Автор: Liz Highleyman

Дата: 28 април 2010

 

Протеазният инхибитор на НСV - телапревир, комбиниран с пегилиран интерферон плюс рибавирин, подобри значително процентите на отговор при лицата, които не са били излекувани при предшествуващо лечение, според изследване, публикувано в броя от 8 април 2010 г. на NewEngland Journal of Medicine. Във фаза 2 на изпитанието PROVE-3, J. McHutchison и колегите му са изследвали 453 пациенти с хроничен хепатит С, генотип 1, неотговорили (60%) или с рецидив на предшествуващ курс на лечение с пегилиран интерферон плюс рибавирин продължил поне 12 седмици (7% с вирусен пробив по време на терапията, 36% рецидивирали след приключването й).

 

Участниците са били разпределени на случаен принцип (рандомизирани) в четири терапевтични групи. Две от групите са получавали 750 мг телапревир три пъти дневно плюс 180 mcg/седмично пегилиран интерферон алфа-2а (Pegasys) и 1000-1200 мг/дневно рибавирин в продължение на 12 или 24 седмици, последвано от допълнителни 12 или 24 седмици само пегилиран интерферон/рибавирин. Третата група получавала телапревир плюс пегилиран интерферон без рибавирин в продължение на 24 седмици, а четвъртата група получавала стандартна терапия в продължение на 48 седмици.

 

Процентите на траен вирусологичен отговор (SVR) в групите, приемащи телапревир, са били значително по-високи отколкото при групата със стандартна терапия. Процентите са сходни за групите с 12-седмична и 24-седмична тройна терапия, включваща телапревир (съответно 51% и 53%), по-ниски в групата с изключен рибавирин (24%) и най-ниски в групата със стандартна терапия (14%); процентът на отговор е по-висок при лицата с рецидив на предходно лечение отколкото при неотговорилите на предшествуваща терапия. Процентите на рецидив са 30% и 13% за групите с 12-седмична и 24-седмична тройна терапия и значително по-високи при участниците, които не са приемали рибавирин или тези на стандартна терапия (53% и в двата случая).

 

Изследователите стигат заключение, че “при заразени с НСV пациенти, при които първоначалното лечение с пегилиран интерферон и рибавирин е неуспешно, повторното лечение с телапревир в комбинация с пегинтерферон алфа-2а и рибавирин е по-ефективно отколкото повторно лечение само с пегинтерферон алфа-2а и рибавирин.” Те обаче подчертават включването на рибавирин за постигане на оптимален отговор. Vertex възнамерява по-късно тази година да кандидатства за одобряване на телапревир от Агенцията за контрол над храните и лекарствата на САЩ (U.S. Food and Drug Administration).

 

С нарастващото значение на антивирусните агенти (препарати) с директна насоченост за лечение на хепатит С, изследователите проучват дали билковите лекарства, традиционно използвани за чернодробни заболявания, биха могли да имат подобно действие. В броя от м.март 2010 г. на Gastroenterology се съобщава, че A. Ahmed- Belkacem и колеги от Франция и Германия са използвали лабораторни модели, за да преценят дали активните съединения (съставки) в силимарина (който се извлича от растението бял трън - Silybummarianum)  могат да инхибират полимеразните и протеазни ензими на НСV, които играят ключова роля за вирусната репликация.

Съставките на белия трън, включващи silibinin А, silibinin B и Legalon SIL (търговска форма на силибинин за венозно приложение) инхибират функцията на НСV-полимеразата, но не и на НСV-протеазата. Силибинин А и В инхибира репликацията на НСV, както в модела на репликона на генотип 1b, така и в модела на клетъчната култура на генотип 2а. “Резултатите ни са основа за оптимизиране и последващо разработване на някои членове от семейството на флавоноидите като специфични НСV антивирусни съединения,” заключават изследователите.

 

Според едно изследване, публикувано в броя от 25 март 2010 г. на New England Journal

of Medicine, антибиотикът рифаксимин поддържа/запазва ремисията от чернодробна енцефалопатия, или увреждане на мозъка, свързана с чернодробна дисфункция. Чернодробната енцефалопатия се причинява от натрупването на токсични субстанции, като амоняк, дължащо се на това, че черният дроб не е в състояние да изпълнява своята нормална филтрираща функция (декомпенсирана цироза). Тъй като някои от тези токсини се произвеждат от бактериите в червата, N. Bass и колеги са изследвали ефективността на рифаксимин (широкоспектърен антибиотик, който се концентрира в стомашно-чревния тракт) за предотвратяване на повтарящи се епизоди на чернодробна енцефалопатия.

 

Фаза 3 на изследването обхваща 299 участници в САЩ, Канада и Русия, които са имали най-малко два епизода на чернодробна енцефалопатия през последните шест месеца. Пациентите са били рандомизирани да получат по 550 мг два пъти на ден или рифаксимин, или плацебо. Повечето също са приемали и lactulose - лаксатив, използван за намаляване на амоняка в червата.

 

При анализ “намерение за лечение” рифаксимин е намалил риска от повтаряща (периодическа) енцефалопатия с 58, значително повече от плацебото; при 22% от пациентите на рифаксимин е имало епизоди на пробив, докато при групата на плацебо този процент е 46%. Вероятността от хоспитализация поради чернодробна енцефалопатия е била значително по-малка при пациентите, приемащи рифаксимин, отколкото тези на плацебо (14% на 23% съответно).

 

“В продължение на шест месеца лечението с рифаксимин поддържаше ремисията от чернодробна енцефалопатия по-ефективно отколкото с плацебото,” заключават авторите на изследването. Те добавят, че тъй като рифаксимин се концентрира в червата и се абсорбира минимално, той причинява по-малко странични ефекти и има по-малка вероятност да допринася за бактериална лекарствена резистентност в сравнение със системните антибиотици.”

 

Преживяемостта при рак на черния дроб е различна за различните расово-етнически и социално-икономически групи, независимо от сходното лечение, според едно изследване, публикувано в броя от 1 март 2010 г. на Cancer. A. Artinyan и колеги са изследвали изхода (резултатите) при пациенти с хепатоцелуларен карцином (hepatocellular carcinoma - НСС), стратифицирани според раса/етнос и според нивото на доходите, като приемат хипотезата, че разликите в преживяемостта може да са в резултат от неравенство в достъпа до здравни грижи. Анализът обхваща 20,920 НСС пациенти с локализиран чернодробен тумор, взети от базата данни за наблюдение, епидемиология и крайни резултати (SEER) на Националния институт по ракови заболявания (National Cancer Institute) и 4,724 души от базата данни на Обединената мрежа за обмен на органи (United Network for Organ Sharing (UNOS)), получили чернодробни трансплантации поради НСС.

 

Като цяло преживяемостта от НСС значително се е подобрила с течение на времето при всички групи, независимо от тяхната раса, етнос или доход. Процентът на преживяемост при лицата, диагностицирани с НСС през периода 2000-2004 г., е бил четири пъти по-висок от този при диагностицираните 70-те години на миналия век. Чернокожите пациенти, обаче, са с най-лоша обща дългосрочна преживяемост, докато азиатците са с най-добра преживяемост. Хората със средни и по-високи доходи също са били с по-добър шанс за оцеляване отколкото лицата с ниски доходи. Пациентите, подложени на туморна резекция (хирургично отстраняване), туморна аблация (унищожаването му в тялото) или чернодробна трансплантация, са били със значително по-голям шанс за оцеляване, отколкото тези, които не са получили такова лечение, но все пак при чернокожите риска от смърт е с 15% по-висок след проверка на вида на полученото лечение. Сред получилите трансплантация чернокожите пак имат най-лоша преживяемост на присадката (черния дроб на донора), както и обща преживяемост, докато при пациентите от латиноамерикански произход процентът на оцеляване на присадката и обща преживяемост е най-добър.

 

Изследователите стигат до извода, че се “запазват значителни расови и етнически различия в изхода при пациенти с НСС, независимо че са получили равностойно/сходно лечение. Изследването ни показва, че различията в преживяемостта по раса и етнос не могат да бъдат обяснени само с въпроса за достъп (до медицински грижи), а трябва да бъдат взети предвид и други фактори.”

 

При жените, коинфектирани с ХИВ/НСV и имащи откриваем вирусен товар на НСV, имунната активация е по-висока, отколкото при жените само с ХИВ, което се свързва с по-висок риск от прогресиране до СПИН, според едно изследване, публикувано в Journalof Infectious Diseases, 15 март 2010 г. Все по-голям брой доказателства сочат, че увеличената активация на CD4 и CD8 T-клетките, е рисков фактор за прогресиране към ХИВ заболяване или състояния, несвързани със СПИН, като сърдечно-съдовите заболявания; наличието на две едновременно съществуващи активни инфекции може допълнително да увеличи риска.

 

A. Kovacs и колегите му  са анализирали риска от настъпването/появата на случаи на клинична смърт от СПИН или свързана със СПИН сред 813 ХИВ-позитивни жени без НСV, 87 коинфектирани с ХИВ/НСV жени с неоткриваема НСV виремия и 407 коинфектирани жени с откриваема НСV ДНК; средният брой на CD4 клетките е бил 439, което е индикация за сравнително добре запазена имунна функция.

 

Процентът на активирани CD8 T-клетки е бил значително по-висок при ХИВ/НСV коинфектираните жени с откриваем НСV, отколкото при моноинфектираните с ХИВ жени. След едно проследяване от средно пет години се оказва, че вероятността от прогресиране към СПИН или смърт от свързана със СПИН причина е два пъти по-голяма при коинфектираните жени, отколкото НСV-отрицателните жени, даже и ако броят на техните CD4 клетки никога не е падал под 200 (нормалният рисков праг за СПИН-определящо опортюнистично заболяване). Рискът от прогресиране на заболяването или от смърт, свързана със СПИН, е почти три пъти по-висок сред коинфектираните жени (но не и при ХИВ моноинфектирани жени) с най-голям дял активирани CD8 клетки, докато CD4 T-клетъчната активация предсказва прогресия както при коинфектираните, така и при моноинфектираните жени.

 

“Нашата констатация за нарастваща заболеваемост от СПИН-определящи състояния по отношение на високите нива на имунна активация показва, че има нарушена функция на Т-клетките при НСV-позитивни жени с виремия, което потенциално може да ги изложи на по-голям риск от прогресиране на ХИВ заболяването в сравнение с НСV-отрицателните жени,” заключават изследователите, изказвайки предположение, че по-ранното лечение на ХИВ и хепатит С може да бъде от полза на коинфектираните лица.

 

 

Източник: HCV Journal Review: Year 2010, Issue 4:

 

Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.

 

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C