RSS и карта на сайта

Кой е онлайн

В момента има 13 гости онлайн.

Статистика

посетители след 30 март 2009

Обзор на диагностичните тестове за HCV

Версия за печат
Автори: Alan Franciscus
Дата: декември 2008 г. 
 
Няколко различни теста се използват, за да се диагностицира хепатит C. Те включват:
-         Тест за HCV антитела
-         Тест за HCV вирусно натоварване, или HCV РНК (HCV RNA) тест
-         Тест за HCV генотип
-         Чернодробна биопсия 
Тестове за HCV антитела
 
Когато човек се зарази с HCV, имунната система произвежда антитела, които да се борят с вируса. Обикновено са нужни няколко седмиц на имунната система да изработи достатъчно антитела, които да могат да бъдат засечени от един тест за антитела. Понякога това може да отнеме и месеци, но не повече от 6 месеца. Има три вида комерсиални теста, които се използват за откриване на HCV антитела – HCV EIA (HCV ELISA), CIA, и HCV RIBA. Най-често срещания тест за антитела, е HCV EIA, или ELISA. Положителния тест за HCV антитела само потвърждава, че дадения човек е бил инфектиран с вируса на хепатит C в някакъв момент от време. Допълнително трябва да се направи HCV RNA тест, за да се установи дали този човек има активна инфекция с вируса на хепатит C. За да се определи дали положителния резултат от теста е истински, има потвърждаващи тестове за HCV антитела, като например HCV RIBA и signal-to-cut-off (s/co) ratio. Тестът HCV RIBA може да бъде използван за тестване за наличие на HCV антитела, но обикновено се използва само за да потвърди позитивен резултат от един HCV EIA тест при човек, при който няма установени никакви рискови фактори, или при хора със съществуващо автоимунно заболяване. Друга препоръка за потвърдителен тест за антитела, е скрининг тест, наречен signal-to-cut-off (s/co) ratio.
 
След като веднъж хората са били изложени на вируса на хепатит C, те запазват HCV антитела доживот, дори ако тяхното тяло е успяло да се пребори с вируса, независимо дали това е станало по естествен път, или с помощта на лечение с антивирусни лекарства. Важно е да се спомене, че HCV антителата не предпазват хората инфекция или повторна инфекция с вируса на хепатит C. Тестът за HCV антитела изисква взимането на кръвна проба. За повече информация за тестовете за HCV антитела, можете да прочетете лист факта: Тестове за HCV антитела.
 
HCV RNA тестове (Тестове за Вирусно Натоварване)
 
Тестът за вирусно натоварване измерва количеството на HCV RNA (генетичния материал) в кръвта. Този тест се използва, за да потвърди, че има налична активна HCV инфекция и освен това може да се използва, за да се предвиди дали предстоящото лечение на HCV ще бъде ефективно. Има два вида тестове за вирусно натоварване – качествени (измерва наличието на вируса) и количествени (измерва количеството на вируса). Медицинските проучвания не са открили никаква връзка между вирусното натоварване и прогресирането на болестта. С други думи, количеството на HCV РНК в кръвта не определя това дали един човек е по-болен или по-здрав.
 
В миналото, тестовете за вирусно натоварване които измерват количеството на вируса, изписваха своите резултати в копия. Сега, тестовете за вирусно натоварване се изписват в международни единици, в опит да се стандартизират мерните единици между тестовете на различните производители. Резултатите от теста за вирусно натоварване се определят като ниски (< 800 000 IU/mL), или високи (> 800 000 IU/mL). Има доказателства, че сегашната установена граница между високото и ниското вирусно натоварване, може би е сложена прекалено високо. Нови научни изследвания са показали, че хора с вирусно натоварване < 400 000 IU/mL отговарят по-добре на антивирусно лечение, в сравнение с тези с вирусно натоварване > 400 000 IU/mL.
Тестът за вирусно натоварване изисква взимането на кръвна проба.
 
Тест за генотип
 
Има няколко вида/типа хепатит C, които се наричат генотипи. Тези типове са много близки, но имат достатъчно генетични разлики, за да бъдат класифицирани в 6 главни генотипа: 1, 2, 3, 4, 5, и 6. Допълнително, генотипа може да бъде класифициран в подтипове, като генотип 1a, 1b, и т.н. Генотип 1 е най-често срещания генотип (70-75%) в САЩ, следван от генотипи 2 и 3 (25-30%). Информацията за генотипа е важна, когато се обмисля започването на лечение на HCV, тъй като той може да помогне да се предскаже какъв ще е отговора на лечението. Например, лечението с пегилиран интерферон плюс рибавирин дава около 50% шанс за излекуване при хора с генотип 1, и между 70 до 90% при хората с генотип 2 или 3.
 
Генотип теста обикновено се прави, когато даден човек обмисля започването на лечение на HCV и се прави само веднъж, тъй като генотипа при всеки с хепатит C остава един и същ през цялото време, освен ако човек не се реинфектира с HCV с друг генотип.
 
Тестът за генотип изисква даването на кръвна проба.
 
Чернодробна биопсия
 
Чернодробните биопсии се използват, за да измерят разпространението на чернодробното увреждане, включително степента на възпаление, разпространението на фиброзата (фиброзната тъкан), и общото състояние на черния дроб. Най-често срещания вид биопсия е през кожата. Може да се направи ултра звук преди процедурата, за да се определи областта, където иглата трябва да бъде въведена, както и да се търси за някакви аномалии, които да попречат на нормалното протичане на процедурата. Медицински специалист използва локална упойка, за да намали чувствителността на кожата и мускула на мястото, където ще бъде пъхната биопсичната игла. Тънко парче от черния дроб се изсмуква навън с помощта на иглата.
 
Самата процедура по изваждането на малката проба от черния дроб трае само няколко секунди. След процедурата пациентите трябва да лежат на тяхната дясна страна (там, където е била вмъкната иглата) за няколко часа, за да могат да бъдат проследени. Приблизително 30-50% от хората усещат умерена до средна болка. Усложнения вследствие на чернодробна биопсия се случват много рядко (1 на всеки 1 000 биопсии или по-малко). Ако е необходимо, пациента може да попита медицинското лице за успокоително преди биопсията, както и за лекарство срещу болката след процедурата.
 
Чернодробната биопсия обикновено се прави веднъж, но тя може да се прави на всеки 5-7 години, за се проследява прогресирането на болестта. Тъй като скоростта на прогресиране на болестта е по-бърза при хората, които са с коинфекция с ХИВ и хепатит C, при тях се препоръчва да се прави чернодробна биопсия на всеки 3-5 години.
 
Има много научни проучвания по отношение на различни кръвни тестове или маркери, които целят да заменят чернодробната биопсия, но за момента чернодробната биопсия е най-добрия диагностичен инструмент за определяне на състоянието на черния дроб.
Речник на термините
 
*      Антитяло (имуноглобулин): протеин, произвеждан от плазма клетките (вид бели кръвни клетки на имунната система), когато те попаднат на чужди нашественици. Специфичните антитела се прикачват към специфични нашественици, или антигени, като се опитва да ги унищожи. Наличието на антитела индикира наличието на сегашна инфекция, или излагане в миналото на патоген.
 
*      Позитивен за антитяло (серопозитивен): наличието на антитела в кръвта, насочени срешу спцифичен патоген, като например HCV.
 
*      Тест за антитела: тест, който открива наличието на антитела в кръвна проба. Тестовете ELISA и RIBA се използват за откриване на антитела.
 
*      Разклонено-верижна ДНК (Branched-Chain DNA Assay - bDNA): тест, който измерва количеството на вируса (вирусния товар) в кръвната плазма, или тъкани чрез използването химически сигнал, който се подава от вирусния генетичен материал.
 
*      Enzyme-Linked Immunosorbent Assay (ELISA, ELISA II): лабораторен тест, използван за откриване на наличието на антитела в кръвта.
 
*      Гентичен материал: Дезоксирибонуклеинова киселина (deoxyribonucleic acid - DNA) и рибонуклеинова киселина (ribonucleic acid - RNA), молекулите, които пазят наследствената информация.
 
*      HCV RNA: генетичния материал на вируса на хепатит C. Откриваеми нива на HCV RNA при тест за вирусно натоварване, показва, че HCV активно се размножава.
 
*      Полимеразна верижна реакция (Polymerase Chain Reaction - PCR): високо чувствителен тест, който използва усилваща (amplification) техника, за да открие малки количества генетичен материал (ДНК или РНК) в кръвна или тъканна проба.
 
*      Рибонуклеинова киселина (РНК): едно-верижна нуклеинова киселина, която кодира генетична информация. РНК се състои от последователности от четири изграждащи блока/бази: аденин (adenine), цитозин (cytosine), гуанин (guanine), и урацил (uracil). Наличието на вирусна РНК в кръвта е индикатор за това, че вируса активно се размножава.
 
*      Прозоречен период: времето между излагането на/заразяването с даден микроорганизъм и производството на достатъчно антитела, които да могат да бъдат открити от кръвен тест.

 

Може да коментирате темата тук: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=2037.0 

Статии и новини, свързани с   хепатит    хепатит B   хепатит C