Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит С » HCV Journal - 2009

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 2 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HCV Journal – 2009, брой 6

Версия за печат
Автор: Alan Franciscus
Дата: 29 юни 2009  
Повторно лечение на пациенти, които не са отговорили на терапията
 
Много хора с хроничен хепатит С, особено тези с HCV генотип 1, не постигат траен отговор при първия курс на лечение, използващо пегилиран интерферон и рибавирин. В броя на Annals of Internal Medicine от 22 април 2009 г., D.M. Jensen и негови колеги докладват за резултатите от изпитанието REPEAT, при което 950 пациенти, които не са отговорили след 12 или повече седмици лечение с пегилиран интерферон alfa-2b (PegIntron) плюс рибавирин, са повторно лекувани с пегилиран интерферон alfa-2a (Pegasys). На случаен принцип е определено участниците да получат лечение за 48 или 72 седмици; някои от тях са използвали стандартната доза от 180 mcg седмично през цялото време, докато други са използвали двойно по-голяма доза (360 mcg седмично) през първите 12 седмици. Всички са приемали и 1000-1200 mg дневно рибавирин, съобразено с теглото.
 
За участниците, които са получили лечение с по-голяма продължителност, е било по-вероятно да постигнат траен вирусологичен отговор (SVR), отколкото тези, лекувани в продължение на 48 седмици (16 % срещу 8 %). Повече пациенти, започнали с двойна доза Pegasys, са постигнали пълен ранен вирусологичен отговор (EVR) или HCV RNA по-малко от 50 IU/mL на 12-тата седмица, отколкото тези, използвали стандартната доза (21 % срещу 13 %). Около половината (49 %) от участниците с пълен ранен вирусологичен отговор са постигнали и траен вирусологичен отговор в сравнение със само 4 % от тези без пълен ранен отговор. Изследователите заключават, че лечението с продължителност 72 седмици значително увеличава вероятността за траен отговор. „Общият процент на SVR беше нисък, но пациентите, за които е най-вероятно да отговорят на лечението могат да бъдат определени на 12-тата седмица”, твърдят те.
 
Друго скорошно проучване, за което се докладва в броя на Gastroenterology от май 2009 г., показва, че лечението, при което се използва PegIntron, също е ефективно. T. Poynard и международната Epic Study Group са провели изпитание, което има за цел да се оцени лечението с 1.5 mcg/kg седмично PegIntron плюс 800-1400 mg дневно рибавирин, съобразено с теглото при 2333 пациенти с хроничен хепатит С със значителна фиброза или цироза, които не са постигнали траен отговор на предишна конвенционална или комбинирана терапия с пегилиран интерферон. Участниците с пълен ранен вирусологичен отговор са лекувани в продължение на 48 седмици; 188 пациенти с ниска, но откриваща се HCV RNA на 12-тата седмица, са продължили терапията по молба на изследователите, а на тези с по-висока HCV RNA е дадена възможност да се включат в проучвания на поддържащата терапия.
 
Като цяло, 22 % от участниците са постигнали траен вирусологичен отговор. За пациенти с HCV RNA, която не се открива на 12-та седмица, е било по-вероятно да постигнат траен отговор, отколкото за онези с ниски нива на вирусен товар (56 % срещу 12 %). Процентът на SVR е били по-висок при пациенти, които са имали релапс, отколкото при такива, които никога не са отговаряли на терапията (38 % срещу 14 %), а пациенти, които преди са били лекувани с конвенционален интерферон, са постигнали по-добри резултати от онези, които са имали предишен опит с пегилиран интерферон (25 % срещу 17 %). Факторите, предсказващи траен вирусологичен отговор на 12-тата седмица, са HCV генотип 2 или 3 ( а не генотип 1), по-ниска степен на фиброза и нисък първоначален вирусен товар (≤ 600,000 IU/mL).
 
Расови различия при отговора на интерферон
 
Добре известно е, че хора с африкански произход не отговарят така добре както белите на интерфероновата терапия, но причините за това не са добре проучени. Изследването Virahep-C е замислено с цел да се разгледат факторите, които се свързват с разликите в отговора на терапията, като се поставя ударение върху расата. Около 400 нелекувани пациенти с хроничен хепатит С генотип 1 – половината чернокожи и половината бели – са лекувани с 180 mcg седмично Pegasys плюс 1000-1200 mg дневно рибавирин, съобразено с теглото, първоначално в продължение на 24 седмици. Тези, които не са постигнали HCV RNA, която не се открива, на този етап са прекратили лечението, а отговорилите са продължили до 48 седмици. Както се съобщава в броя на Journal of Infectious Diseases от 15 април 2009 г., J. Hoofnagle и неговите колеги са анализирали ранните промени във вирусния товар при 341 участници в проучването, които са завършили първите четири седмици от лечението без промени в дозата.
 
Нивата на вирусния товар са се понижили при почти всички участници, но понижението варира в много широки граници. На четвъртата седмица 22 % от белите са имали бърз вирусологичен отговор (RVR) или HCV RNA, която не се открива, в сравнение с 12 % при чернокожите. Разглеждането на дори по-ранните резултати показва, че расовите различия при намаляването на вирусното натоварване са достигнали статистическа значимост още на втория ден от лечението. Дори за чернокожите, които са постигнали спад на вирусното натоварване на четвъртата седмица, сравним с този на белите, е било по-малко вероятно да постигнат траен вирусологичен отговор. В допълнение към расата, други фактори, които се свързват с по-малкия спад на вирусния товар на четвъртата седмица, са по-високото първоначално ниво на HCV RNA, по-високата степен на фиброза и по-голямото телесно тегло. Тези факти са накарали изследователите да предположат, че расовите различия при отговора вероятно са свързани с „изцяло биологични” различия в начина, по който тялото отговаря на интерферона.
 
В придружаваща статия A. Tai and R. Chung, отбелязвайки, че ниският процент на SVR при чернокожите изглежда се дължи на влошена ранна вирусна кинетика, пишат, че са необходими допълнителни проучвания „за да се разкрият съответните механизми, които са в основата на този дефект при отговора на интерферона” с надеждата, че „тези механизми могат да бъдат манипулирани, за да се възстанови отговора на интерферона.”
 
Интерферон - Сигнализиращи Гени
 
В изследване, публикувано през април 2009 в JournalofHepatology, K. Kim и колеги са разследвали как отговора към интерферона варира в зависимост от факторите, определени от вируса или човека-гостоприемник. Те измерили експресията на два гена1, които играят роля при интерферон сигнализирането2 – STAT1 и SOCS3, в проби от чернодробни биопсии (направени преди началото на лечението) от 49 HCV пациенти с моноинфекция, и 25 HIV/HCV коинфектирани пациенти, които започвали лечение с пегилиран интерферон плюс рибавирин.
SOCS3 експресията преди началото на лечението е била по-висока при неотговорилите (nonresponders) в сравнение с отговорилите на лечението (responders).
Сред отговорилите на лечението, SOCS3 експресията не се е различавала при различните HCV генотипи. Чернокожите са имали по-висока SOCS3 експресия от другите расови групи. Обратно на това, STAT1 експресията в черния дроб не се е различавала между отговорилите и неотговорилите на лечението пациенти. “Нашите данни ндикират, че чернодробния SOCS3 е по-силен базов предсказващ фактор за антивирусния отговор в сравнение с вирусния генотип”, заключават учените.
“Слабия отговор на антивирусната терапия при афро-американците може да бъде асоцииран с по-високата чернодробна SOCS3 експресия.”
 
Задържан HCV след SVR
 
Общоприето е, че трайния вирусологичен отговор (продължаващ неоткриваем HCV вирусен товар шест месеца след края на лечението), е “излекуване”. Но според изследване, публикувано в Hepatology през май 2009, активния вирус може да се задържи (персистира) на ниски нива в тялото. В лабораторно изследване, S. MacParland и колеги са измерили заразността на задържан HCV в култури3 на човешки T-клетки.
Неинфектирани лимфоидни клетки4 са били изложени на плазма или супернатантен5 материал от клетъчни култури от периферни (венозни) кръвни мононуклеарни клетки от 9 души, които са постигнали задържан вирусологичен отговор след интерферон-базирано лечение.
Изследователите са търсили HCV РНК низове (с положителен или отрицателен поляритет6), както и HCV неструктурен протеин 5A (NS5A), както и мутирали вариации на HCV, и освобождаване на новопроизведени вирусни частици.
Изследователите са открили, че 11 от 12-те подготвени клетъчни култури са имали откриваеми HCV РНК с положителен поляритет, и 4 от тях също са имали свидетелство за налични низове с отрицателен поляритет, произведени по време на вирусна репликация. Неструктурният протеин NS5A е бил открит в новоинфектираните клетки.
Секвестирането7 е разкрило HCV мутанти, които не са били открити в оригиналните проби, което е друг индикатор за течаща репликация.
Плазмата от три пациенти е предизвикала продуктивна инфекция (възпроизвеждащ се вирус) в клетъчните култури.
“HCV се задържа в много ниски нива след резолюция на хроничен хепатит C, предизвикана от лечение, като вируса може да остане заразен”, заключават изследователите.
 
Предаване на HCV по полов път
 
От началото на това десетилетие учените от Великобритания и Европа докладват за огнища на изглежда предаден по полов път остър хепатит С, предимно сред HIV положителни мъже, които имат полови контакти с мъже; наскоро такива огнища са наблюдавани и в САЩ (вж. „Предаване на HCV по полов път: появата на нов консенсус?” в броя на HCV Advocate от април 2009 г.). Както се съобщава в броя на Gastroenterology от май 2009 г., T. van de Laar и негови колеги са направили комбиниран генетичен анализ на повече от 200 случая на остър HCV сред хомосексуални/ бисексуални мъже във Великобритания (107), Холандия (58), Германия (25), Австралия (24) и Франция (12), диагностицирани между 2000 г. и 2006 г. Мнозинството от мъжете са били на антиретровирусно лечение за HIV и са имали добре запазена имунна функция със среден брой на CD4 клетките от 518.
Като е използван PCR в реално време (real-time PCR), за да се увеличи и сравни зоната NS5B на генома на HCV, изследването открива, че 78 % от анализираните последователности (86 % от Европа, 42 % от Австралия) се групират в 11 групи на тясно свързан вирус, всеки от които съдържа от 4 до 37 последователности. По-големите групи включват няколко държави, като 85 % от заразяванията с HCV са се случили след 1996 г. Докато най-често срещан е генотип 1 (64 %), почти една четвърт от мъжете са имали генотип 4d, който по принцип не се среща в Европа.
 
Изследователите заключават, че тези открития представляват доказателство за съществуването на „широка международна мрежа на предаване на HCV сред HIV положителни мъже” и „бързо разпространение на HCV в съседните държави.” Наблюдаваният модел „говори за случайно въвеждане и предаване на HCV сред МСМ (men who have sex with men - MSM) популацията между 1975 г. и 1996 г., последвани от по-бързо разрастване на разпространението на предаването на HCV сред HIV положителни МСМ от 1996 г. насам. Причината за промяната на модела на предаване на HCV остава неясна, но вероятно е свързана с биологични и поведенчески фактори.”
 
Речник на Използваните Медицински Термини
 
1 – генна експресия (gene expression) - генна експресия е процесът, при който унаследяема информация от един ген, като например ДНК секвенция (последователност), се трансформира във функционален генетичен продукт, като протеин или РНК.
2 – интерферон сигнализиране (interferon signaling) – В биологията сигнализриането се отнася до всеки процес, чрез който клетката преобразува един тип сигнал или стимул в друг. В сигнализирането най-често са замесени подредени последователности от биохимични реакции вътре в клетката, които се извършват от ензими и се свързват чрез сигнализиращи молекули. Сигнализирането чрез интерферона стимулира антивирусния отговор на имунната система.
3 – клетъчни култури (cell cultures) – клетъчна култура е процес, при който клетките се отглеждат в контролирана среда.
4 – лимфоидни клетки (lymphoid cells) – клетки, формиращи лимфната тъкан на имунната система. Те помагат в борбата на тялото срещу инфекциозни агенти по директен път, или чрез производство на антитела.
5 – супернатант (supernatant) – утайката (precipitation) представлява образувание в разтвор по време на химическа реакция. Когато възникне реакцията, формираната твърда част се нарича утайка, а надстоящата течност над получената в резултат на реакцията утайка се нарича супернатант.
6 – посока (поляритет) на молекули нуклеинова киселина (sense of nucleicacid molecules) – посоката, когато се използва в контекста на биологията, е обща концепция, която се използва, за да се сравни поляритета на молекулите нуклеинова киселина, като ДНК или РНК, спрямо други молекули нуклеинови киселини.
7 – секвестиране (sequencing) – секвестирането в биологията представлява едноизмерно (one-dimensional) подреждане на мономери, ковалентно свързани помежду си с биополимер. То също се използва и за първичната структура на биологична макромолекула, т.е. това би могло да се нарече и вид селекция, при която се прави сравнение и селекция на биологични макромолекули.
 
За информация за други непознати медицински термини, използвани в статията, може да се ползва Медицинския речник на сайта на Хепактив: 
 

Източник: HCV Journal Review: Year 2009, Issue 6 :

Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2100.msg23414#msg23414

 

Статии и новини, свързани с хепатит C: http://www.hepactive.org/category/hepatitis/viral-hepatitis/hepatitis-c