Начало » Обзор на научните публикации » Научни публикации за хепатит С » HCV Journal - 2009

RSS и карта на сайта

Разпространи съдържание
повече

Кой е онлайн

В момента има 2 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

HCV Journal – 2009, брой 8

Версия за печат
Автор: Alan Franciscus
Дата: 25 август 2009
 
Генетична вариация предсказва отговора
 
Според изследване, публикувано в сигналното издание на онлайн списанието Nature от 6 август, една генетична вариация или полиморфизъм у човека помага да се обяснят различията в отговора на терапията за хепатит С, базираща се на интерферон. Д. Ге (D.Ge) и колегите му са направили анализ на генетичен материал от 1,671 участници в IDEAL (Individualized Dosing Efficacy vs Flat Dosing to Assess Optimal Pegylated Interferon) изследването, сравняващо пегилиран интерферон алфа 2а (Pegasys) спрямо две дози пегилиран интерферон алфа-2b (PegIntron), всички те с коригиран спрямо теглото рибавирин (ribavirin).
 
Учените открили, че една вариация (обозначена като rs12979860) в един единствен нуклеотид при специфично разположение върху хромозом 19, близо до ген IL28B, който кодира интерферон-ламбда-3, е свързана с почти трикратното нарастване на процента на отговор на терапията. Около 80% от пациентите с генотип СС дават траен вирусологичен отговор (SVR) в сравнение с около 30% при пациенти с генотип СТ или ТТ. Полиморфизмът се свързва с подобрения отговор на терапията при лицата от всички раси/етнически групи, но вероятността за наличие на мутацията е различна. При хората от източно-азиатски произход вероятността да носят тази благоприятна особеност е най-голяма, следвани от американците от европейски произход, латиноамериканците и афроамериканците. Изследователите стигат до извода, че полиморфизмът rs12979860 “обяснява почти половината от разликите в процента на отговор между афро-американците и пациентите с европейско потекло.”
 
Статините са ефикасни срещу НСV
 
Статините - лекарства, които инхибират определен ензим в организма [хидрокси метилглутарил КоА редуктаза (HMG CoA reductase)] - са показали анти-НСV действие и са увеличили антивирусното действие на интерферона и на определени вещества в едно изследване, за което се съобщава в юлския брой на Hepatology. L. Delang и колегите му са оценили действието на различните статини срещу НСV-репликони1(replicons) в клетъчни култури. От изпробваните пет статина, mevastatin(без одобрение) и simvastatin (Zocor) са показали най-силно invitro действие. Lovastatin (Mevacor) и fluvastatin (Lescol) са имали умерено антивирусно действие, докато pravastatin (Pravachol) е бил “без какъвто и да е антивирусен ефект.”
 
Когато изследователите комбинирали статините с интерферон-алфа или инхибитори на НСV полимераза и протеаза, те наблюдавали допълнително (кумулативно) антивирусно действие. Докато нито статините, нито тестваните анти-НСV вещества поотделно (самостоятелно) не са изчистили напълно НСV от клетъчните култури, то комбинацията от инхибитори на НСV полимераза и протеаза с mevastatin или simvastatinе довела до ефикасно изчистване. Освен това, добавянето на mevastatineвъзпрепятствало появата на НСV-репликони с резистентност към изследвания полимеразен инхибитор НСV-796 (вече не е в разработка). “Комбинацията от точно определени НСV инхибитори със статини може да доведе до по-силен антивирусен ефект или да предотврати развитието на резистентност към тези инхибитори,” заключават те.
 
Стеатоза
 
Две нови изследвания правят преглед на естествената история и напредъка на стеатозата, или натрупването на мастна тъкан в чернодробните клетки, при хората с хепатит С. При първото изследване, за което се съобщава в юнския брой на Hepatology, A. Lokи колегите му преценяват развитието на стеатозата сред участниците в изпитанието HALT-C (Hepatitis C Antiviral Long-term Treatment against Cirrhosis), което оценява дългосрочната монотерапия с пегилиран интерферон като поддържащ режим за забавяне напредъка на чернодробното заболяване у пациенти без траен отговор на комбинирана терапия. От общо 1,000 участници в изпитанието (над 90% от които с НСV генотип 1) 892 са имали поне една проследяваща биопсия на черния дроб, а при 699 последната биопсия е била 3.5 години след рандомизацията на поддържаща терапия или липса на по-нататъшно лечение.
 
Във второто изследване, публикувано в Journal of Viral Hepatitis, юли 2009, T. J. Crossи колегите му правят ретроспективен анализ на 112 пациенти с хроничен хепатит С, които са претърпели две чернодробни биопсии с интервал от 50 месеца между тях. Участниците не са били лекувани за хепатит С (т.е. те са имали лека форма на фиброза, отказали са лечение или са имали противопоказни състояния). При първата чернодробна биопсия 54% са имали стеатоза стадий S0 (по-малко от 5% засегнати чернодробни клетки), 30% са имали стадий S1 (от %5 до 33%  от клетките), 11% са имали стадий S2 (33% до 66% от клетките), а 5% са били в стадий S3 (над 66% от клетките). Наличието на стеатоза се асоциира с НСV генотип 3.
 
Около една пета (21%) показват напредък на фиброзата при втората биопсия (нарастване с поне един етап на Ishak). В мултивариантния анализ изходният стадий на стеатозата е била единственият значим предсказващ фактор за прогресиране на фиброзата с коефициент на случайност от 14.3. “Полученият резултат, че стеатозата до голяма степен е свързана с напредъка на фиброзата показва, че независимо от изходния стадий на фиброзата, ако има наличие на стеатоза, то трябва да се помисли за антивирусна терапия на пациента,” препоръчват изследователите.
 
Кардио-васкуларен (сърдечно-съдов) риск
 
Според едно изследване, за което се съобщава в броя от 15 юли на Clinical Infectious Diseases, при хората с хроничен хепатит С вероятността от развиване на сърдечно-съдово заболяване е по-голяма, отколкото при хората без хепатит. A. Butt и колегите му са разгледали връзката между НСV инфекцията и заболяването на коронарната артерия при 82,083 НСV-позитивни и 89,582 НСV-негативни пациенти, лекувани в медицинските заведения за ветерани.
 
Мултивариантният анализ показва, че при НСV-позитивните пациенти вероятността от наличие на заболяване на коронарната артерия е с 25% по-висока отколкото при НСV-негативните. Това важи даже и ако пациенти без НСV са били средно в по-напреднала възраст, с по-високи нива на липидите в кръвта (холестерол и триглицериди) и с по-голямо предразположение към високо кръвно налягане и диабет - все доказани сърдечно-съдови рискови фактори. “Независимо от благоприятния рисков профил, НСV инфекцията се асоциира с по-висок риск от коронарно-съдово заболяване след корекция за обичайните рискови фактори,” заключават изследователите. Те предполагат, че повишеният риск може да се дължи на съществуващо възпаление и имунна активация, свързани с хроничната вирусна инфекция.
 
Речник на използваните медицински термини
 
1 - репликон – репликонът е ДНК или РНК молекула, или регион на ДНК или РНК, който се репликира чрез един-единствен източник на репликацията. Представлява единица на генома, който съдържа източника (началото) на репликацията. Друга дефиниция: Репликонът е генетичен елемент, който може да се репликира под свой собствен контрол в дадена клетка.
 
Може да коментирате месечния обзор тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2214.0
Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C