Статии
Често задавани въпроси
Новини
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 1 гост онлайн.
Статистика
HCV обзор – ноември 2010
Версия за печат
Автор: Lucinda K. Porter, RN, Alan Franciscus, Editor-in-Chief
Дата: 1 ноември 2010
Статия: Татуирането и рискът от предаване на хепатит С: систематичен преглед и мета-анализ от Siavash Jafarib, Ray Copesa, Souzan Baharlouc, Mahyar Etminand, Jane Buxtona
Източник:International Journal of Infectious Diseases, публикувано онлайн на 3 август 2010 г.
Източник:International Journal of Infectious Diseases, публикувано онлайн на 3 август 2010 г.
Авторите на този материал са прегледали внимателно цялата налична медицинска литература, за да установят дали татуирането е рисков фактор за предаване на вируса на хепатит С (HCV). Те са намерили 124 изследвания, публикувани преди м.ноември 2008 г. и са използвали 83 изследвания от 30 държави за окончателния си анализ. Въз основа на констатациите си авторите заключават:
- Като цяло при хората с татуировки рискът от хепатит С е три пъти по-висок в сравнение с тези без татуировки.
- Вероятността за наличие на НСV е почти 6 пъти по-висока при употребяващите наркотици без инжектиране (не-инжекционни), които имат татуировки, в сравнение с употребяващите неинжекционни наркотици, които нямат татуировки.
- Татуировките са свързани с по-висок риск от хепатит С за многобройни подгрупи от населението включително кръводарители, употребяващите инжекционни наркотици и високо рисковите популации.
- Кръвни проби от болници, затвори и общностни групи показват повишен риск от хепатит С сред лицата с татуировки в сравнение с тези без татуировки.
Заключение: Татуирането потенциално включва контакт на кръв с кръв. Има нужда от ръководни принципи (указания) насочени към превенция на инфекцията. Необходимо е също и обучение за по-безопасни практики за татуиране, насочено към младите хора, лицата в затворите и други високо рискови групи от населението.
Редакционен коментар: Авторите на изследването са наясно, че заключенията им се базират на наблюдение и анализ. Въпреки че съществува връзка между татуиране и НСV, това не означава, че татуирането причинява НСV. Например, няма данни, които да показват разлики между татуираните в професионален салон и тези в затворите. Би било интересно да разгледаме разликите между употребяващите неинжекционни наркотици, които са си направили татуировка в затвора и тези с професионално направена татуировка. Необходими са допълнителни изследвания, тъй като не може да бъде установена твърдо причинно-следствена връзка между татуирането и предаването на НСV.
Статия: Рискови фактори за заразяване по време на лечението на хроничен хепатит С с пегинтерферон алфа и рибавирин от Robert Roomer, Bettina E. Hansen, Harry L. A. Janssen, Robert J. de Kneg
Източник: Hepatology м.октомври 2010; година 52, брой 4, страници 1225–1231
Спадът на белите кръвни клетки (неутропения) е често срещан страничен ефект от медикаментите, използвани за лечение на инфекцията с вируса на хепатит С (HCV). При определени обстоятелства неутропенията може да създаде потенциално животозастрашаващо състояние, особено при пациенти с рак. Тъй като неутропенията е свързана с риск от инфекция, намаляване дозата на интерферона рутинно се препоръчва при пациенти с НСV, при които има рязък спад на белите кръвни клетки. Обаче, от дълго време се забелязва, че НСV пациенти с неутропения не са непременно уязвими от инфекции и след като, теоретично, интерферонът стимулира имунната система, практиката за намаляване на дозата не е основана на логични доказателства. Това изследване разглежда връзката между инфекция и неутропенията при пациенти, лекувани за НСV.
Изследователите са проучили 321 пациенти, посетили един единствен център при общо 2,976 посещения. Всички пациенти с HCV са били лекувани с пегинтерферон алфа и рибавирин, като е наблюдаван абсолютния брой на неутрофилите им (ANC). Нормално ANC е > 1500 клетки/µL, но някои хора имат по природа ниски граници на ANC, особено лицата от афро-американски произход. В това изследване пациентите започват със средна стойност на ANC от 3,420 клетки/µL; 5% са имали изходен ANC of <1,500 клетки/µL.
Намаляване на дозата на пегинтерферон се препоръчва когато ANC падне под 750 клетки/µL; лекарството се спира когато ANC е под 500 клетки/µL. В това проучване ANC <750 клетки/µL се наблюдава при приблизително 30% от пациентите по време на HCV лечението; 5% имат ANC <375 клетки/µL. Почти 22% от всички пациенти са диагностицирани с инфекции, като при 13.5% те са дефинирани като тежки. Инфекциите, обаче, не са в корелация с неутропенията по време на лечението и намаляването на дозата не води до намаляване процента на инфекции. По-възрастните пациенти и пациентите с неконтролиран диабет са с повишен риск от инфекция.
Заключение: Неутропения от пегинтерферон и рибавирин не е свързана с повишен риск от бактериална инфекция.
Редакционен коментар: Един спад на белите кръвни клетки може да уплаши както пациента, така и лекарите, особено ако нямат опит с това явление. Освен това, указанията за намаляване на дозата или прекратяване на терапията поради невропения са отпечатани ясно в лекарствената информация (листовка), която съпровожда лекарствата за НСV. Намаляването на дозата, обаче, може да намали шансовете на пациента да отговори на лечението. Подобни изследвания ще ни помогнат да увеличим шансовете си за отговор на лечението, като същевременно се съсредоточим и върху безопасността на пациента.
Би било интересно да се сравни процентът на инфектиране на тази група от населението с този при лица, които не са подложени на лечение за НСV, а посещават същия център по други причини.
Статия: Употреба на статини при пациенти с хроничен хепатит С от Miranda R. Andrus and Jessica East
Източник: Southern Medical Journal м.октомври 2010; т. 103, бр. 10, стр. 1018-24
Статините са група лекарства, използвани за намаляване на риска от сърдечни заболявания посредством намаляване на холестерола. Статините могат да повишат чернодробните ензими и не се препоръчват за пациенти с чернодробно заболяване. Изследванията показват, обаче, че при пациенти с хронична НСV инфекция има повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Това изследване разглежда употребата на статини при пациенти с HCV.
Проучването е замислено като проспективно, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо контролирано, паралелно-групово изследване, което разглежда ефикасността и безопасността на висока доза правастатин [pravastatin] (80 мг дневно). Всички пациенти са били с висок холестерол и добре компенсирано чернодробно заболяване. Пациентите с чернодробно заболяване са 326, от които 62% са диагностицирани с различна степен на чернодробна стеатоза (мастен черен дроб); 27% са HCV-позитивни.
Безопасността на пациента се измерва чрез увеличението на чернодробните ензими (ALT) ≥2 пъти горната граница на нормата при тези с нормално ALT в началото (на входа), или удвояване на изходните стойности на ALT при тези, които са имали увеличен ALT в началото. В групата на правастатин по-малко пациенти са имали повишение на ALT в сравнение с плацебо групата. И в двете групи трайните повишения на ALT и страничните ефекти са сходни. Няма нито един пациент със силно (акутно) влошаване на чернодробното заболяване по време на изследването.
Заключение: Няма клинични доказателства срещу употребата на статини при пациенти с HCV, а те могат да бъдат от полза за хората с хроничен, стабилен хепатит С, изложени на повишен сърдечен риск или с анамнеза за сърдечни заболявания. До провеждането на повече изследвания, на пациентите с напреднало чернодробно заболяване в краен стадий се препоръчва да избягват статините.
Редакционен коментар: Това проучване е подобно на предходното проучване за неутропенията, тъй като показва, че още преди да имаме солидни доказателства, ние сме склонни да употребяваме определени обобщения от една област в друга такава. Например, портокалите са плод и са сладки. Лимоните са плод, така че логично трябва също да са сладки. Знаем, че това не е вярно, но знаем също така, че има кисели портокали и сладки лимони. В медицината, тъй като здравето на пациентите е заложено на карта, е по-добре да сгрешиш от предпазливост; щом няма доказателства, че статините не вредят на пациентите с НСV, по-добре е тези лекарства да се избягват. Медицинският кодекс гласи: Не причинявай вреда.
Статия: Чернодробни алографти от донори, позитивни за хепатит С, могат да предложат добър изход при НСV позитивни получатели (реципиенти): Анализ на американския национален регистър за трансплантации от Patrick G. Northup, Curtis K. Argo, Dennis T. Nguyen, Maureen A. McBride, Sean C. Kumer, Timothy M. Schmitt, Timothy L. Pruett
Източник: Transplant International м.октомври 2010; т. 223, бр. 10, стр. 1038-1044
Също както при кръводаряването, дарените за трансплантация органи се изследват за наличие на вируса на хепатит С (HCV). Ако някой орган даде положителен тест за НСV антитяло (anti-HCV+), то той може да се използва за anti-HCV+ получатели (реципиенти) от списъка на чакащите за чернодробна трансплантация. Това проучване разглежда дългосрочните резултати при anti-HCV+ пациенти, на които е бил трансплантиран anti-HCV+ черен дроб.
Използвайки регистъра на Мрежата за доставка и трансплантация на органи на САЩ, проучването анализира данни от 56, 275 чернодробни трансплантации за периода 1995-2008. В него има 19,496 anti-HCV+ реципиенти и 934 anti-HCV+ донори.
Резултати: смъртността при anti-HCV-отрицателни реципиенти, получили anti-HCV-отрицателен черен дроб е сходен с процента на смъртност на anti-HCV+ трансплантирани пациенти, получили anti-HCV+ черен дроб.
Материал за размисъл: от практическа гледна точка това предполага още една полза от лечението на HCV. Знаем, че е малко вероятно пациенти с траен отговор на лечението да се нуждаят от чернодробна трансплантация, свързана с HCV. Ако те са изчистили НСV, това означава ли, че черният им дроб може да се използва за донорство след смъртта им? Научните изследвания и времето ще покажат.
Статия: Фактори, предсказващи отговора на лечението на хроничен хепатит С с пегинтерферон-алфа и рибавирин при пациенти на възраст 65 и повече години от Giannini EG, Basso M, Savarino V, Picciotto A. Gastroenterology Unit, Department of Internal Medicine, University of Genoa, Viale Benedetto XV, no. 6, 16132, Genoa, Italy
Източник: Dig Dis Sci. 18.септември 2010 [онлайн публикация преди отпечатване]
Практически не съществува информация за лечение на хора с HCV, които са на възраст 65 и повече години.
В проучването са включени 57 пациенти с HCV, които са били лекувани с пегилиран интерферон и рибавирин. Целта на проучването е да се определят предварително и в хода на лечението предикторите на отговора на лечението при хора на 65 и повече години. Събраната информация за пациентите включва демографски данни за пациентите, генотип, биохимични и клинични данни и вирусен товар преди започване на лечението.
Установено е, че 45% (25 пациенти) са постигнали SVR. Единственият предиктор преди лечението за постигане на SVR е HCV генотип 2 и 3, което е в съответствие с това, което вече ни е известно за по-високия процент на успех при лицата, заразени с HCV генотипи 2 и 3. Друг известен предиктор е отрицателната HCV РНК или вирусен товар на 12-та седмица. В тази връзка авторите установяват, че 100% от пациентите, които са били позитивни за HCV РНК или вирусен това на 12-та седмица не са постигнали SVR. Интересно, но не и твърде изненадващо откритие е, че 10 пациенти (17%) са прекратили лечението поради проблеми със сърцето - проблемите със сърцето са по-чести при хората над 65-годишна възраст.
Резултати: процентите на SVR и общите предиктори на лечението, наблюдавани в това проучване, са сравними с тези на останалата част от населението с НСV. Тъй като населението с НСV все повече застарява и търси медицинска помощ и лечение, ще бъде все по-важно хората да бъдат наблюдавани внимателно, за да се предотвратят сериозни усложнения като сърдечни проблеми, се отбелязва в изследването.
За съжаление липсват клинични проучвания сред населението с HCV над 65-годишна възраст. С откриването и проучването на все повече лекарства за лечение на хепатит С става особено важно в клиничните изпитвания да се включват хора с НСV над 60-годишна възраст, тъй като населението от “бейби Бумъри” с НСV застарява и лицата над 60 години скоро ще съставляват най-голямата група от хора, заразени с хепатит С. Ако не се предприемат незабавни мерки за проучване на тази слабо представена част от населението, то тя скоро може да се превърне в най-голямата група с неудовлетворени медицински нужди сред населението с хепатит С.
Материал за размисъл: чувал съм някои лекари да казват, че много хора с хепатит С, които са над 60 години, не искат да се лекуват с лекарства за НСV. Чувам, обаче, съвсем друга история когато говоря с хора над 60-годишна възраст, които най-често отбелязват, че техните лекари, семейство и приятели ги разубеждават да търсят лечение. Причините тези хора да търсят лечение са същите както и при другите лица с хепатит С - излекуване и подобряване на симптомите и качеството на живот; но най-често изразяваната причина е, че искат да доживеят здрави до дълбока старост. Вие какво мислите - ако сте над 60 годишна възраст бихте ли потърсили лечение?
Източник: HCV Snapshots – November 2010
Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.