Автор: Liz Highleyman

Дата: 24 май 2010

 

 

Трайният вирусологичен отговор (SVR) на лечението на хепатит С обикновено се определя като постоянно неоткриваем вирусен товар на НСV 24 седмици след края на лечението. Но поддържането на неоткриваема НСV РНК в продължение на 12 седмици след края на лечението може да служи също като прогноза за излекуване, според едно изследване, описано в Hepatology, април 2010 г.

 

M. Martinot-Peignoux и негови колеги от Франция са анализирали трайния вирусологичен отговор при 573 пациенти с хроничен хепатит С, лекувани с пегилиран интерферон (Pegasys или PegIntron) плюс рибавирин. Всички участници са имали неоткриваема НСV РНК в края на лечението; за да определят дали при някои от пациентите има вирусен рецидив между 12-та и 24-та седмици, изследователите са използвали чувствителния ТМА тест (с праг на откриване 5-10 IU/mL).

 

На 24-та седмица след приключване на лечението 71% от участниците са постигнали SVR. При сравняване с резултатите на 12-та седмица се оказва, че всички пациенти, с изключение на един човек, които са имали неоткриваема НСV РНК на 12-та седмица, са се задържали така и на 24-та седмица, което прави 99,7% сигурност на прогнозирането. Изследователите заключават, че определянето на серумната НСV РНК 12 седмици след края на лечението посредством високочувствителен тест “е толкова приложимо, колкото и след 24 седмици” за прогнозиране на траен отговор и вземане на решение за по-нататъшните действия с пациента, което ги убеждава да предложат и нова дефиниция за SVR.

 

 

С течение на времето хроничният хепатит С може да доведе до напреднало чернодробно заболяване, включително цироза и хепатоцелуларен карцином (НСС). Изследванията показват, че терапията на база интерферон може да намали риска от развиване на чернодробен рак; сега един мета-анализ, публикуван в Journal ofViral Hepatitis, април 2010, показва, че лечението може да предотврати и рецидива на НСС.

 

Y. Miyake и колегите му от Япония са направили мета-анализ на пет предшествуващи изследвания, който обхваща общо 355 участници, от които 167 са получили интерферон алфа след лечебна терапия на първични чернодробни тумори (в рамките на критериите от Милано на три или по-малко възли с диаметър 3 см или по-малки или един възел от 5 или по-малко сантиметри в диаметър).

 

Приемът на интерферон след лечение на първични НСС тумори значително е намалил вероятността от рецидив на чернодробния рак (относителен риск 0.33, или намаление с около две трети). Анализите на подгрупите показват, че интерферонът е намалил редицива на НСС при две изследвания с процент на SVR над 30% (относителен риск 0.20) и три изследвания със SVR от 30% или по-малко (относителен риск 0.44). Този резултат подсказва, че даже и лечение, което не води до излекуване на хепатит С, помага за намаляване на повторната поява на чернодробния рак, въпреки че високите проценти на SVR “могат да бъдат свързани с по-добър превантивен ефект,” заключават изследователите.

 

 

Ниското ниво на витамин D е свързано с по-тежка чернодробна фиброза и слаб отговор на лечението, според едно проучване, публикувано в Hepatology, април 2010 г., и подкрепящи го научни разработки, представени на срещата на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL) през м. април. Предшествуващите научни изследвания показват, че витамин D е имуномодулатор, който влияе върху отговорите на възпаленията и фиброгенезата (образуване на фиброза); той може да подобри също така инсулиновата чувствителност и даже да възпрепятства репликацията на НСV.

 

S. Petta с колеги от Италия са изследвали връзката между витамин D и отговора на базирана на интерферон терапия при 197 пациенти с хроничен хепатит С, генотип 1 (85% от които са били лекувани с пегилиран интерферон плюс рибавирин) и 49 здрави контролни субекти, отрицателни за НСV. Те измерили серумните нива на 25-хидроксивитамин D и клетъчната експресия на два чернодробни ензима (CYP27A1 и CYP2R1), които преработват витамин D.

 

Средните серумни нива на витамин D са били значително по-ниски при пациентите с хепатит С отколкото при контролните лица (25.07 срещу 43.06 mcg/L). Обикновено жените имат по-ниски нива на витамин D от мъжете, а хората с чернодробно некровъзпаление имат по-ниски нива от тези със здрав черен дроб. Нивата на CYP27A1

(но не и на CYP2R1) са били в пряка корелация с нивата на витамин D. След корекция за други фактори (показатели), ниският витамин D се оказва независим предиктор на тежката чернодробна фиброза или цироза (стадий F3-F4). Като цяло 41% от пациентите са постигнали SVR; ниското ниво на витамин D се оказало и независим предиктор на лошия отговор на лечението.

 

В едно изследване, представено пред EASL, S. Abu Mouch и колегите му от Израел, правят оценка дали добавките, съдържащи витамин D, подобряват вероятността за траен отговор на терапия за хепатит С. В първоначалния анализ на 157 пациенти с хроничен хепатит С, генотип 1, лекувани в тяхната клиника, цели 84% са имали ниски нива на витамин D, а една трета са били с тежък недостиг. След това, в рандомизирано изследване, 67 пациенти са били лекувани с пегилиран интерферон алфа-2b (PegIntron) плюс рибавирин в продължение на 48 седмици, с или без 1000-4000 IU/дневно витамин D3.

 

На 4-та седмица 44% от пациентите, приемащи добавки с витамин D, постигнали бърз вирусологичен отговор в сравнение със само 18% при групата без добавки. Също така и процентът на SVR е бил значително по-висок при групата на витамин D - 85% на 43% съответно. Хората с тъмен цвят на кожата произвеждат по-малко витамин D при излагане на слънчева светлина и при тях вероятността от недостиг е по-голяма, което кара изследователите да предположат, че недостигът на витамин D може би допринася за добре-известните силно изразени расови/етнически различия в процентите на неотговорилите на интерферона.

 

 

Според едно изследване, публикувано в Hepatology, април 2010 г., цветнокожите, лекувани в реална градска среда, може да не отговорят така добре на терапията като участниците в контролирани клинични изпитания. P. Feuerstadt и колегите му изследвали ефективността на пегилирания интерферон плюс рибавирин сред 255 ХИВ-отрицателни, терапевтично-наивни пациенти с хроничен хепатит С, лекувани в Albert Einstein College of Medicine или Montefiore Medical Center в Бронкс, Ню Йорк в периода 2001-2006 година. От тях около 60% са били мъже, 58% латиноамериканци, 20% афроамериканци и 9% бели; повечето (68%) са имали трудно лечимия НСV генотип 1.

 

Около половината участници са завършили лечението. След анализ “намерение за лечение” (включващ пациенти, отказали се на ранен етап от терапията), SVR е бил само 14% за пациентите с генотип 1 и 37% за пациентите с генотип 2 или 3 в сравнение със съответно около 50% и 60%-70%, които се наблюдават обикновено в контролираните клинични изпитания. Ако се разгледат всички 1,656 терапевтично-наивни, ХИВ-отрицателни пациенти с хепатит С, прегледани в клиниките (включително и такива, които не са започнали лечение), само 3,3% са били излекувани. “Съвременните терапии за хепатит С може понякога да са недостъпни, неподходящи или неефективни за пациентите от градовете в Съединените щати,” заключават учените. “Необходими са нови стратегии, които да се грижат за такива пациенти.” За повече подробности от това изследване виж "Minorities andReal World Treatment Results" в HCV Advocate, май 2010. 

 

 

Според един доклад в Journal ofAcquired Immune DeficiencySyndromes от 1 април 2010 г., коинфектираните с ХИВ/НСV лица, които изпитват странични ефекти по време на базирано на интерферон лечение за хепатит С, е по-вероятно да постигнат излекуване. A. Osinusi от Националните институти по здравеопазване ( National Institutes of Health) и колеги са провели две проспективни открити (отворени) изследвания, в които около 50 участници, коинфектирани с ХИВ/НСV са били лекувани с пегилиран интерферон плюс рибавирин в продължение на 48 седмици. Те наблюдавали участниците за странични ефекти до 72-та седмица, като за целта използвали лабораторни данни, преценка на психиатрични странични ефекти като депресия и страх, както и офталмологични (очни) оценки. Половината участници са имали психиатрични странични ефекти и всички от групата, с изключение на един, (26 от 27 човека) са дали вирусологичен отговор (дефиниран като намаляване на НСV РНК с най-малко 2 log). За разлика от тях, само един неотговорил (от общо 14 души) е имал психиатрични странични ефекти. Други нежелани реакции като анемия и очни проблеми също са срещани по-често при отговорилите отколкото при неотговорилите на лечението. И накрая, спадът в броя на CD4 T-клетките (маркер за увреждане на имунната система и прогресиране на ХИВ заболяването) също се намира в тясна корелация с намаляването на вирусния товар на НСV.

 

Появата на странични ефекти може да е показател, че лекарствата са достигали подходящите нива в организма и вероятно показват, че лечението стимулира силна имунна реакция срещу НСV; справянето със страничните ефекти изисква също така и по-интензивни грижи, което може да доведе до по-добри резултати. “Изследването ни показва комбиниране на антивирусния ефект и появата на нежелани реакции при пациентите, коинфектирани с ХИВ/НСV,” заключават изследователите. “Такива пациенти с нежелани реакции, свързани с интерферона, се нуждаят от мултидисциплинарен терапевтичен подход, от което следва, че вероятността да постигнат траен вирусологичен отговор е по-голяма.”

 

Източник: HCV Journal Review: Year 2010, Issue 5:

 

Може да коментирате обзора във Форума на ХепАктив.