- Обзор на научните публикации
- Научни публикации за хепатит В
- Научни публикации за хепатит С
- HCV Journal - 2010
- HCV Journal - 2009
- HCV Journal – 2009, брой 12
- HCV Journal – 2009, брой 11
- HCV Journal – 2009, брой 10
- HCV Journal – 2009, брой 9
- HCV Journal – 2009, брой 8
- HCV Journal – 2009, брой 7
- HCV Journal – 2009, брой 6
- HCV Journal - 2009 брой 5
- HCV Journal - 2009, брой 4
- HCV Journal - 2009, брой 3
- HCV Journal - 2009, брой 2
- HCV Journal - 2009, брой 1
Статии
Новини
Хепактив Блог
RSS и карта на сайта
Кой е онлайн
В момента има 4 гости онлайн.
Статистика
HCV Journal - 2009, брой 4
Версия за печат
Започвайки от първите години след 2000-та година, лекарите в няколко Европейски града докладваха за множество инциденти на заразяване по сексуален път с остър хепатит C, главно измежду HIV позитивни хомосексуалисти и бисексуални мъже. HIV позитивните пациенти, които са подложени на антиретровирусна терапия обикновено периодично се подлагат на чернодробни тестове, които могат да разкрият асимптоматична ранна HCV инфекция, но HIV негативните пациенти обикновено не се проследяват и изследват за наличие на HCV инфекция. Малко над половината (56%) от HIV позитивните участници в това изследване – но само 8% от HIV негативните участници, са имали HCV инфекция, с предполагаема причина - заразяване по сексуален път. Сравнени с HIV негативните участници, HIV положителните пациенти са били по-стари по отношение на средната възраст, по-често са имали HCV генотип 1, и по-често са имали по-високо вирусно натоварване.
Участниците започнали лечение средно на 30-ия месец след предполагамото време на инфектирането (6 месеца се приема за крайния срок на острата инфекция), използвайки пегилиран интерферон плюс рибавирин за 24 седмици. (Стандартната продължителност на лечението на хроничния хепатит C, е 24 седмици за HCV генотип 2 или 3, и 48 седмици за генотип 1, макар че 48 седмици е препоръчителния период за HIV позитивните пациенти, независимо от генотипа.)
В обобщение, 44% от пациентите са стигнали до бърз вирусологичен отговор (rapid virological response - RVR), т.е. неоткриваеми нива на вируса на 4-тата седмица от началото на терапията. Процента на отговорилите на лечението се е подобрил с по-нататъшното продължаване на лечението: 95% са постигнали ранен вирусологичен отговор (early virological response - EVR) на 12-тата седмица, 90% са имали неоткриваеми нива на вируса на 24-тата седмица (отговорили на лечението), и 80% са постигнали траен вирусологичен отговор (sustained virological response - SVR), т.е. неоткриваеми нива на вируса на 24-тата седмица след края на лечението. Изследователите отбелязват това, че са наблюдавани значителни различия в отговора на лечението между HIV позитивните и HIV негативните пациенти – като HIV позитивните пациенти имат по-малка вероятност да изчистят HCV RNA в различните точки от време – но въпреки това заключават, че "Процента на отговорилите на лечението HIV позитивни пациенти (независимо дали са с остър или ранен хепатит C), е окуражаващ и подкрепя провеждането на периодичен скрининг за HCV инфекция на високо-рискови пациенти, както и ранното лечение на скорошна HCV инфекция."
Nitazoxanide за хроничен хепатит C
Nitazoxanide (Alinia) е едно анти-инфекциозно лекарство, използвано срещу различни видове паразити, бактерии и вируси; nitazoxanide и неговия активен метаболит, tizoxanide са показали потенциал да подтиснат HCV репликацията в различни лабораторни проучвания. В броя от месец март 2009 на списание Gastroenterology, екип от изследователи, воден от J.-F. Rossignol от Romark Institute, са представили резултати от STEALTH-C1, проучване на nitazoxanide, приложен преди терапия с пегилиран интерферон/рибавирин при лекувани за първи път пациенти с хроничен хепатит C с генотип 4 в Египет. 40 участници са били произволно избрани да получат стандартния режим на лечение с пегилиран интерферон алфа-2а (Пегасис) плюс 1000-1200 мг/ден рибавирин (съобразен с теглото на пациента) за 48 седмици, 28 пациенти са получили монотерапия с 500 мг nitazoxanide два пъти на ден за 12 седмици, последвани от двойна комбинация от nitazoxanide плюс Пегасис (без рибавирин) за още 36 седмици, и 28 пациенти са получили монотерапия с nitazoxanide за 12 седмици, последвана от тройна комбинация от nitazoxanide, Пегасис, и рибавирин за 36 седмици.
Участниците, лекувани с тройната комбинация са имали значително по-голям шанс, в сравнение с тези, които са били лекувани със стандартния режим на лечение, да постигнат RVR на 4-тата седмица (64% срещу 38%, респективно), и SVR на 24-тата седмица след края на терапията (79% срещу 50%, респективно). Пациентите, които са получили двойната комбинация nitazoxanide/Пегасис, са имали средни нива на RVR (54%) и SVR (61%). Страничните ефекти са били подобни при различните групи пациенти, с единствената разлика на по-малък брой на случаите на възникване на анемия при групата пациенти, които не са получавали рибавирин.
На конференцията на Американската асоциация за изучаване на чернодробните болести (American Association for the Study of Liver Diseases - AASLD), проведена в края на 2008 година, учените от Romark представиха данни, показващи че тройния режим на лечение с nitazoxanide също е подобрил процента на отговорилите на лечението, и при пациенти с HCV генотипи, различни от 4. На годишната конференция на Азиатската тихоокеанска асоциация за изучаване на черния дроб (Asian Pacific Association for the Study of the Liver - APASL), проведена през февруари 2009, компанията анонсира обещаващи фармакокинетични и клинични данни от научни проучвания за нова таблетка nitazoxanide, която може да позволи намаляването на дозите.
Предсказващи фактори на траен отговор
За да се избегне безсмисленото лечение на пациенти, които отговарят слабо на интерферон-базирано лечение, учените отдавна проучват различни фактори, които могат да помогнат да се предскаже траен отговор още в началото на лечението. В броя от април 2009 на Journal of Clinical Gastroenterology, J.A. de Segadas-Soares и негови колеги докладват за проучване, в което са направили оценка за това дали RVR е позитивен предсказващ фактор за SVR при различни подтипове на генотип 1 при пациенти с хроничен хепатит C. Изследователите са извършили оценка на общо 167 участници в три категории – пациенти, лекувани за първи път (62%), релапсирали пациенти по време или след предишно проведено лечение (13%), и пациенти, неотговорили на предишно лечение (25%) – които са били лекувани с пегилиран интерферон алфа-2б (Пегинтрон) плюс рибавирин.
Нивата на SVR са били 44% за нелекуваните преди това пациенти, 68% за релапсиралите пациенти при предишно лечение, и 12% за неотговорилите на предишно лечение. Общо, приблизително 1/3 от участниците (31%) са постигнали RVR, като тези пациенти са имали значително по-голям шанс да постигнат SVR (75%), в сравнение с пациентите без RVR (23%). RVR също предсказва траен отговор при всяка една от трите подгрупи. Измежду нелекуваните преди това пациенти, постигнали SVR, 71% са постигнали RVR и 29% не са постигнали RVR. Съответните нива на постигнат SVR при релапсиралите пациенти при предишни лечения, са 92% с RVR, 40% без RVR, и при неотговорилите на предишно лечение, са 50% с RVR и 8% без RVR. При логистичния регресионен анализ, RVR и липсата на цироза са установени като независими предвиждащи фактори за постигане на SVR, което води до заключението на изследователите, че "Оценяването на RVR е много полезно при всички групи пациенти при предсказването на SVR и предоставя информация за индивидуализиране на лечението."
Продължителност на лечението при пациенти с HIV коинфекция
Както беше споменато по-горе, стандартния режим за лечение на хроничен хепатит C при HCV моноинфектирани пациенти, е пегилиран интерферон плюс рибавирин с продължителност 24 седмици за хора с генотип 2 или 3, и 48 седмици за тези с генотип 1 или 4, но препоръките при HIV/HCV коинфектираните пациенти са за продължителност на лечението от 48 седмици, независимо от HCV генотипа. Предишни проучвания върху HCV моноинфектирани пациенти са показали, че тези които постигнат RVR може да позволи спокойно да се съкрати продължителността на лечението, докато тези, които са отговорили по-бавно на лечението могат да имат полза от продължителна терапия. В пилотно проучване, описано в броя от 15-ти април 2009 на Clinical Infectious Diseases, E. van den Eynde и негови колеги от Испания правят оценка на това дали продължителността на лечението при HIV/HCV коинфектирани пациенти може да приспособено по подобен начин, базирано на ранния отговор.
Общо 60 коинфектирани пациенти, повечето от които са получавали комбинирана антиретровирусна терапия за HIV, започнали лечение с Пегинтрон плюс 800-1400 мг/ден рибавирин (съобразен с теглото на пациента), и продължителността е била променяна индивидуално, според отговора на лечението на 4-тата и 12-тата седмица. Пациентите, които са постигнали RVR (HCV RNA < 50 IU/mL) на 4-тата седмица, са завършили 24-седмично лечение, тези без постигнат RVR на 4-тата седмица, но за постигнали пълен EVR (дефиниран като HCV RNA < 600 IU/mL) на 12-та седмица, са били лекувани в продължение на 48 седмици, а тези с частичен EVR (спадане на HCV RNA с минимум 100 пъти [2 log drop], но ≥ 600 IU/mL) и неоткриваемо HCV вирусно натоварване на 24-тата седмица, са били лекувани в продължение на 60 седмици.
Като цяло, около 1/3 от пациентите постигнали RVR (16% с генотип 1, 9% с генотип 4, и 58% с генотип 3) и около половината постигнали SVR (44%, 27%, и 79%, респективно). Измежду 19-те участници, които постигнали RVR, всички без двама (89%) постигнали SVR след 24-седмично лечение; процента е бил най-голям измежду пациентите с генотип 3 с ниско начално ниво на вирусно натоварване. Все пак, почти половината (46%) от пациентите с генотип 1 или 4, които не постигнали неоткриваеми нива на вируса на 12-тата седмица, са направили релапс (връщане на вируса) при 48-седмично лечение. "Резултатите от това изследователско проучване предполагат, че лечение, управлявано според отговора на лечението, може да бъде много полезно за оптимизиране на лечението на HCV при пациенти, коинфектирани с HIV," заключават учените. "Може да има нужда от лечение по-дълго от 48 седмици, за да се намали високия риск от релапс, наблюдаван при много от бавно отговарящите (с остатъчна виремия на 12-тата седмица) на лечението пациенти."
Дата: 29 април 2009
Автор: Liz Highleyman
Автор: Liz Highleyman
Лечение на остър и ранен хепатит C
В броя от 1 март 2009 на Clinical Infectious Diseases, G. Matthews и негови колеги докладваха резултати от Австралийското проучване на острия хепатит C (Australian Trial in Acute Hepatitis C - ATAHC), изследващо естествената история и лечението на острата и ранна инфекция с HCV. Анализите включвали 103 участника – 76 HIV негативни и 27 HIV позитивни – които са имали първи позитивен тест през 6-те месеца преди включването им в изследването, и клинична диагноза на хепатит през последната година или документирана сероконверсия на HCV антитела през последните 2 години.
Започвайки от първите години след 2000-та година, лекарите в няколко Европейски града докладваха за множество инциденти на заразяване по сексуален път с остър хепатит C, главно измежду HIV позитивни хомосексуалисти и бисексуални мъже. HIV позитивните пациенти, които са подложени на антиретровирусна терапия обикновено периодично се подлагат на чернодробни тестове, които могат да разкрият асимптоматична ранна HCV инфекция, но HIV негативните пациенти обикновено не се проследяват и изследват за наличие на HCV инфекция. Малко над половината (56%) от HIV позитивните участници в това изследване – но само 8% от HIV негативните участници, са имали HCV инфекция, с предполагаема причина - заразяване по сексуален път. Сравнени с HIV негативните участници, HIV положителните пациенти са били по-стари по отношение на средната възраст, по-често са имали HCV генотип 1, и по-често са имали по-високо вирусно натоварване.
Участниците започнали лечение средно на 30-ия месец след предполагамото време на инфектирането (6 месеца се приема за крайния срок на острата инфекция), използвайки пегилиран интерферон плюс рибавирин за 24 седмици. (Стандартната продължителност на лечението на хроничния хепатит C, е 24 седмици за HCV генотип 2 или 3, и 48 седмици за генотип 1, макар че 48 седмици е препоръчителния период за HIV позитивните пациенти, независимо от генотипа.)
В обобщение, 44% от пациентите са стигнали до бърз вирусологичен отговор (rapid virological response - RVR), т.е. неоткриваеми нива на вируса на 4-тата седмица от началото на терапията. Процента на отговорилите на лечението се е подобрил с по-нататъшното продължаване на лечението: 95% са постигнали ранен вирусологичен отговор (early virological response - EVR) на 12-тата седмица, 90% са имали неоткриваеми нива на вируса на 24-тата седмица (отговорили на лечението), и 80% са постигнали траен вирусологичен отговор (sustained virological response - SVR), т.е. неоткриваеми нива на вируса на 24-тата седмица след края на лечението. Изследователите отбелязват това, че са наблюдавани значителни различия в отговора на лечението между HIV позитивните и HIV негативните пациенти – като HIV позитивните пациенти имат по-малка вероятност да изчистят HCV RNA в различните точки от време – но въпреки това заключават, че "Процента на отговорилите на лечението HIV позитивни пациенти (независимо дали са с остър или ранен хепатит C), е окуражаващ и подкрепя провеждането на периодичен скрининг за HCV инфекция на високо-рискови пациенти, както и ранното лечение на скорошна HCV инфекция."
Nitazoxanide за хроничен хепатит C
Nitazoxanide (Alinia) е едно анти-инфекциозно лекарство, използвано срещу различни видове паразити, бактерии и вируси; nitazoxanide и неговия активен метаболит, tizoxanide са показали потенциал да подтиснат HCV репликацията в различни лабораторни проучвания. В броя от месец март 2009 на списание Gastroenterology, екип от изследователи, воден от J.-F. Rossignol от Romark Institute, са представили резултати от STEALTH-C1, проучване на nitazoxanide, приложен преди терапия с пегилиран интерферон/рибавирин при лекувани за първи път пациенти с хроничен хепатит C с генотип 4 в Египет. 40 участници са били произволно избрани да получат стандартния режим на лечение с пегилиран интерферон алфа-2а (Пегасис) плюс 1000-1200 мг/ден рибавирин (съобразен с теглото на пациента) за 48 седмици, 28 пациенти са получили монотерапия с 500 мг nitazoxanide два пъти на ден за 12 седмици, последвани от двойна комбинация от nitazoxanide плюс Пегасис (без рибавирин) за още 36 седмици, и 28 пациенти са получили монотерапия с nitazoxanide за 12 седмици, последвана от тройна комбинация от nitazoxanide, Пегасис, и рибавирин за 36 седмици.
Участниците, лекувани с тройната комбинация са имали значително по-голям шанс, в сравнение с тези, които са били лекувани със стандартния режим на лечение, да постигнат RVR на 4-тата седмица (64% срещу 38%, респективно), и SVR на 24-тата седмица след края на терапията (79% срещу 50%, респективно). Пациентите, които са получили двойната комбинация nitazoxanide/Пегасис, са имали средни нива на RVR (54%) и SVR (61%). Страничните ефекти са били подобни при различните групи пациенти, с единствената разлика на по-малък брой на случаите на възникване на анемия при групата пациенти, които не са получавали рибавирин.
На конференцията на Американската асоциация за изучаване на чернодробните болести (American Association for the Study of Liver Diseases - AASLD), проведена в края на 2008 година, учените от Romark представиха данни, показващи че тройния режим на лечение с nitazoxanide също е подобрил процента на отговорилите на лечението, и при пациенти с HCV генотипи, различни от 4. На годишната конференция на Азиатската тихоокеанска асоциация за изучаване на черния дроб (Asian Pacific Association for the Study of the Liver - APASL), проведена през февруари 2009, компанията анонсира обещаващи фармакокинетични и клинични данни от научни проучвания за нова таблетка nitazoxanide, която може да позволи намаляването на дозите.
Предсказващи фактори на траен отговор
За да се избегне безсмисленото лечение на пациенти, които отговарят слабо на интерферон-базирано лечение, учените отдавна проучват различни фактори, които могат да помогнат да се предскаже траен отговор още в началото на лечението. В броя от април 2009 на Journal of Clinical Gastroenterology, J.A. de Segadas-Soares и негови колеги докладват за проучване, в което са направили оценка за това дали RVR е позитивен предсказващ фактор за SVR при различни подтипове на генотип 1 при пациенти с хроничен хепатит C. Изследователите са извършили оценка на общо 167 участници в три категории – пациенти, лекувани за първи път (62%), релапсирали пациенти по време или след предишно проведено лечение (13%), и пациенти, неотговорили на предишно лечение (25%) – които са били лекувани с пегилиран интерферон алфа-2б (Пегинтрон) плюс рибавирин.
Нивата на SVR са били 44% за нелекуваните преди това пациенти, 68% за релапсиралите пациенти при предишно лечение, и 12% за неотговорилите на предишно лечение. Общо, приблизително 1/3 от участниците (31%) са постигнали RVR, като тези пациенти са имали значително по-голям шанс да постигнат SVR (75%), в сравнение с пациентите без RVR (23%). RVR също предсказва траен отговор при всяка една от трите подгрупи. Измежду нелекуваните преди това пациенти, постигнали SVR, 71% са постигнали RVR и 29% не са постигнали RVR. Съответните нива на постигнат SVR при релапсиралите пациенти при предишни лечения, са 92% с RVR, 40% без RVR, и при неотговорилите на предишно лечение, са 50% с RVR и 8% без RVR. При логистичния регресионен анализ, RVR и липсата на цироза са установени като независими предвиждащи фактори за постигане на SVR, което води до заключението на изследователите, че "Оценяването на RVR е много полезно при всички групи пациенти при предсказването на SVR и предоставя информация за индивидуализиране на лечението."
Продължителност на лечението при пациенти с HIV коинфекция
Както беше споменато по-горе, стандартния режим за лечение на хроничен хепатит C при HCV моноинфектирани пациенти, е пегилиран интерферон плюс рибавирин с продължителност 24 седмици за хора с генотип 2 или 3, и 48 седмици за тези с генотип 1 или 4, но препоръките при HIV/HCV коинфектираните пациенти са за продължителност на лечението от 48 седмици, независимо от HCV генотипа. Предишни проучвания върху HCV моноинфектирани пациенти са показали, че тези които постигнат RVR може да позволи спокойно да се съкрати продължителността на лечението, докато тези, които са отговорили по-бавно на лечението могат да имат полза от продължителна терапия. В пилотно проучване, описано в броя от 15-ти април 2009 на Clinical Infectious Diseases, E. van den Eynde и негови колеги от Испания правят оценка на това дали продължителността на лечението при HIV/HCV коинфектирани пациенти може да приспособено по подобен начин, базирано на ранния отговор.
Общо 60 коинфектирани пациенти, повечето от които са получавали комбинирана антиретровирусна терапия за HIV, започнали лечение с Пегинтрон плюс 800-1400 мг/ден рибавирин (съобразен с теглото на пациента), и продължителността е била променяна индивидуално, според отговора на лечението на 4-тата и 12-тата седмица. Пациентите, които са постигнали RVR (HCV RNA < 50 IU/mL) на 4-тата седмица, са завършили 24-седмично лечение, тези без постигнат RVR на 4-тата седмица, но за постигнали пълен EVR (дефиниран като HCV RNA < 600 IU/mL) на 12-та седмица, са били лекувани в продължение на 48 седмици, а тези с частичен EVR (спадане на HCV RNA с минимум 100 пъти [2 log drop], но ≥ 600 IU/mL) и неоткриваемо HCV вирусно натоварване на 24-тата седмица, са били лекувани в продължение на 60 седмици.
Като цяло, около 1/3 от пациентите постигнали RVR (16% с генотип 1, 9% с генотип 4, и 58% с генотип 3) и около половината постигнали SVR (44%, 27%, и 79%, респективно). Измежду 19-те участници, които постигнали RVR, всички без двама (89%) постигнали SVR след 24-седмично лечение; процента е бил най-голям измежду пациентите с генотип 3 с ниско начално ниво на вирусно натоварване. Все пак, почти половината (46%) от пациентите с генотип 1 или 4, които не постигнали неоткриваеми нива на вируса на 12-тата седмица, са направили релапс (връщане на вируса) при 48-седмично лечение. "Резултатите от това изследователско проучване предполагат, че лечение, управлявано според отговора на лечението, може да бъде много полезно за оптимизиране на лечението на HCV при пациенти, коинфектирани с HIV," заключават учените. "Може да има нужда от лечение по-дълго от 48 седмици, за да се намали високия риск от релапс, наблюдаван при много от бавно отговарящите (с остатъчна виремия на 12-тата седмица) на лечението пациенти."
Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1869.0
Статии и новини, свързани с хепатит C: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-c