Автор: Alan Franciscus

Дата: септември 2009

 

В миналото се е смятало, че хепатит Е е проблем само в развиващите се страни поради замърсяване на водоснабдяването или използване на вода от замърсени водоизточници. Също се е смятало, че в развитите страни по-голямата част от инфекциите сHEV са сред хората, които са посетили страни, където HEV инфекцията е широко разпространена.

 

Въпреки това, през последните няколко години се появиха проучвания и новини, които докладват за поява на инфекции с HEV и описват различно разпространение в индустриализираните страни като Съединените щати. В САЩ има много малко информация за разпространението на HEV главно поради липсата на наблюдение и изследване. Все пак там са правени малки проучвания, които намекнаха, че HEV е по-разпространена, отколкото преди се е считало. Наскоро беше публикувано голямо проучване за разпространението на хепатит Е, което ще ни даде по-добра представа за очаквания брой на хората в САЩ, които са заразени с HEV. Резултатите от проучването са донякъде тревожни и най-малкото трябва да предизвика диалог за необходимостта от стратегии за тестване и обучение на обществеността за рисковите фактори и начините за предотвратяване на предаването на HEV. По-голямото разпространение трябва също да е една от причините, която да предизвика разработването на ефективна ваксина за HEV за предотвратяване на инфекция.

 

Вирусът на хепатит Е е хепатотропен (hepatotropic), едноверижен РНК вирус. Основният път на предаване е фекално-орален и се дължи използване на водоизточници, заразени с  HEV, но са били идентифицирани и други източници на инфекция. Най-големите огнища на хепатит Е обикновено възникват в развиващите се страни, но по-малко тежки огнища на заболяването може да се наблюдават и в развитите страни.

 

HEV има 4 генотипа, номерирани от 1 до 4 и 24 подтипове. HEV е бил открит при хората и животните - генотип 1 и 2 се среща само при хората, а генотипове 3 и 4 са били открити при хора и животни (свине, глигани и елени). Генотип 1 и 2 се откриват предимно в тропическите и субтропическите райони на Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Генотип 3, се среща в целия свят, а генотип 4 се открива най-вече в Азия.

Генотипното разпределение е показателно за начините на предаване. Така например, генотип 1 и 2 се предават предимно от замърсена вода, докато генотипове 3 и 4 може да бъдат предавани от свине или други животни на хора.

 

Предаване

 

Вирусът на хепатит Е (HEV) се предава предимно по фекално-орален път - чрез пиене или ядене на заразена храна или вода, особено в страни, в които не се прави дезинфекция и почистване на канализацията и водоснабдителните системи. Той също може да се предава и от човек на човек, но това не е често срещано.

 

Инкубационният период е обикновено 40 дни, но той може да варира от 15 до 60 дни.

 

Превенция

 

Тъй като няма ваксина за предпазване от хепатит Е (HEV), трябва да се спазват следните правила:

      Винаги следвайте основните препоръки за безопасност на храните относно измиването и готвенето на храните.

      Избягвайте да ядете животински части или органи, които биха могли да Ви предадат HEV.

      В районите, където има високо разпространение на хепатит Е (HEV), избягвайте употреба на питейна вода (освен ако е бутилирана), сурови миди, небелени плодове и зеленчуци (освен ако са собственоръчно приготвени).

 

Симптоми

 

Най-честите симптоми на HEV са типични хепатитни симптоми - жълтеница (пожълтяване на кожата и бялото на очите), неразположение (от различен вид), загуба на апетит, повишена температура, диария, коремна болка, мускулни и ставни болки. Все пак, повечето хора, които се заразяват с хепатит Е (HEV), не развиват симптоми.

 

Обикновено, острата инфекция с хепатит Е (HEV), ще се излекува, като в заразеното лице ще се създадат антитела, които са защита срещу бъдещи инфекции с вируса. Въпреки това, едно проучване е установило, че осем пациенти с трансплантиран орган [с HEV генотип 3 със силно увредена (компрометирана) имунна система] са имали повишени чернодробни ензими и HEV РНК (вирусен товар) в продължение на времето, което би означавало, че HEV може да доведе до хронична инфекция. Но не е ясно дали това е наистина хронична инфекция или тя се дължи на слабата имунна система, която не може да се справи с инфекцията. Смъртните случаи, свързани с HEV не са чести, с изключение на бременните жени и техните неродени бебета – те са изложени на риск от смърт, особено по време на третия триместър на бременността - въпреки че това е характерно и е ограничено най-вече само до развиващите се страни. В развитите страни смъртни случаи, свързани с HEV са рядкост и най-вече възникнат при хора, които са имали трансплантации на органи, и които са били със силно потисната имунна система. Наличието на друг хепатитен вирус (коинфекция) може да доведе и до по-тежка форма на болестта.

 

Не съществуват ваксини за защита срещу HEV но има много, които са във фаза I и фаза II на клиничните проучвания. 

 

Таблица 1.

Преобладаващ дял на антитела на вируса на хепатит Е (анти-HEV) за избрани демографски променливи между участниците (възраст ≥ 6 години) в Третото Национално Проучване върху Здравето и Храненето (Third National Health and Nutrition Examination Survey), 1988-1994.

 

Променлива	Тествани проби, брой (18,695)	Положителни за anti-HEV,a % (95% CI)
Пол
Жена	10,124	20.4 (18.3-22.5)
Мъж	8571	21.6 (19.3-23.9)
Раса/етнос
Нелатиноамериканци
Бели (референция)	7052	22.1 (19.8-24.4)
Чернокожи	5312	14.5 (13.1-15.9)b
Мексикански американци	5527	20.3 (18.3-22.3)
Други	804	20.2 (16.5-23.9)
Родина c
САЩ (референция)	15,051	20.1 (18.1-22.0)
Мексико	2357	30.9 (28.9-32.9) b
Друга	1233	26.2 (22.9-29.5)
Област на местожителство
Юг (референция)	8168	14.7 (12.3-17.0)
Североизток	2372	20.8 (16.5-25.1) b
Среден запад	3655	26.6 (22.4-30.8) b
Запад	4500	25.0 (20.9-29.1) b