Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит С » HCV Journal - 2009

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 6 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HCV Journal - 2009, брой 2

Версия за печат
Дата: 28 Февруари 2009
 
Удължено лечение на генотип 1б
 
В опит да се подобри отговорът на лечението за пациенти с хроничен хепатит С, които трудно се поддават на лечение, T. Ide и негови колеги са провели изследване, при което на 113 участници с HCV генотип 1b и високо вирусно натоварване преди лечението на случаен принцип се назначава пегилиран интерферон плюс рибавирин със стандартната 48-седмична продължителност или удължена терапия, продължаваща 44 седмици, след като са достигнали неоткриваема HCV RNA (обща продължителност от 48 до 68 седмици). Както е докладвано в броя на American Journal of Gastroenterology от януари, 2009 г., процентът на трайния вирусологичен отговор (SVR) е малко по-висок при групата, преминала през удължено лечение (53% спрямо 36%), но разликата не е достигнала статистическа значимост. От двадесетте участници, които първи са достигнали отрицателна HCV RNA между шестнадесетата и двадесет и четвъртата седмица, за хората в групата с удължено лечение е било значително по-вероятно да постигнат траен вирусологичен отговор (SVR), отколкото за тези в групата със стандартна продължителност на лечението (9%). Учените заключават: „Удълженото лечение значително е увеличило процента на траен вирусологичен отговор при пациенти с отрицателна HCV RNA между шестнадесетата и двадесет и четвъртата седмица.”
 
Рискът от хепатоцелуларен карцином
 
Две скорошни изследвания са разгледали рисковите фактори за развитието на хепатоцелуларен карцином (HCC) при хора, болни от хепатит С. Както се съобщава в броя на Gastroenterology от януари 2009г., A. Lok и негови колеги са направили оценка на заболеваемостта и рисковите фактори за развитието на HCC в проучване, което сравнява поддържащата терапия с ниски дози Пегасис (90 mcg веднъж седмично) с прекратеното по-нататъшно лечение при 1005 пациенти с хроничен хепатит С с гранична фиброза или цироза, които не са отговори на стандартната терапия. За средно 4,6 години (максимум 6,7 години) 48% от тях са развили HCC.
Кумулативната честота на НСС в рамките на пет години е била сходна за участниците, които са подложени на поддържаща терапия (5,4%) и тези, които не са получили по-нататъшно лечение (5,0%). За хората с цироза е било почти два пъти по-вероятно да развият НСС отколкото за хората с гранична фиброза (7,0% срещу 4,1%). Осем пациенти (17%), чиито биопсии са показвали само фиброза, са развили НСС.
 
Във второто изследване, описано в броя на Journal of Hepatology от февруари 2009 г., M. Hassan и негови колеги са анализирали влиянието на фамилната история на рак на черния дроб върху развитието на НСС. Изследването включва 347 пациенти на Тексаския университет с потвърден НСС и 1075 здрави контролни субекти. За хора, които са имали родственик от първа степен (родител, брат, сестра или дете) с рак на черния дроб е било около четири пъти по-вероятно да развият НСС, независимо от наличието на хепатит В или С. По-специално, да имаш братя или сестри с рак на черния дроб се свързва с още по-голям риск, с или без хепатит В или С. Всички случаи, в които човекът има повече от един родственик с рак на черния дроб, са били пациенти с НСС с хроничен хепатит В или С. По отношение само на хора с хепатит В или С, за тези с фамилна история на рак на черния дроб е било около 60 пъти по-вероятно да развият НСС.
 
Билиарeн и панкреатичен рак 
 
Както съобщават през месец януари 2009 в списание Hepatology, Х. El-Serag и колеги са се опитали да определят дали в допълнение към риска за HCC - хората с хроничен хепатит, имат по-висок процент на хепатопанкреатикобилиарни (hepatopancreaticobiliary) заболявания или рак на черния дроб, панкреаса и на жлъчните пътища (жлъчния мехур и жлъчни тръби). В това ретроспективно проучване са включени повече от 718 000 пациенти, които са получили помощ в здравни заведения на U.S. Veterans Affairs. Общо 146 394 хепатит С пациенти са били сравнени с до четири неинфектирани контролни индивиди. По време на 1,37 млн. човеко-години на проследяване (средно 2,3 години на пациент), учените идентифицирали 37 случая на интрахепатален холангиокарцином (cholangiocarcinoma) (МНС; рак на жлъчните пътища в черния дроб), 75 случая на извънчернодробен холангиокарцином (extrahepatic cholangiocarcinoma) (ECC; рак на жлъчните тръби извън черния дроб), 617 случая на рак на панкреаса, и 1679 случаи на HCC. Хората с хепатит С, както се очаква, са имали 15-пъти по-висок риск от развитие на HCC, а също и 2,55 пъти по-висок риск за развитие на интрахепатален холангиокарцином (ICC) ; повишения риск ICС остава дори и след контролиране на фактори като цироза, HBV инфекция, и злоупотребата с алкохол. Хепатит С пациентите имат леко повишен риск от рак на панкреаса (1,23 пъти), но той се елиминира след коригиране при наличие на употреба на алкохол и други фактори. Хората с хепатит C са със слабо увеличение на риска за увеличение на ECC (1,5 пъти), но той не е статистически значим.  
 
Диагноза на HCV при хора, заразени и с HIV
 
Затвърждаващото се убеждение, че е вероятно предаването на HCV по полов път при хора, които са HIV позитивни, доведе до призиви за редовен скрийнинг за HCV, но хората с понижен имунитет може да не произведат достатъчно антитела, които да се засекат със стандартен тест. Както е описано в броя на AIDS от 2 януари, 2009 г., E. Thompson и негови колеги са сравнили чувствителността на стандартното тестуване за антитела на HCV с RT-PCR HCV RNA тестването за диагностицирането на остра HCV инфекция при хора с HIV. Учените са изследвали складирани мостри от плазма от 43 HIV позитивни човека в the St. Mary's Acute Hepatitis C Cohort в Лондон. Като цяло, те не са имали напреднало имунно потискане (среден брой на CD4 клетки – 570) и около половината са приемали комбинирана антиретровирусна терапия.
 
По времето на техния първи положителен HCV RNA тест средното ниво на АЛАТ е било 65 IU/mL и 75% са дали отрицателен резултат за антитела на HCV. След три месеца 37% все още са имали отрицателен резултат на изследването за антитела, а това е останало така за 10% след девет месеца и 5% след една година; един човек не е направил сероконверсия на HCV до третата година. Изчисленото средно време между откриването на HCV RNA и развитието на антитела на HCV е било около три месеца (като варирането е между 0 и 1206 дни). Оказва се, че повишените стойности на АЛАТ са значително по-чувствителна от изследването за антитела на HCV мярка за откриването на остра HCV инфекция при хора с HIV. Времето до сероконверсията на антитела на HCV не се е различавало значително между хората със спонтанно изчистване на HCV и тези с персистираща инфекция, но на хората с ниско вирусно натоварване и ниски стойности на АЛАТ по времето на първото положително изследване за HCV RNA е отнело по-дълго време да развият антитела срещу HCV. „Забавената сероконверсия при HIV позитивните със остра HCV инфекция може да доведе до късно диагностициране и лечение”, заключават учените. „Когато съществуват клинични съмнения за скорошна HCV инфекция, HIV позитивните пациенти трябва да бъдат изследвани за HCV RNA чрез RT-PCR (Real Time PCR)”.
 
Pegasys срещу Pegintron за пациенти, заразени и с HIV
 
В изследване, описано в броя на Hepatology от януари 2009 г., M. Laguno и негови колеги са сравнили ефикасността и безопасността на двете продавани марки пегилиран интерферон. При това открито изпитание на 182 нетретирани с интерферон пациенти, заразени и с HIV (63% с генотип 1 или 4; 29% с фиброза 3 или по-висока), на случаен принцип е предписано да получават 180 mcg седмично пегилиран интерферон alfa-2a (Pegasys) или 80-150 mcg седмечно пегилиран интерферон alfa-2b (Pegintron) плюс 800-1200 mg дневно рибавирин, съобразено с теглото, за срок от 48 седмици. Общият ранен вирусологичен отговор (EVR) на дванадесетата седмица е 80% при групата, получавала Pegasys, и 70% при тази, получавала Pegintron, - което не е статистически значима разлика. Хората получавали Pegasys и Pegintron, са имали подобни процентни дялове на SVR и 24 седмици след приключването на лечението (46% срещу 42%, което отново не е статистически значима разлика). За пациентите с генотип 1 и 4 процентните дялове на SVR са били 32% с Pegasys срещу 28% с Pegintron, докато за генотип 2 и 3 съответните стойности са били 71% срещу 62%. Вероятността за ранно прекъсване на терапията, дължащо се на странични ефекти, също е подобна при групата, получила Pegasys (13%), и тази, получила Pegintron (8%). Въз основа на тези резултати учените заключават, че двата вида пегилиран интерферон „нямат значими различия по отношение на ефикасността и безопасността”.
 
 
 
Коментирай научния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1829.0
 
Статии и новини, свързани с хепатит C: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-c