Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит С » HCV Journal - 2009

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 8 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HCV Journal – 2009, брой 10

Версия за печат
Автор: Alan Franciscus
Дата: 28 октомври 2009
 
Води ли хепатит С до нарастване на смъртните случаи?

При пациентите с хепатит С, при които няма допълнителни рискови фактори, рискът от настъпване на смърт не е по-голям отколкото при лицата, които не са заразени с НСV - това е изводът от едно изследване, публикувано в Journal of Viral Hepatitis, септември 2009. L. Prasad и колегите му са проучили броя на смъртните случаи, дължащи се на различни причини, сред група (кохорта) от 1645 пациенти с хепатит С в швейцарски центрове за дневни грижи за лица във втори и трети стадий на заболяване. По време на проследяването, продължило средно над две години, са отбелязани 61 смъртни случаи. В сравнение с останалата част от населението на Швейцария от същия пол и възраст, пациентите с хепатит С са имали стандартизиран процент /коефициент/ на смъртност (SMR), дължаща се на различни причини, в порядъка на приблизително 4.5, което показва 4.5 пъти по-висок риск от настъпване на смърт. Участниците, заразени с НСV и НІV едновременно, са имали SMR в размер на 20 в сравнение с лица от населението, незаразени с двата вируса.   

Когато, обаче, изследователите ограничили анализа само до пациенти с хепатит С, с НСV-генотип различен от 3, незаразени с НІV или хепатит В, без чернодробна цироза, без история за венозна употреба на наркотици и не консумиращи прекалени количества (над 40 г/дневно) алкохол, то SMR е бил само 1.1, което показва, че по същество смъртността е била същата, както и при останалата част от населението. “Почти няма доказателства за повишена смъртност при пациенти, заразени с хепатит С, но без цироза и при които липсват определени рискови фактори,” заключават те. “Данните подчертават колко е важно да бъдат давани съвети по превенция, като например да се избягва употребата на алкохол от лица, заразени с НСV.”
 
Лечението на хепатит С подобрява преживяемостта
 
Смъртността при лицата с хепатит С е по-висока отколкото при незаразените хора, но при изкаралите терапия на база интерферон значително намалява риска от смърт, според изследване, публикувано в Hepatology, август 2009. A. A. Butt и колектив са изследвали влиянието на хепатит С и лечението му върху преживяемостта в национална извадка от военни ветерани на САЩ, като са използвани базата данни на една кохорта (група) заразени с НСV ветерани, обработени по електронен път (ERCHIVES). Учените са идентифицирали 34,480 двойки, състоящи се от заразени с НСV ветерани и незаразени контролни субекти.
 
Взета самостоятелно, НСV инфекцията се свързва с по-висок риск от смъртност отколкото при незаразени индивиди (коефициент на риск 1.37, или 37% и повече). Онези от участниците с хепатит С, които са преминали в продължение на 48 и повече седмици терапия на база интерферон, са били с най-нисък процент на смъртност. Но даже и при хората, лекувани по-малко от 48 седмици, рискът от настъпване на смърт е бил по-нисък отколкото при нелекуваните индивиди. “Лицата, започнали терапия и специално онези от тях, които са продължили до завършването на цялостен курс на лечение, са със значително намален риск от смъртност,” заключават изследователите.
 
Причинява ли генотип 3 по-бързо развитие на заболяването?
 
Според едно изследване, публикувано в Journal of Hepatology, октомври 2009, НСV генотип 3 може да се асоциира с по-бързото развитие (прогресия) на чернодробната фиброза. Докато връзката между генотипа и терапевтичния отговор е доказана, по-малко се знае за въздействието на генотипа върху  хода на заболяването; НСV генотип 3, обаче, се свързва със стеатозата или затлъстял/мастен черен дроб. C. Y. Bochud и колегите му са разгледали предикторите (предсказващи фактори) на фиброзната прогресия при 1,189 пациенти от швейцарското кохортно НСV-проучване (Swiss Hepatitis C Cohort Study), които са имали поне една биопсия пред започване на базирана на интерферон терапия и при които началната дата на заразяване може да се установи.
 
Независими рискови фактори за ускорена прогресия на фиброзата (дефинирана като >0.083 фиброзни единици годишно) са мъжкия пол (коефициент на случайност [odds ratio - OR (1.60) ], напредналата възраст по време на заразяване (OR 1.08), по-голяма хистологична дейност (OR 2.03) и НСV генотип 3 (OR 1.89). Освен това участниците, заразени при кръвопреливане, инвазивни процедури или инцидентно убождане с игла, имат по-бавен темп на прогресия на фиброзата отколкото лицата, заразени при инжектиране на наркотик. Освен това, при проследяване вероятността от прогресиране от една степен по Метавир към следваща е по-голяма при пациентите с генотип 3,  отколкото при пациентите от останалите генотипове. ”Изследването показва значителна връзка между генотип 3 и ускорената фиброза, като са използвани както константните (stage-constant), така и специфичните за дадена степен (stage-specific) оценки за темповете на прогресия на фиброзата,” заключават учените.
 
В съпътстващата уводна статия S. Zeuzem отбелязва, че докато някои хора с хепатит С и техните наблюдаващи лекари очакват появата на нови орални антивирусни препарати, то най-последните лекарства в процес на завършване - НСV протеазните инхибитори телапревир (telaprevir) и боцепревир (boceprevir) - са най-активни срещу генотипи 1 и 2, и по-малко активни (и съответно по-малко ефективни) срещу генотип 3. “ Ако действително прогресирането на фиброзата при пациентите, заразени с НСV генотип 3 е по-бързо отколкото при пациентите, заразени с НСV - генотип 1, то тези пациенти трябва да бъдат разубеждавани да изчакват появата на нови терапевтични опции ,” отбелязва той.
 
Лечение на пациенти, коинфектирани с НІV/НСV
 
Пегилираният интерферон плюс рибавирин е подходящата стандартна опция за лечение на коинфектирани с НІV/НСV пациенти, според един мета-анализ на Cochrane Hepato-Biliary Group, публикуван в American Journal of Gastroenterology, септември 2009. Cochrane Collaboration е независима мрежа от експерти, създадена с нестопанска цел, която прави систематични прегледи на интервенциите в здравеопазването и популяризира базираната на данни медицина. L.L. Gluud и колеги са направили ръчно и електронно търсене в литературата, за да идентифицират седем рандомизирани клинични изпитвания, сравняващи пегилирания интерферон плюс рибавирин с други антивирусни терапевтични режими за НІV-положителни индивиди с хроничен хепатит С.
 
Участниците в изследването са имали трайно НІV заболяване и не са приемали интерферон или рибавирин преди това. Средните използвани дози са били стандартните 180 mcg/седмично за пегилирания интерферон алфа-2а (Pegasys) или 1.5 mcg/кг/седмично за пегилиран интерферон алфа-2b (Pegintron). Средната доза рибавирин, обаче, е била 800 мг/ден, по-ниска от настоящата стандартна дозировка от 1,000-1,200 мг/на ден, регулирани в зависимост от тегло, за пациенти с НСV генотип 1. Продължителността на лечението е било в рамките от 24 до 48 седмици (експертите обикновено препоръчват 48 седмици за НІV позитивни пациенти, независимо от генотипа).
Пациентите, лекувани с пегилиран интерферон плюс рибавирин, са имали по-висок процент на краен и траен вирусологичен отговор (SVR) в сравнение с пациентите, получавали обикновен (стандартен) интерферон плюс рибавирин или на монотерапия само с пегилиран интерферон. Като цяло 26% коинфектирани пациенти с генотипи 1 или 4, и 57% с генотипи 2 или 3 са постигнали SVR (в сравнение с около 70%-80% и 50% съответно от моноинфектираните с НІV лица). Неблагоприятните случаи включвали фатална лактатна ацидоза и чернодробна недостатъчност. “Пегинтерферонът плюс рибавирин могат да се имат предвид при взимане на решение за лечение на терапевтично-наивни пациенти с НІV и хроничен хепатит С,” заключават учените. “Лекуваните пациенти трябва да се наблюдават внимателно за странични и неблагоприятни ефекти.”
 
Ретровирус е свързан със синдрома на хроничната умора
 
Хората с хроничен хепатит С често страдат от постоянна умора, свързана с НСV инфекцията и базираната на интерферон терапия, но някои имат също хронична болка или други симптоми на неясно дефиниран синдром, който обхваща фибромиалгия и синдром на хронична умора (Chronic Fatigue Syndrome - CFS). В сигналния брой на Science от 8 октомври 2009 г., изследователи от Националния раков институт на САЩ (National Cancer Institute) съобщават за връзка между CFS и един ретровирус, известен като вирус, свързан с ксенотропния вирус на миша левкемия (xenotropic murine leukemia virus или XMRV).
 
V.C. Lombardi и колегите му изследвали периферни кръвни мононуклеарни клетки (PBMCs) - имунни клетки като Т-клетки и В-клетки - от 101 пациенти с CFS и 213 здрави контролни субекти. Те установили, че 67% от пациентите с CFS имат клетки, съдържащи ДНК на XMVR в сравнение със само 3.7% от незасегнатите индивиди. XMRV - човешки гамаретровирус - е част от същата фамилия ретровируси като НІV, но е по-тясно свързан с група вируси, които причиняват различни видове рак като левкемия, например; XMVR се свързва също и с рака на простатата. При опити с клетъчни култури е установено, че XMVR извлечен от пациенти с CFS е заразен и може да се предава при експозиция, както на клетки, съдържащи вируса, така и на безклетъчен вирус.Тези резултати, пишат изследователите, “пораждат вероятността XMVR да е участващ фактор в патогенезата на синдрома на хроничната умора.”
 

Източник: HCV Journal Review: Year 2009, Issue 10 :

Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2337.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C