Анализът, който обхваща седем изследвания с общ сбор от 807 участници, показва, че при терапии по-кратки от 48 седмици е значително по-малко вероятно да бъде постигнат траен вирусологичен отговор (SVR) шест месеца след края на лечението. Средно SVR при по-краткото лечение е с 14% по-нисък отколкото при лечение със стандартна продължителност. Част от разликата се дължи на по-високия процент рецидив след приключване на лечението; ефектът остава същият даже и при ограничаване на анализа само до пациенти, получавали адаптиран спрямо теглото рибавирин.

 

Обаче, при една подгрупа от пациенти с нисък изходен вирусен товар (< 400,000 IU/ml) и неоткриваем вирусен товар на 4-та седмица от терапията няма значима разлика в процентите на траен отговор при терапиите с продължителност от 48 седмици или по-малко. В случая, при по-краткосрочните терапии процентът на SVR е средно с 3% по-нисък, което не се смята за статистически значима разлика. Изследователите стигат до извода, че по-краткосрочно лечение трябва да се обмисля само за лица с нисък вирусен товар, но добавят, че “определянето на оптималния изходен вирусен товар за скъсяване на лечението и въздействието на наличието на други фактори, които са в състояние да променят отговора на терапията, остават предмет на по-нататъшна дискусия.”

 

 

 

 

Бъбречната болест е друго едно заболяване, което се среща по-често при хората с хроничен хепатит С. В Journal of Acquired Immune Deficiency Syndromes, м. февруари 2010 г. се съобщава, че M. Fischer с колеги-изследователи, участващи в Групово проучване на възрастните ветерани (Veterans Aging Cohort Study) са проучили ефекта на едновременната НСV инфекция върху разпространението на хронична бъбречна болест сред лицата с ХИВ, който също се свързва с повишен риск от заболяване на бъбреците. Учените изследвали над 23,000 ХИВ-позитивни участници, ползващи медицински услуги в здравните институции за ветерани. Повечето са били мъже, 40% са били коинфектирани с ХИВ/НСV, средният брой на CD4 клетките им е бил 336, което показва умерена имунна недостатъчност.

 

През време на проследяването, продължило почти осем години, учените са определяли прогнозната скорост на гломерулната филтрация (estimated glomerular filtration rate - eGFR) - широко използван критерий за бъбречната функция; по-ниска eGFR е индикатор за влошено функциониране, като <60 се смята за показателно за хронично бъбречно заболяване. В началото 12% от всички участници са били с eGFR < 60, но това се е срещало по-често при коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти, отколкото при заразените само с хепатит С (14% срещу 11%). Участниците с намалена eGFR са били в по-напреднала възраст, по-често афро-американци, с по-напреднало ХИВ заболяване, с по-малка вероятност да са на анти-ХИВ терапия и са били с повече други съпътстващи заболявания. Почти 40% от участниците в изследването са починали по време на проследяването, като смъртността до голяма степен се свързва с по-ниска eGFR и наличието на НСV. Изследователите стигат до извода, че “коинфекцията с НСV самостоятелно увеличава вероятността от смърт с почти 25%, след корекция за други важни фактори, свързани с ХИВ и НСV.”

 

 

 

Общият процент на SVR в един анализ “намерение за лечение” е бил с 55% по-нисък от съобщените преди това проценти на излекувана остра инфекция, както за моно-инфектираните с НСV, така и за коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти. Но процентът на траен отговор нараства на 63% при участниците, които съобщават за добро спазване на терапията (срещу 29% при онези, които признават за лошо спазване) и до 72% при лицата, завършили лечението.

 

Сред коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти процентът на излекуване е по-висок - 74% и е сходен с анализа както на “намерение за лечение”, така и на “лекувани с” (вероятно поради добавянето на рибавирин). Намалените обществени функции и текущата употреба на заместител на опиата предопределят по-малката вероятност от SVR. (Други изследвания обаче установяват, че включването на метадонова програма води до по-добри резултати). Изследователите изказват предположението, че “стратегии за ангажиране на социално маргинализираните лица и по-добро спазване на терапията биха довели до подобряване на резултатите от лечението в тази група (популация).”

 

 

Много инфекции се проявяват само веднъж, тъй като организмът развива защитен имунитет; това включва производството на паметни клетки, които разпознават агресора и са “инструктирани” да го атакуват когато се появи повторно. Повторното заразяване с НСV след спонтанно изчистване или успешно лечение е възможно, но не е ясно колко често се случва това, както и степента на имунна защита.

 

Както е описано в броя на Gastroenterology от м.януари 2010 г., W. Osburn и колеги са проследили една група от 22 активни инжекционни наркомани (група, изложена на съществуваща НСV експозиция) след като са изчистили спонтанно първоначална НСV инфекция и са били без НСV поне 60 дни. Участниците са наблюдавани всеки месец за да се проверява за нови инфекции. Учените са оценявали имунния отговор според отговорите на производството на Т-клетки и неутрализиращи антитела, както и от размера и продължителността на откриваемия НСV в кръвта.

 

Половината от участниците са показали признаци на реинфектиране с НСV.Този път 83% са претърпели спонтанно вирусно изчистване - значително повече от 25%, които са изчистили първоначалната инфекция по естествен начин. Освен това, максималният вирусен товар и продължителността на виремията са били значително по-ниски от наблюдаваните по време на първоначалната инфекция при същите тези лица. Повторното заразяване (реинфектирането) се свързва с увеличения обхват на отговорите на Т-клетките, а 60% са произвели кръстосано-реактивни неутрализиращи антитела срещу НСV, които се срещат рядко у хората, които прогресират към хронична инфекция. Изследователите заключават, че “тези резултати са в съответствие с развитието на адаптивен имунитет, който не е стерилизиращ, но предпазва от хронично заболяване.”