Автор: Liz Highleyman

Дата: 29 март 2010 

Едно резюме на нов доклад на Института по медицина (IOM) на САЩ, публикувано в Hepatology, март 2010, препоръчва подробна стратегия за намаляване на цирозата, чернодробния рак и други последствия от хепатит В и С. Експертите са пресметнали, че до 3.9 милиона души в Съединените щати живеят с хроничен НСV, а до 1.4 милиона - с хроничен НВV, като и двата вируса засягат непропорционално (предимно) цветнокожото население; тези заболявания в ранен стадий често са асимптоматични, обаче, и много хора не знаят, че са заразени. Докладът, озаглавен “Хепатит и рак на черния дроб: национална стратегия за превенция и контрол на хепатити В и С” (Hepatitis and Liver Cancer:A National Strategyfor Prevention and Controlof Hepatitis B and C) призовава за “инициатива за обществена осведоменост по подобие на успешните усилия довели до признаване, превенция и лечение на ХИВ/СПИН.” За повече информация виж доклада на IOM в HCV Advocate, февруари 2010. 

Макар че telaprevir и boceprevir са в края на процеса на разработка, изследователите продължават да тестват нови средства, директно насочени срещу НСV. В броя на Gastroenterology от март 2010 г. H.W. Reesink и колеги дават данни от фаза 1 на клиничното изпитание на ТМС435 - орален NS3/4A протеазен инхибитор на НСV на Tibotec, приложен за пръв път върху хора. В първата част на изследването 49 здрави, НСV-отрицателни доброволци са получили TMC435 в еднократни възходящи дози (до 600 мг) или многократни възходящи дози в продължение на 5 дни (100, 200 или 400 мг веднъж дневно, или 200 мг два пъти на ден) или пък плацебо. В откритата (open-label) втора част 6 участници с труднолечим НСV генотип 1 са получавали 200 мг TMC435 един път на ден в продължение на пет дни.

 

Изследователите не са наблюдавали сериозни нежелани лекарствени реакции, реакции от 3-та степен или прекратяване, свързано с лечението, а фармако-кинетичният профил на лекарството се оказал подходящ за дозировка един път дневно. При всичките случаи на пациенти с НСV има бързо спадане на плазмения вирусен товар, в началото рязко (средно намаление от 3.5 log10 IU/mL на 3-я ден), последвано от по-плавен спад. Средното максимално намаление е 3.9 log10 IU/mL и се наблюдава след средно шест дни. Не са наблюдавани вирусни пробиви по време на лечението или през първите три дни след лечението. Но НСV РНК се връща до изходните нива на 4-та седмица от проследяването. Изследователите заключават, че “ТМС435 приложен перорално веднъж на ден като цяло е безопасен и с добра поносимост и показва мощно антивирусно действие.” 

Едно от предизвикателствата към антивирусните терапии със специфична насоченост към хепатит С, или STAT-C, е че вирусът може да развие мутации, които водят до лекарствена резистентност, особено ако се ползва едно единствено лекарство. Във февруарския брой от 2010 г. на Journal of AntimicrobialChemotherapy T.L. Kieffer от Vertex (създатели на telaprevir) и съавторите му правят преглед на вирусната резистентност към тези нови видове лекарства.

“Поради забележителните вариации в секвенциите на НСV (в резултат от високата вирусна репликация и вътрешно присъщата склонност към грешка на НСV полимеразатата), преди лечението могат да се появят по естествен начин вариации с намалена чувствителност към STAT-C, обикновено на ниско ниво, и могат да бъдат селектирани при пациенти, които не отговарят (реагират) на мощната STAT-C терапия,” пишат те. Рецензията описва как може да се развие резистентност и прави преглед на специфични мутации, които дават различни степени на резистентност. Повечето изследвания към днешна дата са комбинация от единичен препарат с директна насоченост с пегилиран интерферон и рибавирин, но в момента се провеждат изпитания на изцяло перорални лекарствени схеми, насочени към различните етапи от жизнения цикъл на НСV. За повече информация виж “Резистентност към лекарствата за НСV” (HCV Drug Resistance) в HCV Advocate, февруари 2010 г. 

Докато заболеваемостта от хепатит С (или новите случаи на заразяване) е спаднала през последните две десетилетия след откриването на вируса НСV, все по-голям брой хора, заразени преди много години, достигат до етапа на развитие на напреднало чернодробно заболяване. Във февруарския брой 2010 г. на Gastroenterology се съобщава, че G.L. Davis и колеги са разработили математически модел за прогнозиране бъдещото разпространение на хроничния хепатит и усложненията от него.

 

Моделът показва, че разпространението на хроничен хепатит С, или общия брой инфекции, е достигнало своя максимум от 3.6 милиона през 2001 г. Прогресирането на фиброзата е свързано обратнопропорционално с възрастта към момента на заразяване, така че цирозата и нейните усложнения са най-чести след 60 годишна възраст независимо от това кога се е появила инфекцията, отбелязват изследователите. Те прогнозират, че делът на хората с хроничен хепатит С, които ще развият цироза, ще достигне 25% през 2010 г. и 45% през 2030 г., въпреки че абсолютният общ брой на заболелите от цироза ще достигне своя максимум от един милион (около 30% над сегашното ниво) през 2020 г. Те прогнозират, също така, че декомпенсираното заболяване на черния дроб и чернодробният рак ще продължат да нарастват за около още 10 години. Но ако всички НСV позитивни лица бъдат лекувани през 2010 г. рискът от цироза, декомпенсация, рак на черния дроб и смъртни случаи, свързани с черния дроб, ще намалее съответно с 16%, 42%, 31% и 36% до 2020 година.

 

Изследователите стигат до извода, че “разпространението на цирозата, дължаща се на хепатит С, и усложненията от нея ще продължи да нараства през следващото десетилетие и ще засегне най-вече хората над 60-годишна възраст.” 

Макар че по-възрастните хора с хепатит С имат по-голяма нужда от лечение, то те не могат да отговорят достатъчно добре на базираната на интерферон терапия. В едно изследване, публикувано в броя от 1 март 2010 г. на Journal of InfectiousDiseases,  C.F. Huang и колегите му от Тайван са сравнили безопасността и ефикасността на пегилирания интерферон алфа-2а (Pegasys) плюс рибавирин при 70 пациенти с хроничен хепатит на възраст 65 и повече години и 140 участници на възраст 50-64 години, съвпадащи по пол и НСV генотип.

 

При по-възрастните пациенти процентът на прекратяване на лечението е бил значително по-висок (21% срещу 6%), както и на тежките нежелани лекарствени реакции (34% срещу 20%) отколкото при участниците на средна възраст. В един анализ “решен на лечение” процентът на траен вирусологичен отговор (SVR) е бил значително по-нисък при по-възрастната група в сравнение с групата участници на средна възраст (67% срещу 79%). Ако се анализира според генотипа на НСV, процентът на SVR остава значително по-нисък при по-възрастните пациенти с генотип 1 (52% срещу 76%), но не и при тези с генотип 2 или 3 (77% срещу 80%).

 

Обаче при по-възрастните пациенти, които са дали бърз вирусологичен отговор на 4-та седмица, процентите на SVR на тези с генотип 1 и на тези с генотипове 2 или 3 са подобни (88% срещу 80%, съответно). При пациентите, получили лечение над 80% от очакваната продължителност, процентите на SVR за подобни и за групите с по-възрастни пациенти и тези на средна възраст независимо от генотипа. “При по-възрастните пациенти с НСV, особено тези от подгрупата заразени с НСV генотип 1, се наблюдават по-често нежелани лекарствени реакции и по-лошо спазване на режима “стандарт на грижа”, което вероятно е главната причина за по-лошото качество на лечението,” заключават изследователите. Но дори и по-възрастната група е имала много добър процент на SVR при генотип 1 в сравнение с други изследвания. 

За хората от африкански произход е известно, че реагират по-слабо на базираната на интерферон терапия за хепатит С, но данните за испано/латино американците са по-непоследователни. В изследване, описано в Journal of ClinicalGastroenterology, февруари 2010, S.K.Satapathy и колегите му правят ретроспективна оценка на процентите на завършена терапия и на траен отговор на пегилиран интерферон алфа-2а (Pegasys) или алфа-2b (PegIntron) плюс адаптиран спрямо теглото рибавирин, при 35 афроамерикански пациенти (89% с генотип 1) и 68 латиноамериканци (75% с НСV генотип 1).

 

Около половината от участниците са отпаднали преди края на лечението поради странични ефекти от лекарството, неспазване на режима, незадоволителен ранен отговор или други причини, като статистически процентът на прекъсналите е сходен при афроамериканците (43) и латиноамериканците (52%). Сред пациентите, завършили лечението, като цяло процентите на отговорилите в края на лечението е 20% за афро-американците и 34% за латиноамериканците, а общият процент на SVR е съответно 20% и 25% (нито една от разликите не е статистически значима). Ако погледнем само лицата с НСV генотип 1, процентите на SVR отново не се различават значително в зависимост от расовата/етническа група (16% срещу 14% съответно). Като цяло, заключават изследователите, “и двете групи имат сходни незначителни проценти на отговор, доста под процентите при белите пациенти.” 

При хората с ХИВ вероятността от реагиране (отговор) на базирана на интерферон терапия за хепатит С е по-малка отколкото при ХИВ-негативните лица, но това не е толкова ясно по отношение на повторното лечение. Както се съобщава в JournalofAcquired Immune DeficiencySyndromes,  1 март 2010 г., P. Labarga и колегите му от Испания са направили оценка на безопасността и ефикасността на терапия според стандарта за грижи, при която се използва пегилиран интерферон алфа-2а плюс 1000-1200 мг/дневно адаптиран спрямо теглото рибавирин при 52 пациенти, коинфектирани с ХИВ/НСV (78% с генотип 1), които не са постигнали траен отговор при предишен неоптимален режим: монотерапия с интерферон (20%), конвенционален интерферон плюс рибавирин (29%) или пегилиран интерферон плюс 800 мг дневно фиксирана доза рибавирин (51%); около 60% са били неотговорили на предходната терапия, а останалите са били лица с рецидив.

 

След 48 седмици SVR е бил 20% при генотипове 1 или 4 и 73% при генотипове 2 или 3. Единствените независими предиктори на траен отговор са били наличието на по-лесен за лечение НСV генотип и по-висока “падина” (най-ниското ниво между дозите) на концентрацията на рибавирин. Изследователите стигат до извода, че повторното лечение с пегилиран интерферон плюс адаптиран спрямо теглото рибавирин в продължение на 12 месеца е довело до изчистване на НСV в почти една трета от коинфектираните с ХИВ/НСV пациенти, неуспели при предходен неоптимален курс на лечение.

 

 

Източник: HCV Journal Review: Year 2010, Issue 3:

 

Може да коментирате обзора тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2780.0