Мутации, свързани с резистентност към  HCV  протеазните инхибитори telaprevir, ITMN-191, boceprevir, SCH6 и BILN2061 (чието прилагане е прекратено поради неговата токсичност), NS5B полимеразния инхибитор AG-021541 и NS4A антагониста ACH-806, са засечени с честота от 0,3 % до 2,8 %  от населението. Двама пациенти вероятно са имали резистентност към множество лекарства. Като цяло, хората с генотип 1а е по-вероятно да имат поне една мутация на резистентност, отколкото хората с генотип 1б (8,6 % срещу 1,4 %). Голямата част от пациентите с такива мутации са имали високо вирусно натоварване с HCV, което показва, че резистентните на лекарства вирусни мутации могат да се размножават наравно с нерезистентния вирус. Влиянието на естествено съществуващите мутации на резистентност изисква по-нататъшно проучване, но би могло да оправдае използването на комбинирана терапия.

Чернодробни заболявания при случаи на HCV RNA, която не се засича

За хората, заразени с HCV (което се потвърждава от наличието на антитела в кръвта), имащи вирусно натоварване, което не се засича, обикновено се счита, че имат неактивно заболяване, а когато HCV RNA не се засича шест месеца след приключване на лечението, се приема, че са излекувани. Но едно проучване, публикувано в списание Hepatology от декември 2008 г., подсказва, че скритият  HCV може все пак да причинява развитие на чернодробно заболяване. М. Хор и негови колеги са изследвали 172 пациенти, които имат положителен резултат от теста за наличие на антитела на HCV, но отрицателен резултат за наличието на HCV RNA, и са били подложени на биопсия между 1992 г. и 2000 г.. След като 102 пациенти са изключени от изследването поради наличието на други фактори, които биха могли да доведат до чернодробно увреждане, останалите 70 участници са анализирани след средно седем години на проследяване.

В рамките на тази група при 5,7% се засича наличие на HCV RNA по време на проследяването, но при останалите продължава да не се засича наличие на натоварване с  HCV RNA. Само пет пациенти имат нормални биопсии на черния дроб; 82 % имат някаква степен на фиброза, като 24 % имат от умерена до напреднала фиброза (стадий 2-3 по Ishak). Хората с отрицателни HCV RNA имат по-малко CD4 T клетки и повече CD8 T клетки отколкото незаразените контролни субекти, но същия брой като пациентите с вирусно натоварване, което се засича. Тези резултати сочат, че хората с HCV RNA, която не се засича, имат развиваща се имунна реакция в черния дроб, което подкрепя възгледа, че вирусът може да се задържи в черния дроб в множеството от тези случаи.

Ефектът на диетата при хора с HCV

Хроничният хепатит С се свързва с различни метаболитни усложнения като резистентност към инсулин, но ефектът на диетата върху развитието на фиброзата и податливостта на лечението не се разбира задълбочено. Както се съобщава в броя на списание American Journal of Gastroenterology от декември 2008 г., C. Loguercio и негови колеги са изследвали 1084 пациенти с хроничен хепатит С, 432 от които са лекувани с интерферон, и 2326 незаразени контролни субекти. В началото не са съществували разлики между двете групи по отношение на диетичните навици, метаболитния статус или консумацията на алкохол. Близо половината от тях са класифицирани като хора с наднормено тегло и за 60 % се твърди, че са приемали алкохол. Анализът приема, че приемът на въглехидрати, липиди като полиненаситени мастни киселини и алкохол са независими рискови фактори за чернодробно увреждане. В допълнение към по-голямата консумация на алкохол приемът на някои диетични компоненти (ненаситени мастни киселини, желязо, цинк, витамин А и ниацин) е бил различен при повлиялите се от лечението и неповлиялите се. „Нашите резултати показват, че съставът на диетата е свързан със степента на чернодробното увреждане”, заключават авторите на изследването. „Това предполага, че съветите относно диетата могат да имат положително влияние върху  пациентите с HCV.”

Въздействието на алкохола

Добре известно е, че голямата консумация на алкохол може да доведе до тежко чернодробно заболяване като цироза и хепатоцелуларен карцином, но въздействието на алкохола върху HCV и неговото лечение не е проучено в дълбочина. Както е описано в броя на Journal of Infectious Diseases от 15 декември 2008 г., E. Mc Cartney и негови колеги са провели лабораторно проучване, при което са използвали култивирани Huh-7 клетки, за да изследват въздействието на алкохолния метаболизъм върху размножаването на HCV и антивирусната активност на интерферона. Те са установили, че излагането на клетките на етанол значително увеличава размножаването на HCV. Когато учените прибавили NAC към клетъчните култури, етанолът престанал да увеличава размножаването на HCV. В допълнение към това,  в присъствието на етанола се е намалила активността на интерферона срещу HCV. Учените заключават: „Тези резултати ин витро напълно наподобяват това, което често се наблюдава в клиничната практика.” Това подкрепя препоръката хората с хроничен хепатит С да избягват алкохол или да консумират само малки количества.

Предаване на HCV от майка на дете

Майките с хроничен хепатит С могат да предадат HCV на своите бебета по време на бременността или на раждането. Като цяло това се случва рядко – при около 5% от случаите, като риска е по-голям, когато майката има и HIV. Както е описано в броя на Journal of Infectious Diseases от 1 декември 2008 г., K. Dowd и негови колеги са изследвали 63 бременни жени, заразени едновременно с HCV и с HIV, за да преценят, дали по-ниските нива на специфичните за HCV антитела са свързани с увеличен риск от предаването на HCV от майка на дете. 16 жени (25 %) са предали HCV на своите деца. Не е съществувала значителна разлика между майките, предали вируса, и тези, които не са го предали, по отношение на способността на майчината плазма да неутрализира HCV. „При разглеждането на едновременното заразяване с HCV и HIV не открихме доказателства, че неутрализиращите HCV антитела са свързани с предотвратяването на предаването на HCV от майка на дете.”, заключават учените.