Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит С » HCV Journal - 2009

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 3 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HCV Journal – 2009, брой 7

Версия за печат
Автор: Alan Franciscus
Дата: 27 юли 2009
 
Проучване IDEAL
 
Според проучването IDEAL (Individualized Dosing Efficacy vs Flat Dosing to Assess Optimal Pegylated Interferon), публикувано в електронното издание на New England Journal of Medicine на 22 юли, и двете търговски марки на интерферон алфа, които се намират на пазара - Pegasys (2a) и PegIntron (2b) - са еднакво ефикасни за лечението на хроничен хепатит С.
 
В това изпитване проведено в 118 места в САЩ, и спонсорирано от производителя на PegIntron - Schering Plough, J.G McHutchinson и колеги, са включили за участие 3070 пациенти с НСV генотип 1, които преди това не са били лекувани.  На участниците е предписано, на случаен принцип, да приемат в продължение на 48 седмици 1.5 (стандартна доза) или 1.0 (занижена доза) мг/кг/седмично PegIntron плюс 800-1400 мг/дневно рибавирин, урегулиран според теглото, или пък 180 mcg/седмично Pegasys плюс 1000-1200 мг/дневно рибавирин. И двата режима са били прилагани според указанията в опаковките, коeто позволява по-голяма граница на вариране на дозите рибавирин с PegIntron.
 
Пациентите, получавали Pegasys, са имали по-висок процент на отговор в края на терапията, но при тях вероятността за релапс (повторна поява на вируса) е била също по-голяма, така че 24 седмици след края на терапията процентите на траен вирусологичен отговор (SVR) са били сходни: 40.9% с Pegasys, 39.8% със стандартна доза PegIntron и 38.0% със занижена доза PegIntron. При всички групи процентът на отговор е бил по-висок при пациентите, постигнали бърз или ранен вирусологичен отговор на 4-та или 12-та седмици. Профилът на безопасност е сходен и за трите групи - при около 10% е имало нежелани реакции. Изследователите стигат до извода, че “процентите на траен вирусологичен отговор и поносимост не се различават значително между двата налични режима на пегинтерферон-рибавирин, или между двете дози на пегинтерферон алфа-2b.”
 
Бъбречно заболяване
 
Според информация в Journal of Clinical Gastroenterology, от май-юни 2009, терапията на база интерферон е безопасна за пациентите с хроничен хепатит С и бъбречно заболяване в крайна фаза [или End Stage Renal Disease (ESRD)]. W. Hakim и колегите му включили за участие в едно пилотно наблюдателно изследване 20 ESRD пациенти, повечето от които с НСV генотип 1. Рибавиринът се преработва от бъбреците, така че хора с бъбречно заболяване могат да се нуждаят от по-ниски дози. Участниците в изследването започнали с 135 mcg/седмично пегилиран интерферон (по-ниско от стандартната доза), а четири седмици по-късно е добавен и рибавирин, в началото по 200 мг веднъж седмично и постепенно увеличен до три пъти седмично; лечението е продължило 48 седмици.
 
От 20-те записани за участие пациенти, пет са се отказали преди началото на лечението. От 11-те, завършили 12-седмична терапия, 6 (55%) постигнали ранен вирусологичен отговор (поне двукратен логаритмичен спад /2-log drop/ във НСV вирусен товар). Обаче от 5-те пациенти, лекувани в продължение на 48 седмици, само един е постигнал траен вирусологичен отговор. По принцип е имало добра поносимост на терапията, с четири случая на анемия. Учените заключават, че това изследване “показва, че комбинираната терапия е безопасна терапевтична алтернатива за ESRD лица с НСV инфекция, която се нуждае от по-нататъшни проучвания, за да се определи дали увеличаването на продължителността на терапията и/или дозата на рибавирин ще повлияе върху процента на посттерапевтичен отговор.”
 
Късното нарастване на ALT предвещава релапс
 
Според едно изследване, публикувано в Hepatology, през май 2009, увеличенията на ALT по време на лечение на хепатит С, може да предвещава релапс. M. Basso и колеги от Италия са разгледали случаите на 173 хронични НСV пациенти, лекувани с пегилиран интерферон плюс рибавирин, от които 78% са постигнали SVR, а 13% са дали отговор, но по-късно са релапсирали. Като цяло една трета от участниците с неоткриваем НСV вирусен товар са имали завишена ALT, измерена при поне едно проучвателно посещение.
 
Повишенията на ALT в ранните седмици на лечението не се свързват със съотношението траен вирусологичен отговор срещу релапс, но повишенията, които се появяват между 12-та седмица и края на терапията се срещат десет пъти по-често при релапсиралите пациенти, отколкото при тези с траен отговор (90% срещу 9%). “Въпреки че повишението на ALT само по себе си не се свързва с по-голям риск от релапс, появата му на по-късен етап от лечението, е по-често срещано при релапсирали пациенти,” съобщават учените.
 
Консенсусен интерферон
 
Според едно проучване, публикувано в Hepatology, през юни 2009, консенсусният интерферон плюс рибавирин води до траен отговор при някои пациенти, което преди това не са отговорили на лечението. В проучването DIRECT (Daily-Dose Consensus Interferon and Ribavirin: Efficacy of Combined Therapy), B. Bacon и колегите му са записали за участие 487 пациенти с хроничен хепатит С, трудно поддаващи се на лечение. Почти всички са имали НСV генотип 1, при 80% е имало минимален отговор на предишна терапия с пегилиран интерферон плюс рибавирин (други са отговорили, но по-късно са релапсирали), около 70% са имали висок изходен НСV вирусен товар, 59% са били с напреднала чернодробна фиброза или цироза, а около 20% са били афроамериканци. На участниците е определено, на случаен принцип, да получат или 9, или 15 mcg/дневно консенсусен интерферон плюс рибавирин, или да нямат по-нататъшно лечение. На 24-та седмица пациенти с продължаващ откриваем вирусен товар прекратили лечението, а рано отговорилите останали на терапия още 24 седмици, а останалата контролна група от първоначално нелекувани, се присъединила към групите на лекуваните пациенти.
 
Като цяло, процентът на траен отговор е нисък, като 7% от пациентите в групата на 9 mcg консенсусен интерферон, и 11% от групата на 15 mcg, са постигнали SVR. Процентите на траен отговор, обаче, са били по-високи при пациенти с предишен релапс (в сравнение с тези, които въобще не са отговорили). Пациенти без цироза, дали преди това частичен отговор, при които е имало поне двукратен логаритмичен спад на вирусния товар по време на предхождащо лечение, са достигнали 32% SVR. Нежелани реакции са се срещали често, но малко пациенти са се отказали от лечението поради тази причина. 
 
Lozartan за чернодробна фиброза
 
Според едно малко изследване, публикувано в Gastroenterology, през юни 2009, лекарството за кръвно налягане Lozartan може да подобри чернодробната фиброза. F. Oakley и колегите му от Великобритания най-напред извършили лабораторни изследвания за да преценят влиянието на два естествени цитокини - ангиотензин ІІ (angiotensin II) и IkB-киназа (IkB kinase - IKK), които регулират действието на ядрения фактор kappa-В (NFkB), който допринася за фиброзата. Вещества (агенти), които потискат (инхибират) ангиотензин-конвертиращия ензим (angiotensinconverting enzyme - ACE) и IKK са довели до регресия на фиброзата в чернодробните клетки на плъхове.
 
След това те извършили открито клинично изпитване (open-label clinical trial - клинично изпитване, при което пациентите знаят лекарството, което приемат), при което 14 пациенти с хроничен НСV, с напреднала фиброза, но без история на декомпенсация, са били лекувани с 50 мг/дневно lozartan (Cozaar), АСЕ инхибитор, в продължение на 18 месеца. Комбинирани по двойки пред- и пост- терапевтичните биопсии показват, че половината участници са имали в началото високи нива на NFkB, но след администрирането на lozartan те са паднали. Освен това, lozartan се свързва с намалено образуване на фиброзна увредена тъкан (scar tissue). “Това ранно изследване показва, че можем да намалим чернодробната цикатризация при някои пациенти и дава надежда за терапия, която би променила коренно живота на хиляди хора,” казва съавторът Derek Mann.
 
ХИВ терапия намалява чернодробното възпаление
 
Комбинираната антиретровирусна терапия (ART) се свързва с намален некроимфламаторен процес на черния дроб и по-ниска степен на фиброза при коинфектирани с HIV/HCV пациенти с висок брой на CD4-клетки, според едно профилно изследване, публикувано в броя на AIDS от 15 май 2009 г. J.F. Pascual-Pareja и колеги от Испания са събрали проби от чернодробната биопсия на 119 коинфектирани пациенти със сравнително добре запазена имунна функция, с установен брой на CD4 от поне 350 - прагът за започване на антиретровирусна терапия според настоящите насоки за лечение на ХИВ. Повечето от тях (78%) са били на комбинирана ART терапия, средният брой на СD4 клетките е бил 549, а 40% са имали неоткриваем вирусен товар на ХИВ. Половината, обаче, са имали висок НСV вирусен товар (> 800 000 копия/мл), а 74% са имали НСV, генотип 1 или 4.
 
Биопсията е показала, че 24 са били с напреднала фиброза, а 66% са имали значителна стеатоза (натрупване на мазнини в чернодробните клетки). При анализ по отделни фактори прекалената употреба на алкохол, повишените нива на ALT, стеатозата и високата степен на фиброза явно се асоциират с по-висока некроинфламаторна дейност. При мултивариантен анализ високите нива на ALT, напредналата фиброза, и липсата на ART, се свързват с по-голям некроинфламаторен процес. Тези резултати, казват учените, ни навеждат на мисълта, че една комбинирана антиретровирусна терапия може да намали действието на хепатит С в HIV/HCV коинфектирани пациенти с брой на клетките CD4 над 350, и са едно допълнение към нарастващия брой доказателства в полза на ранна ХИВ терапия.
 

Източник: HCV Journal Review: Year 2009, Issue 7: 

Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2148.0

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C