Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит С » HCV Journal - 2009

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 5 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HCV Journal - 2009 брой 5

Версия за печат
Дата: 25 май 2009
Автор: Liz Highleyman

Рибавиринът предпазва от релапс
Проучването IDEAL сравнява пегилирания интерферон алфа-2а (Pegasys) с пегилирания интерферон алфа-2b (PegIntron) и двата комбинирани със съобразен с теглото рибавирин при повече от 3000 пациенти с HCV, генотип 1, неподлагани на лечение преди това. Участниците, получавали Pegasys, са имали по-висок процент на отговор в края на лечението, но за получавалите PegIntron е било по-малко вероятно да стигнат до релапс, така че процентите на траен вирусологичен отговор (SVR) след приключването на терапията са сходни. Все пак някои експерти предполагат, че проучването не е достатъчно точно, защото групата, лекувана с Pegasys е получавала 1,000-1,200 mg дневно рибавирин, докато групата, лекувана с PegIntron, е получавала 800-1,400 mg дневно, т.е. най-тежките пациенти са получавали повече рибавирин във втората група.
 
При ретроспективен проследяващ анализ, докладван в броя на Scandinavian Journal of Gastroenterology от април 2009г., S. Zopf и негови колеги разглеждат по-задълбочено дозирането на рибавирин в групата, получавала Pegasys. По време на изпитанието участниците, тежащи над 105 kg са достигнали максималната доза рибавирин от 13.2 mg/kg в групата, лекувана с PegIntron, срещу 11.3 mg/kg в групата, лекувана с Pegasys. В този анализ учените са установили, че при получавалите Pegasys, чиято доза рибавирин е била поне 13.2 mg/kg, процентът на релапс е 19%, а при тези, чиято доза е била под 13.2 mg/kg, вероятността за релапс е била 71%. Следователно процентът на SVR е бил значително по-висок при групата, получавала по-големи дози рибавирин (60% срещу 29% съответно), като това доказва необходимостта от адекватно дозиране според теглото.
 
Telaprevir
Сред няколкото експериментални антивирусни агенти за хепатит C с директно действие, HСV протеазният инхибитор на Vertex telaprevir (известен преди под името „VX-950”) е в най-напреднал стадий на разработка. Окончателните резултати от две клинични изпитания във Фаза 2b – PROVE 1 и PROVE 2 – бяха публикувани в броя на New England Journal of Medicine от 30 април 2009 г. PROVE 1, проведено в САЩ, включва 250 пациенти с хроничен хепатит С, генотип 1, нелекувани преди това (77 % от които са бели), докато PROVE 2, проведено в Европа, включва 334 участници (94 % от които са бели). На случаен принцип на участниците е определено да получат стандартното лечение с 180 mcg/седмично Pegasys плюс 1000-1200 mg/дневно ribavirin в продължение на 48 седмици или са им били приложени различни други схеми, включващи telaprevir (1250 mg  в първия ден и след това по 750 mg на всеки 8 часа) плюс Pegasys, със или без ribavirin.
 
При PROVE 1, процентът на SVR е значително по-висок при пациентите, които са получавали telaprevir/Pegasys/ribavirin в продължение на 24 или 48 седмици, но тези, които са подложени на схемата с трите медикамента само в продължение на 12 седмици, не са имали по-добри резултати от пациентите, получили стандартното двойно лечение (SVR 61%, 67%, 35% и 41%, съответно). Само 7% от пациентите, приемали telaprevir, са имали вирусен релапс (вируса отново започва да се размножава след спирането на терапията). При малката група афроамериканци (население, което отговаря по-трудно на терапия с интерферон) тези, приемали telaprevir, са постигнали четири пъти по-висок процент на SVR в сравнение със стандартното лечение (44% срещу 11%). Прекъсването на лечението поради странични ефекти е било два пъти по-вероятно при групата, получавала telaprevir, в сравнение със стандартното лечение (21% срещу 11%), като кожният обрив е най-честата причина за прекъсване. При PROVE 2, тройните схеми в продължение на 12 и 24 седмици са дали по-добри резултати от стандартната двойна терапия, която от своя страна е по-успешна от схемата с telaprevir/Pegasys без ribavirin в продължение на 12 седмици (SVR 60%, 69%, 46% и 36% съответно). Отново обривите, сърбежите и анемията са най-често срещани при групата, получавала telaprevir.
 
В придружаваща статия J. Hoofnagle пише, че тези изпитания „показват, че прибавянето на telaprevir към комбинацията от peginterferon и ribavirin ще увеличи процента на траен вирусологичен отговор при пациенти с хроничен хепатит С, дължащ се на заразяване с HCV, генотип 1, от приблизително 45% до 65% и ще позволи продължителността на лечението да се сведе до 24 седмици, като така ще се избегнат разходите и страничните ефекти при продължителната терапия”.
 
Telaprevir е проучван и при пациенти, които преди това не са отговорили на терапия с пегилиран интерферон и рибавирин, както и при такива, които са имали релапс, в изпитанието PROVE 3. Както се съобщава на срещата на European Association for the Study of the Liver (EASL) през април 2009 г., пациентите, получаващи telaprevir/Pegasys/ribavirin, имат значително по-висок процент на SVR от тези, получаващи стандартното двойно лечение, но при групата, лекувана в продължение на 24 седмици, процентът на релапс е по-висок отколкото при групата, лекувана в продължение на 48 седмици, което показва, че по-продължителното лечение може да е по-подходящо за пациенти, лекувани и преди.
 
Sorafenib при цироза
Лекарството sorafenib (Nexavar), което е показало ефективност при лечението на хепатоцелуларен карцином (HCC), може да помогне и за предотвратяването на усложненията на чернодробната цироза според доклад, публикуван в броя на Hepatology от април 2009 г. M. Mejias и негови колеги са направили проучване при плъхове, което цели да определи дали sorafenib – ангиогенезен инхибитор (angiogenesis inhibitor), който подтиска пролиферацията на кръвоносните съдове – би могъл да забави развитието на порталната хипертония, която се характеризира с увеличено кръвно налягане на порталната вена и използването на алтернативни канали за кръвообращение, когато порталната вена е блокирана от циротична тъкан. При плъховете с портална хипертония и цироза (причинени от блокирането на порталната вена и жлъчните канали), приемът на sorafenib два пъти дневно, е подтиснал пътищата за химическа сигнализация (например VEGF), които са нужни за растежа на кръвоносните съдове.
 
В сравнение с плъховете, неподложени на лечение, лекуваните със sorafenib плъхове са имали 80% намаление на пролиферацията на висцерални кръвоносни съдове и 18% намаление на образуването на портосистемни колатерални кръвоносни съдове, 17%-28% намаление на кръвотока в superior mesenteric артерията и 25% понижение на порталното налягане. При плъховете с цироза, sorafenib е довел и до забележително подобрение на чернодробната фиброза и възпалението. В придружаваща статия V. Shah и J. Bruix, отбелязват че лекарствата за рак imatinib (Gleevec) и sunitinib (Sutent) също понижават порталната хипертония при предклинични изпитания и изказват предположение, че тези типове медикаменти могат един ден да се използват за предотвратяване или забавяне на фиброзата, преди тя да се развие в цироза или хепатоцелуларен карцином.
 
Възстановяване на CD4 при коинфектирани пациенти
Установено е, че ХИВ инфекцията ускорява прогресирането на чернодробното заболяване при хора с хепатит C. В същото време, ефекта на HCV инфекцията върху прогресирането на ХИВ заболяването, е доста по-малко изяснен. Някои изследователи предполагат, че HIV/HCV коинфектираните хора имат по-бавно възстановяване на CD4 T-клетките при антиретровирусно лечение, но други изследвания отхвърлят това предположение. Както беше съобщено в броя от Април 2009 на списанието Journal of Acquired Immune Deficiency Syndromes, L. Peters и негови колеги са изследвали увеличението на CD4 клетки при 4 208 участници в голяма група пациенти, участващи в голямото научно проучване EuroSIDA. Тези 4 208 пациенти са имали минимум два резултата на неоткриваем ХИВ вирусен товар (< 50 копия/мл), след стартирането на компонентна антиретровирусна терапия.

Некоригираните годишни промени в броя на CD4, са били с много близки стойности при HIV/HCV коинфектираните пациенти, и HCV серонегативните участници (36 срещу 38 клетки/мм3). След корекция на резултатите за променящи (объркващи) резултатите фактори, годишните CD4 промени не са се различавали значително, по отношение на HCV-антитела серостатуса (наличие на HCV антитела), HCV генотипа, откриваеми срещу неоткриваеми нива на HCV вирусно натоварване, HCV RNA вирусното ниво, или използването на интерферон за лечение на хепатит C в този момент. Учените заключават, че коинфекцията с HCV не засяга и не променя възстановяването на CD4 клетките, при хора с трайно максимално подтискане на ХИВ.


Използване на венозни наркотици
Използването на общи игли и други прибори, използвани при инжектиране на наркотици, е един от пътищата за предаване на вируса на HCV, HIV, и други заболявания, предавани по кръвен път. В изданието от 10 април 2009 на  Morbidity and Mortality Weekly Report (седмично издание на Centers for Disease Control and Prevention - CDC), изследователи от CDC, са публикували обобщените данни от проучване, изследвало риска от предаване на ХИВ сред повече от 10 000 венозни наркомани (injection drug users - IDUs) от 23 американски града. Докладът е събрал данните от Националната система за наблюдение на поведението на хора с рисково поведение по отношение на опасността от заразяване с ХИВ, или т.нар. National HIV Behavioral Surveillance System, събрани между май 2005 и февруари 2006. Tези данни са приложими и за HCV, тъй като проучването се фокусира върху хората, при които има риск от заразяване с ХИВ, като тези които вече са ХИВ-позитивни не са включени в него. Приблизително 2/3 от участниците в проучването са били мъже и почти половината са били афро-американци.

Приблизително 1/3 от участниците (32%) са казали, че са използвали общи игли и спринцовки по време на проучвания период, като е докладван много близък процент по отношение на използване и споделяне на други прибори, използвани при подготовката и инжектирането на наркотика. Венозните наркомани, които са бели и тези на възраст от 25 до 34 години (39%) най-често са използвали и са споделяли общи игли и спринцовки. Почти 2/3 (63%) са казали, че са правили вагинален секс без предпазни средства, а 47% са споделили за повече от един сексуален партньор от противоположния пол. Голяма част от участниците - 72%, казват, че са се изследвали за HIV и HCV, като въпреки това, по-младите венозни наркомани (на възраст от 18 до 24 години) най-често са се тествали за ХИВ, и много по-рядко за хепатит C. Изследователите препоръчват интегрирани здравни услуги, които да предоставят информация и съвети по отношение на превенцията, скрининг, и ваксинация (ако е налична такава) срещу хепатит, сексуално-предавани болести, туберкулоза, и ХИВ. "Предоставянето на обширни (всеобхватни) здравни услуги на всички венозни наркомани може да помогне да се намали разпространението на инфекциите, предавани по кръвен път, и да увеличи възможността за достъп до здравно обслужване, като осигури един ефективен подход по отношение на предотвратяването на разпространението на инфекциозните заболявания сред цялото население," заключават те.

В подобен на този доклад, публикуван в изданието от 1 март 2009 на Drug and Alcohol Dependence, V.A. Gyarmathy и негови колеги са се опитали да открият връзка между HCV инфекцията и типовете спринцовки и средства за почистване на спринцовки, използвани сред 215 венозни наркомани в Будапеща, Унгария. Въпреки, че 37% от участниците в проучването са дали положителен резултат за HCV, само 14% от тях (14% от тези 39%, които са имали положителен резултат за HCV) са знаели, че са заразени с HCV. Използването на спринцовки от две части се е оказал значителен рисков фактор за инфекция с HCV. Сред участниците, които винаги са използвали спринцовки само от една част, тези от тях които са ползвали използвани преди това спринцовки, без винаги да ги почистят, са имали много по-често хепатит C. Участниците, които винаги са използвали спринцовки само от една част и са ползвали използвани преди това спринцовки, но винаги са ги почиствали, преди да ги използват, са имали много по-рядко HCV. За сравнение с някои други подобни предишни изследвания, това изследване не е открило връзка между HCV инфекцията и използването на общи прибори за приготвяне на наркотика, нито с това дали е имало прехвърляне на наркотик от една спринцовка в друга.

 
 Може да коментирате месечния обзор тук: - http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1981.0
 
Статии и новини, свързани с хепатит C: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-c