рецензия, публикувана в Journal of Viral Hepatitis, декември 2009 г., управлението/манипулирането на лица с хроничен хепатит С, които не са постигнали траен вирусологичен отговор (SVR) след първия си курс на лечение на база интерферон - а тук спадат поне половината от пациентите с НСV генотип 1 - продължава да представлява едно предизвикателство. D. Dieterich и колегите му пишат, че “вероятността един вече лекуван пациент да отговори на повторното лечение зависи от естеството на предишния режим, степента на отговор на предишното лечение и отличителните черти на пациента.”

Хората с рецидив след постигане на неоткриваем вирусен товар по време на терапията, както и частично отговорилите, при които има намаляване, но не и изчистване на НСV РНК, са с по-добър шанс за успех при повторно лечение отколкото лицата, които въобще не са отговорили (nonresponders). При изпитанията EPIC-3 и REPEAT, повторното лечение на неотговорили пациенти със стандартен 48-седмичен режим от пегилиран интерферон плюс рибавирин е довело до SVR в размер на 6%-8%. При REPEAT, обаче, този процент достига до 16% при лицата, лекувани повторно в продължение на 72 седмици. “Според наличните данни, удълженото лечение е най-добрият вариант за тези лица,” пишат авторите на рецензията. Те, обаче, добавят “Поддържащата терапия с пегилиран интерферон обикновено не е ефективна при неотговорилите и не се препоръчва.”

Изследването HALT-C имаше за цел да тества ползите от поддържащата терапия с ниска доза пегилиран интерферон. Над 1000 неотговорили лица с напреднало чернодробно заболяване (водещо към фиброза или цироза, стадий 3-6 по Ishak), които не са дали отговор на пегилиран интерферон алфа-2а (Pegasys) или пегилиран интерферон алфа-2b (PegIntron) плюс ribavirin са били рандомизирани или да получават монототерапия от 90 mcg/седмично Pegasys, или никакво по-нататъшно лечение. След 3.5 години пациентите, получили поддържаща терапия, са имали по-ниски нива на чернодробни ензими (ALT и AST) и HCV РНК, но вероятността да прогресират към хепатоцелуларен карцином, декомпенсирана цироза, увеличение на стойностите на фиброзата с две или повече точки или смърт, не е била значимо по-малка.

Както се съобщава в Gastroenterology, декември 2009 г., M. Shiffman и колегите му са анализирали една подгрупа от 764 участници, получили встъпителна комбинирана терапия в HALT-C (другите пациенти са били записани направо във фазата на поддържане), за да определят дали супресията на НСV РНК се свързва с по-малко негативни последствия. По време на встъпителната фаза 178 пациенти (23%) са получили най-малко 4-log намаление на НСV РНК; 82% от тази група са постигнали неоткриваема НСV РНК, но по-късно са рецидивирали. Тези пациенти са имали значително по-малко клинични последствия, независимо дали са били рандомизирани да получават поддържаща терапия с интерферон или никакво по-нататъшно лечение.

След рандомизирането, нивата на НСV РНК нарастват значително при всички участници, неполучаващи по-нататъшна терапия, и при 66% от участниците, получаващи поддържаща терапия. Само 30 участници - 4% от цялата подгрупа или 17% от отговорилите на встъпителната терапия, са имали устойчива супресия на НСV РНК. Даже и между тези пациенти, обаче, няма значимо намаление на клиничните последствия в сравнение с пациентите, при които има нарастване на вирусния товар. Учените стигат до извода, че вирусната супресия по време на комбинирана терапия е свързана с по-малко негативни последствия (резултати), но поддържащата терапия с ниска доза пегилиран интерферон не е дала допълнителни ползи.

Един друг HALT-C анализ, за който се съобщава в Hepatology, декември 2009 г., разглежда прогресията на едно чернодробно заболяване с течение на времето сред участниците в проучването. Z. Goodman и колегите му използват морфометричен анализ с помощта на компютър, за да преценят развитието на фиброзата в спесимени от чернодробна биопсия, взети в рамките на 1.5 до 5 години от 346 неотговорили, които все още имат откриваема НСV РНК след 24 седмици встъпителна комбинирана терапия, 78 пациенти с неоткриваема НСV РНК на 24-та седмица, но претърпели или вирусен пробив през вторите 24 седмици на терапията, или рецидив след приключване на лечението, и 111 лица, записани направо във фазата на поддържане.

Тези 346 неотговорили на 24-та седмица са имали средно 61% увеличение на фиброзата след 24 месеца и 80% увеличение след 48 месеца. 78-те пациенти с вирусен пробив или рецидив са имали 48% увеличение на фиброзата на 36-я месец след започване на лечението, но липсва по-нататъшно увеличение на 60-я месец. 111-те пациенти, записани във фазата на монотерапия са имали значително повече изходна фиброза , но са претърпели само 21% нарастване след 21 месеца и слабо понижение на 45-я месец. Поддържащата терапия с пегилиран интерферон не е повлияла върху прогресирането на фиброзата в нито една от групите. Изследователите стигат до извода, че хората без траен вирусологичен отговор претърпяват комплексни, нелинейни (колебливи с течение на времето) промени във фиброзата, които варират значително между отделните пациенти.

Лекарството за рак на черния дроб sorafenib (търговско име Nexavar) може късо да оказва пряк ефект върху НСV, според едно изследване, описано в Gut, декември 2009 г. Предшествуващите научни разработки изказват предположение, че неструктурният протеин NS5A на НСV взаимодейства с един човешки клетъчен протеин - c-Raf, който играе роля в клетъчната сигнализация и може да допринесе за развитието на рак. (NS3/4A кодира HCV протеаза, NS5B кодира полимераза). K. Himmelsbach и колегите му са преценявали дали sorafenib - който е един с-Raf инхибитор - може също да потиска репликацията на НСV.

В лабораторно изследване учените подложили HuH7.5 клетки, съдържащи репликиращ НСV, на въздействието на sorafenib. Те установили, че клетките, съдържащи репликиращи НСV частици - NS5A “вербуват” c-Raf за комплекса от репликони, което довело до активирането на c-Raf. Добавянето на sorafenib към клетъчните култури блокирало генната експресия и репликация на вируса. Sorafenib е намалил също така хиперфосфорилираните форми на NS5A в HCV-репликиращи клетки и довел до увеличено производство на хиперфосфорилирани форми. Нещо повече, sorafenib причинил бързо “разпадане” или разрушаване на липидните капчици, които играят ключова роля в НСV репликацията. За разлика от него, друго едно лекарство против рак - sunitinib (тирозин киназа инхибитор) не влияе върху репликацията на НСV. “Данните ни показват, че характерното анти-туморно лекарство sorafenib ефективно блокира ин витро репликацията на НСV,” заключават изследователите. “Този непознат досега ефект на sorafenib трябва да бъде допълнително проучен като антивирусна стратегия за пациенти с хронична НСV инфекция.”

В януарския брой от 2010 г. на Journal of Clinical Gastroenterology, S. Sockalingam и колегите му правят преглед на нарушения на съня при хора с НСV. До 60% от пациентите с хроничен хепатит С имат проблеми със съня, които често се свързват със съществуващи психични заболявания като депресия. Невропсихичните странични ефекти на интерферона могат също да се проявят като проблеми със съня и до 30% от пациенти, лекувани с интерферон, имат новодиагностицирани нарушения на съня. Тъй като безсънието при хората с хепатит С може да бъде повлияно от редица съпътстващи заболявания - както психични (като депресия), така и медицински (като анемия или хипотироидизъм) - щателният скрининг с цел потвърждаване или изключване на съпътстващи патологични (comorbid) заболявания може да подобри изхода (резултатите) от лечението. В заключение авторите пишат: “Необходими са допълнителни изследвания за изясняване на ефикасността на фармакологичните и нефармакологични лечения на нарушенията на съня при пациентите с хроничен хепатит С.”

Предходни изследвания показват, че хората с ХИВ/НСV коинфекция са склонни към по-бързо прогресиране на чернодробното заболяване, отколкото моноинфектираните с НСV лица и не отговарят също така на базирана на интерферон терапия, но влиянието на имунната функция (озвачена от броя на CD4+ T-клетките) не е напълно изяснено. Както се съобщава в Journal of Acquired Immune Deficiency Syndromes, декември 2009, A. Neumann и колегите му са анализирали влиянието на броя на CD4 клетките върху вирусната кинетика на НСV и резултатите от лечението на 32 ХИВ/НСV коинфектирани пациенти и 12 участници, заразени само с НСV, които са били лекувани с PegIntron плюс коригиран спрямо теглото рибавирин в продължение на 48 седмици.

Изследователите установили, че при онези от хората с НСV генотип 1, при които броят на CD4 клетките преди лечението е бил 450 или по-висок (нормалното е 500-1500; под 200 е индикация за СПИН) вероятността да постигнат SVR е била значително по-голяма, отколкото при лицата с по-голяма имунна недостатъчност. Спадът на НСV РНК в първата фаза скоро след започване на лечението е бил значително намален при коинфектираните пациенти с нисък брой на CD4 в сравнение с тези с висок брой; а също и при коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти като цяло в сравнение с моноинфектираните с НСV участници. Наклона на спада във втората фаза показва същата тенденция за коинфектираните пациенти. “Ниският изходен брой на CD4+ Т-клетките е свързан с по-бавната вирусна кинетика на НСV и по-лош отговор на лечението при коинфектираните с ХИВ пациенти предполага, че отговора на НСV лечението зависи от имунния статус,” заключават учените. “Вирусният спад в първа фаза (> 1.0 log) и наклона на спада във втората фаза (> 0.3 log/седмично) са отлични предиктори на SVR за коинфектирани пациенти.”

 

Източник: HCV Journal Review: Year 2010, Issue 1:

 

Може да коментирате обзора тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2705.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C