RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 1 гост онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Колко време може да живее HCV на повърхности?

Версия за печат
Автор: Alan Franciscus
Дата: 2007год.  

Колко време живее HCV, когато е изложен върху външни повърхности?  

В реалния свят би било почти невъзможно да се проучи ефективно този проблем, защото има много променливи, които играят роля в тестването на кръвта по замърсените повърхности, като например стайна температура, количество експонирана кръв, вирусен товар (нисък / висок), и различни замърсители, намиращи се на дадената повърхност. Въпреки това, едно проучване, проведено от Центровете за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control - CDC) хвърли малко повече светлина върху този проблем и помогна за по-доброто разбиране на заразността на HCV върху повърхности, което от своя страна ще помогне за подобряване на глобалните превантивни мерки срещу HCV.  

В изследване, проведено от Kris Krawczynski и др. от Центровете за контрол и превенция на заболяванията са тествани стабилността на изсушен и съхранен серум (кръв) на HCV заразена кръв от шимпанзета, за да се определи колко дълго HCV заразената кръв живее по външните повърхности, както и степента на заразяване. 

Плазма от шимпанзетата (CID), разделена на 105 инфекциозни дози (генотип 1а), е била изсушена в тръби под вакуум. След изсушаване през цялата нощ (~ 16 часа) пробите са или рехидратирани със стерилна вода и са съхранявани при -70C, или са били прехвърлени в контролирана камера (42% влажност, силно наситен солен разтвор), където са били съхранявани 4 или 7 дни при температура 25C, и впоследствие са рехидратирани със стерилна вода, и съхранени при -70C.
 
Изсушените/съхранени проби в продължение на 7 дни и изсушени през нощта, са били използвани за тестване. За да се определи заразността на изсушените/ съхранени проби плазма в продължение на 7 дни, на тези съхранявани в продължение на 4 дни, и на тези престояли една нощ, те са били разтворени в стерилна вода, и инжектирани в шимпанзе. Размерът на инфекциозната доза на всеки inoculum1 е била изчислена на 3,3 х 104 CID. Плазмените проби са били тествани за HCV РНК (вирусен товар), HCV антитела и нива на аланин аминотрансферазата (АЛАТ) два пъти седмично. В допълнение, чернодробни проби са вземани веднъж седмично, или на всеки две седмици, и тествани за хепатит С вирусен антиген (HCVAg), и хистопатология (здравето на черния дроб).
 
Шимпанзето, заразено с първият серум с HCV субстанция - изсушена и съхранена в продължение на 7 дни, е проследено за 129 дни. Впоследствие, на шимпанзето е въведен HCV inoculum, който е бил изсушен и съхраняван в продължение на 4 дни, и е проследено за 134 дни, а накрая е въведен серум със изсушена проба, престояла една нощ и проследено за 201 дни. Данните от трите шимпанзета с нетретирани HCV inoculum са били включени в проучването, като контролна група.
 
Авторите са установили, че HCV РНК (вирусния товар) се откривал в плазмата, изсушена и съхранявана една нощ, и в пробата, съхранявана в продължение на 7 дни, но и в двете проби е било установено десеткратно намаление на HCV РНК (вирусен товар), в сравнение с HCV РНК нивото на оригиналната, HCV положителна нетретирана плазмена проба. Не са били установени данни за HCV инфекция при шимпанзето, заразено с 7-дневните или 4-дневните изсушени и съхранени проби. Всички тествани кръвни проби на шимпанзетата са били отрицателни за HCV РНК и HCV антитела. В допълнение, ALT нивата са останали в нормални граници. Все пак, след заразяване с изсушена проба, съхранявана само една нощ, HCV РНК е бил открит в кръвта на шимпанзето 7 дни след заразяването му, като вирусният товар достига 6,0 до 7,3 лога, измерван в IU/мл. HCV Ag положителни хепатоцити (чернодробните клетки) са били наблюдавани 11 дни след заразяването, сероконверсия на анти-HCV е била наблюдавана на 127-ия ден, като шимпанзето е останало позитивно за HCV РНК (4.8 лога IU/мл) на 201-ия ден след инфекцията. АЛАТ нивото е било повишено над нормалния диапазон 11 дни след инфектирането, и остават повишени до края на периода на наблюдение. Вирологичните, серологични и клинични доказателства за HCV инфекция и остър хепатит са били открити във всичките три контролни животни. 

Заключение 

Авторите на това проучване обобщават, че при проучванията на инфекциозността при шимпанзета, се предполага, че HCV може да оцелее върху външни повърхности при стайна температура в продължение на поне 16 часа, но не повече от 4 дни
Потенциалът за оцеляване на HCV в околната среда отново подчертава значението на почистващите и дезинфекционни процедури, безопасните практики при терапевтично инжектиране, както и при извършване на консултации и услуги за инжекционните наркомани.

 

Информацията в този факт лист е предназначена да ви помогне да разберете и управлявате HCV и не трябва да се възприема като медицински съвет. Всички лица с HCV трябва да се консултират с лекар, за диагностициране и лечение на HCV.

inoculum1 - вещество (вирус или серум), който се въвежда в организма за да произвежда или да увеличи имунитета към конкретно заболяване
Забележка: инокулация, ваксинация и имунизация се използват повече или по-малко взаимозаменяемо до процеса на изкуствено индуциране на имунитет срещу различни инфекциозни заболявания

Коментирай темата тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2114.0 

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C