Терминът цироза произлиза от гръцкия термин scirrhus и се използва за описание на оранжевата или жълтеникавокафява повърхност на черния дроб. Хроничната хепатит С инфекция може да доведе до увреждане на черния дроб, чрез развитието на фиброзна (т.нар. цикатрикси или белези - scarring)  тъкан в него. След години или десетилетия на инфекция чернодробната фиброза може да стане така обширна, че архитектурата на черния дроб да се промени в резултат на прекомерни “цикатрикси”, развитие на малки възли, и промени в чернодробната тъкан. Това се нарича цироза. С развитието на цирозата, фиброзната тъкан (съединителната тъкан) замества здравите чернодробни клетки и способността на черния дроб да изпълнява своите функции, е нарушена. Между другото, увреждането на черния дроб не е причинено пряко от вируса на хепатит С  - увреждането се причинява от имунната система, атакуваща и унищожаваща чернодробните клетки, в които се е настанил вируса. Важно е да запомните, че мнозинството от хората с хепатит С не развиват цироза. Хепатит С е бавно прогресиращо заболяване и само около 10 – 25%  от хората с хроничен хепатит С развиват цироза, но този процес обикновено отнема години или десетилетия.  Все пак, ние не можем да предскажем кой ще развие цироза и кой – не, така, че е важно хората редовно да бъдат проследявани от техните лекари. 

Усложненията могат да включват:  

 

      Развиват се проблеми с кървенето (коагулопатия), тъй като черния дроб не е в състояние да произвежда съсирващи фактори. В допълнение, броя на тромбоцитите спада, поради разширения далак.

 

      С напредване на чернодробното заболяване се появява загуба на костна маса и плътност.

 

      Далакът складира червени и бели кръвни клетки и тромбоцити. Развива се разширен далак, дължащ се на принудителното нахлуване на кръв в него, когато се развие портална хипертония. Разширеният далак губи своята способност да съхранява червени и бели кръвни клетки и тромбоцити.

 

      Втвърдяване на черния дроб поради умиране на чернодробните клетки може да се установи при преглед.

 

      Увреденият черен дроб е неспособен да регулира произвеждането и разпределението на някои женски и мъжки хормони. При жените това може да предизвика нередовност в менструалния цикъл, а при мъжете – гинекомастия (уголемяване на гърдите).

 

      Увреден психичен статус, дължащ се на редица фактори. Токсични вещества като амоняк, които обикновено се филтрират от черния дроб, достигат до мозъка. Симптоми на енцефалопатия, включващи промени в характера, промени в моделите на съня, агресивно поведение, мързеливи движения, сънливост, объркване, унес и кома.

 

      Може да се развие сърбеж (пруритус), който може да бъде омаломощяващ. Вярва се, че причината за сърбежа е намаляване или спиране на жлъчния поток, усложнен от жълтеницата.

 

      Бъбречната функция се влошава при човек с декомпенсирана цироза, което допринася за задържане на течности (асцит, едема) и различни бъбречни заболявания.

 

      Хората с хепатит С, които развият цироза са с повишен риск за чернодробен рак.

 

      Загуба на мускулна маса може да е резултат от неспособността на черния дроб да метаболизира белтъчини, което може да направи един човек с цироза по-податлив на костни фрактури.

 

      Фиброзната тъкан (scar tissue, друг термин, който може да се срещне, когато се говори за цироза е - цикатрикси) в черния дроб ограничава притока на кръв и води до портална хипертония, последица от която са усложнения като асцити, спонтанen бактериалen  перитонит, разширени вени (варици) и други потенциално застрашаващи живота усложнения.

 

      Спонтанният бактериален перитонит е състояние, причинено когато естествените бактерии на тялото навлязат в асцитната течност, причинявайки тежка инфекция.

 

      Вените в стомаха, хранопровода и ректума стават толкова опънати и разширени (поради порталната хипертония), че се развива състояние, наречено разширени вени (варици), което може да доведе до вътрешен кръвоизлив.

 

     Комбинация от фактори като портална хипертония, ниски нива на албумин и бъбречна дисфункция предизвикват задържане на течности в тялото. Асцит е натрупване на течност в коремната кухина. Едема е натрупване на течност в крайниците, особено в ходилата и краката.